Моля Те, не ме оставяй,
когато сивотата на деня
разплаква моето сърце
и ниското небе със тежестта си
ме притиска към мократа земя
и дишам като риба
изхвърлена върху безмилостния бряг.
Моля Те, не ме оставяй,
когато всичко се озъбва и лудостта
на пълната луна обхваща всички
и крясъците им така увличат
че започвам да крещя и аз
и моля да ми се усмихне
поне едно нещастно гладно куче...
усмивката му ще я купя с къшей хляб.
Не ме оставяй, моля Те,
не ме оставяй.
Аз мислех, че съм силна, но не съм.
Мечти, желания все още ме изгарят
наяве и насън.
Не ме оставяй, моля Те,
не ме оставяй.
2004 г.
Из сборника стихов Небесният хляб 1
© Copyright: Людмила Игнатова 4, 2020
Свидетельство о публикации №120042009951
Свидетельство о публикации №120042009951
Рецензии