Все още те обичам,
но без страст –
необуздана, яростна и грозна.
Душата ми без тебе може веч,
по-рано и това бе невъзможно.
Душата не боли,
сърцето ми мълчи,
но в мен остана хленчещо дете.
Понякога в самотна тишина
все още плаче то за твоите ръце,
за твоята усмивка,
топлина на твойто тяло.
Без тебе мога,
но със теб не мога - знам,
не ни е писано да бъдем едно цяло.
2004 г.
Из сборника стихов Небесният хляб 25
© Copyright: Людмила Игнатова 4, 2020
Свидетельство о публикации №120042309544
Свидетельство о публикации №120042309544
Рецензии