Дълбок сондаж
***
ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ - ГЛАВА 6
*** ***
Евгени Георгиев Алексиев
Сънуване в реално време
Възприятието в реално време по време на съня за реалистичност на преживяването в сънищната ситуация в ролята на „Въображаемо Аз” може да е толкова живо, продължително, последователно и естествено изглеждащо, че е интересен въпросът как това преживяване в реално време, собственото ти идентифициране и „осъзнаване” като съответното „Въображаемо Аз”, самото „Сънищно пространство” и същността на „Генератора на сънищата” се позиционират по отношение на будното ти съзнание, постоянната ежедневна приемственост на будната ти осъзнатост, на твоето самосъзнание и постоянно възобновяващото се и непрекъсваемо личностно самоидентифициране в будно състояние, в контекста и в обхвата на територията на постоянната ти трайна памет с различните й нива, ресурси и „инструменти”, както и по отношение на същността на категорията „Център на идентичността” с различните негови нива и „инструменти”, в общия обхват и същност на различните процеси и форми на Асоциативната каскада на съзнанието ти, в рамките на структурата на мозъка ти с различните му елементи, структури, зони и нива.
В началото на пътя
Докато още не си в състояние да откриеш цялата истина в дълбочината на Вътрешната си сфера и Вътрешната си библиотека, продължавайки да проучваш и да си изясняваш „механизма” и същността на сънуването, и съвсем ясно изразеното, вибриращо реалистично усещане от възприятието ти за преживяването в сънищната ситуация в реално време с „осъзнаване” в тази сънищна реалност на съществуване и преживяване на собствено „Аз” (макар и въображаемо и във въображаема ситуация, колкото и те да може да се окажат в по-малка или в по-голяма степен с общи елементи с будната ти реалност и с множество познати елементи и отражения от реалния живот на реалното ти „Аз”), да се опитваш да установиш начина и реда, по който възникват и се осъществяват сънищата ти, същността и мястото на структурите, „механизмите” и процесите, които участват, и да анализираш различните аспекти на тези процеси, ти продължаваш своето „разследване” на начина на функциониране на своя мозък и „механизмите” на осъществяване на своето съзнание и самосъзнание.
Все още си в в началния етап по пътя на интегриране на своето съзнание. Все още си в началния период по Пътя на сънищата. Все още си в началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. Все още си в началото по Пътя на интегралното съзнание.
Асоциативната каскада на съзнанието – асоциативните пътища
При възрастови дегенеративни мозъчни процеси, водещи до отклонения в паметта, в съобразяването, в асоциативните връзки и логическото съпоставяне, до забравяне, объркване, деменция и неволно смесване на понятия и факти, се е случило прекъсване на някои асоциативни канали, по които се осъществяват асоциативните връзки в процеса на Асоциативната каскада на съзнанието – в случая, по-конкретно, при нейната форма на Асоциативна каскада на будното състояние.
(Когато казвам тук и по-нататък и на други места в други текстове „асоциативни връзки” имам предвид процесите на асоциативно свързване. „Асоциативна връзка” е осъществяване на процес на определено асоциативно свързване.)
Тези асоциативни канали са били изградени постепенно и последователно в периода на целия живот в хода на различните събития и тяхното възприемане от съзнанието и отразяване в мозъка, на мисловните процеси и натрупване на познания. Те винаги са служели като възможни магистрали, постоянно очакващи в готовност, по които да се осъществят и преминат едни или други асоциативни връзки, потоци и процеси, при една или друга ситуация в хода на Асоциативната каскада на будното състояние. Тяхната постоянно развиваща се, но стабилна структура е осигурявала нормалния систематизиран и точно отразяващ натрупаните познания асоциативен процес, системността и логичния характер на изражението на асоциативните връзки и на Асоциативната каскада в будно състояние. Когато се получат нарушения и прекъсване в мрежата от изградените през живота стриктно функциониращи асоциативни канали (включително в резултат на вредни структурни промени в кръвоносната и невронната мрежа, както и на вредни изменения в наличието и съотношението на елементи в общия физиологичен баланс), нарушава се и правилното осъществяване на асоциативните връзки, а в резултат – и на ефективното действие на Асоциативната каскада в будно състояние и съзнание. Ефектите са видими в поведението и в начина на разсъждаване на човека. Тогава вместо правилните (в съответствие с житейския опит) асоциативни канали, често асоциативните потоци и връзки започват да си намират случайни проходи и пътища, насочват се и отиват в не съвсем точната посока, откриват се неправилни (неподходящи в конкретния случай) проходи между паралелни канали и като резултат се стига до смесване на понятия, факти, забравяне, объркване в мисленето на човека.
Как всичко това е свързано с нашето „разследване” на механизмите на сънищата и на съзнанието ни? Насочваме вниманието си към разглеждането на същността на възприятието ти за собствено „Аз” по време на сънуването в реално време, към същността на „Сънищното пространство”, на „Сънищния архив”, на „Временния архив” на сънищата, на „Генератора на сънищата”, на забравянето или запомнянето на сънищата, на частичното им или по-пълно запомняне, на възприятието и представата за „прехвърляне и презаписване” на информация за сънищата, на възможностите за по-трайното им и стабилно запомняне, на „връзката” им с постоянната трайна памет и със състоянието на будното съзнание.
Аналогията е свързана с промяната на мисловното състояние, на крайния моментен и постоянно възпроизвеждащ се резултат от асоциативните процеси, на вида осъзнатост и характера на резултатите и проявленията от мозъчна дейност, в зависимост от промяната в характера на осъществяване на асоциативните връзки и ползването на вторични, паралелни, допълнителни, резервни и случайни асоциативни канали и пътища, както при променящи се състояния в будно съзнание, свързани с мозъчни нарушения, така и при различни видове състояния по време на сън.
Съпоставяне
Идентифицирането на същността, логическото свързване, появяването на смисъла, осмислянето, разбирането, осъзнаването – е резултат от процес на асоциативно съпоставяне в хода на Асоциативната каскада.
Визуализиране
„Спонтанното визуализиране” представлява неочаквано появяване в полето пред вътрешния ти поглед на „проблясъци” от картини и ситуации от сънищата, в които трябва „да се навлиза” и търси. Всъщност „неочакваното” е очаквано ако си започнал тази практика, но в съответния момент не е предизвикано от теб нарочно.
Спонтанното визуализиране преминава в първоначално визуализиране с целенасочено търсене и разглеждане. Спонтанното визуализиране може да е с различна продължителност, яснота и интензивност, по-кратко или по-продължително.
Когато проблясъците свършат и престанат да се появяват, спонтанното визуализиране може да се прекрати или да продължи с първоначално визуализиране и припомняне.
„Прескачането” на „проблясъци” с елементи и картини от сънищата може да се случва при всеки вид и етап на визуализиране. „Прескачането” е когато „проблясъците” ти се явяват бързо един след друг, хаотично, от различни сънищни ситуации и моменти, като следващите може да се наслагват върху предишни и да ги „заглушават”.
„Първоначалното визуализиране” обикновено започва със спонтанно визуализиране. Обикновено с първоначалното визуализиране се продължава процесът на спонтанното визуализиране, като се „стъпва” в неговата „карета” и му се дава допълнителен импулс с осъзнато волево желание за проникване в „проблясъците” и в появилите се картини, активиране на спомени с нови „проблясъци” и картини, приближаване на картините от сънищните ситуации в полето пред вътрешния поглед, тяхното по-ясно „виждане” и „разглеждане” на подробности в тях.
Първоначалното визуализиране може да е по-кратко или по-продължително.
Ако първоначалното визуализиране не е инициирано със спонтанно визуализиране, започва процес на търсене навътре, като или се появяват „проблясъци”, или се налага изчакване и фокусиране докато се появят.
Разликата между първоначалното визуализиране и основно визуализиране, е, че първоначалното визуализиране не е организирано с процес на записване и описване на сънищата и със стремеж и намерение за максималното към този момент възможно припомняне на сънищните ситуации.
Може веднага след първоначалното визуализиране да последва основно визуализиране. Ако се избърза със започване веднага на основното визуализиране, тогава предшестващото първоначално визуализиране може да е по-кратко, като процесът преминава направо в основно визуализиране със записване.
Може и между първоначалното визуализиране и основното визуализиране да има интервал от време от няколко часа до няколко дни, в зависимост от придобитите умения за запомняне.
В този смисъл първоначалното визуализиране може да е първично – последвало след спонтанно визуализиране сутринта след събуждането, или вторично – предшестващо основното визуализиране, ако то се осъществява по-късно във времето.
„Основното визуализиране” може да е предшествано от първоначално визуализиране, при което, преди да седнеш да записваш сънищата си в процеса на основното визуализиране, ти се явява един или няколко „проблясъка” или поредица „проблясъци” започват „да се прескачат” и ти започваш да „навлизаш” в тях и да ги „разглеждаш” (първично или вторично първоначално визуализиране). Когато между първичното първоначално визуализиране и основното визуализиране е преминал интервал от време, основното визуализиране може да е предшествано от вторично първоначално визуализиране, или да започне направо като основно визуализиране с фокусиране към картините от сънищните ситуации и с тяхното описване в процеса на тяхното появяване. Ако е предшествано от вторично първоначално визуализиране и ако то е кратко преди започване на записването в основно визуализиране, първоначалното визуализиране може и да не постигне добро качество на „навлизане” и „разглеждане” на картините от сънищата и да остане с характер по-скоро на спонтанно визуализиране.
Когато се започне основното визуализиране заедно с процес на „маркиране”, бързо записване, или подробно описание на различни елементи от картини и ситуации от сънищата, визуализациите се спират върху отделните „проблясъци” и като се „навлиза” в тях, стараейки се да се задържиш в тях, те се „разглеждат” и едновременно с това се формулират словесно и се записват или описват. След приключване на едно формулиране и описание със съответна визуализация, се преминава към следващо, като понякога когато „проблясъците” се „прескачат” бързо, се налага адаптиране в процеса и възможното бързо формулиране и записване с цел отразяване на възможно повече информация и с опцията впоследствие да се върнеш и да допълниш текста с вторично визуализиране и повторно „разглеждане” на подробностите или откриване на нови елементи (в тази връзка, при бързо „прескачане” на „проблясъци” и картини, ако се налага, само „маркираш” бързо в хода на тяхното появяване и „прескачане”, като след това свързваш отделните „маркировки” за една и съща картина или ситуация, връщаш се към тях, отново навлизаш и визуализираш, и започваш да извличаш нови подробности и да правиш по-пълното описание). В процеса на основното визуализиране и формулирането със записване, при честите случаи на бързо следване и „прескачане” на различни „проблясъци” с отделни елементи и цели картини от моменти от ситуации в сънищата, се налага и започва целенасочено забавяне на този забързан хаотичен порядък и фокусиране последователно върху картини и ситуации.
Когато се пристъпва към основно визуализиране с цел записване на сънищата от предишната нощ или на сънища от предишни дни, които си пропуснал да опишеш, без то да е предшествано в този момент от първоначално или от спонтанно визуализиране, и ако в този момент не ти се явяват конкретни ясни спомени от сънищата, имаш едно особено знание и общи спомени за смисъла на сънищната ситуация, дори за различни действия в нея, но нямаш в този момент визуални „проблясъци” и в полето пред вътрешния си поглед не „виждаш” ясни картини със съответните им подробности, в този случай започва изчакване и фокусиране докато започнат да се появяват „проблясъци” и картини, които или бързо „маркираш”, или поотделно записваш и описваш.
(Спецификите при визуализирането са разгледани и в текстовете в началните части на Пътя на сънищата.)
Възприятието за сънуването в реално време
Съществува „спомен за усещането за сънуване в реално време”, съществува и самото „усещане на сънуването в реално време” – изпитвал съм го многократно.
„Временният архив” на сънищата
Ако всичката информация от сънищата „се прехвърляше” (отразяваше и съхраняваше) в реално време във „Временния архив” на сънищата, тогава нямаше да е от толкова съществено значение за процеса на припомняне на сънищата и необходимо да се „натрупва” (стабилизира) „в него” информация за сънищните ситуации и моменти чрез спонтанно или целенасочено визуализиране както нощем при междинните събуждания, така и рано сутрин (без които може да останеш без никакви спомени от сънищата си).
(Вече на много места в текстове съм уточнил, че под „прехвърляне” или „натрупване” на информация във „Временния архив” на сънищата може да се разбира само процес на определена степен на стабилизиране на „следите-отпечатъци” на ниво, което се определя като „Временен архив” на сънищата и е с по-висока степен на стабилност от всички други „следи-отпечатъци”, оставащи от сънищните процеси в „Сънищния архив” в „Сънищното пространство”.)
Ако беше така, още сутринта „Временният архив” на сънищата щеше да е изпълнен със спомени с цялата информация от всички сънувани сънища; щеше да има лесен пряк достъп до всичко сънувано през нощта – но практически това не е така, такъв достъп до такава информация няма и никога не може да се постигне в обичайните състояния на човека, освен ако не е постигнал интегриране на своето съзнание.
Реалността показва, че спомените за сънищата са частични. В множество случаи е обичайно съдържание на спомени от сънищата със спомени за усещане на възприятието от сънуването в реално време, съчетани с една останала в теб (в полето пред вътрешния ти поглед) обща представа и сякаш замъглено „ехо” от множество различни сънувани ситуации и подробности, които, обаче, в повечето случаи не могат ясно и добре да се визуализират, припомнят, да се „видят” (не само с подробностите, но дори и като общи отделни картини) и да се формулират с думи. Опитът от всички подобни случаи показва, че тогава, когато все пак си успял да си припомниш и да визуализираш някои от сънищните ситуации от сънуваните сънища, визуализираната и припомнена информация е една сравнително доста малка част от реално сънуваните през една нощ, или пък при почивка със сън през деня, сънища. При напредък в практиката обемът на визуализирана и припомнена сънищна информация може да става все по-голям. Във „Временния архив” на сънищата се „натрупва” тази информация, която е била визуализирана и припомнена след междинно или сутрешно събуждане, а освен нея също така и спонтанно „пряко постъпилата” в реално време информация от сънищните процеси (т.е. „следите-отпечатъци”, които в реално време автоматично в хода на асоциативните сънищни процеси са се оказали достатъчно стабилни и стабилизирани направо на нивото на стабилност на „Временния архив” на сънищата).
Състоянието на „Временния архив” на сънищата съществува. Показва го фактът, че не можеш да помниш сънищата си и ги няма в постоянната ти трайна памет така както помниш преживени ситуации в реалността. Спомняш си частично, в резултат на усилие и визуализиране, сякаш ги откриваш, събираш и пренасяш на друго място (макар, че това с „пренасянето” не е точно така), спомените се оказват краткотрайни, лесно се заличават. При определени обстоятелства, визуализиране и записване, някои спомени остават на повърхността на паметта по-дълго време.
Има разлика между процесите и резултатите при автоматичното частично „прехвърляне” във „Временния архив” на информация от сънищните процеси в реално време и спонтанното визуализиране и припомняне впоследствие – съответно разлика при възприемането при сутрешно припомняне и визуализиране на информацията, „прехвърлена” (стабилизирана) в реално време и информацията „прехвърлена” в резултат от спонтанно визуализиране след междинно събуждане или спонтанно сутрешно визуализиране.
Спонтанното визуализиране в повечето случаи е частично – дава частични резултати, трябва да се „навлиза” в бързо „прескачащите се” „проблясъци”, зад „плоскостта” на редуващите се „проблясъци” остават картини и подробности, които трябва да успееш да „видиш”, да „разгледаш”, да бъдат асоциирани и така части от сънищната информация „достигнати”, „прехвърлени”, а всъщност – временно стабилизирани. От „прехвърляне” в реално време сутрин може да имаш неочаквано ясни, живи, близки и подробни спомени от картини и моменти от сънищна ситуация.
„Прехвърлянето” в реално време на информацията от сънищните процеси във „Временния архив”, т.е. оставащите от асоциативните процеси в сънищата ти в „Сънищното пространство” по-добре стабилизирани и по-стабилни „следи-отпечатъци”, не зависи пряко от целенасочени действия на „Въображаемото Аз” или на реалното ти „Аз”, не е резултат от припомняне след събуждане, зависи от характера на самите сънищни процеси и от „Генератора на сънищата”.
(Иначе, макар и да не зависи пряко в отделните случаи, реалното „Аз” може да стимулира този аспект в сънищните процеси, с напредък в практиката по Пътя на сънищата, вкл. с опити за фокусиране, медитиране или самовнушаване преди заспиване, макар че общото системно напредване по Пътя на сънищата води от само себе си до обща постепенна промяна на състоянието и на способността за запомняне, без да се налага да се разчита на второстепенни средства като опити за самовнушения преди заспиване.)
„Сънищно пространство”, „Временният архив”, визуализиране
Почти винаги, всяко целенасочено визуализиране и припомняне започва със спонтанно визуализиране. Ако се оставиш да наблюдаваш пасивно с вътрешния си поглед „проблясъците” на спонтанното визуализиране, неочаквано започнали да изскачат, да се редуват и прескачат, тогава когато тяхната поредица приключи, може да си останеш и само със спонтанното визуализиране. Така както си ги видял те все пак ще се отразят във „Временния архив”. Ти вече имаш представа за тези „проблясъци” и картините зад тях, в известна степен временно си ги запомнил. Но можеш след това да ги търсиш и „разработиш” по време на последващо визуализиране.
В „Сънищното пространство”, ангажирано със съответните сънища от определената нощ и поредица от цикли на сън, краткотрайно остават „следи-отпечатъци” от всички сънувани ситуации. Те нямат сравнително голяма стабилност и трайност и скоро техните конфигурации и форми биха могли да се разпилеят и да потънат в дълбоките води на Океана на елементите на съзнанието. Те са отражение в „Сънищното пространство” на сънищната информация от осъществилите се сънищни асоциативни процеси, представляващи твоите последни сънища, ситуациите и събитията в тях, твоите възприятия и мисли по време на тези сънища. Те съставляват „Сънищния архив”.
Във „Временния архив” на сънищата се позиционират в реално време автоматично ефектите от някои по-ярки асоциативни процеси и съответно оставащите от тях „следи-отпечатъци” (по-стабилно реализирани асоциативни връзки, по-ярки и силни елементи в сънищата), като по-голяма е вероятността на това ниво на стабилност да се явяват в реално време само някои отделни откъслечни елементи, които в съвкупност представляват във „Временния архив” само далечно ехо, общо впечатление от сънищна ситуация, без точна последователност и подробности, като елементите за подробности и информация с визуални елементи могат да се стабилизират във „Временния архив” в резултат на спонтанни „проблясъци” и тяхното възможно спонтанно визуализиране или целенасочено и фокусирано търсене и „извличане” с първоначално или основно визуализиране и припомняне.
Но ако след започването на спонтанното визуализиране, ти не се оставиш да наблюдаваш пасивно „проблясъците” така както изскачат и се „прескачат”, а активно се опиташ веднага или в някакъв момент на тяхното редуване и „прескачане” (редуване и повторно връщане към вече появил се и отминал „проблясък”) да се фокусираш с вътрешния си поглед върху тях, да ги „разгледаш” по възможност в дълбочина, да забавиш тяхното избледняване и изчезване, и да ги разгърнеш доколкото е възможно в този момент, за да видиш различните им подробности, тогава тяхното поредно изскачане може да прекъсне и спре, и тогава от спонтанно визуализиране ти си преминал в целенасочено първоначално визуализиране, което може да приключи с подробностите от съответна картина – ситуация и да не продължи, или да бъде последвано от нов „проблясък” с разглеждане на картините и подробностите, до които той води, после да продължи със следващ „проблясък” и т.н. докато „проблясъците” продължат да ти се появяват. Така може да се продължи с първоначалното целенасочено визуализиране (без записване, формулиране, маркиране или по-цялостно описване).
Обикновено към основното визуализиране преминаваш след като вече си имал визуализации и имаш представа какви сънища и какви картини и действия ще описваш. Теоретически е възможно да нямаш сутринта никакви спомени и да не си имал никакви визуализации и сядайки над сънищния си дневник, без спонтанно и предварително първоначално визуализиране, направо с възникването на първите спомени, картини и ситуации да започнеш да ги „маркираш” или описваш, в зависимост от това с каква скорост се появяват и сменят и доколко подробно ги виждаш. Преди да започне този процес, възможно е да постоиш над сънищния си дневник, изчаквайки и опитвайки се да се фокусираш към спомени от сънища, докато в определен момент те не започнат да се явяват във вид на проблясъци.
Същото може да се отнася и за целенасоченото първоначално визуализиране, ако то не се явява като продължение на неочаквано възникнало спонтанно визуализиране. (Нормално е сутрин да получиш спонтанно „проблясъци” при спонтанно визуализиране. Не си го очаквал, не си го търсил.) Но, независимо от това дали то не е започнало като продължение на спонтанно визуализиране, при положение, че такива „проблясъци” не е имало, не си спомняш нищо от сънищата си, все още нямаш намерение да сядаш и да записваш в основно визуализиране, но все пак си решил да се опиташ да си припомниш какво си сънувал в първоначално визуализиране – става същото както при започване на основното визуализиране, когато то не е последвало след първоначално визуализиране или не е непосредствено продължение на спонтанно визуализиране. Започваш да се опитваш да си припомниш нещо, да се фокусираш навътре, да намериш някаква закачка, от която да тръгне поредица от „проблясъци”. Изчаквайки и търсейки навътре, в един момент започват да се появяват „проблясъци” и картини зад тях.
Обикновено целенасоченото визуализиране започва със спонтанно визуализиране. Сутрин в определен момент започват да ти възникват „проблясъци” от различни ситуации, които си сънувал – различни моменти, картини, твои действия, обекти. В зависимост от настроението ти, можеш да ги оставиш пасивно да отминат и заглъхнат.
„Сънищното пространство”
Откъде се появяват тези „проблясъци”, картини и спомени? От „Сънищното пространство”, от „Сънищния архив” или от „Временния архив”?
Макар че всички сънищни процеси и оставащите от тях „следи-отпечатъци” са позиционирани в „Сънищното пространство”, то изразява само съвкупната физическа територия и обхвата в рамките на паметта, в които те се намират, и без участие на останалите в него следи от сънищните процеси, без самите „следите-отпечатъци”, оставени от съответните сънища, „Сънищното пространство” само по себе си не би могло да е източник на „проблясъци”, картини и спомени. С него обозначаваме само съвкупната ангажирана територия, макар и тя да може да се състои от свързани отделни елементи, пръснати из цялата територия на паметта.
„Сънищното пространство” е онази съвкупност от физически позиции, полета и сегменти, свързани на различни нива в общия обхват на невронната ти мрежа, определяща физическата територия, в която се осъществява в реално време Асоциативната каскада на сънищата ти, като форма на общата Асоциативна каскада на съзнанието ти.
При допълнителните асоциативни процеси на припомняне и визуализиране на сънищата и стабилизиране на следи от тях, асоциативно се ангажират вече и територии и ресурси от постоянната трайна памет, излизащи към момента извън обхвата на „Сънищното пространство”, като докато стабилизирането е останало все още само на нивото на „Временния архив”, елементите все още са част от „Сънищното пространство”. Когато информация от сънищата се стабилизира на по-високо ниво и се превърне в спомени в постоянната трайна памет, тогава нейното асоциативно свързване и стабилизиране я позиционира вече извън обхвата на „Сънищното пространство”.
„Сънищното пространство” означава само територията, абстрактният съвкупен обхват на позиции, полета и сегменти от територията на общата памет, включително –
- постоянната трайна памет с нейните различни нива на достъпност, включително като част от нея и
- оперативната памет (най-често използваните елементи в тривиални дейности и реакции, и най-леснодостъпни елементи при необходимост от тяхно асоциативно включване),
- както и краткотрайната памет (някои „следи-отпечатъци” от будното ежедневие, които още не са стабилизирани до такава степен, че да могат безусловно да бъдат включени в категорията на постоянната трайна памет, и може и да не станат част от нея – своеобразен „Временен архив” на определен вид елементи, свързани с впечатления от будното ежедневие, на които може да не обръщаш внимание и за които дори може и да не си даваш сметка, или елементи, на които не придаваш особена важност, за да им обърнеш достатъчно внимание за по-трайно запомняне),
- както и енигматичните полета, в които протича Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” (Вътрешната асоциативна каскада) и се осъществява Вътрешното ти съзнание, включително и контролираща автономните ти биологични процеси и развития,
- включително и безброя елементи в средните и дълбоките пластове на Океана на елементите на съзнанието ти.
„Сънищното пространство” е само общото понятие за зоната, територията, върху и в която се осъществяват сънищните процеси, Асоциативната каскада на сънищата и възникват ефектите, изразяващи се в твоите сънищни възприятия в реално време.
Сутрешните ти „проблясъци” могат да произлизат от запазените в „Сънищното пространство” „следи-отпечатъци” (от сънищните процеси в съответния период на сънуване), или от нивото на стабилност на „Временния архив”, или в по-малка степен (или поне на второ място по ред и възможности хронологично при припомняне и визуализиране) от това на „Сънищния архив”, от дейността през нощта в „Сънищното пространство”.
Хибридна асоциативна каскада
Асоциативната каскада на сънищата в определени случаи на сънища със сънищна ситуация в среда и с участници много близки до обстановката и хората в реалния ти живот, или със себеусещане в съня, много приличащо си с твоето себеусещане когато си буден, при случаи на „осъзнати” сънища, на самоидентифициране в „осъзнат” сън, сънища с „Реално Аз” или „неосъзнати” сънища с „Почти-Реално Аз”, може да започне да включва смесени проявления или да се превърне в хибридна Асоциативна каскада. В този смисъл, Асоциативната каскада на сънищата по всяко време може да включва или да започне в по-голяма степен да включва двупосочни асоциативни потоци и връзки с определени зони с логично свързано и обусловено действие на елементи, характерно за проявленията на постоянната ти трайна памет в будно и осъзнато състояние, както и по-активна асоциативна връзка с различни сегменти от мрежата на „Центъра на идентичност”, които принципно са елементи, характерни за проявленията при Асоциативната каскада на будното състояние.
„Сънищният архив”
Независимо в каква форма и с каква степен на стабилност са се образували и останали някакви следи от сънищните ти процеси – от сънищата ти, те при всички случаи остават като част от „Сънищния архив”, освен ако не са стабилизирани на нивото на стабилност на „Временен архив” или на нивото на стабилност, което приемаме за характерно за постоянната трайна памет.
Тези следи – „следи-отпечатъци”, колкото и да са нестабилни и нетрайни, след като веднъж са образувани (те всъщност представляват твоите сънища с всичките им подробности в определен цикъл на сънуване или в определена нощ) и докато остават като следи от съответните сънищни процеси, ще продължават да са част от „Сънищния ти архив” и в един или друг момент биха могли да бъдат асоциативно свързани и да приемат вида на спомени от сънищата.
Така в „Сънищния архив” може да са останали и да се съхраняват следи от сънища и от предишни дни и нощи, които до момента не са били визуализирани или не са били стабилизирани на по-високо ниво.
Тези следи, останали от сънищни процеси в предишни дни, и отразяващи сънища, които тогава са се случили, ще са позиционирани в друга територия и обхват на „Сънищно пространство”, в която съответно са протичали сънищните процеси в тази предишна нощ.
В този смисъл, „следите-отпечатъци” от сънища в предишни дни са останали като елементи в рамките на територия на „Сънищно пространство”, което е било различно от „Сънищното пространство”, в което са се осъществили сънищата ти през последната нощ, но „следите-отпечатъци”, докато продължават да съществуват, ще са част от общия „Сънищен архив”.
„Сънищните пространства” от сънищата в различни нощи, като съвкупност от физически позиции, в които са се осъществявали сънищните процеси, може да обхващат съвкупно различни територии и елементи върху тях, а може и в териториите им, в отделни или в множество позициите в тях, да има застъпване.
Така е възможно и дни след като си сънувал някои сънища, да визуализираш елементи от тях, произлизащи не от постоянната ти трайна памет, и не от „Временния архив”, а от „Сънищния архив” – все още запазили се в него следи от предишни сънища.
Разбира се тези следи от сънищни процеси, тези „следи-отпечатъци”, представляват всъщност определени следи в паметта ти, следи с определена форма и характер, в зависимост от тяхната стабилност и трайност, оставащи в невронната мрежа на мозъка ти, които при съответно асоциативно свързване придобиват формата и вида на спомени от сънищата ти, картини, смислови елементи, представи, спомени за твои възприятия, чувства и мисли.
Ако при междинните си събуждания си имал „проблясъци” и спонтанни или целенасочени визуализации на непосредствено предшестващите сънища или сънища от някои от предишните цикли на съня в тази нощ, те на сутринта ще са вече в определена степен стабилизирани и „отбелязани” във „Временния архив”. Но ако при междинните си събуждания не си имал такива визуализации /нито спонтанни, нито целенасочени/, тогава при тези твои събуждания ти не си прехвърлил нищо във „Временния архив”. Тогава всички „следи-отпечатъци” на сутринта остават все още само в „Сънищния архив” и по-лесно може да ти избледнеят, да не бъдат впоследствие достигнати, да бъдат загубени.
Говорим за визуализирането и стабилизирането на сънищната информация във „Временния архив” по време на интервалите след междинните събуждания през нощта, като въпросът е при сутрешното спонтанно или първоначално визуализиране откъде взимаш информацията, откъде идват „проблясъците” – от „Сънищния архив” или от „Временния архив” и какво се съдържа до този момент във „Временния архив”. Поне доколкото зависи от твоето съзнателно участие до момента и като се изключи автоматичното стабилизиране в реално време на някои по-силни и ярки елементи на нивото на стабилност на „Временния архив”, които така излизат от сравнително нестабилното си състояние в „Сънищния архив”.
Ако при междинните си събуждания не си имал никакви визуализации, единствената информация от сънищата ти във „Временния архив” сутринта преди първото ти спонтанно или целенасочено визуализиране би била информацията, „пренесена” в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив”, т.е. информацията, която вместо като елементи на „Сънищния архив” е била формирана в реално време с по-голяма степен на стабилност и е останала в „Сънищното пространство” направо в качеството на „следи-отпечатъци” във „Временния архив”.
Но тя едва ли винаги би била достатъчно обхватна, подредена и ясна, тя би могла да е частична, съдържаща отделни елементи от различни сънища и ситуации, проявили се по-ярко и оказали се по-активни и сравнително по-добре стабилизирани, или пък само набор от елементи, създаващ обща представа, „ехо”, общ фон от отделни сънища, или „следи-отпечатъци”, отразяващи само обща схема на различни ситуации, може би дори и отделни действия от ситуации, пред които и след които може да има много бели петна.
Извън обхвата на тази информация, всякакви други подробноти от сънищата си през нощта трябва да търсиш и намериш допълнително по време на спонтанното си или целенасочено визуализиране, при което ще можеш евентуално да откриеш съответните оригинални „следи-отпечатъци” в „Сънищния архив”.
Спомени от сънища стабилизирани в реално време
Понякога информация в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив” би могла да се „отрази” и за повече от едно действие. Но по-често такъв процес може да е свързан с много ярко и детайлно отразяване на една конкретна сънищна ситуация. Това ще е автоматично „пренесена” информация, която ти разбираш че е „пренесена” в реално време когато картината е доста по-ясна и подробна и ако в момента, в който я „виждаш” сутринта, „получавайки я” от „Временния архив” („на готово”, без някакви усилия от твоя страна за фокусиране и визуализиране, близка и съвсем ясна в полето пред вътрешния ти поглед), ти „виждаш” ясно и с множество подробности в тяхната последователност сънуваната ситуация, обстановка и действие, както и изпитваш съвсем ясно и усещането, което си имал по време на съня в реално време – спомена за усещането за сънуването в реално време. Сънят ти е бил толкова ярък и силен в реално време и твоето състояние в различни аспекти е било толкова подходящо, че „следите-отпечатъци” са се стабилизирали и запазили направо на ниво „Временен архив” толкова достъпни, че след събуждане сънят ти се явява „кристално” ясен, подробен и последователен в полето пред вътрешния ти поглед, готов и за първоначално, и направо за основно визуализиране, „разглеждане” с повечето му подробности и обширно описание.
Един или друг процес би могъл да се развие и да преобладава в зависимост от конкретното ти състояние (физическо, душевно, физиологическо) и особено от развити качества в резултат на придобит опит в практиката по Пътя на сънищата.
Някои от целите по Пътя на сънищата
Първоначалната цел по Пътя на сънищата е да се научиш да помниш своите сънища и да можеш да ги описваш подробно. По-далечната цел по този път, който съставлява началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание, е да запомняш своите сънища по същия начин и със същата трайност, както запомняш събитията от будната си реалнот. В продължение на такава способност, целта е времето, което прекарваш по време на сънищата си да ти дава възможност за възприятия и преживявания, аналогични на тези в будния ти живот, дори много по-интересни и разнообразни, да ги помниш по същия начин както реалните и така животът ти да стане двойно по-богат и разнообразен, многократно по-интересен и разнообразен. В съчетание с овладяването на „осъзнатото” сънуване и контролиране и трансформиране на сънищата, отваря се порталът към един много интересен свят на преживявания, многократно по-богат и многократно субективно по-дълъг живот.
Визуализиране след междинно събуждане
Не винаги по време на междинните събуждания може да имаш визуализации, пък били те и спонтанни, и не винаги ще си спомняш за своите междинни събуждания. Всичко зависи от степента на развитие в практиката, от състоянието, което е постигнато. Възможно е в една или в множество нощи въобще да не си спомняш за своите междинни събуждания. При това положение очевидно не си имал целенасочени визуализации, както най-вероятно не си имал и осъзнати спонтанни визуализации, за които да си спомняш. Но е възможно да си имал спонтаннни осъзнати визуализации, които да си забравил, или неосъзнати или осъзнати визуализации, които във възприятията ти са се слели със съня като негово продължение.
Смисълът на спонтанната и на целенасочената визуализация по време на интервал след междинно събуждане е ти да си в достатъчно събудено и осъзнато състояние, за да си дадеш сметка за процеса, да осъзнаеш „проблясъците” и картините, които ти се явяват и по този начин в определена степен да ги запомниш. Тогава те се „прехвърлят” във „Временния архив” като се стабилизират с една или друга степен на стабилност – възможно е и да не са били стабилизирани при това междинно събуждане в степента, в която би ти се искало, но винаги имаш възможността за следващо визуализиране и тяхното допълнително стабилизиране сутринта след окончателното си събуждане.
Във „Временния архив”, освен определени „следи-отпечатъци” от сънищните процеси, останали в реално време стабилизирани на това ниво (за разлика от всички други в „Сънищния архив”), се е събрала и информацията, която спонтанно или целенасочено си визуализирал при междинните събуждания в осъзнато състояние и по този начин си я стабилизирал (в определена степен си я запомнил). Докато си визуализирал при междинното си събуждане си бил достатъчно буден и си „разглеждал” картините, ситуациите, спомените. При тези визуализации информацията, която си визуализирал си намирал в „Сънищния архив” в „Сънищното пространство”.
„Разглеждайки” току-що сънуваните сънища, визуализирайки картините, които ти се появяват, активирайки съответните „следи-отпечатъци” и отново възпроизвеждайки информацията, която те съдържат и представляват като твое възприятие с „виждане” на картини, с участие в ситуации, в действия, с твои усещания и мисли в съня, осъзнавайки този процес и асоциативно свързвайки го, както и съответните „следи-отпечатъци”, с различни други елементи в постоянната си трайна памет в будното й състояние в този момент, ти допълнително асоциативно си „обработил” и донякъде си стабилизирал тази сънищна информация (съответно – картините и подробностите от твоите току-що сънувани сънища, които междувременно набързо си успял да „видиш” и да си припомниш) в по-голяма степен, отколкото е била стабилността на оригиналната информация, формирана и останала в „Сънищния архив” като следи от сънищните процеси първоначално преди твоето междинно събуждане и припомняне. С това припомняне, визуализиране и допълнително асоциативно свързване ти сякаш си я „изтеглил” от „Сънищния архив” и си я „прехвърлил” във „Временния архив”. Сутринта можеш да си спомниш моментите на тези визуализации, направени по време на кратките интервали след различни междинни събуждания. Ако ти не си спомняш за своите междинни събуждания сутринта, най-вероятно не си ги осъзнавал и през нощта в реално време. Възможно е през нощта осъзнато да си визуализирал, а на сутринта в първия момент да не си спомниш, но когато се фокусираш навътре, ти може да си спомниш за това твое междинно събуждане когато си бил достатъчно буден, за да разбираш какво разглеждаш, или поне ще получиш „проблясъци” и ще си спомниш по-лесно и по-бързо картини и факти от сънища, припомнени след това свое събуждане. (Разбира се, през нощта след междинните си събуждания можеш да правиш и обстойни визуализации с подробно записване, което би съответствало на основно визуализиране, но това е вече друг аспект на практиката (при която можеш и да програмираш тези събуждания) и включва по-активна намеса в процеса на сън и в интервалите между циклите на съня, като излиза извън разглеждания тук въпрос за спонтанните или целенасочени първоначални визуализации при спонтанни междинни събуждания.)
Ако при междинните събуждания си се събуждал частично и макар и да си бил буден не си имал спомени от току-що сънуваните сънища, ако не си имал осъзнати спонтанни визуализации и ако сутринта не си спомняш за такива събуждания, то ти няма как на сутринта да знаеш, дали по този начин при междинните си събуждания си „прехвърлил” информация във „Временния си архив”. Но може на границата на излизането от съня да си си припомнял току-що преживяната ситуация, като вече полубуден, дори буден, в междинната зона между съня и събуждането, ти продължаваш да си мислиш за сънуваната ситуация без да губиш връзка с нея и да се връщаш към някои от преживените в съня образи и представи, или с други думи да визуализираш току-що сънувания сън, след което плавно да се потапяш в следващия цикъл на съня. Това също би било своеобразно спонтанно визуализиране, но то не е било до такава степен осъзнато като визуализация и разграничено от същинския сън, че да можеш да го разбереш, запомниш и определиш като осъзнато спонтанно визуализиране след междинно събуждане, с което да знаеш, че си си припомнил информация от сънищата си, стабилизирал си я и си „вкарал” във „Временния архив”. Състоянието ти може да е толкова междинно и визуализирането неосъзнато, че в представите ти да остане впоследствие като част от съня, дори и ако с това припомняне си добавил някои нови детайли, или ако определени оригинални елементи в сънищната ситуация си ги „видял”, асоциирал, разбрал, стабилизирал и запомнил по начин, различаващ се донякъде или допълващ оригиналното съдържание на някои елементи в съня. Но въпреки това тази спонтанно визуализирана информация е „влязла” автоматично там, получила е по-висока степен на стабилност на нивото на „Временния архив”.
Във „Временния архив” е всичката информация от сънищата, която до момента, в който сядаш да записваш при основно визуализиране, вече си успял да си припомниш чрез спонтанно или първоначално целенасочено визуализиране. Ако през нощта не си имал осъзнати спонтанни или целенасоченви визуализации, тогава при сутрешните спонтанни или целенасочени първоначални визуализации ти попълваш „Временния архив” (в допълнение към евентуалните автоматично стабилизирани /”прехвърлени”/ в реално време елементи – „следи-отпечатъци”). Когато правиш основно или вторично основно визуализиране, затвърдявайки и стабилизирайки информацията във „Временния архив” ти я трансформираш в информация в постоянната трайна памет. По-нататъшното намиране на тази информация вече става в обхвата на елементи, стабилизирани на нивото на постоянната трайна памет.
Основно визуализиране и „освобождаване” на „Временния архив”
Когато си описал сънищата си в процес на основно визуализиране, при което докато описваш подробности в различни ситуации, ти отново ги визуализираш и „виждаш” отблизо в хода на описването им и съответното им словесно формулиране, ти подреждаш в представите си и в текста хронологично сънищни ситуация и действия в тях, и когато си изчерпал възможността си в момента да си припомняш, да визуализираш и видиш повече картини и елементи от сънуваните през съответната нощ сънища, или от всички сънувани напоследък сънища, които си задържал в паметта си на нивото на „Временен архив” в очакването да седнеш и да ги опишеш, ти стабилизираш тази информация доколкото е възможно като елементи в постоянната ти трайна памет и получаваш известно успокояване. Така ти получаваш възприятието, че „освобождаваш” „Временния архив” за следващи попълнения. Отпаднало е чувството ти на ангажимент да се стремиш да запазиш спомени, макар и те да са смътни или постепенно избледняващи, от определени сънищни ситуации, и да не забравиш ключови картини и елементи, чрез асоциативното свързване с които, когато започнеш основното визуализиране и записване, можеш да възстановиш контакт с по-широк обхват и подробности от сънищните ситуации и да си създадеш спомени, извличайки ги от „Сънищното пространство” и от „Сънищния архив” за много повече подробности и събития в сънищните ситуации, които не са били във „Временния архив”. Докато ти упорито пазиш съответните частични, понякога дори смътни, спомени за елементите от сънищните ситуации, припомнени в някакъв момент и съхранени във „Временния архив”, и чакаш момента да се захванеш с тяхното формулиране и записване с основно визуализиране, много повече свързана с тези елементи информация от тези сънища остава запазена в „Сънищното пространство” и съответно в „Сънищния архив”, която ти можеш да извлечеш в процеса на основното визуализиране. Така след като запишеш всичко, което в момента можеш да възстановиш, ти „освобождаваш” „Временния архив” така както освобождаваш и себе си от ангажимента да правиш визуализиране и описание на съответните сънища. Разбира се, ти винаги можеш да се захванеш с вторично основно визуализиране със записване, при което да търсиш и евентуално да намериш още повече подробности от съответните сънищни ситуации, макар че в повечето случаи то най-вероятно би довело само до по-подредено и стилизирано описание в текста.
След като си „освободил” „Временния архив”, при всички следващи сънища определени техни елементи биват съответно по същия начин стабилизирани чрез визуализиране и припомняне (и „прехвърляни” в него – запомняни във „Временния архив”).
„Временният архив” както и „Сънищният архив” е състояние на стабилност (в определен диапазон на степен) на съответни появили се (новосъздадени или съществуващи – модифицирани или допълнително стабилизирани) елементи в невронната мрежа – „следи-отпечатъци”, в резултат на сънищните асоциативни процеси при конкретни сънища в определен период в „Сънищното пространство” на територията и в обхвата на паметта, вкл. постоянната трайна памет.
Във „Временния архив” дори и да няма постъпления от нощните междинни събуждания има все пак постъпления на информация пряко от „Сънищното пространство” в реално време (спонтанно придобита в реално време по-висока степен на стабилност, отколкото на повечето от елементите, оставащи на по-ниското ниво на стабилност на „Сънищния архив”).
При това положение на въпроса откъде идва информацията и „проблясъците” при сутрешното спонтанно или целенасоченото първоначално визуализиране – ако нямаш спомени от спонтанни или целенасочени нощни визуализации при междинни събуждания, от които да си „прехвърлил” тази информация, тогава тази сънищна информация може да има два източника – пряко от „Сънищния архив”, или от „Временния архив” за информация „прехвърлена” в реално време. „Прехвърлената” в реално време във „Временния архив” може да е готова картина съчетана със спомена от възприятието за сънуване в реално време. Информацията от „Сънищния архив” може да е като смътни „проблясъци”, в които тепърва ще се налага да се фокусираш, „да ги разтваряш”, да търсиш да видиш подробностите.
В реално време имаш пряко възприятие на съня поради асоциативната връзка с „Центъра на идентичността” ти на едно от неговите нива и частична двупосочна асоциативна връзка с постоянната ти трайна памет, която става част от Асоциативната каскада на сънищното състояние – сънуването. При това пряко възприятие се осъзнаваш и възприемаш в обикновения „неосъзнат” сън като „Въображаемо Аз”, което в една или в друга степен се приближава до реалното ти „Аз” и се идентифицира с него понякога дори като „Почти-Реално Аз” или в „осъзнатия” сън като „Реално Аз” с различни степени на „осъзнаване” и самоидентифициране.
Имаш пряко възприятие на съня – възприятие за реалност подобно на възприятието ти за реалност в будно осъзнато състояние. Възприятие за реалност и за собственото „Аз” на „Въображаемото Аз” подобни, аналогични на възприятията за реалност и за собственото „Аз” на реалното „Аз”.
Резултатите от визуализациите и припомнянето впоследствие може да са основно два вида – ясни завършени картини с подробности, които виждаш близо и едновременно с жив спомен за възприятието от сънуването в реално време, или „проблясъци” с картини и информация зад тях, които усещаш по-далечни и разхвърляни първоначално и в които трябва да се фокусираш по-настойчиво, за да ги разгърнеш, да ги разгледаш и да идентифицираш постепенно различните им подробности и последователност.
Сънищната информация от първия вид може да е стабилизирана и съхранена и да идва от нивото на стабилност на „Временния архив” като е по-вероятно тя да е била стабилизирана на такова ниво („прехвърлена” там) в реално време, а вторият вид информация е стабилизирана и съхранена на ниво или само на „Сънищния архив” (оригиналната информация, формирана по време на сънищните процеси в „Сънищното пространство” и останала и запазена като „Сънищен архив” без каквато и да е допълнителна намеса, припомняне и асоциативно свързване), или на нивото на „Временния архив” (стабилизирана в различна степен като „Временен архив”, или в реално време, или като ефект от последвало припомняне и визуализиране – в случаите на „проблясъци” и образи в полето пред вътрешния ти поглед със сравнително по-лесно достъпни, по-близки, по-ясни и по-подробни картини, с ясни действия и смисъл, и с повече преки връзки от тях към други моменти в сънищната ситуация, или към други сънищни ситуации).
До тази сънищна информация се достига след приключването на сънищата чрез спонтанни или целенасочени визуализации, било по време след междинни събуждания, било сутрин след събуждане или впоследствие. Самият процес на припомняне и визуализиране води до стабилизиране на сънищната информация и промяната на нейното ниво на стабилност и съответно на промяна в нейното позициониране от елементи в „Сънищния архив” в елементи във „Временния архив”. Разбира се, и двата „архива” са с ограничена стабилност и трайност, принципно се отнасят към сънищата от циклите на съня в последната преминала нощ. Въпреки, че „Временният архив” е с по-голяма стабилност и трайност от „Сънищния архив”, въобще не може да става сравнение със стабилността и трайността на спомените в постоянната трайна памет. При известен напредък в практиката, във „Временния архив” може да остават запазени и спомени от сънищни ситуации и от сънищата от някои от предишните нощи, но не прекалено дълго, в очакване те да бъдат визуализирани отново и формулирани и записани при основно визуализиране (ако дотогава си пропуснал, но искаш да го направиш). За да се съхранят спомени от сънищата по-трайно и в определен смисъл да бъдат стабилизирани на нивото на постоянната трайна памет, е необходим известен напредък в практиката, като при всички случаи е необходимо съответните сънищни ситуации да бъдат визуализирани, формулирани словесно и подробно описани в практика с основно визуализиране.
Объркването – преплитане, неправилно включване в каналите на асоциативните връзки
А органични промени и нарушения в структурата на мозъка и в пътищата на невронната мрежа водят до трайно объркване на асоциативните връзки, до деформиране в Асоциативната каскада и до трудно обратими дефекти в систематизирания процес на съзнанието, обичайно определян като нормално съзнание.
Памет
Разглеждам понятието „памет” не като общо качество с абстрактна характеристика „по-добра” или „по-слаба”, а като цялата вродена и натрупана от началото на живота ти информация с различна степен на стабилност и активност, и на достъп до нея на асоциативните процеси в различните форми на Асоциативната каскада на съзнанието; не като някакъв абстрактен „депозит” със спомени и с информация, която можеш да си спомниш, заемащ някакъв определен ограничен сектор на мозъчната ти кора, а като цялата обща територия в невронната мрежа, върху която са разположени елементите и произтичащите от тях или свързани с тях „инструменти”, като общата съвкупност на „следите-отпечатъци” в невронната мрежа, в които се изразява цялата тази информация, участваща в Асоциативните каскади в различните им форми, в резултат позволяваща осъществяването на съзнателния процес, на съзнанието, на самосъзнанието, на самоидентификацията, на сънищата, на непрекъсваемото възприятие за собствената идентичност и съществуване, на интуицията, на прозренията, на предчувствията, на алтернативни състояния, на възприятия, усещания, чувства, мисли и състояния от всякакъв характер, и на самото биологическо функциониране и съществуване.
***
Понякога сутрешните спомени за определена сънищна ситуация са толкова ясни и ярки и тази сънищна информация е толкова леснодостъпна за визуализиране, подредена, подробна, последователна и обхватна, че тя сякаш вече е била „прехвърлена” в реално време във „Временния архив”, като не изисква никакво усилие за нейното намиране и за възпроизвеждането пред вътрешния поглед на картините и действията в съня с всичките детайли и последователност на развитието.
В такива случаи информацията за съня може да включва една много ярка и подробна ситуация и е съчетана и с ясен спомен за усещането за сънуването в реално време.
За разлика от спонтанното визуализиране, което е с „проблясъци” на картини, в които трябва да се „навлезе” с търсене на подробностите и с определено усилие за тяхното „задържане” и „приближаване”, „прехвърлената” в реално време информация с ясни картини от съня, подробности за действията в него и всякакви различни спомени за усещания и мисли в сънищната ситуация, сякаш ти идва наготово, оформена, ясна, близка, с подробностите. Но може да е само от една ситуация.
Може да имаш една обща представа за цялостна схема от няколко сънища или сънищни ситуации, съвсем отделни или дори свързани една с друга, една обща представа и чувство за „запълненост” (сякаш „виждаш” някъде пред теб „силуета” на сънищното „тяло”, състоящо се от сънуваните от теб тази нощ сънища), за поредица други предшестващи и последвали ситуации и моменти, които, обаче, ти остават в мъгла, не можеш не само да ги визуализираш и да ги „видиш”, но дори и не можеш логически да ги определиш, остават като схема, общо усещане и знание че ги е имало.
***
Разликата между „Сънищния архив” и „Временния архив” е в степента на стабилност на останалите в „Сънищното пространство” „следи-отпечатъци” и съответно на тяхната трайност и достъпност за будното съзнание.
Това така наречено спонтанно или автоматично „прехвърляне” на сънищна информация в реално време може да се определи като процес в реално време на по-добро стабилизиране на „следите-отпечатъци” и може да се отнася за различни елементи от сънища, не винаги свързани с такава ситуация на ярко появяващи се готови и подредени спомени за определена сънищна ситуация.
***
Асоциативната каскада на сънищата е форма на проявление на общата Асоциативната каскада на съзнанието.
***
„Сънищното пространство” не е празна зона с някаква уеднаквена хомогенна невронна структура, в която по мистериозен начин на празно поле да се активират сънищни процеси или да се формират или „внасят” нови невронни конфигурации, въобще не може да има аналогия с презапис на информация в свободно компютърно пространство. Няма как в зона на мозъка да има такова празно поле, в което изведнъж безпричинно да възникнат от нищото процеси или структури, а след това всичко да се изтрие и изчезне, нито би могло в някаква мозъчна тъкан на пусто място да се създадат изведнъж определени специфични невронни конфигурации, асоциативни връзки и канали, съставляващи сънищни процеси и възприятие на сънища, които по-късно след няколко часа да изчезнат напълно и да освободят мястото за следваща конфигурация при следващ сън и сънуване. Асоциативните канали се създават и асоциативната каскада се осъществява на базата и в хода на създаваните през живота в течение на времето стабилни конфигурации в невронната мрежа.
„Сънищното пространство” е територията в паметта, в обхвата на която се оказват структурите и елементите, активиращи се с частични асоциативни връзки, произвеждащи възприятието на сънищата, и в която Асоциативната каскада, след поредната си циклична трансформация със заспиването ти, продължава да се осъществява на друго ниво във формата на Асоциативна каскада на сънищата.
Асоциативната каскада на сънищата
На територията на паметта – Асоциативната каскада на сънищата е форма на проявление на общата Асоциативна каскада на съзнанието.
Когато асоциативният процес е преминал във формата на Асоциативната каскада на сънищата – изключени са сенситивните възприятия от околната среда в будната реалност, които са първопричини за активиране на асоциативни вериги с всичките им възможни разклонения и обратни асоциативни връзки, аналогично, изключени са асоциативни първопричини от вътрешни мисловни процеси на будна съзнателна дейност, както и асоциативни процеси, следващи от осъзнаваните в будно състояние асоциативни първопричини, произтичащи от вътрешните сенситивни импулси на собственото тяло (постоянно допълващи в будно състояние външните възприятия), и процесите на тяхното осмисляне – всички те част от Асоциативната каскада на будното съзнание.
„Заспиват” определени части от асоциативната каскада, характерни за будното съзнание – асоциативни процеси, свързани с импулси от деня, с вътрешната мисловна дейност, с вътрешни физиологични процеси и сенситивни възприятия, „заспиват” свързани с тях части от постоянната памет, „заспива” формата на логическо и подредено асоциативно свързване и действие на постоянната трайна памет, вкл. и на участие в същата подредена и логически обвързана форма на „Центъра на идентичността” като част от нея.
Връзките с едни или други сегменти и нива, асоциативни магистрали и пътища, съответно и множество „следи-отпечатъци” в паметта (постоянната трайна памет и краткосрочната памет) „заспиват”, за да си починат, и се изключват. От това се определя преминаването и трансформирането на Асоциативната каскада на съзнанието от Асоциативна каскада на будното състояние в Асоциативна каскада на сънищата.
Връзките с едни или други сегменти и нива на мрежата на „Центъра на идентичност” „заспиват” и се изключват (или аналогично може да се каже, че те се изключват временно, или просто не са достатъчно активни в един или в друг момент). Връзките с едни или други елементи, „следи-отпечатъци, сегменти и асоциативни пътища в постоянната трайна памет, оставащи извън територията и мрежата на „Центъра на идентичност” също „заспиват” и се изключват. И в зависимост от степента на изключване, или от степента на достъпност за асоциативния процес до мрежата на „Центъра на идентичност” и до всички останали елементи в цялата територия на паметта, се определя степента на близост в съня на „Въображаемото Аз” към реалното „Аз”. Остават активни едни или други елементи, „следи-отпечатъци” асоциативни връзки и асоциативни пътища, от чието включване и начин на свързване се определя формата на Асоциативната каскада на сънищата, и една или друга степен на „Въображаемото Аз” или възможност за самоидентифициране.
От степента на „заспиване”, изключване или достъпност, се определят състоянията:
на границата между „неосъзнат” сън с твое възприятие и участие в него като „Въображаемо Аз” с една или друга от възможните негови степени на проявление (вкл. и близко до „Почти-Реално Аз”), с липса на логична последователност, липса на обоснованост, в съответствие с будната реалност, и с липса на пряка връзка и дистанцираност между отделни елементи, които в съня все пак са вплетени в една обща и по своему свързана ситуация, с присъствие на твое възприятие за реалност, което понякога е близко, дори много близко до възприятието на реалното ти „Аз”, вкл. до неговото себеусещане, независимо от това, че не си „осъзнат” и самоидентифициран в „осъзнат” сън;
на „осъзнатост” в „осъзнат” сън с различните възможни степени на „осъзнаване” и самоидентифициране, спонтанно или целенасочено, частично или по-пълно;
на границата между „осъзнатия” сън и будното състояние;
на будната осъзнатост и будното самосъзнание.
Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз”
Винаги остава паралелното действие на Вътрешната асоциативна каскада, или Асоциативна каскада на „Вътрешното Аз”– тя участва в регулиране на автономните процеси – те не са само резултат на физични реакции и химичен баланс (функционирането на организма не е само един прост автоматичен процес) – контролира ги и ги управлява „Вътрешното Аз” – скритото вътрешно съзнание – резултат от постоянното паралелно осъществяване на Вътрешната асоциативна каскада.
Управлението на автономните процеси е само едно от нивата на нейното осъществяване. Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” е част от общата Асоциативна каскада на съзнанието, но не е част от Асоциативната каскада на будното състояние.
Вътрешната асоциативна каскада има на свое ниво вътрешни пътища и връзки на асоциативен контакт с „Центъра на идентичността” извън нивото на асоциативната мрежа, ангажирана и активна при Асоциативната каскада на будното състояние. Такъв асоциативен контакт Вътрешната асоциативна каскада има и може да осъществява с Асоциативната каскада на будното състояние и с Асоциативната каскада на сънищата.
Поне четири нива на „Центъра на идентичността”
Четири нива на „Центъра на идентичността” – който е източник на възприятието за своето „Аз, свързано с това специфично лично възприятие и усещане за реалността, за своята идентичност и съществуване в нея, за постоянно възпроизвеждащото се усещане на самоидентификация, за съществуването на своето съзнание, за своето самосъзнание – реалното „Аз”, и който представлява обща основополагаща схема и мрежа в паметта, състояща се от стабилизирани и трайни „следи-отпечатъци” и асоциативни магистрали, коридори, пътища, връзки, отнасящи се до (и изразяващи в асоциативния процес, осъществяващи възприятия и проявление на качества, свързани с) основни характеристики на „Аз”-а, модела и аспектите на възприемане на реалността, образували се и систематизирани в съответната схема и мрежа в резултат на преживените в живота събития, вкл. от най-ранна възраст, и тяхното отражение, асоцииране и интегриране в невронната мрежа, в съзнанието, в паметта, вкл. и като елементи на „Центъра на идентичността”.
„Центърът на идентичност” не е определена ограничена зона, но е структура, мрежа от стабилизирани и трайни „следи-отпечатъци”, която участва постоянно в процесите на Асоциативната каскада в една или друга степен, по-пълно или частично, като пълнотата или съответната частичност на участие и степен на включване, зависи от формата, в която се осъществява Асоциативната каскада на съзнанието – при будно състояние и пълна будна осъзнатост и самоидентификация, при състояние на сън и сънища, при смесени състояния и хибридна Асоциативна каскада, при различни степени на „Въображаемо Аз” и негова близост към реалното „Аз”, при различни степени на „осъзнатост” в „осъзнат” сън и на самоидентифициране на „Реалното Аз”, както и при постоянното паралелно действие на Вътрешната асоциативна каскада.
Може да се определят поне четири нива и аспекта на проявление в асоциативните процеси на Асоциативната каскада на елементите от мрежата на „Центъра на идентичността” с тяхното включване, участие и достъпност в една или друга степен, в зависимост от формата на Асоциативната каскада и от съответните специфики в нейното осъществяване.
1) „следи-отпечатъци”, определящи и изразяващи основни характеристики на „Аз”-а и негови модели на възприемане на света и начини на реагиране; 2) „следи-отпечатъци” относно поредица от основни елементи (събития, промени, постижения, обрати, нещастия, значими фактори и т.н.) от живота, позиционирани във времето и пространството; 3) елементи от последно време, свързани с други елементи, които могат да имат значение като тяхна предистория, с позициониране във времето и пространството; 4) процес на самоидентифициране – кой си точно, с логично позициониране на всички елементи при пълното включване и участие в Асоциативната каскада в будно състояние на мрежата на „Центъра на идентичността”.
В зависимост от формата на Асоциативната каскада има по-пълно или частично включване и участие, което се отнася за проявлението на всяко от различните нива, и съответно по-пълно или частично самоидентифициране.
При будно осъзнато състояние и Асоциативна каскада на будното състояние има съответно пълно включване, с достъп и участие на мрежата на „Центъра на идентичността”, осигуряващо пълна вътрешна връзка на асоциативния процес с нейните елементи и тяхно участие в процеса, както и пълна връзка на неговата мрежа с всякакви други елементите в останалите части от територията на постоянната трайна памет, като асоциативните връзки в паметта, вкл. пълноценното участие на елементите на мрежата на „Центъра на идентичност”, се осъществяват в режима, характерен за будното осъзнато състояние – асоциативните връзки са последователни, подредени, взаимносвързани, логично обусловени, в съответствие с оригиналното им създаване като отражение на логиката на външните процеси в реалността.
При състояние на сън и сънища включването, достъпа и участието е частично и от това произтичат различни проявления и форми в сънищата.
Самоидентифицирането е процес и резултат от частичното или пълното участието на елементи на мрежата на „Центъра на идентичността” в асоциативните процеси и в Асоциативната каскада на будното състояние или в Асоциативната каскада на сънищата. Самоидентифицирането е функция на същността и участието в асоциативните процеси на „Центъра на идентичност”. Зависи от вътрешната достъпност на елементите в мрежата му за асоциативните процеси и тяхното включване.
„Въображаемото Аз” и въображаемата ситуация са различни процеси на „Генератора на сънищата” – от една страна създава въображаемата ситуация, от друга страна характеристиките и възприятията и мислите на „Въображаемото Аз”. Същевременно, въображаемата ситуация е част от „Въображаемото Аз”, защото представлява неговите възприятия, тя е продукт на „Въображаемото Аз”, от възприемането на въображаемата ситуация, зависят неговите реакции и мисли, същността на „Въображаемото Аз” е и същността на неговата представа и възприемане на въображаемата ситуация. Но по време на съня има автономност на възприятието на „Въображаемото Аз”, то не се възприема като създател на заобикалящата го среда, възприема я като реалност, в която то се намира, възприема себе си със своя самостоятелност и идентичност, която е различна от средата наоколо.
Асоциативният процес на Асоциативната каскада на сънищата трябва да създаде от една страна въображаемата ситуация, от друга страна същността, характера и възприятията на „Въображаемото Аз”. Характеристиките на „Въображаемото Аз” често са толкова комплексни и то има самостоятелно същност и възприятие в сънищната ситуация, че едва ли би могло да се разглежда като нейн продукт. Често самата сънищна ситуация се променя по такъв начин, че едва ли би могла да е продукт на характеристиките на „Въображаемото Аз”. За тези неща би могъл да си дадеш сметка при припомняне и визуализиране на своя сън, в случай, че си в състояние добре да го направиш.
Тук не става въпрос за "осъзнат, контролиран и модифициран” сън, когато „Реалното Аз” само ще променя и създава обстоятелствата, действията и развитията в заобикалящата го сънищна реалност.
Въображаемата ситуация се състои от включени в сънищния процес елементи от паметта. Включването на елементи от реалния ти живот се синхронизира със степента на възприятието за собственото „Аз”- степента в двата аспекта и тяхното взаимно съответствие зависят от съответната степен на достъпност и връзка с елементите в мрежата на „Центъра на идентичност”.
Смесени състояния на "осъзнат-неосъзнат" сън
Задържането в "осъзнат" сън може да е краткотрайно и да се ограничи само с негова съвсем начална фаза, без въобще да е започнал процес на самоидентифициране или със съвсем първоначален етап на самоидентифициране само с общо възприятие за себе си без ясно формулиране на това кой си ти всъщност, или само с отделен елемент на информация за себе си, като това състояние бързо приключи и премино обратно в състояние на „неосъзнат” сън, при което продължаваш да си във въображаемата среда, забравяйки за краткия проблясък на "осъзнаване" като придобитото ти малко преди това знание, че си сънувал се разпилее и изчезне в същата като предишната ти представа за въображаемата ти среда, според която ти се намираш в една единствена реалност, която възприемаш като естествено продължение на досегашния си живот, с вплетени в нея обстоятелства, ситуация, участници, познати ти от будната ти реалност.
Самото разбиране в определен момент по време на "неосъзнатия" сън, че сънуваш, макар че е основно изискване за постигане на "осъзнаване" в "осъзнат" сън, не е достатъчно, ако не е съчетано със самоидентифициране, ако не успееш да се задържиш достатъчно дълго в това състояние на "осъзнатост", и съответно ако процесът на самоидентифицирането ти не успее да се развие. Успешното реализиране и съответната степен на "осъзнатост" в състояние на "осъзнат" сън са пряко свързани и взаимнозависими със степента на самоидентифициране и съответно със способността за задържане в това състояние.
Но може да се случи поредица от трансформации по време на съня ти от състояние на "неосъзнат" сън в кратковременно преминаване в "осъзнат" сън, разбирайки за момента, че сънуваш, и с бързо завръщане обратно в "неосъзнат" сън, като малко по-нататък в сънищната ти ситуация това преминаване от "неосъзнат" в краткотраен "осъзнат" сън да се повтори, дори да се потрети и т.н., но при всеки случай задържането в "осъзнатост" да не е достатъчно, за да се осъществи процес на самоидентифициране, най-много ограничавайки се с общо познато възприятие на "Реалното Аз" близко до себеусещането на реалното ти "Аз", или с елементарни спомени за реалната си личност. Всеки път "Реалното Аз" е с краткотрайно съществуване и с много ниска или с почти липсваща степен на самоидентификация. Всеки път обратното преминаване от "осъзнатия" в "неосъзнат" сън и завръщането от "Реално Аз" във "Въображаемо Аз" е свързано със забравяне на факта, че току-що си разбрал и си знаел, че сънуваш. Въображаемата ситуация при всички трансформации може да е една и съща, с един общ поток на събития, или да са различни ситуации.
Но това, че с всяко завръщане в реално време във въображаема ситуация ти забравяш за току-що преживяното състояние на първоначална степен на "осъзнатост" в начален стадий на "осъзнат" сън, не означава, че когато евентуално (ако успееш) си припомняш и визуализираш след междинното събуждане след приключването на цикъла на съня, или сутринта след окончателното събуждане, ти няма (или не би могъл) да имаш спомени (че няма да са останали съответните "следи-отпечатъци" в „Сънищния архив” или дори стабилизирани и във „Временния архив”) и че ти няма да си спомниш за тези преходи, трансформации, промени и преживени състояния на "осъзнаване" и разбиране, че сънуваш, макар че спомените ти може и да не са достатъчно ясни и детайлни, за да "видиш" всички тези промени "като на длан", но може да получиш достатъчно "проблясъци" и общо възприятие, в които да се вместват спомени от възприятията и картини от отделните моменти от ситуации от тази поредица от променяли се състояния.
Припомнянето и визуализирането може и да не постигнат отделно "виждане", "разглеждане" и формулиране на отделните ситуации, а да останеш с една обща представа и възприятие от сънищния процес с тези няколко промени и повтаряло се последователно преминаване от едното състояние в другото и обратно.
Припомнянето и визуализирането може да ти дават възприятието за едно смесено състояние на последователно комбиниране на "неосъзнати" с "осъзнати" сънища. Това смесено състояние при припомнянето може и само да го чувстваш като просто някакво по-особено и различно от други, а може и да имаш определени „проблясъци” за някои от тези трансформации, или дори за моменти от ситуации, съчетани с общото усещане, че те са само част от цялото на поредица подобни, от които да ти стане ясно какво е по-особеното в това смесено състояние.
Ако си напреднал в практиката по Пътя на сънищата, би се очаквало да си в състояние да си припомниш подробности и усещанията си в различните състояния и ситуации, но всъщност ако си напреднал в практиката ти вече ще си в състояние да се задържаш по-дълго време в състоянието на "осъзнат" сън и да осъществяваш пълноценен процес на самоидентифициране, така че едва ли ще ти се случи да се окажеш в такъв вид поредица от променящи се състояния, освен ако не искаш да го постигнеш нарочно заради самата практика.
Визуализираш и си припомняш възприятие за смесено състояние на съчетание на изживяване като "Въображаемо Аз" и като "Реално Аз".
В множество случаи може да си изживявал в сънищата си такива бързи трансформации, без да си могъл да запазиш ясни спомени за това след събуждането си, без да си даваш сметка впоследствие и без някога да си разбрал за това. Просто не си могъл да си припомниш, забравил си.
За да си представиш как би се осъществявало такова неусетно бързо преминаване от състоянието на "неосъзнат" сън във въображаема среда в "осъзнат" сън в същата въображаема среда, разбирайки, че сънуваш, и връщане обратно в състояние на "неосъзнатост" в същата или вече в променена и различна въображаема среда, забравяйки, че преди малко си разбрал, че сънуваш, е достатъчно да си припомниш колко лесно и неусетно понякога се унасяш в лека дрямка когато си уморен и в един момент се усещаш, стряскаш се и се връщаш в будното си състояние. Понякога си уморен и е време да си лягаш, но си започнал нещо да четеш, или да обработваш текст, или да гледаш филм, иска ти се да довършиш донякъде, да го догледаш, но вече си толкова уморен, че в определен момент си даваш сметка, че от време на време постоянно клюмаш и се изключваш потъвайки в унес, неусетно унасяйки се и после стряскайки се и отново събуждайки се, продължаваш по същия начин, и това може да ти се случи многократно, докато в един момент не спреш всичко и не решиш да си легнеш и да почиваш.
Неусетното неочаквано и неконтролирано унасяне в будното ти състояние в краткотраен полусън, в бърза дрямка или в кратковременен сън е подобно на поредицата неусетни трансформации от "неосъзнат" сън в краткотраен "осъзнат" сън, не достатъчно продължил и осъществил се, и връщане обратно в "неосъзнатия" си сън.
Такава поредица от трансформации би могла да се съчетае и с осъзнато в полусънно състояние или неосъзнато спонтанно припомняне и визуализиране след междинни събуждания, при което спомените от тези визуализации да смесиш в представите си с възприятията от самите сънищни ситуации, които визуализираш, без впоследствие да си в състояние да разграничиш оригиналните картини и събития в съня от визуализираните картини, възприятия и представи.
В резултат и на това допълване, при припомнянето и визуализирането на твоите сънища след сутрешното си събуждане получаваш в още по-голяма степен възприятие за смесено състояние в сънищата си през тази нощ.
Нерядко може да се получат такива смесени състояния по време на сънуването и възприятия за тях при сутрешно припомняне. Смесено състояние на "осъзнатост-неосъзнатост" в съня. Така както неусетно се унасяш от будно състояние в сън и обратно. И в съчетание със спонтанно припомняне при междинни събуждания - крайният резултат при припомнянето сутрин е едно смесено възприятие, което трудно може да се определи.
***
Остават активни едни или други елементи, които се включват в Асоциативната каскада на сънищата.
Но с тяхното оставане в активност се оформят сънищни ситуации с такъв характер, съдържание и вътрешна подредба, че в повечето случаи не изглеждат случайно и будят множество въпросителни. Сякаш и оставането в активност на едни или други елементи не е съвсем случайно.
Дори да има случайни елементи, тяхната съвкупнаст в множество случаи в сънищата се оказва неслучайна като оформя „логично” построени ситуации и истории – със своеобразна своя логика, но такава, че изглеждащи и възприемани от теб (от „Въображаемото ти Аз”) като напълно реални по същия начин както ти възприемаш реалността когато си буден и осмисляш съвсем осъзнато всичко около себе си и с достъп до всички ресурси на паметта си.
Кой и как определя кои елементи от паметта да останат будни и да са на разположение за включване в Асоциативната каскада на сънищата и в асоциативните връзки в сънищните процеси – елементите от територията на паметта, определяща „Сънищното пространство”.
Кой и как определя какви елементи да участват, да се включат и комбинират в сънищните процеси, кои изходни елементи да определят базата за последващото развитие на Асоциативната каскада на сънищата.
Кой определя кои елементи да се активират? Как става това определяне и по какви причини? Сценариите на сънищните ситуации са последователни, подредени, в тях има логика, макар и да се съчетават случайни елементи.
„Генераторът на сънищата” и „Центърът на идентичността”
Какво представлява „Генераторът на сънищата”?
Ако е зона или структура, това означава да има връзки с цялата мрежа на паметта, с всички елементи поотделно, за да може да ги контролира и включва в своите сценарии в сънищата – в такъв случай, Вътрешната асоциативна каскада, чийто асоциативен инструмент и механизъм е „Генераторът на сънищата”, разполага с такъв ресурс на връзки.
Но тогава пак би оставал въпросът, на какъв принцип и по каква причина ще определя кои елементи да се включат в сънищните процеси и по какъв начин ще се комбинират – понякога най-неочаквано, дори невъобразимо? (Понякога в една напълно логично развиваща се сънищна ситуация в среда много близка до позната от будното състояние, вкл. в съвсем позната домашна среда, може да бъде включен елемент, по неочакван и странен начин, за чиято причина не би могло да има обяснение.)
Ако са елементи, впечатлили те през деня или последните дни и останали активни? Но в сънищата не се включват само (а дори и най-много) елементите от последно време, нито тези, които най-много са те впечатлили. Има случаен набор или по-скоро замисъл, който не винаги е ясен защо е такъв. Такъв вариант (с впечатлили те елементи от деня) не съответства на впечатленията от реалната практика и опит в наблюдение на сънищата.
Каква е логиката на причините и причинността за включване и съчетаване в сънищните ситуации на определени елементи. Сякаш има основни вътрешни екзистенциални правила, които я определят. Какъв е принципът на тези правила? Те сякаш зависят от индивида, от характера на неговия "Център на идентичност", т.е. от неговата същност.
„Генераторът на сънищата” е асоциативен механизъм на Вътрешната асоциативна каскада, който се намесва и въздейства в процесите на Асоциативната каскада на сънищата.
От проходимостта и достъпността в мрежата на "Центърът на идентичността" за асоциативните процеси и връзки в Асоциативната каскада на сънищата, зависи възможността и степента в процеса на самоидентифициране в „осъзнат” сън, както и самият преход към "осъзнаване" (разбиране, че сънуваш).
Степента на „Въображаемото Аз” зависи от различната степен на връзка с „Центъра на идентичността” и с други елементи на постоянната трайна памет.
"Центърът на идентичността" е част от постоянната трайна памет, "кръг", основа. Структура от трайно стабилизирани "следи-отпечатъци" и асоциативни магистрали и пътища, които участват в Асоциативната каскада в различните й форми. Основа, сърцевина, интегрирана структура от елементи, от чието участие в асоциативните процеси произтича усещането за собственото уникално "Аз" и собственото възприятие на реалността.
Асоциативната каскада на сънищата – форма, ниво и част от общата Асоциативна каскада, осъществява се в зоната на паметта. Сънищните процеси се осъществяват на територията на паметта.
Мрежата на "Центъра на идентичността" – специфична основа, сърцевина - квинтесенция на собственото възприятие за идентичност и за реалността - резултат от процес на интегриране и много силна обратна връзка на основни елементи от общата система от елементи.
Няма "Център на постоянното самоидентифициране" – самоидентифицирането е процес, резултат и функция от действието - съществуването и участието в асоциативния процес на мрежата на „Центъра на идентичност”, самоидентификацията е резултат към определен момент на самоидентифицирането, което е постоянен и възпроизвеждащ се процес, с динамично допълване в хода на човешкия живот.
*** *** ***
„Генераторът на сънищата”
Но има асоциативен "механизъм", който контролира и управлява процеса на иницииране и оформяне на сценариите на ситуации в сънищата. "Механизъм", който е част, инструмент, проявление на общото съзнание, на общата Асоциативната каскада на съзнанието, на Вътрешната асоциативна каскада, на "Вътрешното Аз", на скритото вътрешно съзнание. Този асоциативен "механизъм" действа като скрит вътрешен генератор и контрольор и ти нямаш пряк достъп до него, така както скрито е от твоя пряк съзнателен достъп в будното ти състояние твоето вътрешно съзнание.
(Той не е част от Асоциативната каскада на будното състояние, не е пряка част от асоциативните процеси на будното съзнание, не е част от възприятията ти за твоята съзнателна дейност в будно състояние, до които имаш достъп, които осъзнаваш и разбираш - при обичайното човешко състояние на неинтегрирано съзнание.) Това е "Генераторът на сънищата.
***
"Вътрешната част на Външното Аз".
В друга глава съм писал за някои спонтанни почти автоматични поведенчески модели и реакции, които често се проявяват преди да успееш да помислиш за тях, и за които в повечето случаи след това би могъл да съжаляваш. Определил съм ги като проявления на вътрешното "Аз". Но това са прояви не на "Вътрешното Аз", не на Вътрешната асоциативна каскада, не на скритото ти вътрешно съзнание, а на "вътрешната част" на "Външното ти Аз".
В тази връзка, трябва да се прави разлика между "Вътрешното Аз" и "Вътрешната част на Външното Аз".
"Вътрешната част на Външното ти Аз" е източникът на чести спонтанни прояви на невъздържаност, на неконтролирани реакции на гняв, на случаи на неконтролирано спонтанно негативно реагиране, на прояви на произволни спотаени негативни реакции. Те възникват в резултат на асоциативно свързване и активиране на асоциативни вериги, протичащи по някои съществуващи в постоянната ти трайна памет и в невронната ти мрежа по-активни асоциативни канали, установили се с времето в резултат на нееднократно повтарящи се аналогични причини и асоциативни събития и произтичащи от тях натрупвания на съответните асоциативни процеси, приемали в твоите възприятия негативен характер и изразявали се в подобни твои негативни реакции с трайно стабилизиране на съответните "следи-отпечатъци" и асоциативни връзки и канали.
Внезапното усещане и възприятие и спонтанното и неконтролирано проявяване на прекомерен гняв и едни или други поведенчески изблици, за които после може да съжаляваш и да се упрекваш, е израз не на "Вътрешно Аз" и на вътрешното ти съзнание, те са израз на Асоциативната каскада на будното състояние – на „Вътрешната част на Външното ти Аз".
***
Различните нива на памета
Различните нива на памета се отличават и тяхното позициониране зависи от различната степен на стабилност на "следите-отпечатъци", вкл. асоциативните магистрали, коридори, пътища и връзки, и съответно от различна сила и активност на асоциативни "следи-отпечатъци", и възможности за връзки, на асоциативни магистрали, пътища, канали, и все още трудно проходими коридори и малки пътечки, основни и допълнителни пътища, използвани и резервни канали, и скрити мрежи от асоциативни канали и връзки, които са на разположение само на някои от формите и проявленията на общата Асоциативна каскада на съзнанието.
Асоциативната каскада на сънищата
Асоциативната каскада на сънищата, сънищните процеси, сценариите на сънищата - се развиват на територията на паметта и с използване на нейните елементи.
Ако нямаше памет, ако не се използваха ресурсите, елементите и територията на паметта, не би могло да има и сънища.
Кошмарите не идват от никъде и от нищото, те могат да идват от паметта, и зависят от състоянието и характеристиките на паметта, т.е. на конкретния индивид.
***
Асоциативната каскада на съзнанието
Съзнанието като цяло никога не спи. Общата Асоциативна каскада на съзнанието като общ израз на твоето съзнание никога не заспива напълно, нейните процеси никога не се изключват изцяло. Изключват се и почиват само определени форми и части, винаги една или друга нейна форма и проявление продължават да са активни; при будно съзнание - Асоциативната каскада на будното състояние и Вътрешната асоциативна каскада; при сън и сънища - Асоциативната каскада на сънищата и Вътрешната асоциативна каскада, при смесени състояния - хибридна Асоциативна каскада и Вътрешната асоциативна каскада. Когато си в състояние на сън и сънища, твоето съзнание продължава да функционира в съответната роля на "Въображаемо Аз" и в съответната сънищна ситуация. Дори когато си в състояние на кома Вътрешната асоциативна каскада продължава да се осъществява в една или друга нейна форма и израз.
Процесите на Асоциативната каскада на съзнанието – това е твоят живот, те контролират и управляват процесите, свързани с функциите и действията, в които се изразява процесът на твоето съществуване.
***
Липсата на сън и почивка може да увреди мозъка ти и да те доведе до състояние на неспособност за запомняне и мислене. Мозъкът има нужда от регулярна почивка за нормалното функциониране на целия ти организъм. Тялото ти има нужда от почивка, за прочистване и възстановяване, за тази цел е необходим определен интервал от време, а това най-добре се случва, когато съзнанието доколкото е възможно го освободи от постоянни стимули за активност. За тази цел природата е предвидила съня.
Сънуването на сънища е механизъм, който те привлича и задържа в състоянието на сън достатъчно дълго време. Сънищните ситуации, в които се потапяш и си мислиш, че си в продължение на обичайната си реалност, са такъв привличащ механизъм. Ако сънищата ти редовно представляваха само хаотичен набор от несвързани елементи, те биха всявали безпокойство и такива сънища не биха те привличали и задържали в своя свят. Или пък ако сънищата ти се изразяват само в ужасни кошмари (което би произтичало от твой здравословен проблем и не би било нормално състояние), ти не би спал нормално и мозъкът и тялото ти биха били лишени от необходимата им почивка за възстановяване и съхраняване на добро състояние.
***
Какво понякога иска да ни покаже "Генераторът на сънищата" с едни или други сънищни ситуации. Включването в сънищата на едни или други елементи от ежедневни преживявания може да има ефект на автоматично намаляване на асоциативно напрежение в паметта, свързано със съответни "следи-отпечатъци" и връзки, с обща цел регулярно ограничаване и премахване на постоянно натрупващото се напрежение в паметта и в невронната мрежа.
Сънищните ситуации понякога съдържат определени сигнали, имащи характер и на предупреждения, ако си в състояние да ги разбереш. Сънищните ситуации в обичайните случаи на "неосъзнат" сън и неинтегрирано съзнание, биха могли да са енигматичната територия, в която твоето скрито вътрешно съзнание, което има своите собствени паралелни канали на контакти и връзки с мрежата на паметта ти и с твоя "Център на идентичност", чрез "Генератора на сънищата" ти подава сигнали, които, ако успееш да си припомниш тези сънища и добре да ги разбереш, може да съдържат предчувствия за бъдещето ти и предупреждения, включително за твоето здравословно състояние, или да се развият, да се превърнат, или да представляват готови интуитивни прозрения, подходящи решения на проблеми и дори открития.
Подредените сънищни ситуации те увличат и ти дават възможност да преживееш разнообразни събития, които ти липсват в будното ежедневие, като по този начин балансират и успокояват твоя мозък, твоята памет и съзнание, дават ти възможност да се срещнеш с твои близки хора, които си загубил, но които много искаш да видиш отново, както и възможност да се окажеш в свят на фантастични събития, които не би могъл да изпиташ по същия начин в друга форма.
Мистерията на сънищните ситуации те мотивира и да обръщаш поглед навътре и да търсиш сред потайните плоскости и измерения на вътрешния си свят, излизайки извън елементарния стереотип на мислене в ежедневната материална среда. Да насочиш своя поглед и интерес навътре и към вътрешните практики (практиката за овладяване на сънищата си, практиката по Пътя на сънищата, практиката по Пътя на интегралното съзнание, практиката на Йога на интегралното съзнание).
***
Невероятното действие на "Генератора на сънищата"
Ако определени случки, събития, собствени мисли или притеснения, преживени през деня или през последни дни може да се нарекат "суров материал", този материал се преработва, използва се по най-невероятен начин в сънищни ситуации със съвсем различен сюжет, характер, развитие и участващи лица, в чиито елементи и смисъл на аспекти на действието може да се открие някаква аналогия или първопричинност в "суровия материал", но често доста далечни и невидими на пръв поглед, съчетани с различни други елементи от паметта от различни периоди на твоето минало.
***
Често в спомени за сънищата си успяваш да „видиш” само неясни проблясъци и знание за някакви ситуации, в много случаи без форма, структура, последователност, ясен смисъл – една каша от проблясъци с някакво неясно значение, далечно усещане за отделни навявания на една или друга идея, смътни образи, от които нищо не може да последва.
Но когато си буден мисловният ти процес в определени периоди и моменти също може да представлява само една каша от противоречиви асоциации и мисли.
Има относителна аналогия на състоянията. Степента в тази аналогия зависи от индивидуалните характеристики.
А сънищата не винаги са само каша от неясни и объркани образи.
***
Ясни и неясни сънища
Понякога си припомняш подредени сънищни ситуации, а друг път не успяваш да си спомниш нищо освен разбъркани сънища, които трудно се определят. Но това е продукт на твоите припомняния и визуализации, на състоянието ти и способността ти в един или друг момент да си ги припомниш и на начина, по който си ги припомняш. Но ако асоциираме припомнянето със самите сънища, поне дотолкова, че само до това си успял да достигнеш, може най-общо да ги разделим на подредени развити сънищни ситуации и разбъркани хаотични сънища, или на подредени и разбъркани, или с други думи на ясни и неясни.
Неясните сънища може да са били такива в реално време докато си ги сънувал, или може такъв да е резултатът от припомнянето им, независимо от това какви са били всъщност в реално време.
Неясните сънища произтичат от твоето състояние, бил си в такова състояние, което е можело да доведе до това да сънуваш неясни сънища или да не можеш да си припомниш и визуализираш и да имаш краен спомен за неясни сънища. В повечето случаи е резултат от неспособност за запомняне и за ясно припомняне. Състоянието ти е било такова, че е могло да те доведе само до това.
В много случаи като се говори за "осъзнати" сънища се употребява понятието „ясни и осъзнати сънища”, което е погрешен и объркващ подход.
Всички сънища които си сънувал ясно в реално време или си могъл добре да визуализираш и да си припомниш са ясни.
Не трябва да се смесва понятията за "ясни" сънища с "осъзнати" сънища. Тъй като в съня „осъзнатостта” е винаги относителна, обозначавам производните на думата "осъзнат" в кавички, с което става ясно, че се отнася за сънуване и сън и съответно за "осъзнат сън" и "осъзнаване в съня".
В зависимост от степента на развитие на "осъзнатия" сън, той може да премине в категориите на "осъзнат и контролиран", или "осъзнат, контролиран и модифициран", (или с характеристики, означаващи в съня целенасочено и „съзнателно променян” или „съзнателно моделиран”).
***
Значение на словесното формулиране със записване
Когато си припомняш сънищата спонтанно или целенасочено, но без да искаш да вложиш допълнително усилие за осъществяване на такава практика, припомнянето се осъществява във вид на поредни "проблясъци" с визуализиране на едни или други картини или моменти от сънищните ситуации, които си сънувал през нощта. Самото припомняне става не по друг начин а с появяването пред вътрешния ти поглед на една или друга картина, явяват ти са само образи, а не думи и формулировки, като те може да не са последователни, да се появяват в случаен и хаотичен ред, да се явяват картини от моменти от различни ситуации една през друга без изчерпване на поредица събития в една ситуация. Проблясъците се оказват оскъдни, резултатът не е особено изчерпателен.
(Разбира се, понякога при припомняне и визуализиране заедно с близки и ясни картини от сънищните ситуации пред вътрешния ти поглед, в съзнанието ти направо се явява и нещо повече – спомен за текст, който си чел, макар в повечето случаи да помниш само неговата обща насоченост и смисъл, но не и отделни фрази, спомен за разговор, който си водил и за какво се е отнасял и т.н. На границата на събуждането си, ако в този момент се е появил такъв спомен за текст, който си чел, за свои думи, разговор или изказване, което си направил, за думи казани на един от чуждите езици, които знаеш и т.н., може за момента да имаш по-точна представа и спомен за някои конкретни фрази, но те най-често бързо избледняват и се „стопяват”, и малко по-късно оставаш само с усещането за общия им смисъл и със знанието и увереността, че на границата на събуждането си ти си успял да си припомниш по-конкретно някои от тези фрази и точния им смисъл в този текст. Но такива спомени са от по-ярки сънища и съответно от сънищната информация от тях, стабилизирана и пренесена в реално време във „Временния архив.”)
По принцип, резултатите се подобряват съществено с развитие в практиката. Но за да има реална практика, не е достатъчно да се правят само такива припомняния, състоящи се от частични и хаотични визуализации, при които успяваш да си припомниш малка част от сънищата си, а и не успяваш по особено добър начин да ги стабилизираш и запомниш и скоро след това може да установиш, че си ги забравил.
Необходимо е практиката да е такава, че припомнянето със съответното визуализиране да е придружено с целенасочено и усърдно словесно формулиране и съответно записване. Когато само си припомняш без записване, ти съответно и не полагаш усилия за формулиране и словесно определяне на сънищната ситуация, действие, елементи, общото и детайлите, визуализираш определени моменти и само "виждаш" смътен или донякъде ясен образ, който бързо след това отлита, разпада се, заместен от друг. Тези визуализации, макар и да си мислиш, че си припомняш сънищата си, не оставят особено ясни и трайни следи. (Много често може да ти се случи някакъв сън след събуждане сутрин, особено след междинно събуждане през нощта, да си го спомняш толковя ясен и близък, че да си помислиш и кажеш, че това е невъзможно да го забравиш. Впоследствие често се оказва, че си се излъгал.) Такива мимолетни и повърхностни визуализации и припомняне не могат и да доведат до задълбочаване и развитие на способностите за припомняне (както и за самото ясно, подредено и подробно сънуване), при което да започват да ти се явяват все нови и нови детайли от сънищата. Необходимо е припомнянето и визуализирането да е съчетано с едновременно словесно формулиране и записване. Записването е свързано със словесно формулиране, а словесното формулиране е свързано с допълнителен асоциативен процес и ангажиране на други допълнителни ресурси на паметта.
При словесното формулиране всички образи се свързват с допълнителни асоциативни процеси, към които води значението на всяка една дума, която използваш при формулирането в описанието на сънищата си. Припомнянето е съчетано с много по-сериозен допълнителен асоциативен процес, при който се получава стабилизиране на спомените, включително и на припомнените образи, действия, различни обстоятелства, твои мисли в сънищата и т.н. Същевременно, практиката чрез това асоциативно обогатяване и стабилизиране на "следите-отпечатъци" в "Сънищното пространство", подобрява качествата и способностите за ясно и подредено сънуване, както по отношение на съдържанието на сънищните сценарии на "Генератора на сънищата", така и по отношение на твоето възприемане и преживяване в реално време на сънищните ситуации, а така също и на способностите ти впоследствие за тяхното визуализиране и припомняне.
***
"Въображаемото Аз" и въображаемата ситуация
Възприятието в реално време в съня на "Въображаемото Аз" е себевъзприятие за своя собствена цялостност и идентичност, която се намира в определена окръжаваща обстановка и е различна от нея. "Въображаемото Аз" от една страна възприема себе си като субект, а от друга страна наблюдава и възприема окръжаващата обстановка - околната среда в сънищната ситуация. Тези две посоки на възприятие са съчетани с определени собствени действия в съответствие с променящи се в средата обстоятелства, както и свои разсъждения, съображения, мисли, чувства. Възприятието е дуалистично, така както в будно състояние възприемаш себе си като субект, който се намира във външна среда, която наблюдава и в която действа.
Същевременно, характерът на "Въображаемото Аз" е взаимносвързан с характера на окръжаващата сънищна среда и особеностите на сънищната ситуация, развитието на качествата и степента на "Въображаемото Аз", ако не може да се каже, че произтичат, поне са зависими и силно повлияни от спецификата на средата и същността на сънищната ситуация. От друга страна, сънищната ситуация може да зависи и да се модифицира и развива, в зависимост от същността, характера и степента на "Въображаемото Аз". В тази динамично променяща се взаимна зависимост "Генераторът на сънищата" действа едновременно по няколкото направления, синхронизирайки спецификите на "Въображаемото Аз" с характера и подробностите на сънищната ситуация, участващите лица и действията в нея.
Тази взаимна зависимост най-добре се усеща когато като „Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън попадаш в домашна среда, с участието на твои близки хора, а в действието се намесват елементи, твои мисли или разговори, свързани с реални събития в твоя живот, включително с едни или други моменти или състояния в твоето минало преди редица години.
Сънищната ситуация може да е някаква съвсем нова, непозната, може би дори странна ситуация, с невероятна комбинация от елементи, която ти, разбира се, ще приемаш като естествено продължение на твоята будна реалност, в обстановка, която може да е нова и никога невиждана, съчетание от различни частички визуална информация, получена във времето от различни източници, но обстановка, която ти приемаш за съвсем позната и известна ти, свързвайки я с определени установени неща, с твоя град, или с друг град в твоята страна, с присъствието на твои близки, и със знанието или позоваването на реални събития, места където си бил и обстоятелства от твоята житейска история, вкл. случили се преди години.
Има пряка връзка и зависимост между "Въображаемото Аз" и въображаемата ситуация, която протича в съня, на формата на "Въображаемото Аз" и степента му на близост към реалното "Аз" и обстановката в сънищната ситуация, с подробностите в нея, с развитието на действието, познатите ти хора, които участват в действието или с каквито ти асоциираш едни или други участници.
Колкото повече в сънищната ситуация има познати елементи от будната ти реалност и от твоя живот, толкова по-голяма е близостта на "Въображаемото Аз" към реалното "Аз" във възприятието му за себе си и за своята идентичност.
"Въображаемото Аз" се намира и развива във въображаема среда (и същевременно неговата същност и качества са свързани с нея, обусловени и произтичащи от нея), близостта му със собственото "Аз" (реалното "Аз") произтича от нивото в една ли друга степен на връзка с мрежата на Центъра на идентичността, както и с другите елементи на постоянната трайна памет.
***
Разстояние и близост
Разстоянието между „Въображаемото Аз” и реалното „Аз” в "неосъзнат" сън се определя от:
Същността на въображаемата ситуация и на нейната близост към познатата ти среда от будната реалност;
Близостта на възприятието за самия себе си на „Въображаемото Аз” до възприятието за себе си на реалното „Аз” и спонтанно постигнатата близост или степен на идентичност на „Въображаемото Аз” с реалното „Аз”.
Разстоянието между "Реалното Аз" и реалното "Аз" се определя от: степента на самоидентифициране.
***
Има два основни аспекта, определящи степента на близост на себевъзприятието на "Въображаемото Аз" към себевъзприятието на "реалното Аз":
– степента на участието в сънищната ситуация на познати елементи от будната реалност и характера на тяхната взаимна свързаност;
- степента на участие в сънищния асоциативен процес на елементи от мрежата на „Центъра на идентичността” (в контекста на неговите различни няколко нива).
***
Въображаема ситуация - близост и съответствие на сънищната ситуация с будната ти реалност
Степента на близост и съответствие на сънищната ситуация с будната ти реалност по отношение на логиката и последователността на собственото позициониране във времето и пространството се влияе и зависи от:
- Количеството познати елементи от будната реалност, участващи във въображаемата сънищна ситуация и степента на тяхната логична и последователна взаимовръзка и подредба в съответствие с тяхното място и взаимна свързаност в будната реалност. Сред тях може да се определят няколко основни категории, без да се определя кои от тях може да имат по-голямо влияние в различни периоди - познати елементи, свързани с твоето реално лично минало от различни периоди на живота ти и различни обстоятелства, преживявания, перипетии, действия, мисли, чувства, възприятия, впечатления в различни ситуации и моменти (вкл. въздействия от собствена творческа дейност или четени книги); познати елементи свързани с присъствието на твои близки и любими хора; познати елементи от средата и обстановката, в която си живял в различни периоди от живота си, вкл. постоянната ти домашна среда; познати елементи, свързани с последния период от будната ти реалност; познати елементи, свързани с получени от външни източници впечатления, извън твоето пряко физическо участие в реалността (например, от гледани филми или от въздействие на различни видове информация); познати елементи, свързани с реално присъствие в различни периоди на живота ти на други хора, познати или мимолетно срещани;
- Степента на възникване по време на съня и на задаване на самия себе си на въпроси, свързани с досегашния ти живот и причините да си в определената ситуация, и степента на способност за свързване на елементите в сънищната реалност с обстоятелствата и последователността на събитията от будната ти реалност.
Включването и възникването на такива елементи и състояния е в зависимост и произтича от съответната степен на контакт на сънищния асоциативен процес с мрежата на "Центъра на идентичност", нейната достъпност и включване на нейните елементи в асоциативния процес.
***
Почти-сънно преживяване
Почти-сънното преживяване в състояние на реалното си „Аз” (т.е. в нормалното ти будно състояние) e двойствено състояние. Това е състояние на унасяне с навлизане в ситуация и виждане на образи, фигури и тяхно движение и действие, при продължаващо усещане на собственото си будно тяло и моментно унасяне, наблюдавайки картината и ситуацията в полето пред вътрешния ти поглед, при което забравяш да мислиш за това, че си в такова двойствено състояние.
За кратко навлизаш във въображаема сънищна ситуация в качеството на реално „Аз”, като възприятието ти би могло и да е доста абстрактно с усещането, че в ситуацията е имало неопределени елементи, сенки, неясни фигури, елементи със смисъл, който не си разбрал или не можеш да определиш.
(За участие на реалното „Аз” във въображаема сънищна ситуация има описание в раздел „Вариации на сънища”.)
Състоянието на връзката по време на сънищата с елементи от мрежата на "Центъра на идентичността" (в систематизиран ред на негово участие в асоциативния процес, характерен за асоциативния процес при будно съзнание) определя дълбокото възприятие на "Въображаемото Аз" за себе си и за реалността, близостта на това възприятие към същото аналогично възприятие на реалното "Аз" - по-голямата близост на "Въображаемото Аз" към реалната идентичност на реалното "Аз".
*** ***
1. Пътят към Вътрешната сфера минава през Вътрешната асоциативна каскада, през "Вътрешното Аз", през скритото вътрешно съзнание.
За да се достигне до границата и порталита на Вътрешната сфера трябва да се премине през „територията”, процесите и механизмите на Вътрешната асоциативна каскада, т.е. през "Вътрешното Аз", т.е. да се установи контакт със скритото вътрешно съзнание, с Вътрешната асоциативна каскада, а това значи преди това да се постигне съответна степен на интегриране на собственото съзнание, за да може да се отворят каналите за достъп до Вътрешната асоциативна каскада.
През територията на „Вътрешното Аз” трябва да се стигне до границата и порталите на Вътрешната сфера, а като се влезе в нея може да се премине и във Вътрешната библиотека.
За контакт с „Вътрешното Аз” се използва практиката на Пътя на сънищата и тяхното овладяване. По време на „осъзнати” сънища и хибридна Асоциативна каскада се излиза от територията на „Сънищното пространство” и в нейната гранична зона се намират пътя и канали за контакт с Вътрешната асоциативна каскада.
При изключване на будното съзнание и всички външни стимули и вътрешна мисловно-асоциативна активност в будно състояние, сънищното състояние с "осъзнат" сън с висока степен на "осъзнатост" – самоидентифициране, задържане, контрол и модифициране, дава възможност за изследване на „Сънищното пространство”, неговата територия и граници и за търсене на пътя към „територията” и процесите на скритото вътрешно съзнание.
Доколкото в такъв "осъзнат" сън формата на Асоциативната каскада ще е хибридна с висока степен на участие на елементи, аспекти и функциониране, характерни и за Асоциативната каскада на будното състояние, без затормозяващи външни стимули и натоварващ вътрешен мисловно-асоциативен процес, произтичащи от будно състояние, но с участие в голяма степен на мрежата на „Центъра на идентичността” и на останалите части от постоянната трайна памет, това хибридно състояние е най-подходящо за установяване на контакт с Вътрешната асоциативна каскада и за свързване на асоциативните процеси на хибридната Асоциативна каскада с процесите на Вътрешната асоциативна каскада, с изучаване на мистериите на нейните проявления, функции, „механизми” и „територия” (която всъщност е всеобхватна и всеобхващаща невронната мрежа и паметта), и с откриване на границата с Вътрешната сфера.
2. Естеството на Вътрешната сфера, на Вътрешната библиотека, както и на Универсалната вътрешна сфера е естество на вътрешна реалност, излизаща извън познатите форми във физиката. Представлява субквантова реалност, друга измерност, субквантово измерение на енергийната квинтесенция на реалността или субквантова квинтесенция на енергийното изражение на реалността.
2018-09.06.2019/.02-.03-27.04.2020
Текстове - Допълнения -2018-2019-2020 27. 04. 2020
© Copyright: Евгени Алексиев, 2020
Свидетельство о публикации №120042700964
Свидетельство о публикации №120042700964
Рецензии