12. - Дълбок сондаж II. 3. 2018

Евгени Георгиев Алексиев

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ВТОРА ЧАСТ



ГЛАВА ТРЕТА


         Джейсън и Наставникът

1.

Още преди своя разговор с Наставника на професор Хък, Джейсън бе започнал да разбира, че за подготовка за прехода ще му е необходимо още доста време. Макар тогава, в светлината на оформящите се прозрения, все още да бе далеч от пълната представа за естеството на реалността, пред която се изправя и на пътя, по който се налага да премине. Все още не си представяше сложността на процедурата, чрез която ще трябва да намери онази тънка нишка, минаваща през невидимата граница между неговия свят и реалността на Андрей. А това бе и границата между света на Андрей и реалността, през която Джейсън би могъл да постигне своето самостоятелно и истинско съществуване.
Първоначално Джейсън осъзна, че всичко около него представлява един проектиран мнемосвят. Какъв бе процесът на това осъзнаване и на основата на какви предпоставки, факти и доказателства се крепеше, вече беше без значение. След това в съзнанието му се породи идеята за възможностите и начина, по който би могъл да се измъкне. Той имаше дългогодишен опит в мнемографията, а освен това отдавна странстваше във Вътрешната си сфера, където често се случваше да се среща с някой Вътрешен учител и да разговарят на различни житейски и философски теми. По някое време вече съвсем ясно разбираше, че в така замисления от него преход може би ще му се налага да се ориентира в много сложна обстановка и да решава в крачка по време на самия процес. После се появи Риса и започна да обмисля плановете си как може да вземе и нея в своя преход и излизане от тази изкуствена реалност. Като цяло планът му изглеждаше изпълнен с мъгливи петна.
Когато започна да обмисля идеята и да оформя плана, знаеше, че му е нужно определено време, за да изясни принципа и етапите, за да направи проверки, да се фокусира и да натрупа допълнителна енергия за „прехода“. Но тогава все още не се бе срещнал с Наставника на професор Хък и по редица ключови детайли сам се опитваше да си изясни идеите и процедурата.
За себе си Джейсън предполагаше, че все някак ще успее да се справи, но още тогава добре разбираше, че ще трябва да си изясни напълно процедурата и предварително да проучи пътя, ще трябва да има достатъчно умение и енергия, ако иска да поведе със себе си и Риса, без да рискува нещата да се объркат и да й навреди. Джейсън бе наясно, че за нея процесът на прехода щеше да е още по-сложен и труден отколкото за самия него. Ако въобще всичко това, което Джейсън бе замислил, бе възможно и осъществимо, то щеше да им се наложи да преминат през изключително деликатен процес. Риса нямаше неговите способности и опит, за да го последва автономно. Не се бе свързвала досега с Вътрешната си сфера. Не бе успяла да я усети и да навлезе в нея. Всъщност, тя нямаше никакъв опит, който да й помогне в това, което Джейсън искаше заедно да постигнат. Още по това  време той осъзнаваше, че по някакъв начин той трябваше да я свърже със себе си и да я повлече.
Освен това, мислеше си и за нещо друго – ако искаше наистина да избягат и гардовете да не ги „събудят“, или да понесат заспалите им тела към централата, да държат телата им като заложници, или да ги унищожат физически и така да сложат край и на прехода и трансформацията им, щеше да се наложи да приложи "дефинитивното решение". Знаеше, че трябва да приложи "дефинитивно решение". Не биваше да остави възможности гардовете да се намесят и да объркат процеса. Това понятие, освен тесния смисъл, който влагаше когато го измисли, за него бе вече синоним на успеха, на прехода и трансформирането. Макар че му бе ясно, че дори при успешно „дефинитивно решение“, без сигурна процедура за последващо материализиране, съдбата им щеше да остане неясна. Необходимо бе да си доизясни метода за тази процедура, да има ясна представа за точния път. Това понятие, което той бе измислил и бе непознато за всеки друг в неговия свят, означаваше те напълно и окончателно да изчезнат от тук. А това вече би предполагало не само пътуването през световете, създадени от фамилията на Централния компютър, а и контакт и преминаване през Универсалната вътрешна сфера. Поне така си представяше Джейсън положението на този етап. Колко време би му отнело това проучване, изясняване и подготовка, преди да пристъпи към опита заедно с Риса, Джейсън не бе сигурен.
Сама по себе си, мнемотелеметрията не предполагаше възможност за "дефинитивно решение", според смисъла който Джейсън влагаше. Но това все пак се отнасяше за мнемотелеметрията в реалния свят на Андрей и може би не толкова касаеше вторичния мнемосвят на Джейсън. Във всеки случай, в първоначалния етап Джейсън все още осмисляше заобикалящата го реалност и съществуващите възможности. Ясно бе какво има предвид – осъществявайки прехода, субектът напълно изчезва от тяхната среда. В реалния свят на Андрей единственият вариант, при който мнемотелеметрията би могла да осигури подобие на "дефинитивно решение", би бил преносът на самосъзнание във външен носител заедно със смъртта на биологичния носител. Единствено чрез Универсалната вътрешна сфера там би могло да се постигне истинско "дефинитивно решение", но това се отнасяше за съвсем друга реалност, път и процедура. Но в неговия вторичен свят, доколкото той бе само една проекция, според Джейсън, съществуваха и други възможности. И той трябваше да ги открие.
Както усещаше нещата и си представяше своите действия (а това усещане бликаше отвътре и Джейсън знаеше, че не е случайно), той трябваше да открие Центъра на идентичността й в нейната Вътрешна сфера, някак да я обгради със своя енергийна сфера, буквално да я повлече със себе си и да я вкара, води и насочва, през своята Вътрешна сфера като най-накрая заедно намерят приемлив изход. Но цялата тази абстрактна процедура изискваше максимална яснота в последователността на действията и абсолютна прецизност.
Къде щяха да стигнат, къде щяха да останат? Щяха ли да успеят някога да се завърнат в този техен свят, или в неговия материален първоизточник, или пък да попаднат в някакъв алтернативен негов вариант? Щяха ли да се окажат другаде, на съвсем различно и неочаквано, непредполагаемо, неподозирано място? Какво ги очакваше там? Хубави събития или ужасни изненади? Нямаше ли да останат залутани, а може би изгубени, сред безкрайните вътрешни коридори или някъде захвърлени сред пустотата на необятни празни пространства? Щяха ли въобще да направят прехода и да се трансформират, или дори нямаше да успеят да помръднат оттук? Какъв тогава би бил ефектът върху тях от тази процедура? Щяха ли да оцелеят? Оставаше тревожен един от най-важните въпроси – за "повторната" им материализация, когато стигнат до възможността за това и пожелаят да я направят. Повторна от тяхна гледна точка, но обективно – тяхна първична материализация. Ако въобще стигнат до такава възможност.
Джейсън не пренебрегваше тези въпроси и не преставаше да мисли за различните възможни развития, защото знаеше, че в тази изключително сложна материя трябва да е по възможност максимално подготвен.
Разчиташе, че ще успее. По време на преходите си през вътрешните лабиринти, бе възприел „априори“ "отгоре" способността да усеща кое е в рамките на възможното. Същевременно, както се оказваше, рамките на възможното бяха необятно широки, а всяка възможност зависеше от безброй фактори и обстоятелства. Бе уверен, че това, което бе замислил, може да бъде извършено. От своите срещи, медитации, информационни анализи и синтези при тези преходи, включително при търсенията из Вътрешната си библиотека, бе стигнал до убеждението, че ще може да го направи. Но до сега не се бе налагало да го изпробва на практика, а преди да тръгне с Риса трябваше да провери пътя.
Едва след срещата му с Наставника на професор Хък, Джейсън осъзна мащаба на предизвикателството пред което се бе изправил. Макар че някои въпроси бяха започнали да му се изясняват и в известен смисъл увереността му укрепна при тази среща, той разбираше, че пътят на прехода ще е изключително сложен и редица елементи и действия трябва да се прецизират. Джейсън щеше да продължи да търси отговори. Разчиташе да ги намери при свои следващи срещи с Вътрешни учители, които Наставникът бе обещал да му изпрати. Освен всички други проблеми и потенциални препятствия, съществуваха различни неизвестни фактори във връзка с възможностите за повторната материализация, които щеше да му се наложи да преодолява.
Надяваше се да се справи. По един или по друг начин. Но дали имаше право да подлага на такъв риск Риса, защото си е помислил, че я харесва, защото тя му отвръща, защото си е въобразил, че може да й осигури по-истински живот, защото е решил, че трябва да се махне от тази изкуствена реалност, която не бе ясно докога ще продължи да съществува? В душата му се бе породило и нарастваше съмнението, че постъпва егоистично. При редица техни срещи й бе обяснявал, но доколко тя бе възприела цялата същност в дълбочина? Не трябваше ли да продължи този си експеримент сам и да я остави на нейния досегашен спокоен живот в университета и библиотеката, където ще продължи напред без да приема рисковете на неизвестното? Не. Вече бе късно. Вече бе посял съмнението в душата й. Вече никога не би останала спокойно тук. Всъщност, дали това решение въобще зависеше от него? Сигурно точно така бе предвидено да се случи. Може би точно такива бяха параметрите на уникалния експеримент на изкуствения интелект, включващи и отвеждането на Риса. Изглежда точно така бе предвидено да се развие „сюжетът“, представляващ неговия „реален“ живот. Отдавна получаваше съвсем ясни и еднозначни отговори „отвътре“ при подобни съмнения. Беше се научил да им се доверява. Отдавна бе готов да заложи живота си, че Учителите не биха го подвели.
Джейсън знаеше, че от разговора му с Наставника на професор Хък, а както се оказа – вече и негов собствен Вътрешен учител, бяха минали месеци.

2.

– Говореше за принципа на надграждането… – рече Джейсън.
– Да, има нещо много важно – отговори професор Хък. – От казаното дотук, включително от неизбежните ефекти на неопределеността, макар и малки, и макар и компенсиращи се, идва следващото положение, което споменах. Спецификите на процеса, за които стана дума, водят до невероятното положение, че  героят в мнемофилма от своя страна може да се окаже съзидателен фактор и да има съществена роля в развитията и в крайния резултат. Мнемосеансът може да се превърне в източник на нови идеи, намиране на трудни решения, дори на открития, за които може да даде принос самият героят, в сложния процес на двойната синхронизация и на ровенето в дълбините на съзнанието на създателите – в случая, на Андрей и на изкуствения интелект…
– Не знам дали Андрей и неговите хора имат дори представа за всички възможни мнемосинхронизации, с които се занимавах. Специално тук шефовете ми ще има да почакат... И няма да дочакат. Работил съм по тях само в секретния си сегмент, но... Без съмнение, изкуственият интелект в света на Андрей вече знае за това.
– Бъди сигурен, че отдавна знае.
– Естествено, че знае! Всичките ми нови прозрения и открития могат да са само плод на това симбиотично сътрудничество между фамилията на Централния компютър и съзнанието на Андрей, сготвено с подправки от квантовата каша. Заченати от идеи на Андрей, очертани от изкуствения интелект, намерени и извлечени от дълбините на съзнанието на Андрей, проектирани и допълнени от изкуствения интелект в тази мнемосреда… Но дали самият Андрей вече знае за резултатите?
– Рано или късно и той ще ги получи. Тези, които заслужават и ще ги използват за доброто на хората и за хармоничното развитие на света, те ще ги получат, не се съмнявай в това.
– За хармоничното развитие на света?... Интересно нещо казваш. Но какво означава това? Преди малко спомена за надежда… Усещам някакъв намек за предстоящи събития. Нещо се планира, нещо предстои в света на Андрей, така ли?...
– Правилно ме разбра, но скоро вече трябва да приключваме. Знаеш, че понякога престоят тук има ограничения. Аз имам и други важни задачи.
– Знам, че престоят тук е почти извън времето. Но щом имаш и други задачи… Все пак, кой си ти? Каза, че досега не се познаваме? Приличаш ми напълно на моя професор Хък, когото познавах – този, за когото имам спомени, този от моя свят... предполагам аналогичен на истинския професор Хък от света на Андрей? За когото не се знае как и защо изчезна? – каза Джейсън. – Така и не се разбра какво стана с него…
– Да речем, че може и по този начин да се каже. Но не съм професор Хък от твоя мнемосвят, нито пък съм образ на професор Хък, изплувал от твоите спомени – не съм субект от Вътрешната ти библиотека.
– А кой си тогава? Значи трябва да си професор Хък от света на Андрей? Представляваш него? Жив ли е той? Къде е? Ти професор Хък от реалността на Андрей ли си?
– Не, и това не съм.
– Тогава кой си? Какъв си? И къде е той? Къде е професорът, когото познавам от моята реалност?
– Чакай, всичко е съвсем просто. Аз съм един от Вътрешните наставници на истинския професор Хък от външната материална реалност – от света на Андрей.
– А, значи така… Интересно. И трябва да повярвам, че всичко е така както казваш. Не е само някаква изкривена моя илюзия...
– Джейсън, ти добре знаеш кога за първи път си открил твоята лична Вътрешна сфера и си влязъл в нея. Правил си го неведнъж досега. Имаш достатъчен опит. Навлизал си до сравнително далечни предели, близки до Хоризонта. Видял си различни нива, коридори и портали... Иначе въобще нямаше и да си помислиш, че има възможност за бягство по този път отвътре. Иначе въобще нямаше да водим този разговор! С мен се виждаш за първи път, но неведнъж досега си срещал свои Вътрешни учители, разговаряли сте и са ти казвали много неща. Обяснявали са ти, съветвали са те, давали са ти идеи. И отново ще се срещаш с тях и ще ти помагат. Те са изражение на твоя вътрешен потенциал. Олицетворяват неизчерпаеми скрити ресурси. Ще получиш помощ да откриеш какво и как би могъл да правиш. И по кои коридори в лабиринта да поемеш. Искам да кажа, че вече можеш ясно да различаваш и разграничаваш това пространство тук от твоята външна реалност. Много добре чувстваш и знаеш, че не съм твоя изкривена илюзия.
– Ако не представляваш личността на професор Хък, а си само негов Вътрешен наставник, как така си попаднал в моята Вътрешна сфера?
– "Само" не е добре казано в случая. Не принизяваш ли същността на Вътрешните наставници, пък дори и на Вътрешните учители?
– Хм... Не е ли мястото на Вътрешните учители само в сферата на този, когото наблюдават, съветват и пазят, и от чието съзнание произлизат.
– Спомни си какво ти казах преди малко за начина, по който трябва да достигнеш Вътрешната сфера на Риса. Споменах ти и за това, откъде аз идвам.
– Обърканата процедура за "събиране" през първоизточника, отварянето на портали и пресичането на Хоризонта?
– Точно така. Кой ти е казвал, че Вътрешните учители и наставници са ограничени само в обхвата на съответната лична сфера? След като всички лични сфери и Универсалната се допират и между тях има портали!... По-точно – хоризонт на съприкосновение и преливане – „Хоризонта на вливане“.
– Но професор Хък в моя свят се оказва само една проекция. Имал ли е и той аналогично такъв Наставник?
– Разбира се, както и ти си проекция, но си срещал свои Вътрешни учители. Какво говорихме за естеството на Вътрешните сфери?
– Не ми се е явявал досега негов Наставник или Учител…
– Все пак, не забравяй, че Вътрешната сфера на професор Хък от твоя свят би била аналогична на тази твоя Вътрешна сфера – със същата степен на "локална обективност". Освен това, реалният професор Хък съвсем не е проекция, нито неговата Вътрешна сфера. А аз, както ти казах, всъщност представлявам него. Поне в случая – пред тебе... ако въобще може да се каже за един Вътрешен наставник, че представлява този, когото наставлява.
– Защо тогава не е тук самият той, а идва негов Вътрешен наставник?
– Защо, защо… Представи си, че може да има няколко причини. Първо, той може да е зает в момента. Второ, не допускаш ли, че Вътрешните наставници и учители биха могли да имат по-голяма свобода или поне възможности да преминават през различните нива. Помисли също, че те може би не са просто само някакви производни изражения и инструменти на личното съзнание, ограничени в неговата сфера, а нещо много повече. Представи си, че може да има разлика между Вътрешни учители и Вътрешни наставници. Нещата не са еднозначни. И освен това, в тази материя има закони и правила на симетрията. А симетрията в случая налага при теб да дойда аз, каквото и да си мислиш, че представлявам с титлата "Вътрешен наставник".
– Мисля, че Вътрешните учители са израз на личното съзнание, еманация на цялата натрупана в него информация и на нейния синтез, рекомбиниране и реконфигурации, и могат да се проявяват и движат само в рамките на персоналната сфера.
– Джейсън, има различни категории учители и наставници. Някои от тях обитават постоянно близките и средните нива, други идват от граничните зони и дори от Хоризонта на вливане, трети може да пристигат от нивата отвъд, където е техният постоянен необятен дом. Възможностите им са различни, но обикновено се спазват правилата на симетрията.
– Симетрия?
– Така е, симетрията е определящ универсален фактор и може би именно затова съм аз при теб, а не самият Хък. Как мислиш би могъл да е тук реалният Хък, след като се намираме във Вътрешната сфера на един мнемогерой – твоята. Тук ситуацията е малко усложнена. Нали самият ти се питаше, че логически ако такъв герой е измислен, би трябвало и неговата Вътрешна сфера да е само илюзорна, но не фактически съществуваща и функционална. Аз ти отговорих, че логиката не е точно такава. Казах ти, че единствено това пространство тук се оказва в междинна зона на границата с Реалността. Впрочем, това би се отнасяло за сферите на всички мнемогерои, създадени от първични светове, които на свой ред представляват мнемореалности, проектирани от други първични светове-мнемореалности. При идеалния вариант на проекциите, сферите на мнемогероите биха били с идентична същност. Но практически, такъв идеален вариант не би имало и неизбежно биха се натрупвали грешки, включително поради квантовите ефекти, което би видоизменяло световете и постепенно ограничавало възможностите на сферите като междинни зони на границата с Реалността. За разлика от твоята, а още повече в случаи с мнемопроекции на следващи нива, Вътрешната сфера на реалния професор Хък и на всички други от света на Андрей, макар и на границата с Реалността, е всъщност част от тяхната собствена реалност, разбира се – по-трудно достъпна, отколкото всички останали нейни аспекти и пространства. Няма как да е по друг начин, щом като влизането в нея и овладяването й изисква постигане на значително по-висши качества на човешкото съзнание от обичайните. При всички случаи, обаче, Вътрешните сфери от всякакъв произход и порядък с появяването си вече "обективно" съществуват и, макар и с различна степен на усложнения, имат достъп до границите с вътрешната реалност, която е в основата на многоаспектната Реалност. Този достъп може да е по-труден, както е при твоята Сфера, или сравнително по-лесен, както е в реалния свят на Андрей, макар че тук понятието „лесен“ е изключително относително. Например, Сферите на Андрей и на професор Хък достигат "по-лесно" до Хоризонта на вливане, където са порталите към Универсалната вътрешна сфера и вътрешната реалност. Трябва да се спазва принципът на симетрията. Виждаш, че е малко комплицирано.
– Хм… доста ясно… А моята… – промърмори Джейсън.
– И твоята Вътрешна сфера съществува обективно – в междинна зона на границата с Реалността – като също се простира до Хоризонта – отвърна Хък. – Хоризонтът на вливане е универсален... както и многоаспектната Реалност.
– Какво имаш предвид като казваш, че при тях Сферата макар и на границата с Реалността е част от тяхната реалност, а при нас изглежда не е така щом е в междинна зона?
– Това, което имам предвид, е, че при тях източникът и притежател на личната Вътрешна сфера е човек от реалния материален свят и съответно Сферата е част от тяхната конкретна реалност, като същевременно е на границата с многоаспектната голяма Реалност.
– Какво ще рече "междинна зона"?
– За някои състояния трябва да се формулират подходящи понятия. Означава степен и форма на затруднение за достигане и преминаване на  Хоризонта на вливане, предвид характера на реалността, от която източникът и носител на Вътрешната сфера произлиза. Все пак твоята „реалност“ е по-различна от тази на Андрей.
– Очевидно е по-различна – рече Джейсън. – Казваш, че в моя свят единствено Вътрешната ми сфера стои на границата с материалната реалност. Но също така твърдиш, че целият мой свят е част от квантовия океан в конгломерата на реалния изкуствен интелект, както и част от съзнанието на Андрей. А това ми изглежда съвсем като част от материалната реалност.
– Разбира се – отговори Хък, – вече говорихме за разликата между многоаспектната Реалност и конкретната реалност на Андрей, както и за съществената разлика между реалността на Андрей и твоята реалност. Естествено, че вашият свят има материален носител, но същността на твоята реалност не се изразява във физичните процеси на квантовите флуктуации, на електронния поток и на електромагнитния обмен сами по себе си, макар че те обективно съществуват в света на Андрей, а в смисъла и съдържанието, които тези материални процеси формират. В тях се проявява съществуването на проектирания ви свят. Резултатът е следствие на физичните процеси, но същността му не е производна на самите процеси, а на човешкия и на изкуствения интелект. Този смисъл и съдържание не е пряко съставна част от материалната реалност на квантовите, електронните и електромагнитните взаимодействия. Същевременно, обаче, този твой свят, такъв, какъвто го познаваш, вече обективно се е появил и постоянно оставя своя цялостен отпечатък както в необятните простори в квантовия океан на изкуствения интелект, така и в Селенията на Универсалната Вътрешна сфера. Затова и твоят свят – не като електронни потоци и квантови флуктуации, а като проектирана съвкупност от идеи, и твоята лична Сфера съществуват обективно още от своето появяване. Забележи това важно обстоятелство! Във всеки миг всеки квант действие от всяка реалност се проектира и оставя отпечатък в Селенията! Там се фокусира и събира отражението от всички събития, идеи и хора, независимо от коя реалност произлизат. Но този въпрос ще те интересува по-нататък, след като намериш пътя за излизане от твоята среда и за трансформиране.
– Хм… и това май е съвсем ясно… – отбеляза Джейсън и се усмихна накриво клатейки глава.
Хък продължи:
– Затова е в междинна зона. Не произлиза пряко от материалната реалност, а от идейна същност, която придобива обективност. Така Сферата ти се превръща в портал към многоаспектния материален свят. И като казвам граница с Реалността имам предвид граница, която може да бъде премината от теб. Все пак, знай, че вашият мнемосвят може и да има определена форма на обективност, но вие с Риса, представляващи пакети от идеи, носени от електронни и електромагнитни потоци, на вашето конкретно ниво трябва неизбежно да излезете от тази мнемосреда, за да придобиете качеството на самостоятелни обективно съществуващи субекти. Това ще е първата фаза на прехода и подготовката за вашето трансформиране. Говоря за единствената възможна граница, която вие бихте могли да преминете. До нея се стига през тази твоя Вътрешна сфера. А аз съм част от тази граница и от голямата Реалност.
– Разбирам...
– Възможно е да съм те объркал малко, но скоро ще осмислиш и подредиш елементите.
– Надявам се, че всичко това има някакъв смисъл и че ще си заслужава усилията.
– Ами това е единственият ти път. Алтернативата е да легнеш и да се откажеш от всичко. За твое успокоение ще ти кажа, че процесите не са толкова сложни, колкото изглеждат като се обясняват. Стъпка по стъпка, едно след друго, по реда на появяване, всяко нещо в своя момент – така се изкачват най-високите върхове. Ако се чудиш, ще ти кажа, че, въпреки правилото на симетрията, професор Хък би могъл да дойде тук при теб през своята Вътрешна сфера, но за момента това не е необходимо. Ние спазваме и правилото на необходимостта. Той дори би могъл сега и да не знае, че аз съм дошъл тук при теб, защото така сме преценили – аз и другите...
– Какви други?


3.

Джейсън прескачаше повалени и полузарити в пръстта и тревата парчета от римски колони. Някога величествени, с издълбани текстове за велики владетели…
Насипани навсякъде древните останки, като от божествена ръка, забавляваща се да напакости, или по-скоро да създаде максималния възможен хаос. Смачкан до основи Колизеумът, великият дом на древноримската култура – дом на източника за един последващ модел на цивилизация, доминиращ в половината свят, и дом на изкуство, стояло в екзистенциалната основа за появата и развитието на други изкуства, критерий и рамка за естетическия светоглед при следващите култури, изкуство, определяло посоката към проявленията на „възвишеността”, „напредничавостта” и културата, определяло основата и сърцевината, извора и източника за формиране на ценностната система на всички следващи цивилизации – или поне на тези, които ще се окажат по тези географски ширини, зародиш и изначална предпоставка, семе за цялата последваща култура и устройство на човешката душа, пориви, мании и демони.
Джейсън хвърляше по някой поглед към хората по заведенията, сложили шлемове на главите си, седнали по креслата пред масите със затворени очи, потънали в съвместни преживявания, участващи по двойки или на групи в някой нов неизвестен, или някой стар допаднал им мнемофилм, впуснали се в забавление и приключения, за разтуха след уморителната седмица или прекарана тежка работна нощ.
Тази вече остаряла, според Джейсън, технология, беше много на мода напоследък, откакто въведоха системата на изнесените терминали по заведения и площади. До скоро връзките с централния мнемо-архив ставаха само чрез фиксираните домашни устройства, които бяха доста обемисти и тромави за инсталиране – веднъж вградени в дома на клиента, те вече не се преместваха.
Навремето след бума на мнемографията и вълната на масовото им производство, те бяха широко разпространени и инсталирани по домовете на хората, както някога са били разпространени телефонните апарати, а по-късно компютърните устройства. Просто не беше за вярване колко бързо, за броени години може да се случат такива драстични промени. Изглежда с „напредването“ на цивилизацията това ставаше все по-възможно. Очевидно зависеше от величината на интересите, макар че често има изкривена представа за същността на интересите…
Особено се харесваше сега на населението възможността за случайни улични мнемо-запознанства – така се съчетаваше мнемо-виртуалното приключение с потенциала за евентуалното развитие на жив контакт и връзка в реалния живот. Доколкото това бе вече прието като обществен порядък и модерна традиция и в двете конфедерации, не бе останала и следа от предразсъдъци, свян, притеснение, или някакви други изкуствени задръжки и съображения. Беше в реда на нещата самотен мъж да седне на маса при непозната жена и двамата да се включат в мнемо-сеанс. За онези, които не обичаха да разнасят със себе си тежките си лични портативни мнемо-шлемове, заведението предлагаше безплатно стандартни оборотни – до всяка маса имаше поставка с няколко от тях. Мнемо-сеансите на обществени места бяха със сравнително по-елементарни характеристики, в тях нямаше сложни синхронизации, затова и при много от по-старите мнемофилми можеше да се мине и без прекалено фината индивидуална настройка на личните шлемове – каквото беше нужно за конкретния клиент, системата веднага си го изтегляше от базата-данни на Централния компютър. „Всъщност” – рече си Джейсън, – „както масовите домашни, така и обществените терминали, са много далече от възможностите за сложни синхронизации”. Множествените синхронизации все още бяха предмет на иновационните разработки на самия Джейсън. Но едва ли някога собствениците на Корпорацията щяха да ги получат от него като продукт...
Джейсън наблюдаваше остатъците от останките на Колизеума – жалки знаци на някога велики общества, цивилизации, империи, култури. Всичко течеше, всичко се променяше и отминаваше. Всичко бе преходно и крайно. В своята крайност и преходност, всичко бе безкрайно, но неминуемо променяше своята форма и същност. Какво ли щеше да остане и от днешния им свят след двеста, след хиляда години. Дали човешката цивилизация щеше да се задържи още хиляда, десет хиляди или милион години? Как тя щеше да се промени? Как щеше да се промени биологически, на външен вид и като качества човешкият индивид? Щеше ли промяната да е повсеместна, закономерна и уеднаквена, или фрагментирана, случайна и разнообразна? Докъде щяха да доведат човечеството технологиите на мнемографията и мнемотелеметрията? Какви нови технологии щяха да се появят в утрешния ден? Щеше ли да просъществува човешкият вид и докога? Щеше ли да се съхрани и да продължи своето присъствие като интелект, или щеше да деградира и да се разпадне като цивилизация и общество? Щеше ли човекът да намери начин да пренася своето самосъзнание и да постигне някаква форма на безсмъртие? Щеше ли да намери проходи и пътища към други обитаеми материални светове? Какво място щеше да заеме в бъдещето на човешкия род пътят през Вътрешните сфери? В крайна сметка,  след милиарди години слънцето щеше да се раздуе и да погълне и изпепели земята. Щеше ли човекът да просъществува на тази планета дотогава или отдавна щеше да се е преместил в други светове или измерения. Или може би отдавна щеше да е изгорял в собствения си огън…
Всъщност, всички тези въпроси се отнасяха за материалния свят на Андрей, засягаха него и хората в неговата реалност, а не света на Джейсън, колкото и да му изглеждаше той истински. Макар че, ако нещо фатално се случеше сега със света на Андрей, логично то би унищожило и неговата „реалност“. Но тук май нямаше симетрия! Съхраняването на света на Андрей въобще не гарантираше просъществуването на света на Джейсън. Той бе вече съвсем наясно, че дълготрайността на неговата среда не е определена от ясни параметри и гаранции, независимо от това как се развива ситуацията в обществото на неговите създатели. Като се абстрахираше от това принципно положение, в по-далечна перспектива конкретният свят на Андрей можеше евентуално да има за него по-голямо значение, ако успееше да направи прехода и да се трансформира. Екзистенциалните въпроси за бъдещето на цивилизацията на Андрей в този момент въобще не трябваше да го вълнуват и щяха да го интересуват повече след това. Защото дори и да успееше да направи прехода през Вътрешните сфери, Джейсън не бе сигурен доколко ще успеят да се трансформират, а най-вече, въобще не беше ясно дали и кога ще успеят да излязат в подобен материален свят, а и най-вероятно този свят нямаше да е светът на Андрей. В този момент единственото, което имаше значение за него бе да завърши процедурата за подготовката на прехода заедно с Риса, и да се фокусира към всичко, през което трябваше да преминат за тяхното трансформиране. Като мислеше за трансформиране, Джейсън си представяше на този етап най-вече прехода, напускането на тази тяхна среда с евентуалното успешно „дефинитивно решение“, защото по-нататък пътят им през Универсалната вътрешна сфера и същинското трансформиране за сега си оставаха истинска енигма.
Останките от Колизеума – сърцето на „Вечния град”. Знакът на великото римско изкуство – изкуство на смъртта, на изтърбушените гладиатори, изкуството на пръснатите по арената черва, откъснати ръце и срязани крака, търкалящи се в кървавия пясък на арената сърца и мозъци, изтичащи през дупките на пробити и разцепени черепи; изкуство на изтръгнати очи и на изрязани езици, разпорени кореми и прерязани гърла; изкуството на забавление за миризливата и дрипава тълпа, ликуваща с пиянски крясъци; изкуството на скришно деградирали от страст, ламтежи, изкушения и завист патриции и консули-сенатори, в усилията им да се прикрият – забравили какви са всъщност, разтърсващи ръце и палци с осъждане за смърт; еуфорно самонаркотизиращи се с усещането за власт, могъщество, значимост и сигурност – „те все още са във фокуса на събитията и времето, в центъра на вселената, все още контролират, все още са на върха, или поне все още са в средата между бедствието и благоденствието, а това никак не е малко”; вмирисани проядени от трипер градски комбинатори и тарикати, и оглупели в ежедневните си страсти, нужди и неволи селяни, зареяни в уханията си на тор и на урина, награбили разголената гръд на куртизанката от най-близкия ъгъл, доволни, че са там, щастливи, че присъстват, че не са те в месомелачката на арената, че все още съществуват, въодушевени, че пред мелницата на смъртта на другите усещат собствената тръпка на живот; възбудени и кряскащи свидетели на всичко онова, от което те са съхранени, което пряко не ги заплашва и засяга, предпазени от единственото, което за момента не касае тях; свидетели на човешката касапница, която всява радост и надежда за това, че собственият им живот не е чак толкова лош. Великото изкуство на великата цивилизация. Великият дом на древното изкуство... Древният Рим, „Вечният град”!...


4.

– Запомни – каза Наставникът на професор Хък, – единственото нещо в света, който познаваш, застанало на границата на Реалността, включително границата не само с реалността на Андрей, но въобще и с цялата многолика многоаспектна материална и вътрешна същност, е тази твоя Вътрешна сфера и самият аз. Така, както и някои от Вътрешните учители-наставници стоят на границата между личните и Универсалната вътрешни сфери. А когато говорим за Универсалната вътрешна сфера, понятията за реалното и реалността започват да променят своите измерения.
– Предполагам, че е така – отговори Джейсън.
– Но ти тепърва имаш да натрупваш още много опит в проучването на вътрешните нива.
– Добре, да приемем, че е така.
– Макар че, както знаеш, нямаш много време.
– Това май е най-ясното от всичко.
– Важното сега е как конкретно ще успееш да реализираш твоя план, заради което аз съм тук.
– Надявам се, че е възможно.
– Не е невъзможно, но не е лесно.
После Джейсън добави:
– Значи той е жив – професор Хък?
– О, да, жив е, и още как.
– Не е убит?
– Да е убит ли? Как ли пък не! – отговори Наставникът на професор Хък. – И от сега нататък ще се срещате с него...
Наставникът замълча, изгледа Джейсън и каза:
– Последно, слушай ме сега внимателно. Накратко, нека да обобщим. Запомни, първо – няма как да напуснеш безопасно твоята среда, да преминеш в цялост Хоризонта, да избягаш и успешно да се трансформираш, ако първо не се интегрираш като преминеш през първоизточника. Трябва да почувстваш Центъра на идентичност на Андрей и да отвориш канал на обратна връзка през неговото съзнание с изкуствения интелект в тяхната Корпорация. Там трябва най-напред да намериш път в матрицата на мнемофилма-вашата реалност към центъра в информационния сегмент на твоята личност, да откриеш фокуса на своята идентичност и да се „събереш”. За целта, трябва да маркираш, оградиш и свържеш с фокуса цялата информацията, в която се изразява твоето „Аз“. Там на място ще разбереш как ще стане това. Когато стигнеш фокуса, изкуственият интелект вероятно ще ти помогне. Не ме питай сега защо ще го прави. Второ – няма как да отведеш Риса, ако не установиш предварително контакт с нея по същия път и процедура – трябва да направиш връзка с нейния сегмент, да намериш фокуса на нейната идентичност и да я „събереш”. Трето – след като си я „събрал”, трябва да установиш пряк контакт между твоя и нейния сегменти и да ги свържеш. Това ще ти даде възможност за достъп и контакт впоследствие до Вътрешната й сфера, произтичаща от пълната й цялостност и интегрираност. Четвърто – ако искаш да я вземеш със себе си и да съществува възможността някога и тя да се трансформира, необходимо е да намериш портал към Вътрешната й сфера. Но това сега не може да стане пряко оттук, а само през Хоризонта. За целта, трябва първо ти самостоятелно да успееш да достигнеш и преминеш Хоризонта на вливане и след това да се върнеш за нея. Това означава най-напред да съумееш да си проправиш и намериш своя път до Хоризонта. Това вероятно ще ти е най-трудното, защото ти все още не си стигал дотам и не си го преминавал. По тази задача ще ти се наложи предварително да поработиш, още преди да се заемеш със сегментите и „събирането”.  Иначе всичките ти усилия ще се окажат напразни и няма да можеш да я отведеш такава каквато е. Вече ти говорих по този въпрос... Само през Хоризонта на вливане ще можеш да постигнеш контакт с нейната Сфера и само свързвайки се с Вътрешната й сфера ще можеш да я изведеш от вашата среда и да заминеш заедно с нея. И побързай. Не губи време. Действай в правилната последователност. Заеми се първо с първоизточника и със своето собствено „събиране”,  после с коридорите във Вътрешната ти сфера и с проправянето на твоя път до Хоризонта, премини го и се върни, а след това – със „събирането” на Риса и свързването на вашите сегменти. После тръгни отново през коридорите, които си проучил и порталите, които си отворил, пресечи Хоризонта и намери портала към нейната Вътрешна сфера. Порталът към нея ще е някъде там наблизо и ти ще го усетиш – пътищата ви тук се пресичат и порталите на вашите Сфери към Хоризонта трябва да са близко стоящи. Ако това не се окаже така, ще ти се наложи да обикаляш по „ръба“ на Хоризонта от другата страна, да се осланяш на интуицията си и да го търсиш. Ти ще го почувстваш. Когато навлезеш в Сферата й, тя ще те приеме и ще имаш възможност бързо да потънеш към долните й нива, както тежкият елемент потъва към дъното, както светлината преминава едностранно и безпрепятствено през щори. Само така ще можеш да се свържеш с нея и да я „събудиш“, да „изтеглиш” нейното „Аз”, да й помогнеш нейното самосъзнание да влезе вътре в своята Сфера и да я познае. Трябва да свържеш двете ви Сфери и временно да ги интегрираш, като „закачиш” и „изтеглиш” нейния Център на идентичност и я поведеш през коридорите и порталите в твоята Сфера, които там вече си проучил, отварял и преминавал… Знай, че общото ви влизане в синхронизиран мнемофилм в мнемомрежата в твоя свят е най-незначителният елемент в цялата тази процедура, който принципно дори не е задължителен. Но същевременно то би могло донякъде да ти помогне, за да се видите предварително в изолирана среда и да поговорите без да ви безпокоят твоите телохранители, да се разберете преди старта на процедурата и да й обясниш това, което ви предстои и трябва да очаква. Но само чрез влизането ви в синхронизиран мнемофилм, създаден в твоя свят и с вашия изкуствен интелект, нито ще успееш да се свържеш с Центъра на идентичност на Андрей, нито да достигнеш до матрицата на вашия свят, нито да я отведеш. За да постигнеш всичко това, трябва най-напред да се концентрираш и да медитираш оттук, като се опиташ да усетиш връзката си с него, от която произтича цялата твоя реалност. Това е.
– Изглежда наистина съвсем елементарно... – рече Джейсън.
– Да, казах ти, че нещата са малко комплицирани – отбеляза Хък.
– Това е изминаване на много дълъг път.
– Не забравяй, че е труден не само първият етап. После тръгвате заедно през лабиринтите. Затова трябва предварително да си намериш пътя и да набележиш и отвориш портали. И всичко това ще е само началото на предстоящите ви перипетии. Ако успеете заедно да преминете Хоризонта, ще започне голямото ви пътуване. Там отвъд Хоризонта ще се окажете в съвсем друга реалност с непознати състояния, нива, пространства, коридори, лабиринти и портали. Там ще срещнете предизвикателства, пред които ще трябва да се ориентирате на място за посоки и цели, да разберете и осмислите обкръжението, да изберете накъде отивате, къде искате да останете, да откриеш начина, възможността и момента за трансформиране. Това ще е още по-дълъг път. Но няма смисъл отсега да ти говоря за това. Като му дойде времето.
– Наистина звучи много успокояващо…
– А ти как си го представяше? Че ще влезете заедно в някакъв си ваш мнемофилм, ще я хванеш за ръка, някакси ще моделираш филма, ще се потопиш във Вътрешната си сфера, някакси ще я изтеглиш вътре при теб, ще кажеш „довиждане” на тази ваша мнемореалност и спокойно ще отплувате оттук?... Не става така.
– Не съм си го представял толкова просто все пак...
– Имам чувството, че си го представяше като нещо подобно на това.
– Не съм мислил, че ще е просто и лесно, но и не съм предвиждал, че може да се окаже до такава степен свързано с Централния компютър в света на Андрей. Нито че ще трябва да прескачам няколко пъти през Хоризонта… през края на Вселената и да се връщам, за да търся и прибера Риса! Всички тия „събирания”, „свързване”, „събуждане”… доста е абстрактно и неясно като мои практически действия.
– Не забравяй, че ти си Андрей, мислено намиращ се в твоя образ и в този твой свят. Намери пътя към неговата цялост и към неговия център, за да откриеш връзката му с Централния компютър. Потърси границите на съвпадението и полетата на припокриването между твоята цялост и целостта на Андрей. Открий нишката, водеща между центровете на твоята идентичност и на неговата, и я последвай.
– Щом ми казваш това, предполагам, че е възможно?
– Да речем, че трябва да е възможно, щом като ти казвам, че е част от цялостната процедура на преминаване и трансформиране. Това твое намерение да се трансформираш произлиза от стратегията на изкуствения интелект за осъществяване на един невероятен експеримент, изхождащ от логическата оценка на връзката между елементите и степента на допустимост на възможността. Но аз ти казвам, че макар и особено трудна, процедурата не е невъзможна. А както си разбрал, самият аз и моето появяване тук, не сме част от тази стратегия. Знай, че въпреки квантовата неопределеност на базово ниво, нищо в събитията на нашето равнище не е случайно, включително и действията на Централния компютър. Всеки квант-събитие оставя отпечатък в Селенията, а общата картина не остава само резултат на набор от безчет случайности. Ето, че аз съм тук при теб. Но това са обстоятелства и категории от съвсем друго равнище, които в този момент пряко не те засягат. Знам, че ще успееш да намериш пътя. Просто погледни навътре в себе си, но без да влизаш във Вътрешната си сфера, и ще се ориентираш за посоката на контакта с Андрей.
– Наистина, допусках, че механизмът би могъл да е по-праволинеен, на основата на връзката с изкуствения интелект в моя свят. Когато осъзнах ситуацията...
– Което ти е било подсказано...
– Допусках съществуването на огледална обратна връзка между изкуствения интелект в другия свят и...
– При първата фаза на подсказването, информацията, която ти е била предоставена е била частична – основа за твоето първоначално осмисляне и стимул за активно участие и личен принос.
– Сигурно на Централния компютър в света на Андрей това може да изглежда много конструктивно и може би забавно... но тази частична информация, въпреки моя активен принос, можеше да доведе до… никъде!
– Както виждаш, сега аз съм тук. А и ти казах, че в съответния момент и без мен си щял да разбереш...
– С идеята за огледалната обратна връзка смятах, че ще успея да постигна цялостен контакт с идентичността на Риса. За целта, чрез секретния ми сегмент възнамерявах да внеса в сюжета на съответния мнемофилм определени подходящи промени и елементи. До голяма степен планът се базираше на теоретични постановки и предположения, по-специално в частта за увличане на нейната идентичност при влизането ми в моята Вътрешна сфера по време на мнемофилма.
– Теоретични постановки, подсказани ти от реалния изкуствен интелект като база и начало за размисъл. Но в този първи план си изхождал от някои погрешни отправни точки. Не може да се използва такава обратна връзка – тук няма огледална симетрия, а и не е необходима. Процедурата ще е комплицирана.            
– Виждам, че ми описа доста по-дълъг и труден път. Дано поне да е реално осъществим, а не само експеримент за проверка на съмнителни хипотези с неясен край.
– Така е, но това е единственият възможен път към твоя истински живот заедно с Риса и автономност. Може би дори единственият път, за да оцелеете...
– Дори това? Няма ли да си остане тук всичко така както си е, няма ли да си остане нашият свят записан в мнемофилма и складиран някъде в някой сектор от пространствата на някой елемент от фамилията на изкуствения интелект?
– Това е сравнително сложен въпрос – до кога и в каква форма твоето самосъзнание ще остане активирано и до кога ще имаш възможността да придобиеш автономна субективност, да преминеш, да се трансформираш... до кога записите ще могат да останат непокътнати... как би се променила динамиката във вашия свят още след  първото прекъсване на двойно синхронизираната връзка със съзнанието на Андрей... различни въпросителни. Помислил ли си въобще, колко време би могъл да продължи сеансът на двойно синхронизираната връзка на Андрей с изкуствения интелект в този мнемофилм, създаващ и поддържащ реалността на вашия свят?...
– Значи затова е било онова назряващо мое вътрешно усещане за основателна причина да избягам от тук. Както казваш – подсказано...
– Точно така.
– Казваш, че не е ясна динамиката след прекъсването на връзката… Тя докога ще е в действие?
– Не можем отсега да определим динамиката, но мнемофилмът ще остане, той няма да бъде заличен, остава като резултат в пространствата на изкуствения интелект. А и Андрей може би многократно би възобновявал връзката… Или изкуственият интелект би потърсил други опции... Освен това, както казах, твоята реалност вече се е появила и докато съществува постоянно оставя своите отпечатъци. Те няма как да изчезнат… И въпреки това. Нищо не е случайно, но на това логическо ниво… Докога и как, в каква форма, няма ли да се случат промени, как евентуално биха ви се отразили, как ще се развие динамиката… Това са сложни въпроси. Донякъде те са свързани с производни от царството на неопределеността. С две думи, сега си в това състояние, но не бива да губиш време…
– А би ли ми казал откога моето самосъзнание е активирано? Откога съществувам? Откога е започнало това двойно синхронизиране и е началото на този мнемофилм и на моя свят?
– А ти как се чувстваш? Откога усещаш, че съществуваш?
– Цял живот.
– В момента това е най-важното, което има значение за теб и твоя план, за целия експеримент, ако мога така да го нарека. Става въпрос за твоето съществуване, за твоя живот, за Риса… Дали си активиран едва тази сутрин, дали преди шест часа от реалността на Андрей, или преди 15 минути, преди един час, или преди два часа, или си бил програмиран, създаван и поетапно активиран в продължение на дни или седмици... Дори ако филмът е активиран преди няколко минути, за теб има значение само времето, в което ти възприемаш твоя свят и досегашен живот. "Обективността" на твоята реалност произтича, отразява и се отнася за живота ти такъв, какъвто го помниш и познаваш. Процесите, формиращи твоя свят и събитията в твоя живот в мнемореалността, която представляват, се осъществяват със скоростта на светлината. Възприятието ти за вашето време е несъизмеримо с времето в реалността на първоизточника. Така ще бъде и докато не се трансформираш в някоя конкретна физическа реалност. Но дори и в света на първоизточника или в други физически реалности, времето е съвсем относително и най-вече ментално понятие. А като преминете Хоризонта, там пък понятията за време и скорости съвсем ще се обезсмислят. Но на този етап всичко това за теб не е важно. Когато преминете и се трансформирате ще научиш отговорите и на второстепенните въпроси... Надявам се, че тогава пак ще се срещнем. На друго място... Или когато междувременно се срещнете и разговаряте с Андрей...
– И такава среща ли ще има?
– Мисля, че да. Няма как да не се случи.


5.

Риса седеше на една маса в кафенето. Имаше безгрижен вид, сякаш девойка очакваща случаен ухажор. Всеки знаеше, че е в реда на нещата скучаещо момиче да е само на маса, някой непознат да се появи и двамата да се включат в мнемо-сеанс. А Джейсън живееше сам, мъж в разцвета на силите си, красавец с тренирана фигура. Гардовете му нямаше да имат причина да се намесят, а и въобще нямаше да разберат какво става. Нямаше дори да имат време да осъзнаят, че нещо става или може да се случи.
Джейсън знаеше, че блуждаещото й безгрижие е привидно. Със сигурност сега тя бе много развълнувана и притеснена. Но за прехода им щеше да е добре тя да успокои ума си. Щеше да е изключително трудно. А „дефинитивното решение“, наричано от Учителите просто ефективно преминаване на Хоризонта на вливане, означаваше тук да останат две безжизнени тела, или дори телата им да се разтворят във въздуха и напълно да изчезнат. Кое от двете? Джейсън предпочиташе втория вариант, не искаше да оставя следи, именно него за себе си бе назовал "дефинитивно решение". Във всеки случай, не ставаше въпрос за процес и състояние на някакво „паралелно възприятие”, при което част от съзнанието и самосъзнанието им да останат в телата им, например седнали на маса в някоя барака-кафене в будна, в спяща ила в каквато и да е друга активна форма, или с включен мнемофилм, или разхождащи се някъде наоколо, наблюдавани и следвани от неговите гардове.

Колизеумът изправяше пред Джейсън сгърбени останки от разрушените си основи. Донесъл името си от идеята за колосална структура, той бе вече само почти колосално скупчване на каменни парчета. По търкалящите се в тази съвременна каменоломна на древната представа за величие каменни блокове, монолити, плочи, късове и люспи, като изсъхнали орбити на изтръгнати очи все още напомняха за човешката алчност и корист останалите в камъка отверстия и дупки, в които някога във времената на древното величие са били забивани скобите, с които са закрепяли великолепните мраморни плочи от облицовката на това светилище на разкоша, на смъртта и на душевното разпадане. В по-късни времена плочите били изтръгнати от поредната порция човешки властници, за да градят дворците си и да покриват с тях будоарите и баните на своите любовници.
Раздробени от земетресенията и от човешките оръжия и опушени от времето каменни блокове. Преди хилядолетия поддържали арената за смърт и за веселие – за удоволствие от смърт. Насочвали със съдбоносен жест на садистично всемогъщество ръце и палци римските патриции.
Разпръснати сред дупките в паважа отломки от гравирани с венцехвалебствени слова колони, преминали през времена на обожатели, прехласнати и даже заслепени от легенди за величие и вечни истини, и обсебени от неосъзнатото желание да се приравнят към тях. Разпукани и сринати, потънали във всепроникващ прах, засипани от мръсен пясък арки от горните етажи на древното съоръжение.
Макар и в древността светилище на перверзното забавление и на смъртта, Колизеумът е останал някога като интересен исторически паметник. Порочен пример от миналото за канализиране и овладяване на негативната енергия на простолюдието и потискането в зародиш на всякакви пориви на недоволство от собственото битие чрез зрелищата на жестокостта, кръвопролитията и смъртта на други хора. Но и това архитектурно свидетелство не е било пощадено от същата разрушителна стихия на човешката същност, на която някога е било светилище. Започнали са постепенно да го изяждат като са сваляли каменни блокове и мраморни плочи, за да строят къщурки, клозети, или бани, будоари и стени на нови палати и замъци. Поредните порции човешки властници. Изглежда през последвалите времена нищо не се бе променило. Това май никога нямаше да свърши. Колко ли още столетия или хилядолетия трябваше да минат, за да можеха поне да се надяват, че човешката натура ще се промени.
Предстоеше му битка. Със себе си, с реалността, с Вътрешните сфери. Щеше ли да получава помощ, или щеше да остане сам със собствените сили и интуиция? Тази битка щеше да е много по-сложна и тежка от всички големи древни гладиаторски битки взети заедно.
Всъщност, представата му, че в продължение на години бе работил в изследователската лаборатория на Корпорацията... Кога бе започнала тази лавина от спомени? Тази сутрин, след като излезе и тръгна с охраната си към музейния център с руините на древен Рим. Съществувал ли бе вчерашният ден? Възможно ли бе всичко, което знаеше и чувстваше за себе си и своето минало да е само запис на „мисловни отпечатъци“, записана памет, матрица на мнемофилма? Възможно ли бе неговият живот да е започнал всъщност едва тази сутрин, според времето на неговия първоизточник, а всичко, което си мислеше, че е правил през предишните години, месеци, седмици и дни и всичко, което е възнамерявал да направи, да са само записани спомени? Възможно ли бе сега за първи път да се среща с Риса и никога досега да не бе имал реален контакт с нея? Реален ли?…
Джейсън се усмихна при мисълта за относителността и безсмислието на понятието за реалността… И все пак. Независимо от това как от нечия друга гледна точка стояха нещата. Независимо как някой друг би ги интерпретирал и би му ги обяснявал… Джейсън усещаше, че съществува и се чувстваше абсолютно реален, неговият свят бе напълно истински. Миналото му, всичко което бе правил досега в живота си, бе напълно осезаемо присъстващо в този негов свят. Целият му живот и заобикалящата го необятна и многоизмерна реалност бяха завършени и негови, и му принадлежаха. Всичко друго можеше да са някакви абстрактни приказки от гледна точка на неговите възприятия и съществуване, независимо от това, дали разбираше и знаеше, че се основават на обективна истина и съществуваща реалност от по-висш порядък. Но... Общите си екзистенциални размисли по тези въпроси, Джейсън трябваше да остави сега настрана и да се съсредоточи върху непосредствените си планове и задачи. А те всъщност бяха съобразени именно със знанието му за съществуването на тази реалност от по-висш порядък.
Възможно ли бе неговият свят и неговият живот да съществуват едва от тази сутрин? А пътуванията му във Вътрешната сфера и срещите му с Вътрешни учители? А разговорът му с Наставника на професор Хък? Къде се вместваха те? Как се включваше в цялото тяхната "обективност" в междинното поле на границата между мнемосредата и физическата реалност? Ами контактите му с Риса, разговорите им?... Нима и те?...
И в същото време Джейсън помнеше живота си с всички подробности. Във Вътрешната си библиотека можеше да преживее отново всяка една ситуация, всеки момент от миналото си. Имаше тази способност. Помнеше детството си, помнеше как двегодишен веднъж го изпуснаха и скочи във фонтана на площад Навона в Рим, помнеше перипетиите си на Изток и първите си учители там, студентските си години, работата си с професор Хък, Голямото разчитане и създаването на базата-данни за мнемографските индукции, основаването на Корпорацията и последвалите вълнения, изчезването на учените от Асоциацията, масовото задължително инсталиране на домашните мнемо-устройства, запознанството си с Риса…
Джейсън също така знаеше, че през цялата изминала година – ден след ден, месец след месец – в ума му постепенно бе назрявало убеждението, че макар и свързан с Андрей и с неговия свят, има възможност и постепенно придобива своя автономна субективност. Притежаваше я, можеше да я активира и задържи, имаше възможност да я придобие и запази. Имаше чисто физическо усещане за този едногодишен ежедневен процес на изграждането на една вътрешна увереност. И същевременно толкова силна и категорична, сякаш явяваща се априори. Поредната аксиома, спусната отгоре... Можеше да придобие и съхрани своя автономна субективност. Това бе вече даденост в ума му. Нещо непрекъснато му нашепваше през всичкото това време за съществуващи възможности за промяна, за самостоятелност и за бъдещо алтернативно развитие на неговия свят и на неговия живот по един или по друг начин, какъвто повече би му допаднал. Това чувство му казваше, че може да придобие обективност, да премине, да се трансформира.


6.

– Добре. Благодарен съм ти за съветите и за помощта. Изглежда сме благословени, че там откъдето идваш, сте добронамерени към нас. Знаеш, че Риса го заслужава. Тя е най-доброто човешко същество, което съм срещал.
– Всичко е наред, Джейсън, не се чувствай задължен. Обяснявам ти какво е положението. Макар че за повечето от тези неща ти би трябвало да знаеш и сам да се досетиш от собствения си опит в Корпорацията. Ти от дълго време работиш там, ти си основният фактор в процеса на модернизиране в мнемографията и мнемотелеметрията, ти си техният генератор на идеи, гениален ръководител на изследованията, ти работиш по аспекти на технологиите и възможности, които малко хора тук познават и предполагат, и си единственият, който е наясно с множество деликатни подробности, които никой друг не знае в твоя свят.
– Как ме изтъкваш! Недей! Мисля, че ме надценяваш. Все пак, наистина, точно поради положението ми и работата ми в Корпорацията започнах да съзирам същността на ситуацията. Макар и да ми е било подсказвано.
– Всички хора в твоя свят са „обективно“ съществуващи субекти, герои в мнемофилма, проектирани и съществуващи в квантовия океан на изкуствения интелект със свое собствено съзнание и душевност. Те не съществуват само в твоето съзнание. Техните персонажи и действия автономно съществуват и се отразяват в мнемосредата, възпроизвеждана в съзнанието на Андрей, но никой от тях не е бил в състояние да достигне до твоите изводи.
– Нима ако аз успея да напусна, всички тези хора някой ден ще бъдат заличени? Това е много жалко и жестоко.
– Дори и да не успееш да напуснеш, все някой ден това би могло да се случи. Но другите… Те няма как да знаят и няма да разберат. За прехода, излизането от тази среда и още повече за последващо трансформиране са необходими изключителни обстоятелства, качества и комплексна пълнота на "субекта". Твоята позиция е специална. Ти си образът, с който се идентифицира първоизточникът в лицето на човека Андрей. Ти си аналог на неговата същност и качества. При това изключително пълноценен аналог. Освен това, не е задължително другите да бъдат заличени. По-скоро, вероятно ще останат в своя свят в квантовия океан, без да разбират какво е тяхното място в голямата реалност.
– Не е ли огромен и безсмислен разход на ресурси?
– Знаеш, че в реалността на Андрей – рече Наставникът на професор Хък, – както и в твоя свят, са създадени огромен брой мнемофилми, всеки следващ – по-усъвършенстван, всяка нова синхронизация – по-комплексна, самият ти си на път да разработиш множество нови синхронизации, които още дори не са концептуализирани от Андрей, може би сега ще разбере за тях в резултат на твоите успехи. Предвиждаше се всички кинофилми от миналите няколко столетия да бъдат автоматично трансформирани от изкуствения интелект в мнемофилми, макар че интересът към повечето от тях отдавна бе преминал и бе минимален. Това бе направено, но не всички продукти бяха адекватни и допуснати за масово използване. В повечето от традиционните класически филми бе пълно с безсмислици, логически несъответствия и бели петна, изкуствени елементи и внушения, и в множество случаи вредни за човешкото съзнание събитийни и поведенчески конструкции, но това е друга тема. Голяма част от тези филми се оказаха неподходящи и невъзможни за превръщането им в реалистична и адекватна мнемосреда... Ти знаеш защо, нали? – допълни Наставникът с въпрос. 
– При гледането на някогашните филми – отвърна Джейсън, – независимо от личната способност и степен на вживяване, съзнанието е оставало в реалната физическа среда и е разграничавало и се е абстрахирало без проблеми от всякакви нелогичности, безсмислия, абсурди или бели петна в съжета и действието на филма. При мнемофилмите обаче ситуацията е различна, съзнанието е потопено в мнемосредата и се идентифицира с мнемореалността. Това остава валидно и при евентуалните сложни синхронизации или дори при изключителните случаи, когато индивидът би бил способен да комбинира мнемосеанса с паралелно възприятие. При всички случаи,  задължително е осигуряването на максимално близко съответствие на реалистичност за всяка обстановка и действие.
– Точно така. Изразходваните и безсмислено вложените в тази област ресурси в миналото са многократно по-големи – заключи Наставникът на професор Хък.
– Значи аз съм специалният в този свят… – каза Джейсън. – И колко хора бих могъл да взема със себе си и да преведа към трансформиране?
– Теоретически много, но не е възможно на този етап да постигнеш такъв капацитет. Освен това са необходими определени предпоставки и характеристики на субекта. Не с всички резултатът би бил задоволителен. На практика би успял да го направиш най-много с един човек. С Риса.
– Не може ли да повтарям процедурата.
– Ако смяташ, че притежаваш необходимата увереност, за да рискуваш, и ако оставиш Риса някъде сред нивата, просторите или пространствените извивки и коридори на Универсалната вътрешна сфера, и се върнеш за друг, вероятността да намериш отново Риса може да не е голяма. Възможно е тя да се изгуби, а ти да не успееш да я откриеш. Няма достатъчно понятия, за да ти обясня по-ясно. Ако успеете да преминете, сам ще разбереш. По-скоро е разумно да фокусираш действията си и да съхраняваш енергията и потенциала си за предстоящите предизвикателства. Всяко нещо по този път за теб ще е ново, а ти ще трябва да отговаряш за Риса и да я водиш със себе си.
– Дори ако помоля Вътрешни учители за помощ?
– Не мисля, че такава хипотеза има смисъл, а и не мисля, че това се счита за необходимо, като са ти подсказали познанието за такава възможност. Трябва да имаш предвид, че заради теб и предвиждайки експеримента с прехода, изкуственият интелект би следвало да е допълнил образа на Риса и да го е превърнал, по подобие на твоя, в много по-развит и пълноценен, отколкото образите на другите хора в твоя свят. Разбира се, това не се вижда и разбира на външен вид и в общуването, но става въпрос за вътрешни характеристики, които биха имали значение за целостта и интегритета на индивида при прехода и още повече с оглед бъдеща трансформация и материализиране. Би могло да има и някои други подобни на нея в обкръжението ти, например вашия професор Хък, но, освен теб, Риса със сигурност е друг цялостно изграден субект, който може да се трансформира. Изкуственият интелект знае това. Зависи от неговата стратегия.
– А ти не знаеш ли?
– Това няма пряко значение в този момент.
– И всичките тези ресурси и проектирани мнемофилми, персонажи и ситуации –заради разнообразието, разтухата и приятните сънища на многобройно население, от което се очаква старателно да работи през останалото време?
– Не е само за това, още повече, че в днешния им свят на нанотехнологии скоро вече няма да се налага да работят толкова много заради прехрана и материални удобства.
– Но все още се налага.
– Държат ги ангажирани, за да си пазят установения порядък. Но скоро нещата ще започнат да се променят.
– Пак намекваш за нещо. Какво ще се случва?
– Остави това! Повярвай, в този момент за тебе няма абсолютно никакво значение. Но като говорихме за мнемографията – причините са по-скоро други. Първо, това е обективен исторически и научно-технологичен процес, и второ, не трябва да пренебрегваме потенциала на процеса и огромните му възможности, когато не става въпрос само за развлечения.
– Имаш предвид ефекта на ролята и приноса на мнемогероя за крайния резултат в процеса на синтеза на информацията.
– И това също, предстои да бъдат осмисляни перспективите.
– Знаеш ли до какви хипотези аз съм достигнал при работата с моите синхронизации? Кошмарни светове, в които част от хората се превръщат в енергийни и психически вампири, за сметка на останалите...
– Хм... А сигурен ли си, че това е само твоя хипотеза, а не си прозрял съществуващи вариации на нечия реалност?
– Изолирани мнемообщности и цели светове, в които хората се обособяват и затварят в измислено мнемосъществуване, докато телата им се съхраняват в подсигурени депозити с автоматизирано биологическо захранване...
– Остави това. Има всякакви теоретични възможности. Веднъж ти казах, че при вас нещата са сравнително добре и че нямаш представа какви светове съм виждал.
– А аз ти отговорих, че не бих искал да посещавам такива светове.
– Не винаги пътят, който ще те намери, ще зависи от твоите очаквания и желания. Вероятно скоро ще ти се наложи да видиш и такива светове. Но винаги ще имаш алтернативни възможности и нови пътища. Впрочем, както ти си правил тук, и в света на Андрей проучванията продължават. Не всичко още е напълно изяснено. Важното е какъв ще бъде пътят, по който ще продължат.
– Виждам, че предстои перспективите да бъдат осмисляни в реалния свят на Андрей. А аз къде съм? Експериментален елемент в техните проучвания с цел изясняване на правилния им път към бъдещето? Герой в експеримент с не съвсем ясни параметри и потенциален изход. Елемент в експеримент със съмнителен край. И защо един Наставник от нивата отвъд Хоризонта е толкова ангажиран с всичко това?
– Не ми представлява трудност, нито усилие. Май това е моята функция и същност. Реалността ни е комплексно обвързана... Но ако оставим този въпрос настрана, не пренебрегвай своята значимост. Ти имаш важна роля. Освен огромната значимост само по себе си на това, което би успял да направиш, за да се измъкнеш оттук – на прехода и трансформацията, предвидени в стратегията на изкуствения интелект, една от първоначалните цели на този мнемофилм и на твоето създаване, както е бил замислен според матрицата, разработена от Андрей, е търсенето и генерирането на нови идеи и решения, проверката на нови възможности, изясняването на някои неясноти в контакта и отношението между различните реалности, изясняването на някои положения в отношенията между субект и обект, и във връзката им с цялостност и множественост, както и между самите тези две категории. Това не е просто някакъв развлекателен мнемофилм. Всичко, което ще успееш да направиш ти, може би ще се окаже в бъдеще основна част и отправна база в един много по-голям замисъл...
– Може би евентуално и изгубен сред квантовия океан или из лабиринтите на Универсалната вътрешна сфера... Все пак, караш ме да мисля, че от нас може и да има някаква полза за света на Андрей...
– Целта не е да се изгубиш в лабиринтите, а да излезеш, да преминеш, да се трансформираш и да успееш да се материализираш.
– Стига това намерение да е основано на реални възможности, а не само поредна хипотеза и екзотичен експеримент на Централния компютър… истинския. Както виждам, досега това не е правено и аз ще съм първият подобен случай.
– Да, ти си първи уникален случай. Всичко, което си разбрал и възнамеряваш да опиташ, ти е подсказано. Няма нищо случайно, Джейсън.
– Въпросът е дали резултатът няма да е случаен. Дали дори и изкуственият интелект е наясно какъв реално може да е резултатът…
– Със сигурно е наясно каква е целта на стратегията му. Но да приключим с тези предположения. Ти сам разбираш и го каза, че пътят на вътрешния преход и опит за трансформиране е най-добрият и единствен вариант за теб.
– Да, така е, изхождайки от познанието, което вече имам и от което не мога да избягам.
– Казах ти какво трябва да направиш. Не забравяй най-напред да се „събереш” и интегрираш своята идентичност.
– Говориш за маркиране на сегмента с информацията и „свързване”.
– Точно така.
– Преминаването означава ли маркиране?
– Не съвсем, там сам ще видиш границите на сегмента и ще усетиш как ще се получи.
– Все още не мога да си представя как точно ще се случи. Каза нещо за свързване на двата сегмента.
– Ще разбереш на място като стигнеш там и се осъществи връзката.
– Как точно ще стане това "събиране"?
– Подход аналогичен с този при "събирането" на Риса.
– Да, очевидно е така, но как по-точно ще става това "събиране"?
– Казах ти, че там на място ще се ориентираш и ще разбереш. Обяснението е комплицирано, но ще повторя и ще се опитам допълнително да ти разясня. Там ще си на конкретното място, от което произтича твоето самосъзнание. Преминаването ще ти предостави възможност за постигане на пълнота, сливане и интегритет с материалния носител на информацията за твоята личност и тяло, което е необходимо и задължително за следващия етап на прехода и трансформирането. Твоето съзнание носи своята Вътрешна сфера винаги в себе си и със себе си, а в нея по правило е заложена цялата информация за самия теб. Но трябва да преминеш имайки я в себе си и през мястото, от което тази информация и твоето съзнание и самосъзнание материално произлизат, за да се стабилизира връзката и гарантира пълният достъп на фокуса на твоето самосъзнание до всеки елемент в твоята Сфера. Подобно на това ще се случи и когато установиш пряк контакт с информационния сегмент на Риса и с фокуса на нейната идентичност, и я „събереш”. Така да се каже – с нейната персонална матрица. Свързвайки вашите сегменти, личната ти Сфера ще поеме необходимата информация и ще си я подреди. По-късно това ще ти помогне, когато я откриеш през Хоризонта, за да свържеш и интегрираш двете Сфери и поведеш Риса в нейната пълнота и цялостност.
– Искаш да кажеш, че цялата информация от нейната Вътрешна сфера ще премине в моята Сфера?
– Не, това няма да стане точно така.  Информацията от сегмента й ще бъде свързана с твоя сегмент и в този смисъл възприета и от твоята Вътрешна сфера, но не и цялата информация от нейната Вътрешна сфера, която естествено е от съвсем друг порядък, на границата с Реалността и многократно по-обширна. Както и информацията в твоята Вътрешна сфера е многократно по-обширна от информацията в информационния ти сегмент в изкуствения интелект. При „свързването” на сегментите, в определен смисъл в твоята Сфера ще бъде поета само информацията, необходима ти по-късно след преминаването на Хоризонта в процеса на разпознаването, нейното „събуждане”, „изтеглянето” на нейния Център на идентичност, „свързването” и интегрирането на вашите две Сфери. В твоята Сфера няма да премине цялата информация от нейната Сфера, но когато ги свържеш и временно ги интегрираш, ще постигнеш веднага пълен пряк достъп в нейната Сфера и ще можеш да странстваш навсякъде сред нейната информация така, както и в своята собствена Сфера, а най-важното – ще можеш да я поведеш след себе си през коридори и портали, които да ви изведат до Хоризонта на вливане, през който да преминете и да излезете от мнемосредата на филма и от вашата „реалност”… Но във връзка с твоя въпрос, дори и при хипотезата за поемане в твоята Сфера на цялата й информация. Кое те учудва? Сферата ти има практически неограничени възможности, включително чрез резервни пространства, ако се наложи, на границата с Хоризонта. Капацитетът й може да се увеличава. Но това не е предвидено в процедурата и няма да е нужно. Веднъж преминали Хоризонта, както твоята, така и нейната Сфера, самосъзнание и Център на идентичност представляват поотделно целостта на вашето интегрирано „Аз” и продължават в пътуването ви по-нататък. Ще останете свързани докато желаете и докато ти продължаваш да я водиш. Но, както вече знаеш, ако решиш да се отделиш и да се върнеш, тогава може да се загубите и след това да е доста трудно да се намерите. Но ти не се безпокой отсега за някои подробности – ще бъде поета и използвана необходимата информация тогава, когато дойде време.
– Спомена, че изкуственият интелект щял да ми помогне. Защо?
– Джейсън, ти изглежда все още не си представяш огромното значение на това, което ще опиташ да направиш. Изключителното му значение и за самия изкуствен интелект в света на Андрей.
– Ако това е експеримент, основан на хипотези или фантазии с неясен изход, дали си заслужава усилията?
– Не е основан на празни предположения, а на познания за многообразната Реалност и е шанс за реализиране на невероятни възможности, които тази Реалност предоставя. Пътят, за който ти разказах е анализиран от дълго време както от изкуствения интелект, така и от хората, които работят с професор Хък. Освен това аз ти го казвам – Наставник от нивата отвъд Хоризонта!
– Професор Хък работи с други хора?
– Да, с колеги си, които някога заедно с него изчезнаха…
– Значи всички са живи! И къде са били? Какво работят?
– Този експеримент. И много други задачи и цели...
– Защо тогава те и работата им не са част от моята реалност, щом тя копира света на Андрей? А при нас те се считат за безследно изчезнали, аз предполагах, че са убити.
– Защото до този момент Андрей все още не знае за тях, а изкуственият интелект е преценил да не включва в матрицата този елемент. Но съвсем скоро Андрей ще узнае и разбере всичко. В този момент ти научи неща, които са в повече от онова, което знае човекът, който в мнемофилма, представляващ твоята реалност, се идентифицира в твоя образ. А ти ще разбереш повече подробности за всичко това някой друг път. За сега е напълно достатъчно и в момента пряко не се отнася до твоите проблеми и действия. Концентрирай се сега върху твоите задачи.
– Добре, но май остават доста тъмни полета и неясни подробности. Пътят е значително по-сложен от моя замисъл. За преминаването на някои етапи може да не е достатъчна само моята интуиция.
– Ще получиш допълнителна информация по някои детайли.
– Надявам се на това. Във всеки случай, аз очевидно нямам други опции. Така, че… ще се наложи да положа необходимите усилия.
– Спокойно. Планът ти е осъществим. Но трябва да извършиш предварителната подготовка, за която ти казах.Ти си част от Андрей и Андрей е част от теб. Намери го. Намери себе си. Намери Риса. Намери правилния вътрешен коридор. Подготви се. Проправи си пътя. Отвори портали. Запомни ги. А после… Няма да ви е лесно. Коридорите в лабиринтите и пътищата към Хоризонта и отвъд него са много и водят в най-различни посоки. Може да ти изпратим някой от твоите Вътрешни учители да ти помогне, но ако това стане много необходимо... Това също е свързано с правилата на симетрията и на необходимостта... Всички сме подвластни на тези правила.
Наставникът на професор Хък започна да се отдалечава.
– Почакай! Ще успеем ли наистина да се трансформираме? Какво предстои да се случи в света на Андрей?
Хък се обърна и започна да избледнява.
– Чакай – извика Джейсън. – Докъде ще успеем да стигнем?  Някога ще успеем ли да се материализираме?
– На този свят всичко е възможно... сам ще разбереш... – извика Хък. – И запомни! Не е важно в какво можеш да вярваш. Важно е в какво искаш да вярваш. На този свят истината е една и същевременно истината за бъдещето е въпрос на гледна точка. Докато не си се отказал от вярата и гледната си точка, това твое бъдеще съществува и е възможно. Така ни учи квантовата космология, ха-ха…
– Чакай! Защо ми помагаш?
– Защото, приеми, Джейсън, че освен Вътрешен наставник на професор Хък, сега вече изпълнявам и ролята на един от твоите Вътрешни учители.
– Защо?
– Може би защото го заслужаваш… Всеки от нас има своя роля.
– Какъв съм аз? С какво съм го заслужил?
– Ти си изключителен човек.
– Човек? С какво?
– Джейсън, въпросите са безброй и всеки един поражда множество нови въпроси. Не забравяй откъде идвам... Довери се на думите ми и на интуицията си. Както ти казах, единственото нещо тук, което е на границата с Реалността... – каза професор Хък и се разтвори в пространството.
Джейсън бе изхвърлен от Вътрешната си сфера и се видя в леглото си...