Была любовь...

   сонет

Мы отдалялись и поверьте:
Вдруг чувства стали остывать,
Всё запечатано в конверте,
Чем в этой жизни был богат.

Не быстро охладели чувства:
Была любовь и был огонь...
В душе моей сегодня пусто
И боль под сердцем - не затронь.

Зачем же мне такая мука?
Я задаю себе вопрос,
В груди уже не слышно стука,
Летит мой поезд под откос...

Но мчится в даль другой экспресс
И гасит скорость чей-то стресс.

2020

Перевод с ру на бг: Величка Николова – Литатру1

http://stihi.ru/2020/04/25/3650

      Беше любов

Отдалечихме се, повярвай.
Изстиват чувствата дори.
В плик запечатано е вярно
туй, що животът ни дари.

Полека охладняха чувства.
То бе любов и огън бе…
В душата ми сега е пусто
и болката - в сърцето е!

Защо ми е такава мъка?!
Аз си задавам сам въпрос.
Сърцето ми в гръдта не чука,
а влакът ми е под откос…

Но идва вече друг експрес,
угасва бързо моят стрес.

(Превод от руски на български език – Литатру1)
*