Перевод с болгарского языка
стихотворения Красимира Георгиева
ЖЕНА БЕЗ СЯНКА
Без тени женщина. В глазах таится мука,
В цвет одиночества, глубокая, без дна.
Планета одинокая. Ни звука.
Во всей Вселенной светлячком она одна.
Песочные часы перевернулись.
Вновь длинные-предлинные дожди
В судьбе ребра Христова потянулись.
Без тени мужа счастья ты не жди...
Красимир Георгиев
ЖЕНА БЕЗ СЯНКА
Дълбока мъка е в очите ти стаена,
дълбока мъка с цвят на самота.
Сама планета сред сама вселена,
сама светулка сред сама земя.
И пясъчни часовници отново,
отново този дълъг-дълъг дъжд...
Съдбата на едно ребро Христово –
жена без сянката на мъж.
Без тени мужа счастья ты не жди...
© Copyright: Сергей Локтионов, 2020
Свидетельство о публикации №120050704883
Свидетельство о публикации №120050704883
Рецензии
