Най-нужните слова ще ли намеря
за нежен поглед и прохладен морски бриз,
за шепота на тъжните брези
и за последна майчина повеля.
Прелитат думи като ято птици,
едната хващам – другата ми бяга.
Строя ги в тесни хубави редици
една към друга - за да си прилягат.
Винаги остава в мене нещо
прекрасно, тайно и неизразимо,
а въжделението да го кажа е тъй горещо,
но думите отлитат невидими.
2004 г.
Из сборника стихов Небесният хляб 20
© Copyright: Людмила Игнатова 4, 2020
Свидетельство о публикации №120042200030
Свидетельство о публикации №120042200030
Рецензии