Эдвин Сугарев. Великое возвращение

Великое возвращение

С руины опостылевшего неба
на землю эту боги возвратились:
изранены,
бессмертные, шатаясь,
устало мечут сломанные крылья,
венцы,
     державы,
            жезлы,
                диадемы,
свергают в прах кровавые туники–
ненужное им впредь,
но столь небрежно.
Творцам былым, страдальцам и гулякам,
истрёпанным в веках взаимной распрей,
готовым в крик отчаянья сорваться,
невмочь владеть и править миром этим.
Бессмертье тяготит их:
у предела
сгнила от корня жилистая вечность.
На склоне им желать себе осталось
в лугу речном с рассветом просыпаться,
следить стрекоз метанья над волною
и петь неведомую мимолётность.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Голямото завръщане

А боговете вече се завръщат
съсипани от дългата си битка.
Завръщат се сразени, изпохапани
между останки от разбити небеса.
Събличат изпокъсаните туники,
свалят си един на друг крилете,
небрежно разпиляват целия си реквизит
от скиптъри, венци и диадеми.
Не им подхожда вече да държат юздите на съдбата,
ни да са страдалци и спасители човешки.
Приличат на разбита, разбунтувала се армия,
която казва «Стига!» и «Не можем вече повече!»
Изгнил е жилавият пъп на вечността
и те повръщат при самата мисъл за безсмъртие.
Най-многото, което биха пожелали,
е да се проснат в някоя ливада край реката,
да гледат как прелитат водни кончета
и да благославят неведомата мимолетност.

Едвин Сугарев
Исходник см. по ссылке: liternet.bg/publish/esugarev/loshi/poeticheskiiat.htm