Екатерина Ненчева. Уж знаю, смерть...
ще скръцнат моите врата
и тя неканена ще влезе.
И знам под сянката на хладно й крило
живота ми навеки ще залезе.
Екатерина Ненчева
Уж знаю, смерть нечаянно придёт:
дверь проскрипит, и вот
непрошеная вдруг явится–
и в сени её хладного крыла
навеки жизнь– мой светик– закатится.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
В аллее тишина и пустота;
замёрзшие, беззвучно пташки реют;
листва– земле; печальна нагота
чернеющих простуженных деревьев.
А ночь близка: холодным угольком
безмолвную мне стелит безутешность;
а пташки улетают далеко
аллеей– молчаливой, опустевшей.
...А я стою одна в туманной мгле...
не в силах мысли-дружки превозмочь:
близка холодная, сырая ночь–
опали листья моих юных лет.
Екатерина Ненчева
В алеята е глухо– пустота;
помръзнали се мълком птички реят;
окапали и сетните листа–
печални дървесата се чернеят.
Нощта се мълком приближава веч,
мъгла студена окол ми се стели;
прелитат птички мълком надалеч–
далея в алеи тъмни, запустели.
...А аз стоя сама посред мъглата...
Веч близко е студена, тъмна нощ–
и пак стоя!– печална мисля ощ:
един след други как окапаха... листата.
Екатерина Ненчева
Свидетельство о публикации №120050810914