Из сборника стихов Небесният хляб 6
Моля се да не е вече късно.
Стискам възглавницата през ноща
сърцето ми да се не пръсне.
Колко ли мъка, но и Любов
трябват, за да минеш сам през Вселената
към светлината, към вечния зов,
към Бога във себе си и към надеждата.
Свидетельство о публикации №120042100416