Екатерина Ненчева. Там далеко, в пустынном море...

Там далеко, в пустынном море блед что осень,
столбит маяк чудесный ночи тёмной хмарь.
Там высоко да на крутом безжизненном утёсе
надежда высит вековечный свой алтарь...

И нас, земные чада, он манит сквозь темень–
трудами и заботами сквозь горе и печаль–
туда, где еле блещет трепетно и немо
неверный свет надежды– к смерти вдаль!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Далече тамо, сред море пустинно– на скалата тъмна
Изгрява в тъмни нощи блед, вълшебен фар.
Високо там, навръх скалата стръмна,
Надеждата въздига вековечни си олтар...

И нас, чедата земни, мами фара от скалата стръмна
Нас, земните чеда, чедата на скръбта!
Там мами ни, далеко, в бездна тъмна,
Измамният светлик, надежда сетня– в смъртта!
 
Екатерина Ненчева


Рецензии