Николай Лилиев. Плачет пращур лес по мёртвым...
безыменным сыновьям.
Смерть взывает к воям гордым,
алчбы не тая.
Там, где жизнь со смертью бьются,–
две судьбы,–
сипы с воронами вьются,
рог трубит.
Темнота голубит просинь,
но, от жора ошалев,
Смерть косой незримой косит
по земле.
Клич её и сытой страшен–
кровью пьян.
Плачет пращур лес по павшим
сыновьям.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Плаче старата гора над мъртви
и незнайни синове.
От потайна шир за нови жертви
властна смърт зове.
И натам, где смъртно се сражават
две съдби,
черни птици шумно прилетяват,
меден рог тръби.
Смърт победна смътно очертава,
сред погасли небеса,
в сянката на кървавата слава
своята коса.
От потайна шир за нови жертви
властна смърт зове.
Плаче старата гора над мъртви
синове.
Николай Лилиев
Свидетельство о публикации №120041107049