Автор: Р. Русев
И се затегна времето
закучи се,
като при раждане,
когато чака първата си рожба.
То, времето,
притихна някак си
и после се намери тихото,
защото дворът се оказа тесен
за кръст от миналото тръгнал,
на Мьобиус спиралата описал
Оставил устни на любима шия,
глава на рамо,
сълзи намокрили ревера,
две устни търсещи
бързащи да се намерят.
И нека времето се мръщи,
и някак камък някой хвърли
в дни облачни и тъжни нощи,
за да не можеш
нищичко да върнеш.
А времето е като блато
потъваш в него...
После нищо...
после само нищо...
НИЩО
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120040210460
Свидетельство о публикации №120040210460
Рецензии