Радой Ралин Расставание с Белградом

„РАЗДЯЛА С БЕЛГРАД” („РАССТАВАНИЕ С БЕЛГРАДОМ”)
Димитър Стефанов Стоянов/ Радой Ралин (1923-2004 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Терджиман Кырымлы


Радой Ралин
РАЗДЯЛА С БЕЛГРАД

Всред тебе десет дни прекарах
и сякаш всичко беше сън:
оная януарска заран
със коледен камбанен звън.

Сладкарничката, във която
се сгрях със топъл липов чай
и на добрия съдържател
разправях все за моя край.

И там, над масата замислен
за мама, тате, за дома,
въздъхнах сладко и написах
от „фронта” първите писма.

И малката бедняшка стая!
Нощувах в нея десет дни
при весел, мустакат хазяин,
участник в четири войни.

И утрините му щастливи
по обиколки из града.
И партизанките красиво
заруменели от студа.

И залезът далечен, ален,
замрежен от фабричен дим...
И Сава – бавна, потъмняла,
с лениви, лъскави води.

И мостът, който в Сава мие
ранените си колена.
По този мост ще минем ние,
за да отидем на война.

Нощес ще продължим от Зумен.
Нощеска е на път частта.
Аз трябва сбогом да си взема
със всички видени места.

Тук десетина дни прекарах.
Градът ми стана тъй любим.
И станахме с града другари –
скърбя, че ще се разделим.

Сполай, сполай, ти, град приятел!
Живей ти в мир! Бъди щастлив!
Дано през идващото лято
през теб се върна здрав и жив.


Радой Ралин
РАССТАВАНИЕ С БЕЛГРАДОМ (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)

Ты стал моей любимой сказкой,
я помню всё как сладкий сон:
покой заутрени январской,
туман и тихий перезвон.

Кафе, где славно греясь чаем,
я „с фронта” первое письмо
черкнул по родичам скучая,
адресовал его домой.

Внимал хозяин заведенья
моим былинам о войне,
о жажде мирного раденья,
и о родной мое стране.

Каморку улки энской с краю
где я не раз заночевал.
Усач весёлый мой хозяин
четыре срока воевал.

И те прогулки спозаранку
на стуже чистой как хрусталь.
И тех румяных партизанок,
что я обнять смеясь мечтал.

Алел закат в дымах фабричных.
Волной ленивою на сон
ласкала Сава бык кирпичный
в следах от мин со всех сторон.

Мне попрощаться оставалось
со всем и вся на восемь лун:
за полночь рота отправлялась
на фронт мостом через Земун.

Живая память о Белграде –
броня моя на смертный бой.
До скорой встречи бога ради,
я десять дней провёл с тобой.

Желаю, друг, тебе покоя,
веселья, счастья и добра.
С моста тебе махну рукою,
и в путь-дорогу до утра.