Станка Пенчева. Храбрость

ХРАБРОСТЬ

Чего в жизни боюсь?
В общем - не боязлива.
Но пугают болота.
И змеи.
Ночные пожары.
А ещё -  вызывает жалость
одинокая,  дряхлая старость...
Другое? - Кажется, нет.
Хотя...
Смерти боюсь ужасно,
когда вспоминаю о маме.
И времени,
что тихо и страшно,
словно паук силы высасывает...
Трусливых людей опасаюсь немного:
в горестный час не знаешь
кто пред тобой  двери захлопнет.

Я упрямо иду через лес своих страхов.
Нет иного пути - лишь эта тропка.
Фонарик мой путь освещает храбро.
И, как дитя - напеваю бодро.

первод с болгарского
2020


      ХРАБРОСТ

От какво ме е страх?
Общо взето – не съм от страхливите.
Страх ме е от тресавища.
От змии.
От нощни пожари.
И още – сърцето ми се свива
пред самотната, грозната старост...
Друго? – Като че няма.
Има.
От смъртта се плаша,
когато помисля за мама.
И от времето.
Тихо и страшно
то изсмуква чувството, като паяк...
Страх ме е още от страхливитите хора:
в час тежък не знаеш
кой пред теб вратата си ще затвори.

Аз вървя през гората на страховете си.
Няма друг път – освен през нея.
Едно фенерче храбро ми свети.
И като дете – за кураж пея.