Божана Апостолова В конце скачки

„В КРАЯ НА ЕЗДАТА” („В КОНЦЕ СКАЧКИ”)
Божана Георгиева Апостолова (р. 1945 г.)
                Болгарские поэты
                Переводы: Нина Цурикова, Инна Лиснянская


Божана Апостолова
В КРАЯ НА ЕЗДАТА

Мъглата откашля душата на зимата. Съмна
и потегли денят със забрадка от бели сълзи.
Някой плачеше в мен, а в ухото ми бръмбарче звънна.
Ех, живот, пак ли бързаш с подпухнали, сънни очи.

Накъде си се втурнал? Накъде си пришпорил жребеца
с тез протрити подкови, с таз омърляна грива? Нали
се потихме до днес и не знаех коя и къде съм,
и сълзите си как да прикрия. И какво ме боли.

Изведи ме оттук. Нали божем все още сме живи и здрави.
Свий по горната уличка – далече от чужди очи.
Там ще среша жребеца, нови подкови ще му поставя.
Ще го пуснем на воля. Ще му се радваме и помълчим.


Божана Апостолова
В КОНЦЕ СКАЧКИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Нина Цурикова)

Туманная мгла дышит зимней простудою. Солнце
потом превращает её в покрывало из рос.
Во мне что-то плачет, в ушах – будто звон колокольцев.
Ах, жизнь, ты спешишь, а глаза – сонны, вспухли от слёз.

Куда ты спешишь? И куда ты коня подгоняешь –
подковы истёрлись и грива в дорожной пыли?
Мы тоже в поту эти дни, кто мы, где мы – не знаем,
и слёз не сдержать, не понять, почему так болит.

Избавь от всего. Дал Бог, мы ещё живы, здоровы.
Сверни в переулок, где взглядам не видны чужим.
Коня остановим, и старые сменим подковы.
Отпустим на волю. И с лёгкой душой помолчим.


Божана Апостолова
В КОНЦЕ ВЕРХОВОЙ ЕЗДЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Инна Лиснянская)

Серый туман душу зимы откашлял, и на рассвете
Тронулся день – как взмыленный конь в белой попоне из слёз.
Кто-то заплакал во мне, но не хочет мне жизнь ответить,
Куда так спешит и куда тебя конь понёс.

Куда поскакал и куда жеребца погоняешь ты снова?
В мыле наш конь, да и мы были в мыле до этого самого дня.
Конская грива в грязи, и вконец поистёрты подковы,
Коня пожалей… Заодно пожалей и меня, –

Отсюда меня уведи, слава Богу, мы живы-здоровы,
Сверни на верхнюю улочку, подальше от глаз чужих.
Отпустим на волю коня, новые справив подковы,
Радуясь воле его и слёз не пряча благих.


Рецензии
Уважаемый Красимир!
Знаю на Стихире двух женщин, занимающихся переводами с Болгарского и наоборот.
Это Елена Курелла - http://www.stihi.ru/avtor/kurella
и Ольга Борисова Гура, раньше она себя именовала - Борисова Ольга Михайловна.
Теперь добавила - ГУРА - http://www.stihi.ru/avtor/borisovaom.
Она занимается творчеством Христо Ботева и Ивана Вазова, издаёт книги на болгарском. Может Вам будет интересно с ними пообщаться, милости прошу. Сейчас дам Вам копии её писем, касающихся её творчества, Вы сами в них лучше разберётесь. Простите за навязчивость, но хотелось, чтобы Вы пообщались на своём профи языке. Она возглавляет Самарскую региональную организацию Союза литераторов и гл.редактор международного журнала. С уважением к Вам, Иво.

Иво Маринчев   08.04.2020 09:25     Заявить о нарушении
Копию письма, о её творчестве послал Вам на личное сообщение,
можете ознакомиться. Иво.

Иво Маринчев   08.04.2020 09:33   Заявить о нарушении
Привет, Иво. Благодаря за препоръките. Познавам страниците в "Стихи ру" на Елена Курела и Олга Борисова, и двете са добри поетеси и преводачки. Някои от преводите им съм включил в рубриката "Болгарские поэты", ще продължа да следя творчеството им.
Радвам се, че направихме връзка, ще радвам на нашите бъдещи "срещи". Пазете се от коронавируса!
С уважение и дружески поздрави,
Красимир

Красимир Георгиев   08.04.2020 15:26   Заявить о нарушении
Здравейте, Уважаеми Красимир! Преди две години ви изпратих в лично съобщение писма за творчеството на тези поетеси, занимаващи се с преводи на български писатели. Но времето минаваше, а вие все още не може да са ги прочели. Колкото и да влизам в съобщенията, винаги има една и съща линия: "съобщението все още не е прочетено", дори любопитството взе защо не чете. Е, мисля, че търпението на другаря е силно! Мисля, че идва на страница със стихове, но не иска да чете. Реших да ви пиша по стихове на <url>, въпреки че има място за рецензии, а не за запознанства и кореспонденция. Нищо друго не можеше да се направи, освен да се предприеме тази безразсъдна стъпка. И вие веднага откликнахте, за което много ви благодаря. Веднага прочетох отговора Ви на моето писмо, но не успях да отговоря веднага (в същите минути). И когато (четири часа по-късно) дойде вторично, видях, че вече частично сте коригирали първоначалния текст, леко намалявайки размера му. Но това не е толкова важно, важното е да се разбере същността. След това сте отишли на лични съобщения и сте прочели писмата, предназначени за вас преди две години, въпреки че това може да се направи и по-рано. Но най-важното за себе си разбрах, че отдавна сте запознати с тези сладки жени, което е много хубаво само по себе си. Това исках да ви кажа.
Благодаря за разговора. С голямо уважение имате Иво.

Иво Маринчев   10.04.2020 09:45   Заявить о нарушении
Благодаря ви много, Уважаеми Красимир, че отделихте време да напишете писмото и да отговорите. Много съм ви благодарен! Разбирам вашата натовареност в бизнеса и вашето търсене, просто сте "разкъсани" от вашите досадни желания да бъдете по-близо до вас, за да се възползвате от възможността да общувате с вас.
Извинявам се за натрапчивостта си, че ви отнемам личното време. Не знаех, че сте боледували дълго време (съжалявам) и сега ми стана ясна цялата нетактичност на вашите въпроси. Пожелавам ви, Красимир, силно Сибирско здраве, не се разболявайте и не се поддавайте на всякакви гадости, пазете се! Щастие за вас и нови творчески успехи, моля читателите шедьоври на своите творения. С уважение към теб, Иво.

Иво Маринчев   10.04.2020 11:47   Заявить о нарушении
Благодаря за разбирането, друже!
К.

Красимир Георгиев   10.04.2020 15:25   Заявить о нарушении
Всички блага за вас, скъпи другарю! Иво.

Иво Маринчев   10.04.2020 17:43   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.