***
Ех, татко, татко. Чувстваш ли вятъра,
който духа натам - дето не трябва.
С мокри клони рисува черно-бялата графика
по цветни баири на твоята Трявна.
Ех, татко, татко. Ти ли ги прати
ветровете, що галят гърба на Балкана.
И от свежите билки аромата приятен
щедро разливат по гроба на мама.
Ех, мамо, мамо. Чувстваш ли вятъра,
дето понякога даже земята ни рови.
Теб те зарови, а ние - тарикатите
още носим твоите топли пуловери.
05.07.2011 г.
Б. Алекс.
Петър Пенчев
Свидетельство о публикации №120032303418