О ногах и крыльях. Весела Димова

И создал Бог

ползание прежде хождения,

а хождение - прежде полёта

и одним тварям дал ноги,

другим - крылья,

но всем дал глаза, чтобы видеть

и уши, чтобы слышать...

И одни остались ползать,

видя только землю

и траву перед собой,

другие встали на ноги

и увидели реки и моря,

равнины и вершины,

а третьи расправили крылья

и полетели над реками, морями,

равнинами и вершинами...

И увидел Бог,

что это несправедливо,

но хорошо,

и благословил порядок,

при котором всякая тварь

должна знать своё место,

потому что лишь Он знал,

что конец света

наступит,

когда орлы

станут ползать по земле,

а черви летать...

*

И създаде Бог

пълзенето преди ходенето,

а ходенето - преди летенето

и на едни твари даде нозе,

на други - криле,

но на всичките даде

очи, за да виждат

и уши, за да слушат...

И едните останаха при пълзенето,

като виждаха само пръстта

и тревата пред себе си,

други се изправиха на нозете си

и видяха реки и морета,

равнини и върхове,

а трети разпериха крилете си

и полетяха над реките, моретата,

равнините и върховете...

И видя Бог,

че това не е справедливо,

но е добро,

и благослови порядъка,

в който всяка твар

трябваше да си знае мястото,

защото само Той знаеше,

че свършекът на света

ще настъпи,

когато орлите

запълзят по земята,

а червеите полетят...


Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин