Эдвин Сугарев. Нет!

По талии клепсидра– песок по ветру зает:
не существует время, никто не воскресает.

Что прежде и не снилось, явилось в самом деле:
монархи заголились, пророки онемели.

Фальшивы слёзки порознь, беслилен частный ропот–
потопчиками полны, мы снесены потопом.

Отвыкшие от дела не сеятелей руки
с душою врозь прохладны: не ищут плугам туки.

Мы, звёздам не внимая, в духовные просторы
не Ноеву голубку– орлов лихих да скорых.

На что детей рожаем, когда фальшивы сказки,
и взрослых угнетают непраздничные пляски?

На торжище болотном приход-расход не числя,
в словесном ли угаре проклюнутся вам, мысли?

Ужель в пути наобум покажется Итака,
пока во тьме всеобщей ни разума без мрака?

История глухая, на кон без задней мысли:
что следует нам делать и что от нас зависит?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Не!

Часовникът се счупи и пясъкът се пръсна.
Не съществува време и никой не възкръсва.

Напред сега назад е, нагоре е надолу.
Пророците са неми, царете ни са голи.

Фалшив е всеки плач, и кух е всеки ропот.
Потопът е във нас, и ние сме в потопа.

Какво да променим, историйо безлика?
Какво от нас зависи, от нас какво се иска?

Какво сме надробили и кой ни е орисал?
Кой в угарта словесна ще засее смисъл?

Разлъчени с делата, ръцете ни умират.
Душите ни са жаби, а блатото всемир е.

Защо наместо гълъб изпратихме орлите
в пространствата духовни, разпнати под звездите?

Защо деца се раждат, какво да им разкажем,
когато фалшът лази през приказките даже?

И как по пътя блуден да търсим пак Итака,
когато мракът в нас е и ние сме във мрака?

Эдвин Сугарев
Исходник см. по ссылке: liternet.bg/publish/esugarev/loshi/poeticheskiiat.htm