Боян Ангелов. Пахнет реки темница...

Пахнет реки темница
пажитником,
бузиною:
мiра срамоть водица
сносит
вперёд в былое.

Вскормленная волчицей,
спущенная
на волю,
клокочет река,
мчится
по каменистой голи

под корневищами елей,
под папоротью
с валунами.
Взорами томно целя,
нимфы о ней:
не с нами.

Кто её– злой, вещий–
выгнал по ком
в погоню?
В сны
река
хлещет–
страхами нашими стонет,

сносит наши усадьбы–
в гроб своеволья, долу,
прямо в залив:
знать бы,
где амбар отмолу.

Темная,
сметает
скорби своей пределы,
нет бы, зарёй оттаяв,
одумалась, прозрела:

рожь наливается медью
над вечной землёй– грязью,
пепла поверх
веди...
Темная:
ей бы
разум.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Боян Ангелов

Помръкнала е реката–
мирише на бъз и сминдух,
помъкнала е телата
на нашия срам отминал...

Нагоре тя е речица,
а по-нагоре– поточе,
отгледано от вълчица
и пуснато да клокочи

под скалнини и хвойни,
през папрати и морени...
И нимфи в тела усойни
го къпят с очи смутени.

Какво го превърна в бурна
стихия неусмирена?
Тя в нашия сън се втурна
и с нашия страх простена...

Тя къщите ни отнесе
и ги захвърли долу,
където е гробът пресен
на скверната нейна воля...

Къде са й бреговете
на тази жал помътняла,
която и тях помете,
без още да е прозряла,

че житото изрусява
над вечната кал– земята,
която на пепел става...
Помръкнала е реката...

Боян Ангелов