Теодор Траянов. Гармония
Земята сънно трепва,
разгъва гръд свенлива,
целувката очаква
на първий слънчев зрак,
а нейното мечтание
простора с плам залива,
хор ангели събужда
по син невидим бряг!
И като пламнал хищник
се слънцето навежда,
сълзи на чиста радост
във погледа горят,
два бляна възсияват,
опити от надежда,
прегърнати се носят
в надсмъртен вечен път!
Теодор Траянов
Гармония
Земля со сна стыдливо
открыла грудь лобзаньям
любимого зарницы–
и парою истом
горит мечта девичья
в просторе мирозданья;
и ангельские хоры
распелись в голубом!
И, словно хищник, Солнце
впивается в Землицу–
и слёзы ликованья
в глазах ея горят,
и два восторга ярких,
дабы с надеждой слиться,
бессмертия дорогу
в обятиях торят!
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
из сборника «Химни и балади», прим. перев.
Свидетельство о публикации №120041606586