Николай Лилиев. Явилась мне десница свыше...

Явилась мне десница свыше:
спешит незримое перо–
скрижалью выжелкшею пишет
виденья призрачных миров
неистребимой тёмной мысли,
рождённой в сонной глубине
зари моей, где света нет,
как нет ей имени и чисел.

Деснице робкая, запри
порыв свободы в кубке стиший–
напрасно ль сердце от зари
в неверных снах утехи ищет:
ему загон холодный тесен...
Тоска бескрылая за кром–
и меркнет лучший из миров
мирком земным убитой песни.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Невидими ръце въздишат
и пръсти призрачни горят
по ссухрени листа и пишат
слова дозели в стръмний път
на тъмна и несметна мисъл,
родена в сънните недра
на мойто утро без зора
сред моя заник неподписан.

Запрете трепетни ръце
безумни устрем на безкрая!
Напразно мразното сърце
в неверни сънища гадае
утехите на свойто късно.
Угасва пламенната скръб
и плаче звънкият съсъд
на моя стих без жал разкъсан.
 
Николай Лилиев