Эдвин Сугарев. Круговорот

Круговорот

За годом год себе самим не веря,
не чувствуем себе, не понимаем,
пока воздушной лествицей, тростинки,
не стянемся взойти на берег правый,
пока ростки взаимности по-братски
сквозь чёрный холод праха не воймём.

...Усердно век пыхтит, за ним второй,
натаптывая слепо
на костыли ходулей расстоянья...

Поочерёдно тиснущимся выше,
друзья-враги далёкие взаимно,
не суждено ли нам хоть так прозреть
перед последней чёрною чертой,
за коей уж не с голубями в белых,
но с червием пошлём друг другу вестки?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
стихотворение из сборника «Лоши сънища» («Дурные сны»), прим. перев.

 

Кръговрат

Живели сме преди от себе си да вкусим,
преди да се повярваме, преди да се усетим,
преди по стълбите въздушни с първите си стъпки
крехки стъбълцата ни да се опитват да проходят,
преди това са пили семената ни от своята взаимност
през студенината черна на пръстта.

Усърдно диша времето
и механизмите му слепи
наваксват на кокили пробяганите разстояния.

Един до друг се втурваме напред,
един към друг насъскани, един за друг далечни.
И как един във друг отново да прогледнем,
преди чертата черна на финала,
отвъд която вместо с гълъби ще пращаме
по червеи един на друг послания?

Едвин Сугарев