***
Твоето тяло ми е нужна дреха
пред утрото, когато захладнява.
Ти си ми последната утеха
щом мъка търси в мен началото.
Ти си ми като родилен вик
за нови чувства,дето в мен се появяват.
Ти превръщаш ме във алхимик,
сърцето ти във златно,който претопява.
18.10.2011 г.
Б. Алекс.
Петър Пенчев
Свидетельство о публикации №120033106367