Евгени Георгиев Алексиев
"ДЪЛБОК СОНДАЖ"
ПЪТЯТ НА ИНТЕГРИРАНОТО СЪЗНАНИЕ
("ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ")
ПЪРВА ЧАСТ
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
СЪЗНАНИЕТО
I.
Съзнанието
Смисъла на понятието „съзнание” определях като явление, но също и като процес. Само по себе си явлението представлява резултата от развитието и осъществяването на процеса във всеки един и всеки следващ минимален времеви отрязък. В тази светлина, съзнанието има дуалистична същност и представлява едновременно както процес, така и явление.
Често използвах понятието „съзнание” за удобство в смисъла на обединяващ обект, като условно го поставях редом с мозъка въпреки явното различие. Разглеждах мозъка като материален носител, а съзнанието като неговата еманация, като от само себе си се разбираше, че в сърцевината на съзнанието е интегрирано и самосъзнанието, представляващо и изразяващо непрекъсваемата линия на приемственост във възприятието ти за съществуване, уникална личностна идентичност и самоидентификация, автономност и контролираща роля на собственото ти „Аз”.
Както писах по тия въпроси когато започнах да ви разказвам за Небесните селения, споменавайки "съмосъзнание", неминуемо се подразбираше, че то включва като подчинена базова същност и "съзнание" - съзнанието като "функционалната схема" на отразяване и осмисляне на реалността, а самосъзнанието като индивидуалният самоидентифициращ се и постоянно възпроизвеждащ се "мотор и център" на нейното използване и управление.Няма друго удобно за различни цели обединяващо понятие, а паметта сама по себе си не изразява целия комплекс на резултатите от взаимодействията на различните аспекти във функционирането на мозъка.
Макар че това вече е тема, с която ще ви занимавам малко по-нататък, доколкото тук отново става дума за същността на съзнанието, в описанията на началните етапи от Първото ниво по пътя на Йога на интегралното съзнание, свързани с овладяването на осъзнатите и контролирани сънища и с намирането на Портала към Вътрешния път, използвам понятието „будно съзнание” за състоянието извън съня. В тази връзка, визуализацията и припомнянето, дори когато понякога са без ясно формулиране на образите и смисъла от действията в съня, представляват начално умение в осъществяване на връзка на сънуваните ситуации с будното съзнание и с по-лесно достъпната част на повърхностните пластове на трайната памет. Но това е аспект от друга тема, за която сега само ви загатвам.
1. „Химикали” и субстанции
Пътувах веднъж по прашния, сив и неприветлив софийски булевард, а върху главата си сякаш усещах нещо като „мокър парцал”. Някаква неподвижност на мисълта, някакво усещане за пасивност, нежелание за правене на нещо извън най-необходимото – карането на колата ми по посока към мястото, където работех. Или нещо подобно като усещане – стягане на главата, тежест, може би пълнота, а може би празнота, с две думи – апатично, объркано състояние. Ето това бе сигурно почти сънно състояние, а може би недостиг на някакви невромедиатори в някаква част на мозъка ми. Временен недостиг в някакъв негов сектор, а може би излишък. Но ето, че аз осъзнавах напълно ясно това, съзнанието ми, личността ми бяха същите. Самосъзнанието ми ни най-малко не се променяше от евентуалното моментно объркване и забавяне в рецепторните гнезда по пътя на някои от невромедиаторите.
Между другото, за да не се разбере погрешно, като казвам „почти сънно състояние” имам предвид метафоричната представа, или най-много състоянието преди естественото активиране на съня в по-късните часове. По-скоро трябва да кажа „пост-сънно” състояние. Според теорията, чувстваш се по-зле или по-добре в зависимост от това след коя фаза или в кой стадий на съня си бил предизвикано събуден. Значи онова тогавашно мое състояние приличаше по-скоро на някакво неприятно усещане, получено след събуждане в неправилния стадий.
И нямаше нищо общо с онази прозрачност, широта, разширеност на съзнанието, чувство за благодат, всепроникващо присъствие, усещане на свобода и щастие, които много често бях изпитвал точно на границата между съня и будното състояние, или дори в първия период след събуждането – богат източник на плодове – омайни визуализации на местата и хората, които бях посетил по време на странстванията си в състоянието на съня и при пътешествията си по вътрешните пътеки.
Като говоря за хипотетичното забавяне в светкавичния полет или временно блокиране в обмена на някакви невромедиатори в този миг на мисловен или мозъчен дискомфорт, се сещам, че някои автори, разглеждайки неврологичните процеси в мозъка, или както се изразяват „химията” или „химикалите” в мозъка, когато се опитват да обясняват неговите функции и формирането на мислите и чувствата, твърдят, че нашето „Аз”, мисленето и чувствата ни, възприятията ни, любовта и други подобни явления са ефект от взаимодействието на множеството „химикали” в мозъка, включително, например, невромедиаторите, и от сблъсъка и комбинирането на техните потоци. Просто някакви химически вещества, които определят мисленето, усещанията, чувствата и самоличността. Комбинация от химически реакции. От подобни твърдения се създава впечатлението, че именно невромедиаторите и различните биохимически субстанции са определящият фактор – всичко, което възприемаме и изразяваме като мисъл и чувство, усещането за собственото ни „Аз”, според тези автори, академични невролози или физици, или пък широкопрофилни научнопопулярни знаменитости в телевизионни сериали или в други медии, се оказвало резултат от проявлението и комбинирането на тези „химикали”. Дали ще ги наричаме химикали, биохимични реакции, субстанции или по друг начин е все едно. Идеята е ясна. Разбира се, прави се уговорката, че все още не знаем всичко, че за учените много от явленията били все още мистерия, че имало много неясноти, а „последната граница” не била достигната. Дотук в тези схващания – нищо особено ново. Очевидно е, че не само мозъкът ни, но и цялото ни тяло се състои от комбинация от субстанции и в тяхното взаимодействие се изразява нашето функциониране.
Но същността остава недоизказана и процесите недообяснени. Спира се по средата в „прозренията”. Не става никак ясно от тази теза, събираща заедно различни химични процеси, как всъщност от реакции на „химикали” се преминава към генериране и осъзнаване на мисли и чувства. Каква е същността на тези процеси и физическото естество на технния резултат. Каква е същността в този „механичен сбор” от химични и биофизични процеси. Действието на невромедиаторите е именно такова – свързващо микроскопичните локални явления в мозъка в една верига от процеси с химичен и електромагнитен характер. А в основата на химичните процеси са пак електромагнитните и в крайна сметка - физичните сили.
Доколко мислите и чувствата представляват просто само резултат от взаимодействието на „химикали” и субстанции в мозъка ни, някакъв процес, може би често спонтанен и случаен, на комбиниране, сблъсък и реакции на химически вещества в мозъка? Изглежда твърде химично и елементарно, за да обясни същността и свойствата на мисленето и на съзнанието. Докъде стига химията и от кой момент възниква новото качество, определяно от същността?
Очевидно е, че в същността на всякакви връзки и явления в мозъка стоят проявите на биологични тъкани и субстанции, съставени от химични и, в дълбочината на материята, от физични елементи, и разнообразните реакции и процеси, произвеждани от съответните химични, физични и електромагнитни свойства и проявления на тези елементи. Но кога и как тези комбинации и реакции пораждат и поддържат осъществяването на съзнанието, а също и на самосъзнанието, постоянното усещане за собственото „Аз”, неговата способност и функция за самонаблюдение, самоанализ, самоконтрол и самоутвърждаване?
2. Каскада от асоциации
Тезата за комбинацията на множеството химични субстанции, формираща мислите и чувствата, не дава обяснение в кой момент и по какъв начин химичният и физичният процес се превръща в причина за различното по същността си явление и придобива новото качество на мисъл и чувство, не определя как комбинацията от субстанции се превръща в осъзнаване и в съзнание. Това не се обяснява с простата формула за комбиниране на „химикали”, оформящи мислите, чувствата и съзнанието ни.
Много неща допълнително разбрах при моите странствания през Вътрешните сфери, които доразвиха първоначалните ми представи. Не мога точно да определя, в кои моменти при тези странствания се натрупваха новите щрихи в цялостната картина. Първоначалните ми представи се появяваха и развиваха сякаш спонтанно. Много е възможно, това да е ставало и в резултат на изтичане на информация към моето съзнание през Хоризонта на вливане. Така, когато се впуснах в началните етапи по пътя ми навътре през Вътрешната сфера, аз вече имах определени идеи и разбиранеза функционирането на мозъка и същността на съзнанието. Но със сигурност впоследствие не само видях тяхното потвърждение, но и истинския им обхват и съдържание. Това стана когато попаднах в света на Андрей, където бяха много напреднали в тази област и в прилагането на невротелеметрията и мнемографията. Видях съвпадение на някои от моите представи с постиженията в тяхната наука. Разбира се, моите схващания се оказаха сравнително елементарни и частични в сравнение с това, което те бяха достигнали. Нещата ми се доизясниха без съмнение когато наблюдавах размислите и действията на Андрей и Джейсън, и особено когато имах възможността да "чуя", т.е. да възприема обясненията за теорията и нейната проекция в технологията им лично от професър Хък(както и от неговия Наставник) чрез спомените на Андрей и Джейсън за техни разговори и изказвания по темата на професор Хък, а в определен момент и при непосредствената среща между тримата, на която се оказах и аз. Обясненията на професор Хък бяха доста по-сложни от моите първоначални представи, въпреки че бяха в същия дух и ги доразвиваха.
С тях ще ви запозная малко по-късно, а сега ще ви обясня как аз виждах действието на мозъка и формирането на съзнанието в първоначалния си период - когато все още само встъпвах в началотона пътя на Йога на интегралното съзнание и все още се учех да навлизам и да се придвижвам по коридорите на Вътрешната си сфера.Мислех си тогава, че всичко това е следствие на осенили ме прозрения и на логическо мислене. Тогава все още не бях установил със сигурност познанието за процеждащата се информация през Хоризонта на вливане. Но дори и да имаше възействие от източници отвъд Хоризонта, човек без опит по вътрешния път трудно може да определи, кое от неговите виждания е резултат от собствени логически размишления, повлияно е от подсказвания на Вътрешни учители, за които не е разбрал, или е допълнено чрез пряко процеждане през Хоризонта на вливане.
Мислех си тогава... Сами по себе си химични субстанции и техни комбинации и взаимодействия не би могло сами по себе си да доведат до мисли и чувстваи директно да се трансформират в съзнание. Мисълта не като абстрактна външна идея а като реално субективно явление, за да съществува като такава, има нужда от съзнание, в което тя да се отрази, и от двупосочен процес на нейното лично идентифициране и утвърждаване.
Ясно е, че определени субстанции активират едни или други центрове в мозъка и съответно въвеждат в доминантно положение едни или други асоциативни схеми и вериги, което води до промяна в настроения, настройки и насоченост на мисловния процес, промени в степента на въздействие на едни или други характеристики в проявлението на съзнатиелния процес - например ефектът от различни хормони, или от наркотични вещества, медикаменти, влияещи на мислене и поведение и пр. Но това са въздействия върху структури на мозъка, чиито процеси определят едно или друго състояние. Това са повече или по-малко частични въздействия върху адекватната му функция, водещи до естествено кодирани периодични промени в общия баланс или нарушения с изкуствено активиране на едни или други нейни аспекти. Сами по себе си тези въздействия не се отнасят до естеството на въпроса. Те не показват и не обясняват как химическите и физични процеси придобиват същността на съзнание.
Къде и как насред тези „химикали” и химични реакции се появяваше усещането за собственото "Аз", за собствения осъзнат и съзнателен процес, чувството за собствена идентичност, процесът и явлението на собствената самоидентификация? Сами по себе си субстанциите и техните реакции не биха могли да представляват и да доведат до възприятието за собственото "Аз". Защо ли? Защото са просто физични и химични реакции, каквито протичат навсякъде около насв света, в цялата вселена.
Кое беше важното тук? В какво се изразяваха комбинациите от тези физични проявления, химични процеси и електромагнитни взаимодействия, каква същност придобиваха съчетанията в тези комбинации, в какъв контекст и при какви условия те се превръщаха в явление от ново качество. Как те се трансформираха в съзнание и в съществуването на собственото "Аз"?
В определен момент разбрах, че трябва да възприемам човешкото съзнание и самосъзнание като постоянно динамично развиващо се състояние и резултат на един непрекъсващ се процес – взаимодействието, надграждането и възпроизвеждането на множество паралелни и взаимнообвързани асоциации, формиращи се на физическата база на протичащите в мозъка импулси.
Не ги усещаш. Те се случват светкавично и всеки един поотделно - неосъзнато. Те са само отделни елементи от общия краен резултат на осъзнаването на момента.Всяка от тези базови асоциации се случва в минимални времеви отрязъци и не може да бъде поотделно възприета и осмислена, защото всеки един от тези минимални времеви отрязъци е само малка част от самия общ процес и резултат на възприятието и осъзнаването. Множество от тях в комплекс осигуряват определен аспект в общия акт на осъзнаване.
Разпознаването и осъзнаването на смисъла на всеки един детайл представлява поредица от асоциации. Това е комплексен процес, съставен на свой ред от множество едновременни паралелни процеси, чието протичане няма как да усещаме. Физическата база на асоциациите е нашата мозъчна структура, състояща се от милиардите взаимно свързани преплетени невронни връзки, по които протичат електрическо-химичните импулси – безкрайна верига от връзки между отделни елементи. Възприемаме резултата – осъзнаването на картината.
Гледаш пред себе си – сгради, планини, дървета – виждаш една обща картина с безброй отделни детайли, но ти разбираш смисъла на всеки един от тези детайли и осъзнаваш картината като цяло. Ти не се замисляш в този миг едновременно по отделните елементи и не обмисляш предназначението на тези сгради, спецификата на тяхната конструкция, съдържанието на почвата в планините, тектоничните процеси в недрата на земята или изригващата магма от вулканите, плътността на дървесната кора или хлорофила в листата и производството на кислород, или начина, по който кислородът предава своята енергия в кръвта и осигурява твоя живот. Но без да си даваш сметка за това, отделни асоциации със свързани познания се осъществяват всеки миг като предпоставки за разпознаване на елементите от наблюдаваната картина и нейното възприятие като цяло. Осъзнаваш общата картина, без да се замисляш за процеса и да анализираш самото разпознаване на нейните детайли.
Отделните елементи на картината с различна степен и интензивност в един или в друг момент предизвикват съответните асоциации. Те свързват елемента с познанието ти за него, запечатано в паметта ти, и се комбинират в различни съотношения, вливайки се в общата асоциативна каскада на процеса на осъзнаването. Това се отнася за всякакви възприятия, предизвикани от външни и вътрешни сенситивни дразнители. Но такъв е и многостепенният асоциативен процес на повтарящия се контакт с паметта и обратните утвърждаващи връзки, породен вътре в самото ти съзнание. Това се случва в контекста на общата асоциативна каскада на съзнателната ти дейност. Става дума и за всяка асоциативна верига, възникнала в резултат на появила се нова идея или разклонение на мисловния ти поток, инициирана от конкретно ново събитие в мозъка ти, произтичащо в този миг не от външни дразнители, а само от сърцевината на самото ти съзнание.
Възприятието ти може да е резултат на някакво разсеяно гледане и виждане, без дори да обръщаш внимание на отделните елементи, отпуснато и абстрахирано съзерцаващ, без дори да забелязваш протичането в момента в съзнанието ти на някакъв мисловен процес, или пък мислейки за нещо съвсем различно.
Без да си в състояние да възприемаш отделните асоциации и разпознаването на всеки един от множеството елементи, ти не влияеш върху крайния резултат, определящ се от това в какви съотношения на доминиращ ефект те са се комбинирали при общото ти възприятие на картината. Ако целенасочено не се концентрираш и не въздействаш, ти обичайно не знаеш в какви съотношения елементите-асоциации ще се комбинират във всеки следващ момент на процеса на твоето осъзнаване. Резултатът може да е с различни акценти на твоето внимание в зависимост от тяхното комбиниране в процеса на асоциативната каскада.
Би могъл да си караш колата разсеяно и автоматично, в по-голяма или в по-малка степен без дори да мислиш за своите движения, за въртенето на волана, за смяната на скоростите или натискането на педалите, автоматично реагирайки на светлините на светофара, с абстрахиран поглед през стъклото върху пътя и планината в далечината отсреща. Едни или други елементи на картината пак ще се асоциират и разпознават в едни или други съотношения, но твоето възприятие от асоциативния процес може да е свързано не толкова с картината пред теб, колкото с общото ти усещане в този момент за ситуацията и обстановката, съвпадащо със спомена ти за многобройни аналогични предишни пъти, когато си пътувал по този път и си виждал същата картина.
Това обаче не променя действието на принципа, че възприемането и осъзнаването на всяка картина, на всеки външен или вътрешен дразнител или факт, мисловният ти процес, се основават на съвкупност от отделни асоциации, които осигуряват разпознаването и познание за отделните елементи.
При общия и абстрахиран поглед, съзнанието ти може да се ограничи в тази обща асоциация за повтарящо се и познато преминаване и наблюдение, без да се впуска в конкретни асоциативни процеси за разпознаване на всеки един от отделните детайли, или поне автоматично редуцирайки тази своя дейност. В множество случаи, когато извършваме повтарящи се действия и се намираме за пореден път в позната среда, когато безбройните елементи многократно са били асоциирани и разпознавани, асоциативните процеси свързват твоето действие или обстановката със съответен общ отпечатък в паметта ти за действието ти или заобикалящата те среда, създаден от предишните аналогични действия или пребиваване в тази среда.
Асоциираш и разпознаваш общото си усещане за преминаването си по този познат път и присъствието на познатата обстановка и картина, в дълбочината на които стоят множество многократно асоциирани и разпознавани елементи (всеки от които, без да усещаш и да си даваш сметка, може да бъде отново светкавично асоцииран, разпознат и потвърден), комбиниращи се в „асоциативния отпечатък” на познатата и повтаряща се обстановка.
В такива ситуации съзнанието ти не се впуска в асоцииране и разпознаване на отделните елементи, докато евентуално не се фокусираш върху един от тях и не последва асоциативната верига – планината, която виждаш през прозореца на колата си, снежното покритие на върховете, зеленината на дърветата, състава на почвата, вулканичните процеси, тектоничните събития, лавата, земното ядро, структурата на земята, мястото й в слънчевата система и така нататък. Мисълта ти може да се фокусира последователно в друг елемент, в трети, или в няколко едновременно и асоциациите да започнат да прескачат една през друга.
В основата на мисленето, осъзнаването, съзнанието и самосъзнанието е не комбинацията от „химикали”, а „комбинацията” от същността и съдържанието на асоциативните процеси. В основата на асоциативните процеси и на елементите в паметта е опитът от миналото, преживеният живот и натрупаните впечатления, връзката с отпечатъците от целия предишен съзнателен процес – започващ още от раждането, състоящ се в наблюдение, повторение, натрупване, съпоставяне, сравняване, идентифициране, отразяване, асоцииране,възприемане, асоциативно натрупване, формиране на механизма на разпознаването на елементите и на асоциативните каскади, превръщащи постепенно комбинациите и комплекса от физичните, химичните и електромагнитните процеси и явления в процес и явление с ново качество.
В асоциативните процеси предизвикалите ги фактори се свързват с познанията за тях, отпечатани в паметта. Там има вече установени, непроменящи се и трайни, както и временни, възникващи и избледняващи елементи. При всеки отделен асоциативен процес, постъпващата сенситивна информация за външен обект (явление, свойство, качество) се свързва с множество елементи в паметта, за да бъде той позициониран спрямо познанията ти за реалността и идентифициран. Това се случва светкавично и неусетно за безброй "обекти", оформящи средата, за които постъпва сенситивна информация отвън (и реакция от самото ти тяло) в процеса на контакта на съзнанието с тази среда. В този процес се натрупват и нови асоциативни вериги, предизвикани от него, чието начало е в самото ти съзнание, без да са пряко породени като отразяване и идентифициране на външната сенситивна информация. Самото формиране на асоциативните вериги предизвиква вторични процеси на тяхното асоцииране с елементи от паметта – елементите от океана на съзнанието. В хода на мисловния ти процес, вторично се разпознават елементи от асоциативните процеси с аналогични асоциативни процеси. Мисловната ти дейност се състои в каскада от множество такива първични, вторични и от следващ порядък асоциативни процеси. Паметта играе роля на източник за идентифициране и позициониране в реалността на участващите елементи при протичането на асоциативните процеси.
Асоциативните процеси се събират в асоциативните потоци. Самото ни съзнание и самосъзнание произтичат от тях и представляват каскадата от асоциации, в която постоянно се вливат асоциативните потоци. Съвкупността оформя съзнанието и възприятието ти за собствената личностна самоидентификация.
Ако в един миг загубиш напълно паметта си, ще загубиш и възприятието си за собственото "Аз", личностната си самоидентификация и представата си за реалността около теб. Няма да разбираш къде си, какъв си и какво има около теб. Предметите около теб ще ти се струват някакви геометрични фигури и форми, чийто смисъл няма да познаваш и разбираш. Мозъкът ти няма да е в състояние да разпознава, идентифицира и разбира средата. Най вероятно очите ти няма да "виждат", защото мозъкът ти няма да разбира какво гледат.
И тук пред мен възникваше въпросът: как в рамките на асоциативните потоци, вливащи се в общата асоциативна каскада на съзнанието, се заражда и се осъществява избирателното ти фокусиране върху един или друг елемент - външен обект или вътрешни асоциации и мисли? Или, по-общо погледнато, как се образува фокусирането при осъществяването на самосъзнанието ти и кой точно се фокусира. Дали съществува конкретна структура в мозъка, която отговаря за подобно насочване и фокусиране? С други думи, дали има своеобразен център на идентичността, генератор на собственото „Аз”, който отговаря за постоянното ти усещане за уникалната ти идентичност и съществуване, както и за насочването на мисълта ти в една или в друга посока, върху един или друг елемент? Или самото ти себеусещане за собственото „Аз” в сърцевината на твоето съзнание, както и фокусирането или пренасочването на мисълта ти в една или в друга посока, са само резултат и ефект от преплитащите се и преливащи се конфигурации в каскадата от асоциации, самоорганизиращо се действие в сложната схема на асоциативната каскада, формираща съзнанието и самосъзнанието? Какви биха били особеностите в този процес на самоорганизиране? Или все пак в съзнанието ти се оформя асоциативният централен възел на собствената идентичност – генераторът на собственото „Аз”, работещ с „горивото” от „асоциативни отпечатъци”, трупани през целия ти досегашен живот?
Разбирах, че има два аспекта - биохимичните процеси, химичните реакции, физичните взаимодействия, в тяхната организация и самоорганизация предопределени от структурата на мозъка - създаващи материалната база за образуване на съзнателния процес - това е "външният" аспект. И проекцията на външния аспект, изразяваща се в същността - формиращата се каскада от асоциации, оформяща мисловния процес, състоянието на съзнание, и самосъзнанието - вторият аспект, от който произтича същносттана явлението. Два аспекта. На повърхността е физическото, материалните предпоставки. В дълбочината е проекцията на физическото в неговата комплексност, трансформираща се в същността на явлението. Но тези два аспекта не трябва да се объркват с "Външното Аз" и "Вътрешното Аз", които и двете са израз на същността - на втория, "вътрешния" аспект на явлението.
Като съвкупност от явления, чиято еманация е съзнанието, сложният процес на асоциативната каскада трудно може да се диференцира и разграничи физически по направления, но най-общо, по неговото съдържание, смисъл и ефекти, обичайно и в повечето случаи се изразява в проявленията на „Външното Аз” и „Вътрешното Аз”. Когато си преминал началните нива на Йога на интегралното съзнание, този процес се изразява в съществуването на твоето интегрирано "Аз".
3. Центърът на идентичността - генераторът на собственото „Аз”, самосъзнанието
Началото по пътя на Йога на интегралното съзнание започва с разбирането на това какво представлява нашето самосъзнание и къде е центърът на възприятието ни за своята идентичност и за собственото „Аз“.
В системно разпространяваните схващания, дело на разни академични авторитети от миналото, навсякъде, където става въпрос за човешко съзнание, осъзнаване, осъзнатост, самосъзнание и други подобни понятия, сме свикнали да чуваме, че човекът има съзнание и подсъзнание.
По тази широко разпространена и почти общоприета западна концепция за разделение в човешките мозъчни функции на прояви на съзнание и на така нареченото подсъзнание, различните традиционни и класически школи в йога, както в миналото, така и в по-ново време, не са изразявалинякакво особено отношение, от което бихме могли да разберем какво точно мислят по въпроса за подсъзнанието. В светлината на философията на йога, такива категории като съзнание и подсъзнание по-скоро биха имали условно-прагматично звучене и приложение за обозначаване с по-удобна и по-лесно усвоима западна терминологияна едни или други човешки състояния, които съвременната западна наука не може да обясни. Макар някои представители на йога от 20 век да са споменавали понятието "подсъзнание" в някакъв контекст, за йога подсъзнанието е по-скоро някакъв удобен за медиците термин, обозначаващ някои скрити пластове в съзнателната дейност, до които обикновеният човек не е в състояние веднага да достигне. Йога не изгражда своята философия акцентирайки на разделяне на съзнание и подсъзнание. Въпросът за такова разделение изглежда твърде повърхностен и механичен в светлината на представите и разбиранията в йога за човешкото „Аз” и неговата връзка с прераждане, освобождение и върховна същност. В контекста на понятията във философията на йога, разбирането за прояви на човешкия мозък, определяни като съзнание и подсъзнание изглежда като безинтересно теоретично упражнение, оставащов друга несъществена плоскост, непресичаща се с тяхното древно знание за човешката душа и живот, и връзката им с божествената същност. Те не изпитват особена необходимост и не виждат съществен смисъл да се ангажират и да се занимават с тези представи на западната наука, сякаш става дума за някакви несъществени интерпретации с технически характер, оставайки да плуват в необятния океан на своите древни философски концепции, религиозни вярвания, убеждения в абсолютни истини и традиционни екзотични понятия, означаващи или свързани с ”Его” и „индивидуален дух”, „абстрахиране и отдръпване на ума от сетивата”, концентрация и медитация, овладяване на „фини енергии”, изчистване и прераждане, „разчупване на веригите, свързващи съзнанието с тялото, духа с телесното и чувственото”, „просветление и единение с висшата реалност”, понятия, сред които става не толкова важно кое от човешката мисъл се позиционирла в съзнанието и на какви мозъчни изяви е дом и убежище подсъзнанието, като: „пуруша” и „пракрити”, „брахман” и „атман”, „врити” и „аханкара”, „самсара” и „карма”, „лая” и „джнана”, „яма” и „нияма”, „прана”, „чакри” и „кундалини”, „свадхия” и „апариграха”, „пратяхара”, „дхарана”, „дхияна”, „самадхи” и „махасамадхи”, „мокша”, „кайваля”, „нирвана”.
В сравнение с традиционните и класически школи на йога, предпочитащи да не се ангажират с отношение към съвременната наука разделяща проявленията на мозъчната дейност на съзнание и подсъзнание, в Йога на интегралното съзнание, още от нейното появяване, се отрича, че проявите на човешкия мозък се разделят на съзнание и подсъзнание и се определя, че няма такова разделение. Всъщност, Йога на интегралното съзнание приема и твърди, че при повечето хора е налице друг вид разделение, преодоляването на което е цел на Нулевото и на Първото ниво в развитието по пътя на тази висша форма, философия и практика на йога.
Това, което моята интуиция и размишления първоначално ми подсказваха, а впоследствие ми показа и опитът ми по Вътрешния път, потвърдиха гопо различни поводи и моите Вътрешни учители, е че съзнанието принципно е единно, цялостно и взаимодействащо, макар и при повечето хора обичайното му състояние да е фрагментирано. При преминаване на началните Нулево и Първо ниво в Йога на интегралното съзнание се постига единно интегрално съзнание – обединено общо съзнание и единно интегрирано "Аз". При почти всички хора, които, разбира се, никога не са преминавали Първото ниво, общото съзнание е разпокъсано, състоящо се от "Външно Аз" и "Вътрешно Аз", между които връзката не е достатъчно добра, активна, пряка и функционираща, ако въобще някаква връзка между тях съществува. В повечето случаи тази връзка е почти напълно блокирана.
Доколко тази информация дойде от моите Вътрешни учители в личната ми Вътрешна сфера и бе резултат от моето собствено мисловно развитие, от натрупване и рекомбиниране на елементи в моето собствено съзнание и Вътрешна сфера, или ми я подадоха Вътрешни учители от нивата отвъд Хоризонта на вливане, не бях напълно сигурен. Не винаги при разговори стигахме до тази подробност, а аз бях разбрал, че трябва да усещам границата за поставянето на въпроси и че според тях откъде произтича информацията в повечето случаи няма съществено значение. В такива моменти не подлагаш на съмнение онова, което ти казват, а само попиваш и обмисляш. Не е уместно и учтиво да питаш Вътрешен учител към кое ниво принадлежи. Можеш да разбереш само ако той ти подскаже чрез самия разговор.
Още в началото на моя Вътрешен път вече разбирах, че нямат смисъл идеите за подсъзнание или несъзнателно. Понятието за несъзнателното изключваше идеята за съзнание и говореше за нещо друго. Какво бе то? Липсата на съзнание. Когато спиш и сънуваш, това подсъзнание ли е? А когато в съня си знаеш кой си ти и какво става в момента? Усещах неадекватността на стандартните схващания за подобно разделение. „Под-” говореше за вторичност, за подчиненост и нарушаваше идеята за целостта. А не бе ясно кое е първично и кое – вторично, кое е подчиненото – може би беше обратното на това, което някои мислеха, а по-скоро може би въобще нямаше подчиненост в контекст на подобно разделение. Общият съзнателен процес и неговото насочване бе резултат от самоорганизиращата се асоциативна схема в хода на несекващата каскада от асоциации. Може би в рамките на целостта се осъществяваше вътрешно въздействие и своеобразен контрол от определен център, фокус на съзнанието, генератор на самосъзнанието, на собственото „Аз”, на идентичността, но това не беше контрол или първенство на „съзнанието” над „подсъзнание”.
Питах се къде е центърът на идентичността – на личностната самоидентификация? Ако понятието за самосъзнание е по-скоро определение за постоянно състояние и качество, къде по-точно е оперативният или контролният център на съзнанието, източникът и моторът на самосъзнанието, генераторът на наблюдаващата и контролиращата функция на собственото „Аз”? Има ли въобще такъв център? Има ли като обособена зона в мозъка или поне в схемата на асоциативната каскада съответен „регулатор”, „генератор” на усещането за собственото „Аз” – създател на възприятието за собствената идентичност и на постоянната приемственост и непрекъсваемост на своето съществуване? Има ли такава централна зона, в която се осъществява постоянното идентифициране със самия себе си или по-скоро наблюдението върху самия себе си и контролът върху собственото „Аз” и неговите действия? Или всичко, което възприемаме и усещаме като идентичност на своето „Аз”, самонаблюдението, самоконтролът, фокусирането, насочването на собственото мислене, е само общ резултат на цялата схема. А усещането за самоидентификация на „Аз”-а е резултат от самия конкретен момент и състояние на каскадата. Моменти, следващи без прекъсване един след друг, моменти в общата каскада, или в каскадата от каскади, на асоциации и обратни връзки, всеки от които превръщащ се в акт на съзнание и самосъзнание. Каскади от асоциации, проектирани и създадени като явление в резултат на общия комплекс на невронните процеси, на нервните реакции и импулси?
Усещането за продължаващото съществуване на собственото „Аз“ не се губи и в различни случаи при личното възприятие за сравнително празно съзнание, при липса на усещане в ума за някакви протичащи асоциации и мисли (поне доколкото се отнася до възможното себеусещане и субективната представа), например по време на качествена релаксация и дори просто при почивка, или някакво забвение. Или при медитация, особено при медитация, насочена към "изпразване" на ума и освобождаване на мозъка и съзнанието от всякакви тревоги, мисли, образии дейност, абстрахиране и разграничаване от всякакви елементи в океана на съзнанието, отдалечаване от неговата повърхност и отплуване в празнотата.
Възприятието на реалността, осъзнаването на средата е свързано с постоянното идентифициране на множество елементи и съответно с множество асоциативни процеси, които протичат толкова бързо, че не могат да бъдат възприети поотделно. Самите те в съвкупността на обратните си връзки оформят възприятието. Ако човек би бил в състояние да регистрира в ума си всеки отделен асоциативен процес, тогава неговите възприятия и мислене като общ резултат от натрупването и взаимодействието на всички отделни асоциативни събития, биха се развивали и протичали твърде бавно – сравнително много по-бавно от актуалната скорост на човешкото възприемане и мислене. Но човек не е в състояние да регистрира и осмисли всеки базов асоциативен процес в потоците, вливащи се в асоциативната каскада. Неговият ум е съхранен от такова безумно натоварване и напрежение. Не би могло това да се случва, тъй като самото осмисляне и осъзнаване е резултат от комбинирането на отделните асоциативни процеси, тяхното взаимодействие с паметта и обратните асоциативни връзки и въздействия, формиращи асоциативния поток. Времевите интервали, в които се осъществяват базовите асоциативни процеси, са много по-малки от времето, необходимо за реализиране на възприятието и за осъзнаването на един или друг стимул, елемент, факт или събитие. В този смисъл, дори при възприятие на медитиращия за празнота и покой, това не означава, че в мозъка и съзнанието му не протичат електронни, физични, химични и асоциативни процеси. В случая, тях той просто не може да ги усеща и възприема.
Но докато на по-високите нива на асоциативно комбиниране в съзнанието продължават да се формират и протичат асоциативните потоци, свързани с различни жизнени функции, или произтичащи от различни остатъци от мисли, спомени, и всевъзможни елементи, изскачащи от повърхността на океана на съзнанието, бягайки възможно по-далече от тях и от техните сенки, в стремежа си да се абстрахира от всичко и да „изпразни” от съдържание своето съзнание, неговото „Аз” не се насочва и фокусира върху тях, то престава да ги забелязва, то е изолирало и ограничило своя оперативен фокус. Това, че „Аз”-ът плува в усещане за „празнота” не означава, че в съзнанието, в ума и в мозъка не протичат процеси и асоциативни потоци, крепящи продължаването на живота и на самото съществуване на „Аз-а”. В противен случай, самосъзнанието би изчезнало, а животът на съзнанието и на човека би прекъснал.
Но има и нещо друго. Дори при постигането при дълбока медитация в някаква относително финална фаза на процеса на „изпразване” на съзнанието, пак остават асоциациите, оформящи възприятията за празнотата, за покоя, за пустотата и бездвижието.
Усещането и представата за празнота може да е с различна интензивност и пълнота. Празнотата може да има различни форми и сияние. Усещането на процеса за изпразване от мисли и чувства, тревоги и представи, за отдалечаването от повърхността на океана на елементите, за постепенното отплуване се състои и е резултат от развитията в същата асоциативна каскада, представляваща същността на съзнанието. Асоциативните процеси протичат бързо, а резултатите от тях не смущават неговия покой и усещане за празнота.
В началната фаза на такова медитативно потъване, ще усещаш цялата каскада на сетивните възприятия, ще имаш усещания за околната среда и за реакциите и функциите на собственото си тяло. Като потънеш повече, ще имаш асоциации донякъде от допира на собственото ти тяло, ако вече не си се абстрахирал от него. Запазването на усещането за собственото „Аз” може да се свързва с асоциациите от твоето ритмично дишане и твоите пулсации, а ако вече си се абстрахирал, не им обръщаш внимание и не ги усещаш – с асоциациите за твоето съществуване и „запълненост” на тялото ти, дори ако физически си престанал да го усещаш. Ще остават асоциациите в съзнанието ти, свързани с идеята и възприятия за съществуването на собствената ти глава и дейността на мозъка ти. Ако докато медитираш се абстрахираш в по-голяма степен от всичко, включително и от усещането за собствената си глава и мозък, в пространството на които си се потопил в безформената празнота и си се устремил към разширяващите се простори на нищото, остават асоциациите за появилата се около теб и вътре в теб пустота, както и асоциациите, предизвиквани от усещането за наличието на онази велика схема в мозъка ти – схемата на ума, постоянно обиталище на твоето „Аз”, дори когато те се изразяват и идентифицират просто в твое възприятие за статично положение в нищото, в движение към невидими хоризонти, в заобикаляща те сивота, светлина или сияние, в абстрактно чувство, че си точка в безкрая, или във всеобхватно чувство за щастие и усещане за сливане. Продължаваш да имаш възприятието за постоянното присъствие на собственото ти „Аз”.
Самото усещане на празнота в състоянието на дълбока медитация също е резултат от асоциации, с които се изразява представата ти за празнота, създадена през досегашния ти живот от множество материални примери, ситуации и обекти. Например, при медитацията в дзен будизма, извършвана с идеята и насочеността към постигане на празнота на ума, в търсенето в такава празнота на портал към по-далечни пътища, при евентуален реален резултат от медитирането, възприятието би било израз всъщност на съответната асоциативна каскада, олицетворяваща представите за празнота. Това усещане за празнота е резултат от активността на мозъка, следствие на съответните асоциации.
Твоето „Аз” продължава да присъства и да наблюдава дори и при постигането на възприятието за пустота в съзнанието, изключвайки всякакви мисли. Остава ти усещането и разбирането, че това си ти. Нима при дълбока медитация би могъл да загубиш осъзнаването, че това си ти? Това би означавало да изгубиш всякаква възможност за контрол, и съзнанието ти да престане да съществува. Дори ако собственото ти „Аз“ успява да те потопи напълно в покоя на "нищото", да заплува в него и да те идентифицира в този момент само с празнота, с някакво сияние, или с нещо по-голямо и абстрактно.
А може би се опитваш да се абстрахираш и от представите си за празнота? Съществуването ти се свива в една точка сред тъмнина или сред светлина и всякакви мисли и представи замират. Но ще остава чувството ти за твоята идентичност и знанието, че ти все още съществуваш. Остава знанието за възможността да разшириш малката точка и да изплуваш обратно от нищото, да прекосиш тъмнината или светлината и да се завърнеш в твоя реален свят. Дори ако не възприемаш в този миг това знание като информация, мисли или асоциации, дори ако не го усещаш, то съществува, то остава като даденост, формираща усещането за съществуването на твоето собствено "Аз". Остава твоето вътрешно знание за мястото ти в реалността. Ако то вече не е рационално осмисляно в резултат на медитативното ти абстрахиране, то остава в достатъчна степен като интуитивно възприятие – като вътрешно усещане за даденост – за твое място и позициониране в реалността. Остават и асоциации за знанието ти за последното възможно и необходимо действие – за обратния път, за създаването на импулса, който да задейства процеса на завръщане към обичайното ти нормално състояние извън медитацията. Остава връзката с центъра на твоята идентичност, с източника на твоето самосъзнание, с генератора на собствената ти самоидентификация...
Разглеждах това състояние от позициите на Йога на интегралното съзнание, като се абстрахирах от представите и концепциите на традиционната и класическата йога за навлизането във висшите медитативни състояния на „самадхи” или „махасамадхи”, след което с преминаването в „мокша” и с върховното сливане на „атман” с „брахман”. Целта на Йога на интегралното съзнание не е мъгляво и абстрактно обясняваното от традиционната и класическа йога и от будизма състояние и процес на преминаване в „мокша” или „нирвана” с окончателното сливане на персоналния дух с универсалния дух, на „атман” с „брахман”, в очакване на следващото ново прераждане. Целта на Йога на интегралното съзнание е запазване на личното съзнание, навлизане в коридорите на личната Вътрешна сфера, а след нея преминаване в Универсалната вътрешна сфера и пътуването нататък със запазване винаги на контрол върху събитията и възможността за обратен път.
Разглеждах състоянието не от гледна точка на философските и религиозни концепции в йога и в будизма, а на намиране на обяснението за същността на самосъзнанието и на собственото „Аз”, в контекста на реалните практически възможности за постигане на границите в дълбокото медитативно състояние, включително ис медитация, целяща „напълно изпразнено” съзнание.
Усещането за собственото „Аз” няма как да изчезне, то е твоето самосъзнание, усещане за собственото индивидуално съществуване и самоидентификация, то винаги присъства, независимо от състоянието на мислите или постигнатата медитативна пустота, прекъсването на самосъзнанието би означавало унищожаване на твоята идентичност и прекратяване на твоето съществуване. Затова основен въпрос в разработването на възможностите за прехвърляне на съзнанието в друг носител е освен успешният пълен запис и презапис, постигането и на успешно прехвърляне и приемственост на самосъзнанието – на собственото „Аз”.
Докато медитираш на такова високо ниво, успяваш да се абстрахираш от всичко, но все пак остават асоциации, формиращи усещането за присъствие в реалността, за съществуване на схемата на съзнанието и за пътя към обратно връщане по собствена воля към обичайно състояние.
Ако медитативното ти абстрахиране е толкова пълно, че успееш да прекъснеш напълно връзката със собствената си идентификация, би възникнал въпросът какво въобще остава в същността на този медитативен процес и как въобще би се върнал след това в обичайното си активно състояние? Дори ако очакваш в тази пълна празнота на твоето съзнание да постигнеш достъп сред божествено сияние до портали към върховното познание и тайни на отвъдното. Това би могло да е същинската мотивация, защото единствено постигането на спокойствие, чувство за баланс и душевна хармония, дори усещането за някакво висше щастие, едва ли биха могли да оправдават такива медитативни постижения. Ако в такава сияйна божествена среда ти се оглеждаш в търсене на портали към върховното познание, тогава ти оставаш „Ти” в контакт със собственото ти „Аз”, от което все пак не си се абстрахирал, както не си се абстрахирал и от идеята и стремежа да следваш пътя и да търсиш порталите към познанието и божественото сливане, както и да владееш пътя обратно, обогатен с постигнатото познание.
Да се абстрахираш напълно и абсолютно от всичко, и от усещането ти за собственото ти „Аз“ в тази среда на празнота, би означавало съзнанието ти само да се анулира, да останеш без ключ към връщане обратно, както и без импулс за продължаване напред, и да престанеш да съществуваш. Би останал завинаги в това неясно състояние на несъществуване, а тялото ти би загинало и изчезнало, освен ако някакъв заложен в мозъка ти механизъм спонтанно не би те изхвърлил обратно. И освен ако не си успял предварително да програмираш центъра на твоята идентичност автоматично да попречи на този механизъм, независимо че впоследствие вече си се абстрахирал и от възприятието за него.Това би могло да е така ако си толкова напреднал, че да можеш предварително да програмираш такава своя мозъчна функция, а твоите способности за абстрахиране и изпразване на ума и съзнанието биха могли да въздействат на всички жизненоважни аспекти на функциониране на мозъка ти и на цялостното ти съзнание. Но това не се случва. Такова хипотетично програмиране би означавало самоунищожение и не би гарантирало пътя до „мокша” и „нирвана”. То не би могло и да бъде осъществено, тъй като от от центъра на своята идентичност не можеш да се абстрахираш, и присъствието и контролът на собственото „Аз” не може да изчезне. Собственото „Аз” означава твоето самосъзнанието и съществуване. Докато съществуваш, то запазва своето присъствие.
Как биха се съотнасяли състоянието на толкова дълбока медитация и състояние на „безсъзнателност”, „подсъзнателност” или частична съзнателност (според представите за съществуване на подсъзнание, като се изключат медицински случаи на функционално разстройство като кома, в които организмът и съзнанието полагат усилия да приложат своите присъщи възстановителни сили, за да преодолеят повредата и да реорганизират и поправят функциите), например при неосъзнат сън, в който не знаеш, но и не се питаш кой си, сънуваш автоматично нещо без да осмисляш и да се интересуваш какъв си и защо си там? При съня, освен когато успееш да тръгнеш по Вътрешния път и преминеш през портала към Вътрешната ти сфера, в определен момент спонтанно се събуждаш, защото е предвиден такъв биологичен механизъм – няма как да останеш в него, съставните субстанции и биохимичните процеси сами ще доведат до твоето събуждане. А при съзнателно предизвиканата дълбока медитация? Предвиден ли е при такова състояние биологичен механизъм за спонтанното ти изхвърляне обратно до състояние на нормално възприемане и осъзнатост, в което асоциативната каскада оформя обичайното ти мислене и представи за средата около теб? Ако такъв механизъм бе предвиден от природата, не би било възможно след постигането на „самадхи” да се отпътува към следващия етап – потъването в „мокша” или „нирвана”. Биологическият механизъм спонтанно би те „изхвърлил” обратно в обичайната ти съзнателна реалност. Но ако такъв биологически механизъм не бе предвиден, всяко едно пътуване в дълбока медитация, стигащо до прогресиращо състоянието на потъване в „празнота” и тотално абстрахиране, би се оказвало еднопосочен път и не би могло да има граница за спиране и завръщане назад, освен ако не се запазваше винаги и постоянно присъствието на самосъзнанието и контролът на собственото „Аз”.Излизането ти от такава медитация зависи от запазването на твоя достъп до ключа към импулса за завръщане?
Докато не си намерил портала към Вътрешната си сфера и не си я овладял, всякакъв твой контакт със собственото ти съзнание остава частичен, както частичен е обхватът на твоите възприятия за абстрахиране и изпразване на ума от мисли и чувства. Те може да ти се струват пълни, но това е само медитативното ти впечатление.
При хипотетичното достигане на толкова дълбоко медитативно състояние на границата с абстрахиране от възприятието ти за твоето собствено „Аз”, когато би се нарушил фокусът на твоето „Аз” и неговия контрол, и когато би могъл да се объркаш в празнотата и да загубиш усета за връзката си с ключа и импулса за обратното ти връщане, „Вътрешното аз“ би поело грижата поетапно да те върне в нормалното ти състояние. „Вътрешното аз” със сигурност би се погрижило да съхрани твоето съществуване в досегашната му форма в контекста на своята роля и стремеж да не допусне случайни фатални инциденти.
Това е познанието, произтичащо от Йога на интегралното съзнание, същността на Вътрешните сфери и проявленията на „Вътрешното аз” и „Външното аз”. В традиционната и класическата йога има истории, които разказват за изпадане в ситуации, в които вече си успял да стигнеш твърде далече, където пътят ти за завръщане е вече прекъснат. Евентуалното навлизане в такива състояния означава, че генераторът на собственото „Аз” предварително е въздействал на „Вътрешното аз” и то не се е намесило в критичния момент на прехода към „махасамадхи”. Сега се сещам за разказваните историите за края на жизнения път на Йогананда, както и на Сатиянанда.
Медитацията с постигане на възприятие за празнота, или с усещане за сливане с реалността, постигане на баланс, хармония и щастие, разбира се, не е достатъчна за целите на личното развитие по Вътрешния път, най-общо казано, и за опознаването на вътрешните пластове на собственото съзнание, за личната подготовка за поемането по далечния път през Вътрешните сфери и за дългото странстване през техните портали, коридори и нива. От друга страна, крайните варианти на дълбока медитация с постигане на незавръщане сами се обезсмислят и съвсем не се вписват в Пътя на Йога на интегралното съзнание през Вътрешните сфери, който се характеризира със запазване на способността на собственото "Аз" за контрол и познание и за безусловно съзнателно и автономно придвижване във всички направления.
Разказвам за медитацията с празнотата на съзнанието в контекста на постоянното запазване и непрекъсваемост на собственото "Аз" – на възприятието за собствената личностна самоидентификация.
Целта е да внеса възможната светлина по въпроса за единството на съзнанието, същността на различните аспекти на собственото „Аз“, въпроса за Центъра на личностната самоидентификация и идентичността, както и по принципа за каскадата от асоциации като основа, причина и същност на съзнателния процес, формиращ обединеното съзнание, както и на самосъзнанието – на собственото "Аз" и постоянното непрекъсващо се възприятие за личностна самоидентификация.
Ако си в напреднала степен на дълбока медитация и в момент на абстрахиране и забвение, в който съществуваш с възприятието си за собственото "Аз", потънало в покоя и пустотата, се фокусираш върху собствената идентичност, събудиш мисълта си и я насочиш към запазващите се в сенките връзки към асоциации, започнеш да си спомняш кой си, къде си, откъде идваш и да мислиш, явяват се други асоциации – за собствената ти идентичност, появяват се следващи асоциации, свързани с тези първични спомени, а после потича цялата каскада, която възприемаш в текущия момент като допълнителна идентификация на своето „Аз”. Твоята идентичност. Самият ти. А медитацията на празнотата се прекъсва, или се превръща в тематично медитиране, или в концентрация, или в релаксация.
Но кой всъщност възприема тази събудена информация и знание за твоята идентификация? Някой друг в теб ли, някой вътре в съзнанието ти? Или самата каскада от безброй асоциативни свързвания и обратни връзки е самото възприятие и усещане за съществуването ти, за твоето "Аз", за твоята непрекъсваема идентичност?
В този контекст търсех Центъра на собственото „Аз“, на собствената идентичност, на извора на собствената идентификация със самия себе си. Търсех онова свое „Аз”, което възприема и оценява, понякога сякаш някак си отстрани, всичко, което се случва и минава през ума, боли, тревожи и радва.
Къде можех да намеря центъра на съзнанието и „генератора” на идентичността вътре в съзнанието? Имаше ли такъв? Какво бе неговото изражение, съдържание или форма? Представляваше ли самостоятелна структура или схема, беше ли определено качество или еманация?
Правилно ли бях разбрал, че самата самоидентификация на съзнателността и постоянно възпроизвеждащото се възприятие за уникална идентичност на собственото „Аз“ е моментният резултат от каскадата от асоциации, последвалите ги обратни връзки, тяхното по-нататъшно мултиплициране – каскада от каскади? Започващи от прости невронни импулси и връзки?
Търсех мястото на тази „централна зона”, сектор или равнище в мозъчната структура или в асоциативната схема на съзнанието, в която да се отразява всеки моментен ефект на каскадата от асоциации, представляваща източникът, генераторът и хранилището на собствената идентичност в този и всеки следващ момент. Търсех наличието на такава централна зона, в която постоянно да се регистрира, съхранява и произвежда усещането за собственото „Аз” и се запазва приемствеността в съществуването на „Аз“-а? Имаше ли такъв център, определено ниво, зона, схема в схемата? Какви бяха неговите връзки и функции спрямо всичко останало, което се случва, спрямо „Външното аз” и „Вътрешното аз”? Може би схема в схемата на схемите? Или самосъзнанието, идентичността, собственото "Аз", съзнанието, мислите, възприятията и чувствата – всичко това представляваше и се изразяваше просто в резултата от каскадата от асоциации?
Роджър Пенроуз бе търсил проявлението на съзнанието на квантово равнище. Бе слязъл в квантовия свят и чак там бе търсил източника за появата на съзнанието. Всъщност, бе опитал да обясни моментното реализиране на съзнанието, а по-скоро на елементите в процеса на осъзнаването и проявлението на съзнанието, изхождайки от разбиране за процеса и момента на определяне и проявление в нашата реалност на всяко отделно елементарно събитие, обусловени от принципа на неопределеност. Но защо на нивото на всяко отделно елементарно събитие? И в кой от многото аспекти на нашата Реалност?
Процесът и актът на осмисляне в резултат на каскадата от асоциации, образуваща личната самоидентификация, състоянието на самосъзнание и съзнателния процес, не е явление и комплекс от събития, осъществяващ се и определящ се на квантово равнище и в рамките на минималния времеви отрязък, а представлява съвкупен резултат, реализиращ се във времеви порядък от по-високо ниво. Същността на асоциативните връзки, формиращи асоциативната каскада, е символична и смислова, а не физична и квантова.
II.
Първият етап на връзката
1. Регрес – прекъсване на връзката
Когато се чувстваш отпуснат, отчаян, безволев, когато всичко ти се струва объркано – това възприемаш чрез „Външното аз”. Връзката с възприятията от тялото ти е потисната, сякаш си престанал да усещаш себе си, виждаш в себе си апатия. Не усещаш живата енергия на тялото си. Не чувстваш вътрешния порив и импулс. Нямаш особено желание да продължаваш напред. Няма я вътрешната енергия и вибрация.
„Вътрешното Аз” може да намери начини да стимулира вътрешните процеси, да ги накара да се активизират, да се почувстваш по-добре, но то не го прави. А „Външното Аз” не може да влезе в контакт с него. „Външното Аз” успява сега само да наблюдава отстрани, да регистрира. „Вътрешното Аз” е заспало или просто не желае да се активизира. По-точно онзи негов сегмент, който допреди известно време е имал частична връзка с „Външното Аз“ – тогава, когато си се чувствал много по-добре, по-активен, изпълнен с надежди и стремежи. Сега "Вътрешното Аз" е сърдито на "Външното Аз" и го наказва – заради неразумното му отношение в последно време към собственото тяло и начин на живот, от което е страдало и "Вътрешното Аз".Прекъсната е връзката между „Външното Аз” и „Вътрешното Аз”. Доколкото някога преди въобще я е имало.
Дори когато преди такава връзка е съществувала, тя е била ограничена, частична – първи, елементарен етап на връзка с постигнато себеусещане, до което обикновено се стига с физическо активизиране, с по-активна физическа дейност. Това е състояние, когато такава връзка е създадена при хора, практикуващи редовно спорт, а в по-добрия случай – Хата йога. Постига се укрепване на връзките между съзнание и тяло, активизира се личната физическа чувствителност, подобрява се физическият и психически комфорт. Премината е една първоначална фаза към така нареченото състояние на лична осъзнатост. Това е само първи етап към постигане на връзката, в който просто достатъчно добре усещаш собственото си физическо тяло и импулсите в него. Обичайно състояние в добрите, позитивните случаи, при хората, които са в добро състояние на духа, дотолкова, че да се чувстват жизнени, окрилени, оптимистични, вибриращи, балансирани. Ситуации, в които връзката,макар и все още елементарна, все пак донякъде я има, не е напълно липсваща или прекъсната. Състояние, характерно за почти всички, които реално се чувстват добре. Състояние, изискващо определен начин на живот, какъвто не всеки води.
Осъществяването на Първия етап на връзката между „Външното Аз” и „Вътрешното Аз” е част от цялостния процес на индивидуално развитие и може да се определи, според моята класификация, като първоначален стадий на Първо ниво на традиционната и класическата йога. Случаите, при които е постигнато по-значително напредване отвъд този Първи етап на връзка се отнасят за преминаващите през следващите стадии на Първото ниво по-сериозно практикуващи, както и за "майсторите" в Хата йога.
Но сега каквато и да е връзка при теб между „Външното Аз” и „Вътрешното Аз” е прекъсната и, колкото и в Първия си етап тя досега да е била фрагментирана и ограничена, вече можем да я определим като загубена.
А може би ти никога не си постигал този Първи етап? Не си постигал каквато и да е връзка между твоите "Външно Аз" и "Вътрешно Аз"? Дори ако я е имало преди в накакъв период на твоето битие при определен начин на живот, тази връзка много лесно и бързо може да се загуби. Веднъж постигната, тя не остава завинаги като постоянна даденост. Тя се губи, ако начинът ти на живот, който си водил напоследък е от онзи вид, който й пречи.
Не един път може да се стига до такова прекъсване. Колкото повече остаряваш, толкова по-трудно ще става да възстановиш връзката, ако си допуснал тя да закърнее и да се загуби. Започват болките в гръбнака, естественото износване– това вече само по себе си може да започне да те разколебава, ако не промениш стереотипа и не вземеш конкретни мерки..
2. Възстановяване на връзката
Опитваш се да провокираш някаква промяна. „Външното Aз” те поставя в положение на начално движение. Планина, ситуация, в която трябва да се движиш, не можеш да се откажеш, положение на неизбежна физическа активност и усилие. Първи опит за стимулиране на връзката с „Вътрешното аз”. „Зацепване”. Опит за включване на пружината, поставяне на ключа в механизма. Търсиш лека промяна, която да те предизвика за следващата стъпка, следващо излизане и усилие, или следващ опит за движение – докато тази поредица от опити включи механизма вътре в теб. А такъв механизъм има – той съществува. Когато механизмът се задейства, ти вече не усещаш движението като усилие, а като удоволствие и необходимост. Започваш да усещаш в по-голяма степен и по-непосредствено процесите, вълните и вибрациите в своето тяло, своята физическа даденост. Все повече, все по-добре. Колкото повече се усещаш, толкова повече изпитваш желание и необходимост да се движиш, да се упражняваш. И толкова повече се възвръща връзката между твоите „Външно Аз” и „Вътрешно Аз”. Движение напред през Първия етап на връзка. Елементарната фаза. Ако успееш отново да преминеш този Първи етап, който някога си преминавал, преди да се загуби връзката(а може би ти е за първи път, може би никога не си установявал такава връзка), това ще означава за теб възвръщане или постигане на едно по-добро състояние, едно по-добро себеусещане, постигане на контакт със себе си, оптимистично настроение и жизненост. Желание, необходимост и готовност да продължиш по същия път.
Но загубеното състояние не се възстановява лесно. Първият етап на връзката не се преминава с еднократно усилие и бързо. Както неговото първоначално преминаване, когато си ориентиран към подходящ начин на живот още от младежките си години, така и неговото повторно или поредно преминаване за възстановяване на връзката, когато поради едни или други причини си допуснал тя да закърнее и да се загуби, е един дълъг процес с различни свои фази – най-напред осъзнаване на реалната ситуация, след това лично самоубеждаване в необходимостта, първи момент на задвижване, първа фаза на „зацепване”, втора фаза на „отключване”... Когато си постигнал първата фаза, можеш да помислиш за следващата. Стъпка след стъпка. Докато успееш да преминеш Първия етап и да възстановиш връзката поне такава, каквато си я имал. Или да я постигнеш в някаква форма връзката за първи път. При всички случаи за Първия етап е характерна относително фрагментирана, непълна и слаба връзка, макар и достатъчна, за да се чувстваш сравнително добре, оптимистичен, целеустремен и балансиран. Изражение на практика на сентенцията "Здраво тяло - здрав дух". Когато си постигнал Първия етап, можеш да помислиш за продължаване през следващите стадии по пътя на Първото ниво. Това вече ще е движение към по-далечните хоризонти.
Но сега все още става въпрос за възстановяване на прекъснатата връзка. С леки опити и усилия на „Външното Аз”. Деликатни усилия, за да не се прекъсне преждевременно опитът ти за задвижване. Усилия, насочени към отключване на процеса, към включване на механизма, който ще възвърне движението и грижата за физическото тяло като задължение, удоволствие, необходимост и ежедневие. Такъв механизъм има, той е вроден и не се губи, той е присъщ и често стои скрит в генетичния потенциал и в дълбините на твоето "Аз" като изчаква да бъде призован. Без тази грижа се нарушава връзката между двете части на съзнанието. А когато тази връзка е нарушена, ти се превръщаш в един разумен, но в известен смисъл безчувственсубект от плът, подвластен на тягостни настроения и състояния.Този вид безчувственост означава, че не усещащ в достатъчна степен процесите в собственото си тяло, загубил си усещането към собствените си контролни индикатори, не усещаш себе си така, както би трябвало.
Преди години бях изпаднал в подобно състояние на определено прекъсване, след като в течение на години упражнения и тренировки бях постигнал сравнително добра, макар и все още частична, връзка между „Външното ми Аз” и „Вътрешното ми Аз”, според представите ми за възможностите в рамките на Първия етап. Бях на път да продължа през следващите стадии на Първото ниво, но вместо това се бях спрял, застоял и дори бях допуснал да се прекъсне връзката. Давах си сметка за това и разбирах, че губя време. Колкото повече време минаваше в това положение, толкова повече негативният ефект се задълбочаваше и връзката ставаше все по-незабележима. Крайно време беше да се опитам да възстановявам връзката.
Бях се качил високо в планината. Бях с други хора, с тяхна кола, трябваше да се съобразя с общата програма. Натежал в килограми, не бях излизал от една година. Тогава бях прекъснал в последно време със системни физически усилия. Временно бях пренасочил фокуса на своето внимание изцяло към външната среда и бях допуснал, бях позволил на вечно продължаващите елементаризми в тази среда, в политиката и социалното обкръжение да отровят и блокират за пореден път съзнанието ми…
Странно, колко лесно и бързо се разпада и се губи връзката. И доколкото тя зависи от физическото ти себеусещане и кондиция, странно е, че добрата физическа форма, дори ако си я постигнал, не ти е подарък завинаги, тя не се запазва като даденост за цял живот. Каквато и форма да си имал, щом прекъснеш със системните усилия, тя започва постепенно и безвъзвратно да се губи и да изчезва. Не трябва да прекъсваш да упражняваш тялото си и да се движиш. Ако искаш мозъкът и мисълта ти да могат оптимално да работят, ако искаш да запазиш макар частична и фрагментирана връзката, трябва цял живот да продължаваш да полагаш физически усилия и така да се грижиш за тялото си.
„Външното ми Аз” знаеше, че така ще стане. При други обстоятелства навярно бих спрял, бих се отказал, бих се върнал назад, не бих продължил. Но „Външното ми Аз” нарочно ме бе поставило в ситуация, при която нямах друга възможност, освен тази да продължавам напред. Сърцето ми често започваше да бие лудо. Усещах като барабан ударите му в ушите и в гърдите си - от усилието, от което бях отвикнал.
"Вътрешното Аз” даваше команда на сърцето. Питах се как „Вътрешното Аз” успява да го контролира и да му налага как да се движи, с каква скорост и сила да бие. Явно имаше някаква връзка с него, начин да му показва как да действа. Някой би казал биохимия, метаболизъм, „химикали” и реакции на тъканите и субстанциите в общата биологическа „фабрика” на живота, нервна система - симпатикова, парасимпатикова... Но аз си мислех за контрола на „Вътрешното Аз” върху процесите и за прочистване и укрепване на връзката с него. „Външното Аз” ме постави в ситуация, която беше свързана с усилие. „Външното Аз” ме постави в условия, при които „Вътрешното Аз” да не може да не предприеме съответната реакция. По друг начин „Външното Аз” не би могло да го накара.
Това е индиректният начин „Външното Аз” да провокира „Вътрешното Аз” да позволи да се установи първоначален допир с него, когато предишният контакт е бил частично или напълно загубен и връзката да започне да се възобновява.
„Външното Аз” се опитва да се доближи до „Вътрешното Аз”, когато контактът е загубен. Това е началото в Първият етап на връзката. "Зацепването".
Със своите многобройни рецептори „Вътрешното Аз” усеща състоянието, промените и надвисналите опасности. Но то не бърза да информира „Външното Аз”, пази информацията за себе си и го оставя само да се усети и да положи усилия за необходимата промяна. Кога ще бъде възможно „Външното Аз” да бъде толкова близко с „Вътрешното Аз”, че непосредствено да получава цялата информация, с която то разполага? Това може да стане, когато тази връзка се развие още повече и двете страни на съзнанието се интегрират и обединят в интегрално съзнание.
III.
"Вътрешното Аз" и "Външното Аз"
Независимо от сложната същност на генезиса на мисленето и съзнанието, ние получаваме определено и разбираемо възприятие за неговото осъществяване. Занимавах се с различните му аспекти в началните стадии на Първото ниво.
В понятия като ум, интелект или личност, еманация на мозъчната дейност и качествени характеристики на проявленията на съзнанието, бидейки доста абстрактни и не достатъчно точно и ясно разграничими, въпреки възможните формулировки в различни учебници или академични текстове, всеки може да влага собствено разбиране. Ако интелектът като понятие би могъл да определя качеството на ума, въз основа на едни или други критерии, които винаги биха останали относителни и субективни, понятието за личност, ако се абстрахираме от социалното му звучене или значението му като указващо на определен индивид,би могло да означава и качество, свързано с определена степен на интелекта, и цялостна същност на индивида, включващи като характеристика и състоянието на ума. Границата между понятията не е ясно определена, съдържанието им взаимно се прелива. От една страна се отнасят сякаш за обекти, а от друга изразяват качества. Но бих казал, че всякакво възможно тяхно съдържание не може да произтича и да се определя единствено от „Външното Аз“. Това, което представляваш ти, не е само „Външното ти Аз“. Това, което представляваш, възприемаш и себеусещаш произтича от състоянието на фрагментираност и дезинтегрираност на твоето съзнание и от ефектите от никога неустановявана и напълно липсваща, или от само частично съществуваща и постоянно нарушавана и отслабваща с годините връзка между "Външното ти Аз" и "Вътрешното ти Аз".
Ясно е, че "Вътрешното Аз" се проявява в различни направления. Неговата власт върху твоето съзнание е комплексна и ролята му може да изглежда противоречива, в едни аспекти позитивна, а в други негативна. При обичайното човешко състояние на дезинтегрирано съзнание, "Външното Аз" нито може да доминира над "Вътрешното Аз", нито да го контролира, нито дори да наблюдава и разбира неговите процеси и въздействия. Но "Вътрешното Аз" може по свой скрит начин съществено да влияе върху състоянието и действията на "Външното Аз".
Освен грижата за автономните и автоматични телесни функции, които не са в контрола на "Външното Аз", направленията, в които се проявява "Вътрешното Аз" включват контрола и управлението на вътрешните пластове на съзнанието, на вътрешното ни съзнание, до които не достига "Външното Аз" при обичайното фрагментирано състояние на нашето съзнание. "Вътрешното Аз" е онази част на съзнанието ни, до която нямаме постоянен и открит достъп във всеки един момент когато бихме могли да пожелаем такъв контакт, и която обичайно остава затворена – това може да са спомени, може да е информация, може да са криещи се способности или прозрения. Това е позитивната част, особено ако бъде овладян контактът.
"Вътрешното Аз" може да има и различни негативни проявления и ефекти, ако не сме овладели връзката с него на "Външното ни Аз". То може често да приема вредна роля като предизвиква ненужни спонтанни реакции. Тяхното зараждане идва от натрупващи и възпроизвеждащи негативизъм наслоявания в периферията му на границата с "Външното Аз" (например, изразяващи психологически комплекси, в резултат от психологични травми, трайно запечатани психологични следи от депресия и стрес, трайни следи от неудовлетвореност от живота си и произтичащо от нея враждебно отношение към заобикалящата среда, натрупвания от повтарящи се аналогични събития с негативно възпримане и обратно въздействие). Периферия, предизвикваща понякога небалансирани неовладени импулси, изразяващи се в наши спонтанни реакции и действия, които почти веднага след извършването им поглеждаме от дистанция и сами не одобряваме, осъждаме и определяме като излишни, вредни за самите нас, импулсивни, „първосигнални“. Такива реакции са резултат от образуване на едно асоциативно цунами, което разрушава, от моментна загуба на необходимата асоциативна връзка между елементи с различен знак на отношение, която да балансира асоциативните потоци и импулси, възприятието и реакцията.
"Вътрешното Аз", в същността си на схема в рамките на общата схема на асоциативната каскада, според постоянните възприятия на човек, който не е преминал Първото ниво на Йога на интегралното съзнание и не е постигнал интегрирано съзнание, се крие във вътрешните пластове на неговото съзнание. „Вътрешното Аз” често направлява задкулисно живота ти. То въздейства на емоциите и поведението, влияе върху емоционалните състояния, които намират изражение във възприятията и действията на „Външното Аз“. „Вътрешното Аз” често може скрито да ти повлияе негативно, като те изкарва извън търпение и самоконтрол, и предизвиква твои реакции и действия, сякаш породени и управлявани от „Външното ти Аз”, но всъщност неоправдани от него и преминали спонтанно и неусетно през неговия контрол. Но „Вътрешното Аз” също така управлява и контролира действията на твоите органи. То знае какво се случва с теб. То знае какво те очаква. То те довежда до болести. То преодолява болестите. То не противодейства на болестите. То усеща настъпващите процеси в организма ти и надвисващи беди. Но то пази тази информация в своите рамки и предели. То не я съобщава веднага на „Външното Аз”. То не я предава автоматично, за да може „Външното Аз” да потърси своевременно решение. В обхвата на покоите и пределите на „Вътрешното Аз” се намира и достъпът, порталът към всички пластове, отделили се някога от "Външното аз" и потънали, потиснати, забравени, спящи – мисли, импулси, познания, потенциал, незапомнени или забравени сънища, потънали идеи, чакащи момента евентуално да бъдат измъкнати нагоре и извадени навън към пределите на "Външното аз". Тук са оформените през годините пластове и сенки, оказващи влияние върху контролиращите функции на "Вътрешното Аз", върху неговите потенциални способности да поддържа и възстановява твоя вътрешен и цялостен баланс. В него и през него ежедневно се вливат, проектират, отпечатват, потъват и отново изплуват отделящи се пластове, аспекти и части от "Външното ти Аз" – това е информация, знания, рефлекси, качества, напластявания по време на целия твой живот. То натрупва опит и управлява действията ти в моменти, когато "Външното Аз" не е способно или не успява своевременно да реагира, когато проявяваш така наречените условни рефлекси. Във "Вътрешното Аз" остава винаги отворен порталът към постоянно натрупващата се и въздействаща върху твоето съзнание информация, определяща последствията в твоя живот, които някои наричат карма, а други – съдба.
Къде се разпростира „Вътрешното Аз”? „Вътрешното Аз” използва невромедиаторите и други субстанции, за да регулира положението при определени обстоятелства. „Вътрешното Аз” използваинформацията и знанието, постоянно придобивани от „Външното Аз”, проекциите навътре на резултатите от „неговия” мисловен процес в допълнение към осъзнаването на сетивните импулси. За разлика от него, „Външното Аз” няма поглед върху действията на „Вътрешното Аз”, то само съзира ефектите от съответните негови действия при някои променени външни обстоятелства или при разпознаване на вътрешни сетивни импулси от реакциите му на някоя вътрешно породена асоциативна верига. „Вътрешното Аз” използва невромедиаторите и субстанциите за регулиране и управление на процесите, така, както се използват инструменти и средства. (Когато пред автомобила ти изскочи човек, ти чак след като премине ситуацията си даваш сметка за внезапно ускорения ти пулс, за подобната на електрически удар адреналинова вълна, преминала в същия миг през тялото ти. А това е само един пример. Или когато спонтанно или в резултат на други асоциации се замислиш по някакъв специфичен въпрос, което е действие на „Външното ти Аз”, и малко след това усещаш реакцията от действията на „Вътрешното ти Аз” – предизвикването на ефекта на емоцията, вълнението, тъгата, свиването в стомаха, тежестта около слабините или бъбреците, ускореното сърцебиене, задъхването и други подобни. Мисловният процес - асоциативният поток е действие на "Външното ти Аз", но той е провокирал намесата на "Вътрешното Аз", предизвикало от своя страна ефектите, които веднъж появили се като нови асоциативни вериги и превърнали се в твои конкретни възприятия, осъзнати от теб като емоции и чувства, са станали вече част от проявленията на „Външното ти Аз”.)
„Външното ти Аз” – това си ти, твоето сегашно будно съзнание, твоите размишления в момента, мислите и действията в будното ти и осъзнато състояние, твоята памет в онзи неин обхват и съдържание, който постоянно е на твое непосредствено разположение, твоята представа за света и познания, с които можеш по всяко време да разполагаш, твоето отношение към средата и хората, които те заобикалят, системните проявления на твоята личност, чиято същност произтича и се определя от поведението ти, възпитанието ти, придобитата ценностна система и морал, образованието, знанията и културата ти, логическата ти мисъл и решения, душевните ти терзания и проявявани емоции. „Външното ти Аз” са твоите реакции и поведение, твоите способности да извършваш едни или други действия, всичко онова в твоя ум, което във всеки един момент си в състояние да изкараш на показ, да използваш, да оцениш, да обмислиш и да изразиш, твоето усещане за собствената ти идентификация, проявяването на твоето чувство за самосъзнание и идентичност. "Външното ти Аз" е и това твое съзнателно и мисловно състояние, което не е в състояние да контролира действията на твоите органи, не знае какво се случва вътре в организма ти, не знае какво те очаква, какво ти предстои и в кой момент ще се разболееш безвъзвратно или ще се излекуваш спонтанно и чудотворно. „Външното Аз” се опитва да проникне навътре, но не успява. То се опитва да установи контакт с „Вътрешното Аз”, но не може.
„Външното Аз” не може да контролира „Вътрешното Аз”. „Външното Аз” не може да знае това, което знае „Вътрешното Аз”. Не знае в кой момент ще настъпи фатална промяна в собственото тяло. Но „Вътрешното Аз” знае това. „Вътрешното Аз” е в контакт с всеки елемент на тялото, то има достъп до всички процеси, управлява ги, или отказва да управлява някои от тях. В един момент, „Вътрешното Аз” изоставя до такава степен своята работа, че „Външното Аз” започва да усеща и разбира ефекта от лошото функциониране на тялото. „Вътрешното Аз” изоставя работата си по поддържането на баланса. Но „Външното Аз” не може да го контролира.
„Вътрешното Аз” знае че „Външното Аз” трябва да се грижи за физическото тяло с някои елементарни действия – упражнения и правилен начин на живот. Когато „Външното Аз” има грижата за това, когато ежедневният му съзнателен процес програмира по такъв начин собствения живот, че да е в приблизителна хармония, да има необходимото движение, да е в съответствие с определени природни дадености и изисквания, тогава „Външното Аз” ще е в по-добър контакт с „Вътрешното Аз”. А „Вътрешното Аз”, от своя страна, възприемащо това положение, което удовлетворява определени негови изисквания, ще е доволно и ще полага необходимите допълнителни усилия за постоянното възстановяване и поддържане на баланса. Със своите усилия "Вътрешното Аз" ще се отблагодарява на "Външното Аз" и ще предпазва общото съзнание от физически беди чрез осигуряването на балансиран контрол и управление на вътрешните процеси, както и на умерено и хармонично въздействие върху емоциите и реакциите.
Когато „Външното Аз“ изостави своите задължения, „Вътрешното Аз“ също изоставя своите. Тогава „Външното Аз” става съвсем безпомощно да промени бързо ситуацията. Единственият начин е да започне опит с постепенни бавни стъпки – една стъпка, която да стимулира и предизвика следваща. И така да стигне до момента, в който да започне постепенно да активизира физическото тяло, в очакване „Вътрешното Аз” да засили отново своята функция по възстановяването и поддържането на баланса. Тогава „Външното Аз” може да се доближи отново до онова състояние, в което да заслужи и осигури положителния отговор и действия на „Вътрешното Аз”.
Когато в много случаи неконтролирани емоции имат проявления в моменти, при които активният контрол би трябвало да е на „Външното Аз”, фактически се включват негативни ефекти и прояви, предизвикани от „Вътрешното Аз”. В следващите мигове „Външното Аз” се запитва: „какво става?”, „защо реагирах така?” И си казва: "не беше необходимо", "беше напълно безсмислено и безполезно". Когато „Вътрешното Аз“ е удовлетворено от действията на "Външното Аз", то полага усилия за поддържането на баланса на различни нива, и всякакви реакции, в които би могло да окаже някакъв ефект, биха оставали в хармония с доминиращата същност на „Външното аз” и на общото съзнание, и не биха се получавали неочаквани асоциативни блокажи, противоречия и завихряния, или взривяващо емоциите асоциативно цунами. По-късно "Външното Аз" ще се извини "задочно" на "Вътрешното Аз", а "Вътрешното Аз" от своя страна ще се извини на "Външното Аз", защото и от двете страни се предизвиква взаимно вреден ефект.
В стремежа си за постигне на връзка с „Вътрешното Аз”, „Външното Аз” започва да полага поетапно усилия и да преминава през различните моменти и фази на Първия етап на връзката.
В рамките на Първия етап на връзката в усилията си за контакт с „Вътрешното Аз”, „Външното Аз” все още няма да е в състояние да постигне желаното познание и контрол върху него. За тази цел е необходимо изминаването на много по-дълъг път. Но при успешни системни усилия на „Външното Аз”, дори в рамките на Първия етап на връзката, то ще успее да повлияе върху „Вътрешното Аз”, за да започне отново все по-добре и балансирано да извършва своята работа, да изпълнява все по-пълно своите задължения, да осигурява правилния контрол, да не предприема наказателни мерки, да не оказва вредни въздействия, да не го кара да се чувства зле чрез използване на контролиращите си функции върху физическото тяло. Това ще бъде определен вид примирие, след периода на конфронтиране между тях, когато „Вътрешното аз” е започнало да изпраща неприятните сигнали и недвусмислени предупреждения към „Външното аз”. Примирието може да сложи край на един неприятен период, в който връзката е била в много голяма степен блокирана или напълно прекъсната и „Външното Аз” все повече е усещало нейната липса чрез преките си възприятия на отпуснатост, апатия, липса на енергия и жизнени импулси, песимизъм, обезвереност, отказ, нежелание, безжизненост. „Вътрешното Аз” отново активизира своите усилия в поддържането на баланса, хармонията и благополучието на физическото тяло и на общото съзнание.
Първият етап на връзката представлява периодът на усилията ти да възстановиш нормалното си физическо, физиологическо и психологическо състояние и баланс след като поради немарливост и неправилен начин на живот си ги загубил и си усетил негативните ефекти и опасните перспективи от тази загуба. Първият етап на връзката може да се приеме като един от началните периоди на усилия в рамките на развитието в Първото ниво на традиционната и класическата йога, което съответства на Нулевото ниво на Йога на интегралното съзнание.
„Външното Аз” и „Вътрешното Аз” са части от цялото – съзнанието. „Вътрешното Аз” и „Външното Аз” са схеми в схемата, различни нива.Човекът има едно общо съзнание. То би могло да е интегрирано. Но обикновено то е разпокъсано.
Междинната цел на началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание е обичайното фрагментирано състояние на човешкото съзнание да бъде трансформирано в интегрално съзнание.
На този етап на човешкото и цивилизационното развитие човешкото съзнание все още е в това състояние. Една от големите цели на бъдещите ни поколения ще е свързана с усилия и занимания за постигането на интегралното съзнание. Това ще е следващ етап в развитието на човечеството ина нашата човешка цивилизация. Досега в човешката еволюция в света на нашето измерение това не е постигнато – с всички негативни ефекти и последствия за индивида, обществата и цялата ни наша земна цивилизация.
4. - Пътят на интегрираното съзнание IV. 2010-18
© Copyright: Евгени Алексиев, 2020
Свидетельство о публикации №120031800943
Свидетельство о публикации №120031800943
Рецензии