На дъщеря ми
Във зелено и розово
ще измисля рапсодия.
Ще рисувам ноти
на небесния свод.
Ще заключа рисунките
със седем печата,
само ти ще получиш
заветния код.
Подарявам ти
моите зелени поляни,
люляк пролетен
и песента на пчела,
от любовното слънце
разнежени и огрени,
и моминска мечта
на разпукналата липа.
Подарявам ти моето езеро.
В детството
често ходих до него
и му разказвах за моите дни.
За любимото куче,
за мама и татко
и за моите детски, наивни мечти.
Във живота ми
била съм щастлива, и то много пъти
без да зная и подозирам дори.
Колко мигове са останали скрити
За незрящото ми сърце и затворените очи.
Подарявам
всичко, за което мечтаеш и ти…
2000 г.
Из сборника стихов Небесният хляб 30
© Copyright: Людмила Игнатова 4, 2020
Свидетельство о публикации №120042309709
Свидетельство о публикации №120042309709
Рецензии