Временният архив и Центърът-2018-19-2020 20. 3. 20

Дълбок сондаж

***

ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ - ГЛАВА 6

***   ***


Временният архив и Центърът на идентичността
Евгени Георгиев Алексиев


Временният архив и Центърът на идентичността


„Временният архив“ и Центърът на идентичността
Мистерията на запомнянето на сънищата и на усещането за сънуване в реално време
 

"Центърът на идентичността" е своеобразна "Схема на идентичността".

"Временният архив" е "Схема" от нови асоциативни връзки в паметта, осъществени по време на сънищата от последните цикли.

По-точно "Временният архив" на сънищата представлява съвкупността от по-добре стабилизирани следи-отпечатъци в паметта от нови асоциативни връзки, осъществени по време на сънищата от последните цикли, както и от скорошни предишни сънища, чиито следи-отпечатъци все още са стабилни, но не са стабилизирани на нивото на елементи от постоянната трайна памет.

„Временният архив“ на сънищата

В пространствата на „Временния архив” на сънищата "в преддверията" на постоянната ти трайна памет асоциативно се "отразява", "пренася" като временно допълнително се  стабилизира, запечатва се и се съхранява повече или по-малко стабилно и трайно информацията, която в будното си състояние, по време на междинните си събуждания между отделните цикли на съня например през нощта, или сутрин непосредствено след събуждането си, или евентуално по-късно през деня, а понякога случайно и в следващи дни, е била открита и идентифицирана при спонтанно или целенасочено визуализиране и припомняне в "Сънищното пространство" или в "Сънищния фон" в паметта.

В процеса на каскадните асоциативни връзки между елементите на „Сънищното пространство” и на постоянната ти трайна памет, в процеса на асоциативния контакт и включване в Асоциативната каскада на будното ти съзнание на елементите – следите-отпечатъци, останали в „Сънищния архив” на „Сънищното пространство”, ти визуализираш и осмисляш информация от „Сънищното пространство” и тя се стабилизира и установява като част от „Временния архив” с повече или по-малко траен ефект (сякаш се "отразява", "пренася" и "презаписва" в него).

"Сънищното пространство" обозначава събирателно сегментите и елементите на  физическата територия, включваща съвкупно всички отделни елементи и сегменти в невронната мрежа (в общия обхват на паметта, вкл. обслужващи я структури и механизми, където се осъществява всяка една форма на Асоциативна каскада), които са били ангажирани, участвали са или са възникнали при осъществяването на сънищните процеси, които възприемаш като сънища – процесите на Асоциативната каскада на сънищата.Там е началото на криволичещия път на асоциативните връзки и следи, образуващи информация, които изживяваш и възприемаш като сънища и които впоследствие се превръщат в твоите спомени и визуализации от сънуваните ситуации, особено когато се стабилизират във „Временен архив” или когато от там бъдат "пренесени" за по-трайно съхранение вече като елементи на постоянната ти трайна памет.
Самият процес на припомняне и визуализиране протича във формата на Асоциативната каскада на будното състояние и създава вторични асоциативни връзки и "следи-отпечатъци" на базата на оригиналните първични "следи-отпечатъци" от сънищните процеси в Сънищното пространство и в допълнение към тях. Този процес стабилизира съответните първични "следи-отпечатъци". Комплексът от първичните и вторичните "следи-отпечатъци" е с по-голяма стабилност и произтеклият резултат е интегрирани "следи-отпечатъци" носещи информация за съответни отделни елементи от сънищата, които вече са с характер на елементи на "Временния архив" на сънищата.
"Следите-отпечатъци" от сънищните процеси, които са били стабилизирани и допълнени чрез вторично създадени в процес на припомняне и визуализации на сънуваните сънища, с повече или по-малко прилика, съответствие и детайлност на вторичните спрямо първичните и на общия интегриран резултат, по начина и в обхвата и с подробностите, с които са били припомнени и визуализирани, стават част от съдържанието на "Временния архив" на сънищата, освен ако не са били в такава степен стабилизирани, че да са се "издигнали" направо в категорията на елементи на постоянната трайна памет. Но това обикновено става с допълнително вторично припомняне и визуализиране, а още по-сигурно - чрез записване.
(Записването, което се съпровожда с вторично или третично припомняне и визуализиране на подлробностите, е най-сигурният инструмент за постигане на по-трайно оставане на "следите-отпечатъци" от елементи на сънища в категорията на елементи на постоянната трайна памет, ако не в нейните проявления като Оперативна памет или в по-горните й нива, то поне някъде в средните или по-долните й нива, които все пак са достъпни, което означава, че тези сънища и след време ще може да бъдат припомнени и "видяни", някои от тях по-често и по-ярко, други по-трудно, по-рядко и смътно - зависи на кое ниво на стабилност са останали.)

Като елементи във „Временния архив” и негово съдържание се явява и временно се съхранява в по-голяма или по-малка степен стабилно информация от сънуваните ситуации както и "следи-отпечатъци” от самото възприятие за сънуването в реално време, която пряко в реално време в хода на сънищния процес "се проектира" от „Сънищното пространство” (оказва се достатъчно стабилно запечатана, че вместо в категорията "Сънищен архив" да я определим в категорията "Временен архив".)
Усещането за сънуването в реално време е възприятието ти на сънищните процеси в ролята на "Въображаемо Аз" или на „Реално Аз”. За съществуването на усещането от възприемането на съня в реално време си даваш ясно сметка когато след събуждане през нощта или сутринта, припомняйки си съня и своето усещане от сънуването, сякаш изведнъж се пренасяш назад във времето и много ясно и категорично знаеш, че освен този актуален спомен, по време на самото сънуване в реално време си усещал, възприемал хода на събитията, преживяванията в тях, процеса на сънуването, възприемал си и си изживявал в реално време сънищната ситуация, в този момент, в този период твоето съзнание, твоето "Аз" - единствената негова част, която си възприемал като съществуваща, е било в тази сънищна ситуация - единствената реалност, която за теб е съществувала.
В такива моменти на припомняне разбираш какво означава, че възприемаш съня в реално време, усещането когато възприемаш съня в реално време и какво е спомен от възприемането на съня в реално време. Иначе, освен ако не си в "осъзнат" сън, няма как по време на съня си в реално време да си дадеш сметка, че го възприемаш като сън, защото възприятието ти е за единствена реалност без да го подлагаш на анализ.

По време на образуването и протичането на сънищата, асоциативният контакт на елементите и процесите от „Сънищното пространство” с елементите, информацията и асоциативните канали и механизми в обхвата на постоянната трайна памет е частичен и в зависимост от характера на този контакт и асоциативно взаимодействие се оформят определените аспекти на "Въображаемото Аз" и различните степени на близост на "Въображаемото Аз" или на „Реалното Аз” с реалното ти „Аз”.

 В преносен смисъл, "Сънищният архив" (чиито елементи може да се окажат със стабилност и статут на „Временен архив”) остава в периферията на постоянната трайна памет. В него се изразява резултатът от асоциативните връзки (доколкото могат да се реализират) по време на сънищните процеси между „Сънищното пространство” и съвкупността от взаимно свързаните елементи на логически и причинно-следствено структурираната територия на постоянната трайна памет, от които зависи степента на асоциативния контакт на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз” с Центъра на идентичността и съответно близостта на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз” с реалното "Аз".

В преносен смисъл, „Временният архив“ на сънищата е мястото, през което преминава и където се пренася информация от сънищата като там остават временно асоциативните следи - твоите „спомени” от сънища, които по-късно ти изскачат като „проблясъци” и които откриваш и идентифицираш като сънищна информация с образи, смислови елементи, картини, ситуации, действия, обстановка и всякакви подробности при спонтанно или целенасочено визуализиране, преди информацията на тези „спомени” да се пренесе и евентуално по-трайно да се запечата и съхрани в постоянната ти трайна памет като същински спомени, или да избледнее постепенно или изведнъж и да потъне извън твоя съзнателен обхват.


Когато при основно първично или вторично визуализиране сънищната информация (припомнена, визуализирана и осмислена) "достигне" и се съхрани в постоянната ти трайна памет (в съответната преработена допълнена форма), тя или остава повече или по-малко трайно на оперативно разположение, или, както и множество други твои спомени от будната ти реалност, след известно време избледнява и бързо или постепенно "потъва" към по-долните нива - скрива се в по-дълбоките пластове на Океана на елементите.
"Сънищният фон" съдържа натрупвания без определена давност от множеството предишни "Сънищни архиви" или "Временни архиви", които не са били стабилизирани и съхранени на нивото на постоянна трайна памет, или които временно са били стабилизирани, но не са останали в оперативната й част или в горните й нива и са потънали в по-долните пластове с ефекта и представата за тяхното избледняване, дезинтегриране и забравяне.
Припомнянето и визуализирането на сънищна информация предизвиква нейното стабилизиране и в преносен смисъл "пренасяне" от "Сънищния архив" в Сънищното пространство (или дори от "Сънищния фон") във "Временния архив" на сънищата или в постоянната трайна памет в комбинирана променена форма, при което повторното активиране чрез визуализацията и осмислянето в процеса на Асоциативната каскада на будното съзнание на оригиналната информация от съответната сънищна ситуация се допълва с вторичния резултат от визуализирането и припомнянето, при което възпроизвеждането на оригиналната информация може да е само частично, т.е. припомнянето, споменът, визуализирането може да отразява и обхваща само части, аспекти, елементи от сънуваните в реално време сънища. Но активирана по този начин и "пренесена" в преработен вид чрез допълването й в обхвата на възпроизведеното чрез припомнянето и визуализирането, и самата оригинална информация се стабилизира дотолкова, че става впоследствие по-достъпна за припомнянето и визуализирането и на други нейни елементи, които не са били визуализирани предишния път, т.е. след "пренасянето" във "Временния архив" или в постоянната трайна памет сънуваната сънищна ситуация става достатъчно стабилна и достъпна, че можеш да получиш нови "проблясъци" да си припомниш и да видиш нови части, картини и действия от този сън, които не си успял да си припомниш при първото визуализиране. "Пренесената" сънищна информация не съответства напълно на оригиналната сънищна информация от сънищнвата ситуация сънувана в реално време, може да е по-пълва или частична, по-близка или далечна, съответстваща в по-голяма или в по-малка степен. Твоето впечатление и усещане е, че припомненото съответства на това, което си сънувал, но успяваш да си припомниш и визуализираш не всичко, а само някои части или елементи от съня.
Ако избледняването и изчезването на съответна информация - спомените от едни или други сънища се случи по-скоро, отколкото с други твои спомени от будното ти ежедневие, можеш да останеш с впечатлението, че тези твои спомени от сънищата ти завинаги са се дезинтегрирали и изтрили. Но това не е съвсем така.

Съвкупността от елементите (асоциативни връзки, асоциативни пътища и канали, "следи-отпечатъци", отделни елементи или съставeни структури и мрежи) в невронната мрежа, които са участвали, били са активирани или са били създадени в хода на сънищните процеси при сънуване при последните няколко свързани цикъла, определя като абстрактна обща територия, съставена от тяхното местоположение и връзки "Сънищното пространство". Сънищното пространство не е постоянно фиксирано в невронната мрежа. Всяка нова поредица от свързани цикли на съня, т.е. всяко ново спане със сънуване на сънища се осъществява в ново различно "Сънищно пространство".
Всички сънищни процеси се осъществяват в съответното "Сънищно пространство". В хода на сънищните процеси в реално време от съответните последни свързани цикли на съня и в съответното "Сънищно пространство" сънищната информация се образува, натрупва и остава временно като "Сънищен архив", т.е. като "следи-отпечатъци" в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство". "Следите- отпечатъци" представляват в случая резултатите от сънищните процеси, осъществени в реално време, като включват участвалите в Асоциативната каскада на сънищата активирани или новосъздадени асоциативни връзки, асоциативни пътища и канали, по-стари, съхранили се в съответния обхват на процесите "следи-отпечатъци", елементи или структури. "Следи-отпечатъци" като понятие изразяват и резултатите от припомняне и визуализиране на съответна информация и нейното "пренасяне", т.е. стабилизиране в една или в друга степен в една или в друга форма, съответстваща или близка на оригиналната. Понятието "следи-отпечатъци" изразява степен на стабилизиране в невронната мрежа на съответните елементи.

При припомняне и визуализиране, в хода на Асоциативната каскада на будното съзнание сънищната информация открита в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство" бива асоциативно свързана и повече или по-малко точно възпроизведена (за будното съзнание) като идентична с оригиналната в "Сънищния архив" или модифицирана, но като общ резултат - стабилизирана в една или в друга степен. В резултат, визуализираните части и елементи от съответните сънищат придобиват форма на стабилност на елементи на "Временен архив" на сънищата, по-висока стерен на стабилност и достъпност, отколкото в предишното й състояние на елементи на "Сънищния архив". Макар и не изцяло припомнена и визуализирана оригиналната сънищна ситуация, сънувана в реално време, с всички нейни подробности, картини, действия, размисли, усещания, впечатления и т.н., по-голямата част от които остават в "Сънищния архив", стабилизирането на отделни части и аспекти на съответната сънищна ситуация на нивото на Временен архив създава връзка, мост към оригиналната сънищна ситуация и я прави повече достъпна и възможна за последващо допълнително визуализиране и припомняне на други подробности, аспекти, картини, елементи от нея. В този смисъл, припомнянето на части от съня и "пренасянето" им във "Временния архив" в преносен смисъл стабилизира в определена степен и "пренася" във "Временния архив" цялата сънищна ситуация с възможност за нови "проблясъци" и нейно допълнително припомняне и визуализиране. При по-висока степен на постигната стабилност информацията от сънищните процеси придобива форма на елементи от постоянната трайна памет.

„Сънищното ти пространство“ си има своя своеобразен краткосрочен „Сънищен архив“. Той се изразява във временно оставащите след всички сънищни процеси в „Сънищното пространство” следи, във временно оставащите там „отпечатъци” от Асоциативната каскада на сънищата, възприета от твоето „Въображаемо Аз” или „Реално Аз” като преживените ситуации на сънищата.
„Сънищният архив” представлява останалото вълнение или набраздяване по повърхността на това вътрешно море сред Океана на елементите на съзнанието, което е „Сънищното пространство”, преди повърхността му отново напълно да се успокои и изглади. В „Сънищния архив” следите и „отпечатъците” от сънуваните през нощта различни ситуации сравнително много бързо избледняват и се губят, "там" те не могат да бъдат съхранени дълго време. Елементите  бързо се отделят, разстилат и отливат към Океана на елементите, и потъват в неговите дълбини. Вълните по повърхността на вътрешното море на „Сънищното пространство” се успокояват и набраздяването се изглажда – понякога дори една цяла нощ и една сутрин са прекалено много време за тяхното съхраняване там.

Ако сънищата бяха само остатъчен продукт на частично изключено или блокирано състояние на будното съзнание (на Асоциативната каскада на будното състояние, формираща твоя съзнателен процес в будно състояние, включително самосъзнание и възприятието за собственото ти личностно самоидентифициране), отпуснало се в режим на почивка и възстановяване, с частично проявяващи се остатъчни асоциативни процеси или тяхното ехо, ако това, което наричаме Асоциативна каскада на сънищата беше само такава остатъчна нестабилна част, ехо и временен несъвършен продукт от Асоциативната каскада на будното състояние и ако не представляваше съвсем различна форма на общата Асоциативна каскада на съзнанието, ако "Сънищното пространство", в което се осъществява Асоциативната каскада на сънищата не притежаваше специфични за него особености и характеристики, различаващи се от пространството, в чийто обхват протича Асоциативната каскада на будното състояние, ако в проявлението на тази друга форма и специфични особености не се намесваше действието на своеобразен специален режисиращ "механизъм" - "Генератор на сънищата", действащ в специфична своя овладяна територия, определящ, създаващ и развиващ сценариите на сънищните ситуации със значителна по мащаби съвкупност от елементи, оформяйки в този процес съответното "Сънищно пространство", то сънищата щяха да са само хаотично появяване, прескачане, проявление и натрупване на несвързани асоциации без порядък, без формиране на съвсем нови съчетани ситуации, без "сценарий", без логична последователност на действието и смисъл; нямаше да са такива невероятни комбинации от подредени елементи, те нямаше да представляват това, което реално виждаме в сънищата си. Сънищата ни са ситуации, съставени в множество случаи със случайно подбрани от "Генератора на сънищата" елементи от Океана на елементите на съзнанието, но вкарани в "сценарии" с подредено и смислено протичащи и следващи действия.
Предвид същността на будното съзнание, на самосъзнанието и на сънищата като израз на различни форми и аспекти на общата Асоциативна каскада на съзнанието, едва ли има особено значение дали "Сънищното пространство" се определя в преносен смисъл като локализирана зона (или зони) в мозъка ти, или като специфично ниво (каквото всъщност е), на което се осъществява Асоциативната каскада на сънищата (като част от общата Асоциативна каскада на съзнанието), и дали "Временният архив" се определя като локализирана зона (или зони), или като междинно посредничащо ниво на стабилност на елементи - "следи-отпечатъци" (каквото всъщност е).
Всъщност, дали въобще има съществена разлика между едното и другото, можеш със сигурност да разбереш ако напреднеш по пътя на интегриране на своето съзнание и, поемайки през Вътрешната си сфера, намериш достъп във Вътрешната си библиотека до онази територия, която съхранява информацията и контролиращите инструменти, свързани с детайлното устройство на собственото ти тяло и неговото функциониране на различните нива, включително и информацията за структурата и начина на действие и проявление на твоя мозък и съзнание. От избора на едно или друго понятие с относително значение не се променя същността и ролята на "Генератора на сънищата", на "Сънищното пространство", на "Сънищния архив", на „Временния архив”, както и на оперативната трайна памет и на постоянната трайна памет с различните й нива.

Визуализирането може да е спонтанно или целенасочено. Целенасоченото визуализиране може да е първоначално, основно първично, вторично и т.н. Спонтанното визуализиране може да се случва при междинните събуждания през нощта, сутрин веднага след събуждане, или по друго време през деня (колкото повече време минава след сънищата, толкова повече намалява вероятността за спонтанно визуализиране.)

Процесите на спонтанното и целенасоченото визуализиране и припомняне, както и "формирането" на „Временния архив, са част от Асоциативната каскада на будното съзнание. „Сънищното пространство” и формирането на „Сънищният архив” са част от Асоциативната каскада на сънищата. При частичното "прехвърляне" във "Временен архив" (стабилизирането в реално време в такова качество на съответни "следи-отпечатъци") на сънищна информация в реално време в процеса на сънища се осъществява асоциативен контакт и взаимодействие между тези два аспекта на общата Асоциативна каскада на съзнанието. В по-малка степен такъв своеобразен контакт се осъществява в обратна посока при нейното намиране с визуализиране и припомняне след събуждданеу когато можеш да постигнеш състояние и възприятие, приближаващо се до границите със съня, или дори преминаващи ги, макар и будно. "Прехвърлянето" на сънищна информация в реално време представлява спонтанно стабилизиране като елементи на нивото на стабилност на "Временния архив", в една или друга степен, но надвишаващо нивото на стабилност на елементите, оставащи в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство". "Временният архив" е част от "Сънищното пространство" докато информацията в него не бъде стабилизирана на нивото на елементи на постоянната трайна памет или не остане в "Сънищния фон".

Визуализирането може да „сканира”, намира и идентифицира с различна степен на трудност сънищна информация от „Временния архив”, от краткосрочния „Сънищен архив” на „Сънищното пространство”, а дори в някои случаи и от "Сънищния фон", както и от постоянната трайна памет. (Връщащи се понякога спомени за образи и ситуации от сткари сънища са се съхранили в някое от нивата на постоянната трайна памет, като всички техни детайли, до които не се достига са останали като част от "Сънищния фон".) Всяко ново визуализиране и припомняне може да е повече или по-малко частично и точно и води до известно асоциативно допълване, модифициране, промяна, развитие.

В зависимост от вида визуализиране, сънищната информация се "пренася" от „Сънищния архив” във „Временния архив”, от „Временния архив” в постоянната трайна памет, или почти паралелно (при едни и същ акт на визуализиране) от „Временния архив” и от „Сънищния архив” в постоянната трайна памет, като "извлечената" информация от „Сънищния архив” преминава първо през нивото на стабилност на "Временния архив", като може да остане и там до допълнително стабилизиране като елементи на постоянната трайна памет.

Резултатите от спонтанното визуализиране "автоматично" се "пренасят" и съхраняват във "Временния архив". Същото се отнася и за "проблясъците" от първоначалното целенасочено визуализиране, независимо дали остава самостоятелно или прелива непосредствено в основно визуализиране с формулиране и записване, което на свой ред вече осигуравя по-висока степен на стабилност или на нивото на елементи на постоянната трайна памет или все още само на елементи от "Временен архив" (зависи от вида записване - маркиране, кратко записване или обстоятелствено описване и от дълбочината на съпътстващите визуализации и припомняне).
Всяка информация, "излизаща" от "Сънищното пространство", т.е. откривана там в процес на спонтанно или целенасочено визуализиране, се отразява, "пренася" и временно съхранява в сравнително фрагментирана форма, повече или по-малко "огледално" или в преработен и модифициран вид, и във "Временния архив". Това означава, че ако за дадена информация за сънищна ситуация, която си визуализирал и си си припомнил, като е била достатъчно добре стабилизирана, за да я запомниш трайно, ако все пак се загуби степента на стабилност като елементи на постоянната трайна памет, тя временно поне ще остане на нивото на стабилност на елементи от "Временния архив".
Модифицираната (или преработена) сънищна информация, която се стабилизира като елементи на "Временния архив" или на постоянната трайна памет представлява откритите при визуализирането и припомнянето ("сканираните") части от оригиналната сънищна информация (намираща се в "Сънищния архив" на "Сънищното пространство"), допълнени с тяхното отражение като вторично образувана сънищната информация в резултат на визуализирането и асоциативните връзки в хода на Асоциативната каскада на будното съзнание.   
Независимо, че модифицираната сънищна информация се стабилизира като елементи на "Временния архив", оригиналната сънищна информация в нейната първична форма може да остане временно да се съхранява в "Сънищния архив" внейната оригинална форма от същинските сънищни процеси. Нови елементи могат да бъдат допълнително извлечени от там при основно първично или основно вторично визуализиране.
Като цяло, процесите се осъществяват на етапи, с разнопосочни обратни връзки, някои от тях протичат едновременно с постоянно акумулиране и относително подреждане на информацията във "Временния архив" и последващо пренасяне на част от нея в постоянната трайна памет.
Може евентуално да получиш „проблясъци” и спонтанно да визуализираш информация за сънища от някои предишни дни, съхранена във "Временния архив", а в определени случаи дори и в "Сънищния архив", която до момента си  пропуснал да "разгледаш" или дори да "видиш" и да опишеш при основно визуализиране и която не е била прехвърлена в постоянната ти трайна памет.
Всяко друго визуализиране на сънища от предишно време е от информация, съхранена в постоянната ти трайната ти памет. Често по време на основното визуализиране пред вътрешния ти поглед изскачат „проблясъци” от някои твои сънища от предишни дни, както и спомени от сънища от преди години, някога впечатлили те и трайно запечатали се в постоянната ти памет.

При спонтанното първоначално визуализиране се появява информация предимно от „Сънищния архив” на „Сънищното пространство” (но може евентуално да ти се появят и „проблясъци” от елементи - "следи-отпечатъци", вече стабилизирани в по-висока степен на стабилност - от информация, вече автоматично "пренесена"  в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив”).
В сравнение с информацията в „Сънищния архив” на "Сънищното пространство" за сънищата от първите и междинните цикли на съня през съответната нощ (или период в друга част на денонощието на спане със сънуване), информацията за сънищата от последния цикъл на съня преди окончателното събуждане е по-лесно достъпна. Тя обикновено по-лесно се разкрива при сутрешно спонтанно или целенасочено визуализиране.

Първоначалното визуализиране може да е самостоятелно без последвало основно визуализиране, а може и непосредствено да предхожда основното визуализиране и да прелива в него.
Разликата между спонтанното и първоначалното визуализиране и припомняне е тази, че спонтанното може да се случи от само себе си след събуждане на границата между излизането от съня и все още съненото будно състояние или по-късно сутринта без да си помислил за сънищата си, без да си имал намерение да си ги спомняш или визуализираш и без да си положил целенасочено усилие и да си го очаквал, докато първоначалното визуализиране е резултат от предварително решение и намерение набързо частично да си припомниш и визуализираш най-ярките последни сънища, да откриеш евентуалното наличие на най-ясни и достъпни спомени за тях, преди да преминеш към основно визуализиране с формулиране и записване, което ще изисква отделяне на повече време. За разлика от спонтанното, първоначалното визуализиране е  резултат от фокусиране на вътрешния поглед към едни или други „проблясъци”, от целенасочено усилие да разгледаш картините и смисловите елементи в тези „проблясъци”. Ако такива „проблясъци все още не се появяват пред вътрешния ти поглед – то е резултат от изчакване и търсене докато евентуално бъдат открити прескачащи "проблясъци" от картини и „смислови обекти”. В такъв случай полагаш целенасочено усилие да ги „разгледаш” доколкото е възможно в тяхното прескачане и за времето, което отделиш на първоначалното визуализиране. Първоначалното визуализиране е подготовка за основното визуализиране. То може в много случаи да започне и като спонтанно визуализиране със спонтанно появили се „проблясъци”, което ти да продължиш с целенасочено усилие и спонтанното да се превърне в първоначално визуализиране. Макар и подготовка за основното визуализиране, то може да остане самостоятелно и да не продължи непосредствено в основно визуализиране с формулиране и записване. В случай, че предхожда непосредствено основното визуализиране, то прелива в него. В първоначалното визуализиране може и да не постигнеш множество проблясъци, а информацията от сънищата си, до която успееш да стигнеш да се окаже оскъдна, разхвърляна и частична. В такъв случай в началото на основното визуализиране отново преминаваш през етапите на първоначалното визуализиране, евентуално с някой „проблясък”, спонтянно появил се тъкмо когато се каниш да седнеш и да започнеш да се фокусираш, с поглед навътре и изчакване и търсене, с появата на прескачащи се проблясъци, с фокусирането на вниманието към тях и тяхното разглеждане, с разгръщането на картините, търсенето на елементите, разглеждането на подробностите, и с тяхното формулиране и записване, като в процеса на самото формулиране и записване продължава фокусирането навътре, разглеждането на проблясъци, разгръщането на картини, изучаването на подробностите заедно с формулирането и записването на всичко това. Така ти формулираш и записваш сънищата си, като подробно описваш визуализираните ситуации и „спомените” за твоите възприятия, представи, усещания и размисли, открити във „Временния архив”.

В процеса на целенасоченото първоначално и основно визуализиране "сканираш", търсиш, идентифицираш и ползваш информация паралелно и от двата източника – но на първо място от "Временния архив" и в допълнение – от "Сънищния архив". По-лесно достъпна за първоначалното и основното визуализиране е информацията, вече "отразена и пренесена" във "Временния архив", отколкото информацията с първичните оригинални сънищни "следи-отпечатъци", съхранена в „Сънищния архив”. Но информацията като първичните "следи-отпечатъци" от сънищните процеси в "Сънищния архив" е оригиналната, точно отговаряща на самите сънища, такива, каквито са протекли и са били възприети (сънувани) в реално време, съдържаща всички или повечето подробности. Информацията във "Временния архив" може да е стабилизирана и "пренесена" почти "огледално" и близка до оригинала, но може и да е частично "пренесена", разхвърляна, фрагментирана, модифицирана при асоциативното свързване при припомнянето и визуализирането. Но информацията в "Сънищното пространство" може да се окаже твърде нестабилна, временна и "разпадаща се" при "докосване", докато информацията във "Временния архив" е в сравнително по-добра степен стабилизирана. Впоследствие, визуализирайки информацията във "Временния архив" може да се постигнат допълнителни асоциативни връзки към оригиналните елементи, все още съхраняващи се в "Сънищния архив" и те да се "извлекат", "отразят" и допълнително "подредят" към информацията за съответните сънищни ситуации във "Временния архив". При добра способност и практика те може да не се "разпаднат" достатъчно дълго, че да бъдат огледално асоциирани и "отразени" обратно и "запечатани" (стабилизирани като елементи)  във "Временния архив".

Ако визуализирането се извършва своевременно сутринта или през деня, все още имаш относително по-пряк достъп и до "Сънищното пространство". Най-напред фокусът на вниманието се насочва към "Временния архив". (Нивото на стабилност е по-лесно достъпно за асоциативно свързване.) Докато се „разглежда” информацията, "прехвърлена и натрупана" във „Временния архив”, процесът може от своя страна евентуално да предизвика паралелно „проблясъци” и прилив на ярки следи от сънища с образи и смислови елементи, идващи направо от „Сънищния архив” на "Сънищното пространство", особено от сънищата в последния цикъл на съня преди събуждането. Така идентифицирането на информацията от „Временния архив” се съчетава с допълване с информация направо от „Сънищния архив”. В такъв случай, "новата" информация от „Сънищното пространство” също се отразява и "пренася" във "Временния архив" като елементите остават на изчакване да бъдат формулирана и записани при основното визуализиране.
"Временният архив" съдържа и модифицирана сънищна информация в резултат на различните начални форми на визуализиране и асоциативното свързване в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние.
Поради това, "Временният архив" е "прилежащ" към "Сънищния архив", но излиза извън неговия обхват и оригиналното "Сънищно пространство", като същевременно надгражда и допълва "Сънищния архив", "разширява" съдържанието на "Сънищното пространство", и се явява като второ ниво на контакт между двете форми на Асоциативната каскада - на сънищата и на будното състояние.
Основното визуализиране е обстойно визуализиране на цялата достъпна към момента информация за сънищата, до която може да се достигне, като се извършва в процеса на формулиране и записване на визуализираните картини, смислови елементи, ситуации, действия, припомнени възприятия и разсъждения по време на сънищните ситуации, както и възникващи идеи в хода на самото визуализиране идеи и концепции, свързани с процеса на визуализиране и припомняне на сънищата, като цяло с практиката, или също идеи и концепции по други теми и в други сфери.
Във "Временния архив" може да остане информация, която си пропуснал в процеса на основното визуализиране и не си "пренесъл" в постоянната си трайна памет. Към нея може да се върнеш впоследствие при целенасочено вторично основно визуализиране и припомняне или ако междувременно си бил предизвикан от спонтанно появили се нови "проблясъци". Същото се отнася и за "Сънищния архив" макар в този случай процесът след преминаване на известно време и при вторични визуализирания да е по-сложен и трудно постижим.
Вторичното основно визуализиране може да се извършва въз основа на записките, направени по време на основното визуализиране (които може да са маркировки с ключови думи и фрази, нахвърляни бележки, лаконични или по-подробни записи, или обстойни описания), в процеса на тяхно презаписване, дешифриране на направените в бързането съкращения с пълнот записване на съответните думи и фрази, обработване и подреждане на текстовете така, че възможно най-ясно и точно да съответстват на визуализациите при основното визуализиране (информацията от които се припомня при разчитането и дешифрирането на текста и съкращенията, визуализациите се повтарят, възпроизвеждат се и се сравняват с текста), с разширяване на текстовете и тяхното допълване с евентуални нови подробности, изплували в процеса на вторичното визуализиране. Вторичното визуализиране има същите цели като основното визуализиране като се базира на него и евентуално го допълва. При вторичното припомняне на сънищата, обработването и допълването на записите, вторичното визуализиране ползва два източника – спомените за сънищата, вече пренесени и запечатани в постоянната трайна памет по време на основното визуализиране и информацията за сънищата, все още съхранена във „Временния архив”. При вторичното визуализиране, едновременно с обработването на текста, се „разглежда” информацията за описаните сънища, вече съхранена в постоянната трайна памет, като едновременно се разглеждат евентуално откриващи се спомени и нови проблясъци от „Временния архив”, информацията от двата източника се съпоставя и текстът се уточнява, допълва и разширява. 
При целенасоченото вторично основно визуализиране ползваш информация паралелно от постоянната си трайна памет и от „Временния архив”. (Сравнително много по-малко вероятно е при вторично визуализиране да ти се явят проблясъци с нова, неприпомнена и невизуализирана до момента информация и подробности или аспекти от сънищата от първичния "Сънищен архив" и оригиналните елементи, създадени в „Сънищното пространство” преди всяка една визуализация (спонтанна или целенасочена) и формирането на "Временния архив" на сънищата от съответните последни цикли на сън (спане със сънуване и сънища) и сънуване - било през нощта или през деня;  до информация от "Сънищния архив" в "Сънищното пространство" при вторичното основно визуализиране по-трудно би могъл да стигнеш, ако въобще там все още я има, ако вече не е напълно потънала в дълбините на Океана на елементите, а следите от нея - избледнели и изчезнали).
Асоциативно-модифицираната сънищна информация може да е с различна степен на близост, съответствие, детайлност, изчерпателност, "огледално отразяване" с оригиналните сънищни процеси в Асоциативната каскада на сънищата и с оригиналните "следи-отпечатъци" в "Сънищния архив". 
Така при основното визуализиране с първоначалното формулиране и записване можеш да ползваш в асоциативния си процес паралелно и двата източника „Временния архив” и оригиналния "Сънищен архив" в първоначалното „Сънищно пространство”.
При неинтегрирано съзнание целата първична оригинална информация, образуваща се в "Сънищното пространство" и оставаща временно в "Сънищния архив" не може да бъде достигната и "отразена" при припомняне и визуализиране. Степента, в която това може да стане зависи от придобития опит и качество в припомняне и визуализиране и съответно в напредъка по Пътя на сънищата.
Информацията, която в една или друга степен бива достигана в процеса на припомняне и визуализиране може да се определи в няколко форми или категории, според хронологията на възникването на оригиналните "следи-отпечатъци" в "Сънищното пространство", които биват достигнати, както и на възникването на асоциативно-модифицирани (първично, вторично и т.н. модифицирани) "следи-отпечатъци", оказващи се по разни причини с  различна степен на стабилизиране и стабилност, като ако трябва да се подреди според степента на стабилност и съответно на достъпност за припомняне и визуализиране, или според възможната яркост и яснота на елементите, принципно категориите може да се подреждат в друг ред, обикновено в обратен порядък - отзад напред, макар че може да има изключения.
Всички тези категории се явяват в резултат на образуването в сънищните процеси на оригинална първична сънищна информация и нейното последващо асоциативно отразяване, допълване и преобразуване в хода на припомнянето, визуализирането и осмислянето.
Оригиналната първична сънищна информация се изразява от оригиналните "следи-отпечатъци" образуващи се в "Сънищното пространство" в процеса на осъществяване на Асоциативната каскада на сънищата и оставащи като първични елементи на "Сънищния архив". Онази част и елементи от тази информация, която впоследствие се оказва достигната при припомняне и визуализиране, независимо в каква степен се "отразява и пренася" близка към оригиналната информация или асоциативно-модифицирана, съставлява първата категория.
"Временният архив" на сънищата е понятие определящо качество, степен на стабилност на "следите-отпечатъци". Ако го разглеждаме с представа за територия, той има две състояния - преди събуждане и след събуждане. Преди събуждане е в обхвата на Сънищното пространство. След събуждане, в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние, територията на "Временния архив" се разширява извън територията на "Сънищното пространство".
Втора категория има три аспекта - първият представлява спонтанно ("автоматично") пряко "отразена и пренесена" в реално време от „Сънищното пространство” във "Временния архив" частична информация със следи от сънищните процеси  (сънувани ситуации) – оригинална-първична информация "пренесена"-достатъчно стабилизирана в реално време за елементи и части от сънуваните сънища (определени елементи от сънищните процеси при ярки и интензивни сънища, чиито "следи-отпечатъци" са се оказали толкова силни и стабилни, че придобиват направо характер на елементи на "Временния архив"); вторият аспект представлява информацията "пренесена"-стабилизарана в реално време в хода на сънуването като елементи във "Временния архив", която отразява усещания за преживяванията (себеусещането) в реално време на "Въображаемото Аз" или на "Реалното Аз"; третият аспект е свързан с втория и представлява информацията - "следи-отпечатъци във „Временния архив” създаващи общ спомен за самото усещане от възприятието и преживяването от сънуване в реално време, както и още по-общ спомен за усещането за „запълненост” със сънувани сънища, без те да могат да бъдат визуализирани и припомнени. Ако по една или друга причина преди да бъде осъществено припомняне и визуализиране степента на стабилност на информацията в тази категория, независимо по кой от трите аспекта, се намали или загуби, категорията на тази информация от втора се превръща в първа, съставящите я "следи-отпечатъци" от елементи във "Временния архив" се превръщат отново в елементи на "Сънищния архив".
Трета категория е "отразената и пренесена" асоциативно-модифицирана информация от "Сънищния архив" във "Временния архив" в процеса на спонтанно или целенасочено визуализиране и припомняне по време на спонтанните или нарочните (целенасочени) междинни събуждания между отделните цикли на съня (асоциативно-модифицирана, повече или по-малко частична и близка до оригиналната).
Спонтанното визуализиране по време на междинните събуждания може да е осъзнато или неосъзнато - да го запомниш или да не си спомняш за него впоследствие.
Четвърта категория е "отразена и пренесена" от "Сънищния архив" във "Временния архив" асоциативно-модифицирана информация от последния цикъл на съня или евентуално (по-малко вероятно) и от предхождащи цикли при спонтанно сутрешно визуализиране и припомняне веднага след събуждане или на границата между събуждането и разсънването. Ако спонтанното сутрешно визуализиране е на границата между съня и събуждането, то може да е както неосъзнато (да го възприемаш като част и продължение на сънувания преди това сън), така и осъзнато - разбираш, че си припомняш и визуализираш. Ако спонтанното сутрешно визуализиране е след събуждане и при разсънване, то е осъзнато. Към четвъртата категория може да се включи информация, открита във "Временния архив", отнасяща се към втората категория - автоматично "пренесената"-отразена оригинална информация в реално време, която да бъде първично асоциативно-модифицирана и допълнена. Тя може да бъде допълнително стабилизирана, но не достатъчно, за да стане част от постоянната трайна памет.
Пета категория е "отразена и пренесена" от "Сънищния архив" във "Временния архив" асоциативно-модифицирана информация от последния цикъл на съня както и от всички предхождащи цикли при първоначално - спонтанно започнало или целенасочено започнато и проведено (сутрешно или по-късно) визуализиране и припомняне. Към петата категория също може да се включи информация, открита във "Временния архив", отнасяща се към втората категория - както автоматично "пренесената"-отразена оригинална информация в реално време, така и евентуално първично асоциативно-модифицираната и допълнена съща информация по време на спонтанно сутрешно визуализиране и припомняне, която да бъде първично или съответно вторично асоциативно-модифицирана и допълнена. Така тя може да бъде допълнително стабилизирана, като остане на нивото на стабилност на "Временния архив" или дори стабилизирана на нивото на елементи на постоянната трайна памет (по-скоро информацията, отнасяща се към първия аспект на втора категория).
Шеста категория е цялата "прехвърлена"-отразена асоциативно модифицирана и оригинална-първична информация, стабилизирана на нивото (събрала се в) "Временния архив" на сънищата, която е достъпна за припомняне и визуализиране към началото на целенасоченото основно първично припомняне и визуализиране със записване (или поне само с маркиране). Тази част от тази информация, която бъде припомнена и визуализирана бива допълнително асоциативно-модифицирана и допълнена и може да бъде стабилизирана за определен период (по-къс или по-дълъг, понякога за дни или месеци, понякога за години, понякога за цял живот) като елементи на постоянната трайна памет. Аналогично, чрез вторично или следващо целенасочено основно припомняне на базата на наличен записан текст с допълнително записване, дешифриране на текста, разширяване на текста и описания, съчетани с визуализиране, степента на стабилизиране на информацията, както и на нейната подробност може да се увеличава.
Седма категория, свързана с шестата, както и с приключване на цялостния процес, е информацията за сънищата от последния цикъл както и от предхождащи цикли, която се открива допълнително в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство" в самия процес на целенасоченото основно визуализиране и припомняне след събуждането или по-късно през деня – това е оригинална информация с елементи от сънищните процеси, която до този момент не е била "пренесена" във "Временния архив", било автоматично в реално време, било чрез една или друга форма на припомняне и визуализиране. С откриването й в процеса на основното визуализиране я "пренасяш" (стабилизираш) във "Временния архив" като асоциативно-модифицирана и допълваш и обогатяваш вече натрупаните там спомени, и същевременно синхронизираш и синтезираш цялата информация докато формулираш и записваш, за пореден път асоциативно-модифицирайки я, оформяйки я и стабилизирайки нейните елементи - "следи-отпечатъци", "пренасяйки" по-голяма или по-малка част от нея, елементи и подпробности от сънищата, като повече или по-малко трайни спомени в постоянната ти трайна памет.

В зависимост от състоянието ти, сънищната информация във „Временния архив“ може да се съхрани за по-кратко или по-дълго време, може бързо да избледнее или да остане известно време на разположение като източник на образи, асоциации и спомени, за да може ти по-късно да я намериш там, отново да я визуализираш и да я „презапишеш” по-стабилно и с повече подробности в трайната си будна памет, където да остане за съхранение и ползване за много по-дълъг период.
В хода на основното първично и основното вторично визуализиране и припомняне с паралелния асоциативен процес всяка визуализирана и припомнена информация – „спомените” от „Временния архив” и евентуални следи и „проблясъци” от „Сънищното пространство” –  се пренася и записва повече или по-малко трайно на едно или друго ниво в постоянната ти трайна памет.

След основно визуализиране се явяват категориите сънищна информация - пренесена в постоянната трайна памет, останала във "Временния архив" само, останали оригинални, неприпомнени и непренесени елементи в "Сънищния архив" - определяни от степента на стабилност и трайност на "следите-отпечатъци" от съответните сънищни процеси.
Информацията във "Временния архив" може да търпи промени и допълване при вторични припомняния и визуализиране, както вторични спонтанни първоначални, така и вторични основни със записване, когато не се стига до стабилност на нивото на постоянната трайна памет.
Сънищната информация е оригинална и вторична - асоциативно-модифицирана. Оригиналната информация представлява "следите-отпечатъци", образуващи се и временно съхраняващи се в процеса на Асоциативната каскада на сънищата - в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство". Асоциативно-модифицираната информация представлява "следите-отпечатъци", оставащи след припомняне и визуализиране (независимо в какъв вид и в кой момент) в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние.
Асоциативно-модифицираната информация съставя елементите на "Временния архив", допълва оригиналната в стабилизиран вид (независимо с каква степен на стабилност) и разширява обхвата на Сънищното пространство.
Асоциативно модифициране може да е резултат на спонтанно или целенасочено, първоначално, основно (първично), вторично основно и т.н. припомняне и визуализиране.

Съхраняването на едно или друго ниво в постоянната трайна памет означава, че визуални и други спомени, изображения и смислови елементи за някои от сънищата остават на разположение, вкл. с достатъчно стабилни асоциативни пътища и връзки към оперативната ти памет, и може лесно и често да ти се появяват при подходящи стимулиращи асоциативни връзки, докато други от тях потъват сравнително по-дълбоко в Океана на елементите и по-трудно се достигат и припомнят. Останалите само във „Временния архив” потъват още по-дълбоко в Океана на елементите.
Съхраняването става по-стабилно и трайно поради стабилизирането на елементите при асоциативния процес (макар и с възможна различна степен на асоциативно модифициране, или частичност), свързан с припомнянето и визуализирането, и особено със смисловото и словесното формулиране и записването – инструменти в основното и вторичното припомняне и визуализиране.
Когато при основното първично или вторичното визуализиране и припомняне записваш или маркираш, ти ангажираш будното си съзнание с логическо и словесно формулиране на образите, възприятията и идеите със свързаните с такъв процес обратни асоциативни връзки с различни сегменти на постоянната ти памет – това води до по-голяма стабилност и трайност на „прехвърлената информация” чрез нейното стабилизиране и създаване на нова аналогична асоциативно-модифицирана информация – това са по-трайните спомени от тези сънища в постоянната ти памет. Специално със словесното формулиране и записване асоциативният процес в много по-голяма степен се канализира и фокусира, отделя му се необходимото време, за да протече и да завърши, осъществява се последователно като така вкарва визуализираните елементи в порядък на изчакване, и има много по-голям ефект и трайност на процеса.

Когато си направил целенасочено визуализиране и припомняне (първоначално  или с интензивност и целеустременост близки до основното), но без да си записвал (или поне маркирал) визуализираните ситуации или моменти, те също може да се отразяват и "прехвърлят" в постоянната ти памет, но следите от тях там са нетрайни. Все пак, резултатите може да се различават в зависимост от напредъка в практиката.
Обяснение на възприятието в практиката и обяснение на процеса. Дали трябва да се разграничан в различни места.Има текстове писани преди, а между тях концепции въвеждани сега.
Когато няма записване, визуализирането също е насочено към и включва процеса на осъзнаване и осмисляне на визуализираните елементи, при което, колкото и бързо да се сменят и прескачат елементите, пак протича асоциативен процес на тяхно съпоставяне и  идентифициране, което ще рече и съответно формулиране, но, от една страна тези процеси протичат толкова бързо, че излизат извън способността да бъдат поотделно възприети и осъзнати, а от друга страна, осъзнаваният резултат е възприятие за припомняне и визуализиране на отделни разхвърляни елементи, при което визуализирането и припомнянето е останало частично, разпокъсано и разхвърляно, а елементите прескачат в безпорядък, процесът е повърхностен и без необходимото фокусиране. При това, визуализирането не може да остави същите трайни следи в постоянната памет. Все пак, дори и при записване, макар и с по-стабилни, трайни и подредени резултати, редица от явяващите се и прескачащи се елементи (части и детайли от сънищата) могат да бъдат пропуснати и впоследствие да се загубят - да потънат в Океана на елементите.
Ако си напреднал в практиката можеш да запомняш сънищата си в течение на дни и да ги опишеш подробно след това. Това може да се случи благодарение на развитие на способността за визуализиране и по-дълготрайно запомняне без формулиране и записване.  При евентуално съхраняване на спомени за тези сънища и тяхно формулиране и записване след няколко дни, "ти извличаш" информацията за тях, която си запазил в постоянната си памет преди това чрез визуализиране, макар и без да си направил тогава на момента след сънуването словесно формулиране и записване. Би могло да са се запазили по продължително от обичайното и следи от свързана с тези сънища информация и във "Временния архив", от която да получиш паралелни "проблясъци".

Сутрин започваш да визуализираш и да си припомняш сънищата, опитваш се да навлезеш в „Сънищното пространство“, в което са останали следи от Асоциативната каскада на сънищата през изминалата нощ – от различните сънувани ситуации и възприятия по време на сънищата ти.
При събуждането ти, информацията от сънищата ти в последния цикъл е още свежа и имаш възможност да „видиш” сънуваните ситуации от сънищата ти, протекли непосредствено преди събуждането ти, да ги визуализираш (спонтанно или целенасочено) и да си припомниш техните подробности по-пълно или поне частично, с което информацията "се прехвърля" и се създават твоите спомени във „Временния архив“. Възможно е след събуждане да успееш да достигнеш и друга информация от сънувани през нощта ситуации в предишни цикли на съня,изненадващо ясна, подредена и детайлна, или по-далечна, бледа и неясна, фрагментирана, объркана, "проблясваща", съхранена във "Временния архив", или все още съхраняваща се като сънищни "следи-отпечатъци" в „Сънищния архив“ на „Сънищното пространство“. Достигайки я и идентифицирайки я с фокуса на твоето будно съзнание, тя се стабилизира допълнително ако визуализацията е ясна или донякъде ако е по-фрагментирана и далечна, и ако си я открил сред оригиналните "следи-отпечатъци" в "Сънищния архив", също се "прехвърля" във „Временния архив“.
Заедно и паралелно с опитите ти да проникнеш в „Сънищния архив“ и да идентифицираш някакви „обекти“ там, които да визуализираш, ти влизаш и в своя „Временен архив”, в който, освен информация от сънуването в реално време, се е "записала" информация за твоите сънища в различните цикли на съня, включително сънищната информация от сънищата, които спонтанно (почти като продължение на съня) или целенасочено (ако си усвоил способността да го правиш) си успял да визуализираш и да си припомниш по време на междинните си събуждания.
Възможно е да не можеш ясно да разграничиш тези различни състояния на стабилност на "следите-отпечатъци", които възприемаш като "проблясъци", картини, смислова информация и спомени, едни от тях като елементи във "Временния архив", а други на нивото на стабилност все още на „Сънищния архив“. Възможно "проблясъците" и спомените, възникващи сякаш от единия или от другия източник, които може да са с различна степен на яснота, близост, подреденост и детайлност, да се редуват или смесват, като появата на "проблясъци" и визуализациите на обекти във „Временния архив“ е възможно да ускоряват по-бързото разпадане, избледняване или внезапно изтриване възникнали "проблясъци" и спомени от нивото на стабилност на съдържанието в „Сънищния архив“. Това ти възприемаш като забравяне, като разпадане на явили ти се картини и спомени от сънищата.
Когато с вътрешния си поглед започнеш да търсиш и будната ти мисъл навлезе в "Сънищното пространство", започват да ти се появяват „проблясъци“, проявяват се  асоциативни връзки, водещи към спомени за сънищата от различните цикли, и ти „захващаш” тези спомени с инструментите на волята си, сканираш ги с фокуса на своето активно съзнание, сондираш ги с острието на своето внимание, свързваш ги с асоциативните ресурси и сила на оперативната си постоянна трайна памет, закачаш ги като с въдица и ги издърпваш, те започват да изплуват и да се проточват една след друга като навързани, сякаш рибки закачили се последователно за поредица кукични на една дълга нишка, а заедно с тях изтегляш на повърхността и други навързани за тях картини, ситуации или елементи (повечето от тях подредени, разхвърляни или затрупани във „Временния архив“, други останали все още активни и реещи се в „Сънищния архив“, някои от тях оказващи се свързани с елементи във „Временния архив“ с тънки, но здрави асоциативни нишки, а трети – поели в неопределени посоки, потъващи и изплуващи, сблъскващи се или разминаващи се, разделящи се или свързващи се сред пластове, вълни и бури на Океана на елементите на твоето съзнание, но винаги готови да се появят за евентуални нови асоциативни връзки), и ги измъкваш от повърхността или от дълбините на Океана на елементите, ограждащ вътрешното море на „Сънищното ти пространство“.
А като измъкнеш спомените, "прехвърляш" и „презаписваш“ информацията за тях от „Временния архив“ в "преддверията по периферията" на постоянната трайна памет на своето будно съзнание и колкото по-ясни, ярки и подробни са тези спомени, толкова повече от "преддверията по периферията" на паметта те се придвижват към нейния център и към "горния пласт на повърхността".
Описваш сънищата си. Визуализираш и заедно с това записваш. Записваш и заедно с това осмисляш. Осмисляш и заедно с това формулираш. Записваш и заедно с това формулираш. Формулираш и заедно с това осмисляш. Формулираш и осмисляш и заедно с това идентифицираш и асоциативно свързваш с елементите на постоянната си трайна памет, свързваш в двупосочната асоциативна връзка (и в многопосочната мрежа на обратни връзки) в Асоциативната каскада на будното си съзнание и така стабилизираш, „презаписваш“ и "прехвърляш". Процесът на „презаписването“ на спомените от твоите сънища се осъществява същински с формулирането и записването като впоследствие можеш да го доразвиеш с "дешифриране" (разчитане, и презаписване с обясняване и разширяване) на записаните маркировки, ако само си маркирал, или с разширяване и детайлизиране на текста с информация, която помниш или сега успяваш да си припомниш, които процеси съпътстват и едновременно стимулират вторично основно припомняне и визуализиране, което от свояу страна е с потенциал да предизвика изплуване на допълнителна информация от една или друга категория.