На сина ми
Русокосото слънце дома ми огрява,
русокосото слънце душата ми радва.
От училището то се прибира по пладне
и започва шумът като циганска сватба.
Този шум ми е по-сладък от медена пита,
той осмисля живота ми и мъки горчиви.
В него моите мисли радостно вплитам
и рисувам картини със цветни моливи.
Най-прекрасното слънце в света притежавам,
със изписани вежди - две красиви дъги.
Със синовна любов то най-щедро дарява
и се ражда надежда за по-хубави дни.
1997 г.
Из сборника стихов Небесният хляб 29
© Copyright: Людмила Игнатова 4, 2020
Свидетельство о публикации №120042309670
Свидетельство о публикации №120042309670
Рецензии