Георги Щерев- Бряг
една вълна сърцето ми върти.
Брегът се люшка изоставен
от хора,
думи
и мечти.
Вървя с деня. И нощ ме чака, зная.
В очите ми дъжда припрян ръми.
И бързам аз от него да узная
пътеката на твойте дни.
И все вали…
Над пясъка остават
на капките прощалните следи,
и заедно с морето преминават
през мен
и стават на звезди.
Перевод Владимира Стафидова
Берег
Дождит… И небо потемнело
Одна волна мне серце бередит
Покинутый людьми скучает берег
Ушли слова, надежды и мечты.
Иду за днём, ждёт ночь меня, я знаю
В глаза мне бьют безжалостно дожди
Спешу сбежать и очень знать желаю
Твои пути и твои дни.
Но сверху льёт и на песке рисует
Прощальных капель мокрые следы
И вместе с морем дождь меня пронзает
И обретают признаки звезды.
Свидетельство о публикации №120032210368