5. - Дълбок сондаж I. 4. 2018

Евгени Георгиев Алексиев

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ПЪРВА ЧАСТ



ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Съветът

1.
„Отдавна вече в Съвета на мъдреците не са само побелели глави”.
Ардей бавно плъзгаше погледа си по лицата около внушителната маса в Залата на решенията. Всеки един от Съветниците, мъже и жени, върху чиито идеи и решения се крепеше цялата човешка общност на Земята и в Системата, излъчваше достолепие и благодат. Над тях се разнасяше аурата на духовно сливане и балансирано човешко щастие.
Ардей се полюшваше в креслото. За разлика от повечето старейшини на Съвета, предпочели да използват петте междинни минути за частична медитация с тематично концентриране, Ардей обичаше в този момент да ги наблюдава. Беше наясно до каква степен са притиснати от динамичния си административен и научен дневен ред. В сравнение с тях, Ардей и спътниците му имаха свободна, всъщност по-точно казано – специална програма. Денят им протичаше извън всякакви стандарти, също както и нестандартни бяха очакванията от тях.
Тази сутрин Ардей вече бе изпълнил един час медитация с проникване до пето вертикално ниво. А сега предпочиташе да абсорбира енергийните вълни на Съветниците – така или иначе, те се разливаха свободно из залата и особено над блестящата овална маса между тях. Те не владееха способността на Петимата да ограничават излъчването си с оглед да съхраняват жизнената и менталната си енергия. Напоследък този въпрос бе поставян от Ардей няколко пъти и всеки момент трябваше да бъде открито началото на тренировъчна програма за контрол над личните енергийни еманации, за сега – само за Съвета.
Петте минути след влизането бяха преминали. Ардей се замисли защо по традиция бе включена тази предварителна пауза. Закъсняващи тук нямаше, а на това духовно и управленско равнище не се налагаха френетични уточнения до последния миг.
„За разлика от някои по-ниски нива на секторните администрации…” – рече си Ардей, – „минали са вече толкова години в изграждане на този нов свят, но някои аспекти в човешката природа бавно се променят. Като цяло способностите на ума еволюират с различна скорост и най-вече фрагментарно.”
Ардей ги наричаше за краткост и пълнота „менталните способности“, като в това всеобхватно понятие включваше целия комплекс на развитие на качествата и способностите на мозъка, ума, интелекта, психиката, духа, паметта, знанията и други аспекти, в който нямаше ясно разграничаване между елементите. За някои аспекти нямаше общоприети наименования. Развитието на този комплекс бе в основата на всичко, ключът на тяхното съществуване и бъдеще…
Някаква традиция сама за себе си. Старейшините по правило бяха в състояние мигновено да превключват между разнородни проблеми. Но тези пет минути бяха част от стара церемония – сякаш предназначени за отваряне на хипотетичния, предполагаемия „Портал към незримото“, с което всичко казано и сторено в тази зала и около тази маса се превръщаше във вселенско достояние, можеше да се превърне в част от всемирните закони…
Медитиращите се размърдаха, а някои, които досега само бяха разменили по една тиха реплика или замислени погледи, насочиха внимание към централната част. Един тежък глас, проникващ навътре в главите им, сякаш нищо не бе в състояние да го спре, се издигна над тях.
– Приветствам всички присъстващи на това събрание на Великия съвет на старейшините. Нека Всемирната същност да дари всеки от нас, нашите деца и близки, и всички хора около нас с добро здраве, сили и способности!
Арган замълча за десет секунди и продължи:
– Всички вие сте предварително информирани за някои случки, развития и нови проблеми, поради които сме се събрали тук. Аз няма да повтарям това, което вече знаете, и ще обявя… Това, с което трябва да продължим от този момент.
Арган спря за пет секунди и каза:
– Със съжаление трябва да съобщя, че, според преценка на оперативните звена към Съвета, случилите се в последните дни специфични, неблагоприятни и тревожни събития представляват индикации, които биха могли да означават, че се извършват преднамерени действия, свързани с нещо съвсем определено – намерения и усилия да бъде променено досегашното статукво по изкуствен начин.
Плътната пелена на тишината се разстилаше сред тях. Всички в залата бяха стигнали до най-високи нива на ментално развитие, възможни за сега при стандартно усвояване, без, разбира се, да се взимат предвид специалните способности на Арган и неговите петима ученици.
„Всъщност и на Солейкс“ – каза си Ардей. – „Дали Солейкс има ученици подобни на нас? Възможно ли е да няма?... Аз ли съм най-напредналият от учениците на двамата основоположници Арган и Солейкс, или Солейкс има ученик, който е по-напред? Вероятно това скоро ще се разбере.“
И въпреки качествата им и предварителната им информираност, на старейшините щеше да е  необходимо известно време, за да асимилират и приемат смисъла и значението на казаното и произтичащите от това последствия.
„Имаме индикации за намерения да бъде променено досегашното статукво“ – бе им казал Арган.
Ардей добре разбираше силата на тези думи и следващото от тях. Такова нещо не се казваше случайно. Въобще, в тази зала случайни думи не се изричаха. Всъщност, тук и случайни мисли не се пораждаха. Всяка мисъл в умовете на тези уникални хора, колкото и специфична да бе, в каквато и каскада и комбинация от асоциации на индивидуалното им съзнание да бе възникнала, бе част от един величествен поток, синхронизиран и балансиран, съставляващ основата на цялата духовна нагласа на днешната им човешка общност, така необходима за постигането и съхраняването на техния велик общ баланс. Всички в тази зала бяха посветени. Всеки един от тях осъзнаваше и приемаше истината за неизбежната и мигновена проекция в Селенията на Универсалната Вътрешна сфера на всеки „квант“ от казаното и стореното тук.
„И не само тук, ами навсякъде” – продължаваше асоциативната нишка в съзнанието на Ардей.
Някой го бе нарекъл абстрактно „Портал към незримото”, но вече всяко дете от групите на посветените знаеше, че става въпрос не за конкретен обект а за структурната същност на битието им, проявяваща се навсякъде около тях.
„И вътре в нас…”
Тези мисли за миг преминаха в съзнанието на Ардей – по-скоро като светкавичен проблясък над общата картина, в която бяха компресирани отделните смислови елементи на всичко, което занимаваше сега ума му. Няколко мига след казаното от Първия старейшина, Ардей физически усети една мистериозна вибрационна вълна, преминаваща през сърцата на всички петдесет и двама члена на Съвета. Ардей знаеше, че всички те са вече добре информирани за събитията и проблемите. Арган, който с дълбокия си глас бе изрекъл тази фраза, не получаваше информацията свише, а от съответните оперативни групи към Съвета, които на свой ред работеха с различни структури, координатори и помощници. Но изречено сега на това място от Първия старейшина Арган, това изречение вече отключваше поредица от механизми и предстоящи действия, очертаващи значителна промяна в обичайния им досега безметежен режим и, в общи линии, идиличен начин на живот. Затова, изречени тук, тези думи въздействаха с особен ефект и на вече информираните за проблемната ситуация. Тук нищо не се изричаше случайно. Ардей добре знаеше смисловата ангажираност на определени думи и фрази в тази среда и на това равнище. Не веднъж бе присъствал тук. Помнеше множество предишни събрания на Съвета. Но сега… Беше различно. Разбираше разликата при сегашната среща.


2.

„Поне през последните няколко столетия животът ни е бил сравнително добре балансиран” – каза си Ардей, като мисълта му прескочи от хармоничния им обществен ред и пред вътрешния му взор светкавично се смениха поредица картини на ситуации от неговия живот – от техния сегашен свят.
Сменяха се картини. Докато очите му все още виждаха обстановката в Залата на решенията, масивните и декорирани с древни символи колони на арките, подпиращи губещи се високо над тях антични фрески, виждаше насядалите около масата старейшини, а съзнанието му регистрираше случващото се в залата мълчание и изчакване, както и някои съпровождащи го асоциации и мисли, същевременно своеобразен екран възникна пред погледа му на този фон. Той бе от другата страна – вътре в съзнанието му. Наслагваше се, но не пречеше на възприятието на външната среда, сякаш един върху друг преливаха, разграничавайки се, образите от две паралелно  съществуващи измерения, едновременни и синхронизирани, всяко ясно възприемано като отделно, заедно явяващи се и обединени в едно общо пространство – обстановката в Залата на решенията и събранието на Съвета, и събитията, наблюдавани през екрана във вътрешния му взор.
„Първа степен на паралелно възприятие” – каза си Ардей.
А през този вътрешен екран той започна да разпознава изображенията на места и хора, които харесваше, моменти от битието му на този свят, които сега отново го изпълваха със завладяващо приятното усещане от обаянието на тяхното спокойствие и красота, проблясващи картини от работното му ежедневие, лицата на приятели и близки, изпълващи живота му със смисъл и надежда, предизвикани от пълнотата, интегритета и достойнството на тяхната личност и съществуване.
Потапяше се в тази вътрешна реалност и мигове след неговото появяване екранът, трансформирал се в триизмерност и дълбочина, бе слял формата и същността си в сменящи се една след друга визуализации на моменти от ситуации. Това вече не бяха просто изображения. Сякаш скоростна трансформация го препращаше от една реалност в друга, при което той последователно се оказваше на различни места от различни периоди в своя живот.
Продължаваше да наблюдава и следи и случващото се във външната среда – в Залата на решенията. Една страна на съзнанието му, част на неговото „Вътрешно аз”, контролираща комбинираното възприятие-наблюдение, бе готова всеки момент при необходимост да прекрати потока визуализации и да върне неговото внимание изцяло във външната реалност.
Психологическото му пространство-време все повече се разширяваше и ускоряваше ход. А може би го забавяше…
„Зависи от гледната точка” – отбеляза си Ардей.
Отдавна бяха разбрали, че времето като понятие е изключително представа и конструкция на човешкото съзнание, а в реално физическо и материално изражение като някакво измерение, субстанция или поток, то просто не съществуваше. Съществуваше единствено съвкупният процес на вечното движение и трансформация на реалността от едно статично положение в следващото, а по-точно – енергия, вибрация, взаимодействие и преливане на енергии, съвкупен процес и промяна, като се започне от най-ниския квантов и от първичния субквантов порядък… Съвкупен процес, трудно въобразим и почти невъзможен за възприятие и асимилиране от човешкия разум,  абсолютно синхронизиран. А може би – повече или по-малко синхронизиран. В една трудно въобразима Реалност – като понятие, обединяващо идеята за всички съществуващи Вселени, плуващи в квантовата пяна около Универсалната Вътрешна сфера.
„Или вътре в нея, зависи от гледната точка и класификацията на понятията” – Ардей видя как това изречение се появи в пространството пред него, изписано с големи слънчевожълти букви, позаклати се, оформи няколко вълнички и после отлетя. Откъде бе дошло, кой му го бе изпратил?
Смяната на обстановката ставаше доста бързо. Ардей сякаш постоянно щракаше някакъв несъществуващ телепортационен бутон, който в скоростна поредица го препращаше на различни места през пространството и времето…
„Времето като ментална конструкция и начин за човешкото осмисляне и обозначаване на определено състояние от безспирната последователност в трансформацията на тази многолика и многофасетъчна реалност около нас…”
Ардей прекрати асоциативния поток от сменящи се „картини-пространства”, в които сякаш главоломно се „телепортираше“ и който можеше да протича сигурно до безкрайност.
Спирайки потока на шеметното си пътешествие и прескачане, той накрая се озова в една гигантска зала, дълга и широка няколкостотин метра и наполовина толкова висока, с главозамайващо устремени нагоре колони, подпиращи купола и с огромни статуи облегнати върху колоните…
Бяха изминали няколко секунди след като първият старейшина Арган каза думите си и така постанови, че има сериозен проблем.

3.

Ардей не бе сред членовете на Съвета. И в действителност, не при всяко тяхно събрание биваше канен тук – само когато изглеждаше или сметнеха, че поставят на обсъждане някой по-важен въпрос. Но във всички досегашни случаи, когато бе присъствал, в крайна сметка се бе оказвало, че идването му не е било необходимо. Това се отнасяше и за другите от тяхната „петорка“. Ардей насочи за миг вниманието си към останалите от „Групата на петимата”. Стояха безмълвни до него. Досега ги бяха канили в Съвета при различни кардинални решения, свързани с общия баланс на елементите, официално – за да ги държат в течение „от първа ръка”, а всъщност – от уважение. Мъдреците разбираха, че рано или късно ще се наложи да разчитат на способностите, уменията и намесата на Ардей и неговите другари. И най-добре това разбираше Арган.
Макар че никой не знаеше колко скоро ще е това, всеки старейшина бе наясно, че все някога, макар и нежелана, известна неминуема деградация в душите и умовете на някои от двата милиарда човеци в това тяхно балансирано общество ще възроди определени негативни качества, които евентуално ще доведат до проблеми. Такава бе човешката натура. Може би големи проблеми, като се имаше предвид докъде се бяха развили през последните столетия някои технологии, от една страна, и менталните способности на хората, от друга. Същността и особеностите на човешката природа и постоянното съобразяване с нейното естество, заради съхранението на равновесието и хармонията, бе значима и постоянна линия на размисъл и решения в един от секторите към Съвета.
И все пак, явно и мъдрите и уникални глави бяха допуснали бели петна, така наречените едно време „пропуски”, мислеше си Ардей. Това бе често срещана дума в анализите и писанията, които Ардей намираше в голямата книжна библиотека, съхраняваща събраните преди повече от хилядолетие и половина остатъци от книги и други носители на информация. Изглежда бяха изпуснали необходимата динамика за съобразяване с развитията в някакви звена в общността. Какво ли се случваше по същество зад кулисите? Какво ли се опитваха да направят? „Нарушаване на статуквото“! Дори самото споменаване на тази фраза съдържаше ефект на обида спрямо всичко, което бяха постигнали и утвърждавали поне през последните седем-осемстотин години след първоначалния сив период на оцеляването и последвалия дълъг преход, преди да започне новият възход.
На петнадесетата секунда след предишната си фраза, първият старейшина Арган процеди:
– Предполагаме... считаме, че група, която все още не сме идентифицирали и локализирали, е създала капацитет и условия за отвличане на самоличности по време на алтернативни състояния. Това е най-правдоподобната диагноза и най-приемливият извод на основата на обстойни изследвания на състоянието на всички пострадали до този момент.
"Отвличане на самоличности!" – помисли си Ардей. Досега никога не бяха използвали такава формулировка. За първи път чуваше да се употребява и споменава това понятие по отношение на евентуални реални действия, а не само като хипотетична възможност и в научно теоретизиране. По принцип, установяването на процес на отвличане на самоличност или на факт на отвлечена самоличност бе хипотеза, свързана с една доста сложна материя, разработвана не от вчера във връзка с паралелните възприятия и по-специално с вариантите за ефективното прехвърляне на самосъзнанието във външен носител. Отвличането на самоличност бе трудно за обективно установяване със сигурност. Предполагаше определен възможен комплекс от симптоми, макар че те можеха да са причинени и от друго състояние. Досега не бяха правили изследвания върху хора с предполагаема отвлечена самоличност защото нямаше индикации за такива случаи, поне по време на живота на Ардей. Имаха адаптирана комплексна апаратура за изследване на процесите в мозъка при редица състояния, свързани с проучванията за процеса на прехвърляне на самосъзнанието, включително и за симптомите, които можеха да обозначават вътрешните процеси, характерни за различните степени на присъствие на самосъзнанието, частичното изместване на фокуса на самосъзнанието, частична загуба на самосъзнание, липсваща самоидентификация, както и насилствени процеси на изтегляне и прехвърляне на самосъзнанието и личностната идентификация. "Може би през последните дни са извършили и други изследвания и проучвания във връзка със сегашните случаи", предположи Ардей.
– Колкото и да ни е неприятно да го приемем като възможност в нашия живот, в днешно време, колкото и да не ни се искаше да допуснем за възможно такова положение, колкото и да не ни се искаше да започне обсъждане на хипотезата за подобна ситуация... Допускаме вероятността, че въпросният субект има намерение и ще се опита да използва това положение. Един от възможните варианти на цел вероятно е бил опит за манипулиране, за въвеждане в зависимост, опит за изнудване на ключови фигури от управлението на секторите и от структурите, дестабилизиране на баланса. Като начало.
Колко архаично и грозно прозвуча тази дума – „изнудване”, не беше част от актуалния им речник. Звучеше странно и абсурдно, произнесена на това място от Първия старейшина. Очевидно Арган визираше някакъв краен вариант, една от възможно най-неблагоприятните хипотези.
– Развитието по линия на споменатата цел би могло да е насочено към изкуствена промяна на статуквото и нов ред.
"Изкуствена промяна на статуквото!" – изглеждаше гротескно и невероятно, казано от Арган в тази свещена зала.
Архаичното "изнудване" му напомни за неотдавнашното му посещение в хранилището с книги. Ардей визуализира своята разходка преди няколко дни сред лабиринтите на „книжната” библиотека. Случайно или не, тогава сред лавиците му бе попаднала книга, запазена от древни времена, с графики на белокоси старци, обсъждащи разгорещено съдбините на тогавашния опустошен от катаклизма свят. От кога ли белите глави в Съвета са останали в миналото?
– Разбира се, възможни са и редица други причини, както и други варианти на цели – продължаваше Арган, – дори и такива, за които сега не се досещаме и каквито не сме в състояние да предвидим!... А ако причините са други, още по-неопределени и необясними, положението ни би могло да се окаже още по-трудно за изясняване и преодоляване... Но като начало, трябва да приемем хипотезата за намеса на човешки фактор, което изглежда най-вероятно, и да насочим усилията си за идентифициране в тази посока. Всички анализи показват, че това е напълно реална възможност, а и във всички случаи не можем да си позволим повече отлагане.
Това вече бе различно. Сега Ардей разбираше, че за първи път Петимата присъстваха на събранието на Съвета, защото щеше да им се наложи да се включат в реални действия, в съответствие със специалните си способности. Без значение дали искаха или не искаха, дали бяха достатъчно подготвени или не, и дали щяха да успеят или да се провалят. Досега ги бяха занимавали с банални въпроси и дреболии формално, от уважение. А сега ги бяха повикали защото имаха конкретна нужда от тях.
– Ако приемем за първостепенна вероятността за намеса на човешки фактор – каза Арган с все повече нарастваща сухота в гласа, – субектът, който предизвиква тези ефекти, според нас, се състои от хора, които са някъде около нас – на земята. Не ни е известно къде се намират, нито колко са на брой. Предвид характера на действията им, които е по-вероятно да са обезпечени с висок порядък на квалификация и технология, а може би и на някакви специфични ментални способности, предполагаме, че са подсигурили и физическата си неприкосновеност и анонимност, и много трудно бихме успели да определим местоположението им чрез стандартни методи. Не е напъло сигурно дали са извън нашата общност и градовете ни, дали не действат отвътре или дори имат техни хора сред нас, които им помагат. Започнали сме общ анализ и проверка в този аспект.
Много рядко в тази среда и на това духовно и управленско ниво можеше някой да изпита, да покаже или излъчи чувството или усещането на гняв. Но сега точно това бе излъчването и внушението от вибрациите в интонациите на Арган. С това той за пореден път им напомни, че вече нищо няма да е както преди, поне за определен период, докато не се реши проблемът. И за това, че определено има проблем.
– Не е сигурно дали ефектът се постига чрез апаратура или по някакъв друг начин, а също дали евентуално тази апаратура е разположена извън нашата общност и градовете или е внедрена сред нас... – Арган с мъка произнасяше тези думи. Той продължаваше: – Не бе сигурно дали ефектът не е в резултат на преднамерено зловредно въздействие върху системите и апаратурите, които ползваме за обучение и във връзка с индуциране на алтернативни състояния. Извършихме най-напред стриктни проверки в тази област на всички системи и апаратури. Обмисляхме хипотезата и за спонтанен негативен ефект от ползваната апаратура за индуцираните алтернативни състояния в процесите на обучение. Повторно проверяваме...
Бяха запазили останалите след Първия край книги в специални условия. Тези, които някога са оцелели и бяха успели да открият. Съхраненото от фондациите духовно наследство на човечеството. Добре че тогава е имало хора, които са помислили за това. Ако не са били те, историята е щяла да започне почти отначало и да се повтори, и сега всичко щеше да изглежда съвсем различно.
Ардей понякога обикаляше многобройните коридори и нива на хранилището, като често внимателно разлистваше различни образци. Отдавна ги бяха възпроизвели в същия им материален вид, както и презаписали в електронни формати. Това бе единственото подобно хранилище на земята и бе разположено в техния сектора, в който се намираше пирамидата, в която живееха той и другите от Петорката им. Древните образци се съхраняваха неприкосновени, но на Ардей бе позволено да ги докосва. Бе част от специалните му привилегии и подготовка. Познаваше съдържанието на всички книги и друг вид информационни носители в библиотеката. Но обичаше реално да ги разглежда и разлиства отново и отново. Часове на динамична медитация сред книги, издаващи специфичния дъх на миналото. Не толкова заради информацията, която съдържаха. Тя отдавна му бе известна и напълно асимилирана с всичките детайли. Всъщност, Вътрешната му библиотека, разбира се, бе много по-богата, разнопосочна и многопластова от съдържащото се в това хранилище, колкото и голямо да бе то по размери. Още повече, че поради своя характер и възможен пряк контакт с Универсалната Вътрешна сфера, една Вътрешна библиотека би могла да е безмерно по-богата от всякакво човешко хранилище на информация.
Първият старейшина бе замълчал за тридесет секунди. После каза:
– Знаете, че координатори от няколко географски сектори и от различни местни структури независимо един от друг ни съобщиха за инциденти от нов порядък... През последните четири дни, откакто започнаха да се появяват тези случаи, направихме най-прецизни проверки и разследване – доколкото е възможно. Надяваме се... считаме, че не е резултат от дефекти или странични въздействия от апаратите за алтернативно обучение. А и с тях никога досега не сме имали опасни странични резултати и проблеми, особено през последните триста години, откакто е била разработена последната актуална модификация на апаратурата...
– Изводите ни – продължаваше Арган, – макар и в този вид, са с висока степен на достоверност, направени са на основата на резултатите от изследвания и анализ по няколко линии и нива; преминали са оценка на съответствие в Долината на изкуствените интелекти; подложени са на три допълнителни кръга оценка от три паралелни групи експерти.
Докато бе продължило мълчанието в залата, Ардей бе отпуснал ума си в каскада от асоциации, формираща мисловния му процес. Връзките на тези асоциации оформяха поредица от мисли, преминаваща в съзнанието му – има сериозна специфична ситуация и Петимата са повикани... Съветът на старейшините отдавна не е съставен от белокоси старци… началото на асоциативната нишка… не нишка, а водопад… не водопад, а океан… Паралелно бе визуализирал ужасяващи картини на древния катаклизъм, ядреното опустошение и окаяното оцеляване, информация и образи, запазени в книжното хранилище на Централната библиотека и отдавна интегрирани в личната му информационна база – във  Вътрешната му библиотека. Асоциативният процес бе бърз и се ускоряваше още повече, като набираща скорост частица в магнитен ускорител. Няколко мига мълчание, в които пред погледа му бе преминала дълга поредица картини, а съзнанието му в крайна сметка окончателно регистрира факта, че в ежедневието им ще настъпи съществена, може би драматична, промяна. Може би промяна в техния свят.
Не беше нужно на Ардей да се обърне и да погледне другите четирима от групата им, за да усети, че всички те вече също са осмислили, че равновесието на досегашното им спокойно съществуване е нарушено.
Мълчанието бе прекъснато:
– При всички случаи – говореше Арган, – за които ни бе съобщено, засегнатите са в аналогично състояние на мозъчната им дейност, като апаратурите ни, с които подробно ги изследвахме, отчитат някои нюанси и по-малки или по-съществени различия. Това би могло да означава, че процесът и самият резултат при всеки от тях е на различна фаза и с различна степен. А може би – не...
До момента на влизането ни в тази зала, засегнатите, за които ни бе съобщено, са двадесет и пет души. Четирима от тях са координатори в различни географски сектори, трима са родители на секторни помощници, осем са деца на координатори и помощници в административни сектори, десет са деца на координатори, научни анализатори, оперативни помощници и съветници в различни сектори на Съвета. Вижда се, че повечето са деца. Първите няколко случаи бяха с възрастни, а всички следващи – с деца. В момента всички те се намират в дълбок сън, от който не можем да ги изкараме. Още не са получавани съобщения за евентуално завръщане на някои от тях. Но се надяваме, че ще се завърнат. Или ние ще положим всички възможни усилия да намерим начин да ги върнем. Съответно, за сега няма данни и за евентуални последващи ефекти от това състояние. Не знаем дали ще има трайни последствия, както и промени в поведението... Когато се завърнат...
Възможно е при опитите за това въздействие децата да са се оказали по-уязвими. Допускаме, че до момента източникът е опитал с повече хора, но за сега само с тези са успели. От друга страна, възможно е ефектът при различни хора, деца или възрастни, да се определя случайно и да произтича не толкова от равнището на тяхната уязвимост, колкото от влиянието в определена степен на някакъв принцип на неопределеност, според който успешното въздействие и похищение зависи от стечение на непознати за нас обстоятелства... Но за сега нямаме съобщения от хората за някакви техни междинни странни състояния през последните дни, които би могло да са индикации, че някой се опитва да им окаже подобни въздействия...
Същевременно, проблемът прогресира и не можем да рискуваме да изчакваме. Възможно е да е активирано като широкомащабно действие – с намерението да засегне още много хора в различни региони на земята. Случаите не са локализирани в определена територия.
Всички мълчаха. Никой не задаваше въпроси. Знаеха, че всичко необходимо ще бъде изречено.
– Все пак, трябва да признаем, че има определена неяснота дали причината е в човешки фактор или е друга. Доколкото това се отнася до източника, не сме в състояние да го идентифицираме и установим с наличните ни апаратури. Логическият анализ показва преобладаващата вероятност въздействието да е предизвикано от човешки фактор в нашето обкръжение, но това не е сигурно...
Ако причината не е в действията на такъв субект или с други думи на човешка общност около нас, а произхожда от друг източник извън човешкото ни общество, извън земята, извън познатите ни измерения или извън нашата познаваема реалност, тогава всичко би могло да е още по-лошо и страшно. Или обратното...
Що се отнася до самото естество на положението на пострадалите, апаратурите с голяма степен на достоверност ни показват, че се касае за непожелано от засегнатия състояние на съзнанието, т.е. за насилствено външно въздействие,  и че има индикации за манипулиране върху "схемите" на личностната самоидентификация, тоест за фактически частично изолиран, блокиран и вероятно преместен  център на самосъзнание, а това ще рече – за похищаване на самоличността. Трудно е да определим точно крайния ефект поради това, че самосъзнанието и личностната самоидентификация не са някакви локализирани структури в мозъка и имат комплексен характер като резултат от общото състояние на асоциативните процеси. При нашите технологии, с които разработваме възможностите за запис, презапис и прехвърляне, се оперира с контактен метод от непосредствена дистанция. Проблемът е, че в сегашния случай на тези похищения очевидно се използва някакъв друг принцип на въздействие от далечна дистанция, което прави процеса за сега непонятен за нас. Толкова непонятен, че граничи с хипотеза за въздействие върху пострадалите от дистанция от наша гледна точка, но вероятно от друга гледна точка пряко чрез достъп през някаква друга физическа и пространствена измерност...
Същевременно, били са наблюдавани няколко подобни един на друг неясни сигнала към обкръжението на засегнатите с мистериозни включвания в домашните им информационни системи, изглежда повтарящи се по някаква схема. Добре е, че хората реагират сдържано и със самоконтрол в тази неприятна ситуация. Все пак нещо сме постигнали в нашата общност.
Петдесет и двамата в Съвета на старейшините винаги бяха удивявали Ардей със своето достолепие и излъчване. И по-възрастните и онези, които бяха биологично по-млади, различни според етапа в своя физиологичен и вътрешен път, седяха спокойно, а около тях струеше такова осезаемо излъчване на добронамереност, одухотвореност, уравновесеност, сила и решимост, че със самото си присъствие тук Ардей всеки път усещаше как се зарежда с още една значима порция енергия и позитивна мотивация. Бе говорил по този въпрос с другите от групата им, които бяха потвърдили това негово усещане. Може би бе свързано със специфичните им способности да възприемат и акумулират позитивното.
– Предвид спецификата на тези случаи, анализите дават основания да се допуска, че локализирането на източника, както и точното определяне на причините за тези въздействия, едва ли ще е възможно да бъде постигнато в приемлив срок чрез стандартни средства и методи.

4.

Арган приключи и, като се облегна в креслото си, обходи с поглед един по един всички петдесет и един старейшини, а после  благо се спря на Петимата, които седяха точно срещу него от другата страна на голямата овална маса.
– Дошло е времето нашата група на Петимата да бъде включена, независимо от това докъде са стигнали със своето обучение и подготовка и какъв резултат на практика те биха успели да постигнат. Още подробности по наличната информация ще намерите в оперативна група 11 – каза Арган като гледаше към Ардей.
После отново се обърна към старейшините като прехвърляше погледа си от един на друг:
– Предлагам нашите Петима да бъдат упълномощени за индивидуален и колективен опит за „Дълбок сондаж“ и навлизане, с цел разкриване на първоизточника. Пълномощията им да са абсолютни, без никакви ограничения. Да действат на момента изцяло по своя преценка. Всеки един от тях. След това съвместно да обсъдим тук евентуалните последващи действия за неутрализиране и възстановяване на равновесието. Освен ако не им се наложи да приемат "на място" незабавни решения и извършат действия за елиминиране по време на сондажа. Разбира се, ако стигнат до такова положение и имат възможности и сили за това.
В залата постепенно се надигна една вълна от звука на лекото потропване с пръсти, която обиколи цялата маса – това бе знакът на одобрение и съгласие.
– Дойде време да помолим нашите момчета и момичета да опитат чрез своите способности да проучат какви са причините за този проблем – продължаваше Арган. –Ако успеят в това, да преценят на място дали може да се реагира и какво може да се направи. Ако имат възможност – да предприемат подходящи действия... Неприятно ми е да го кажа, но събитията изпревариха нашите очаквания. Изпревариха процесите на нашата подготовка по тези алтернативни пътища... Искам да знаете моето безпокойство, че включването на Петимата може да доведе до значителен риск за самите тях – за състоянието им и да води до реални опасности за техния живот. Затова ние отправяме молба към тях за тяхното съдействие и помощ. Доколкото са способни, доколкото имат възможности. С надеждата, че ще успеят да постигнат нещо полезно в тази критична ситуация. И с надеждата, че ще съумеят да опазят себе си. За съжаление към момента нямаме други средства и възможности. Но не можем повече да изчакваме.
Отново вълната на потропване по масата се надигна и обиколи залата.
– Аз и Солейкс също ще се включим!... В „Дълбокия сондаж“... в помощ на Петимата...
В залата се възцари пълна тишина, потропващите пръсти на старейшините изведнъж спряха и застинаха. После тишината рязко се наруши от премествани кресла и няколко старейшини едновременно се изправиха на местата си.
– Арган, Първи старейшино, какво говориш! – обади се един от изправилите се. – Това необходимо ли е?
– Така е, Арган – каза друг.
– Арган, твоето присъствие ни е необходимо тук, особено в тази ситуация, твоята цялостност и неприкосновено присъствие в този Велик съвет... – добави трети.
Арган вдигна ръка да ги възпре и отговори:
– Какво правите! Къде е спокойствието и балансът! Моето присъствие е най-необходимо там заедно с Петимата. Тук с нищо повече няма да съм по-полезен отколкото всеки един от вас. Всеки един от вас може да ме замени, ако се наложи.
– Първи старейшино, Арган, приятелю, трудно ни е да приемем това – обади се четвърти старейшина. Наистина ще имаме нужда от тебе тук. Освен това... Разбираме, че задачата на Петимата може да се окаже опасна и рискована, но... ще има ли въобще необходимост и от твоето пряко участие в „Дълбокия сондаж“?
– Нима сте допускали – каза тихо Арган, – че моето движение по този път, за който някога разказахме със Солейкс, е приключило? Нима смятате, че вече съм остарял и неспособен за друго, освен да бъда Първи старейшина и да говоря в този Съвет? И нима сте мислили, че аз ще оставя своите ученици сами в една критична, неизвестна и опасна ситуация, ще ги изпратя сами в отвъдното, а аз ще остана да се крия в залата на Съвета?
Освен това, аз отдавна имам намерение да предприема едно пътуване. Още откакто нашите другари пропаднаха без следа при последния хипер-експеримент. Сред тях бе и моят син, както знаете. До сега се въздържах. Включително и поради това, че в последно време започнаха да се проявяват редица особени събития, които наблюдавахме. Но вече не. Вярвам, че го разбирате и сте съгласни. Не и при тази нова ситуация...
Ако се случи така, че да не успея да се завърна или ако се налага докато отсъствам функционално, ще определите друг Първи старейшина по съвест, заслуги и старшинство...
Нека не обсъждаме това повече. Тук никой не е незаменим. Но моята помощ и тази на Солейкс ще са необходими за нашите младежи – в тази ситуация, там където трябва да отидат, при това, което биха могли да срещнат...
В тази връзка, моля пълномощията да са валидни и за мен и Солейкс, както и за евентуални негови ученици, които би могъл да предложи и доведе. Макар че... горската общност не се нуждае от нашите пълномощия... но имаме общ проблем, по който трябва да действаме съвместно. Добре е специално да го кажем тук. Нека да се знае. Би било знак за отдаване към тях на признание и почит за тяхното участие и помощ, усилията и риска, който и те ще поемат заедно с нас... Нека да приключим темата.
Ардей познаваше Арган от началните години на живота си. Когато все още не осъзнаваха какво им предстои. Тогава не бяха само петима. Бяха цяла тълпа хлапета, тичащи по склонове на ледници, скачащи по кратери на астероиди, потапящи се в дълбините на водни спътници, плуващи сред масирани електромагнитни полета; подлагани на експериментални модули и семинари с известните по онова време ултрасенси и психомутанти, поучавани от киборги и оставяни за дълго сами в интензивната зона на Долината на изкуствените интелекти; обучавани да бъдат дори изпратени през каналите и проходите в хиперпространството, ако такива бъдат отворени и ако се наложи. Но всичко това бе докато все още бяха малки, още през първите и по-късно през младежките години на живота им. Всичко това предстоеше и на някои от децата-курсанти, които ще бъдат избрани сред сегашните начални възрастови групи.
– Добре – каза Арган. – Налага се решение, по което едва ли някой би възразил. От този момент разпореждаме всеобщ контролиран и диференциран мораториум върху прилагане и практикуване на всякакъв вид алтернативни състояния до разрешаване на проблема. Изключения – да бъдат ползвани като метод само от специално упълномощените от авангарда и при нужда от помощните оперативни групи при действията ни за разрешаване на проблема. Схемата на ограниченията да бъде незабавно разпространена чрез координаторите до родителите и наставниците с указание за внимание и търпеливо изчакване до следваща информация с максимално ограничаване на обсъждането без пряка необходимост. Мисля, че няма възражения? Други предложения?... Добре. Ардей, след като се запознаете с всички подробности в Сектор 11, моля, елате при мен.
Сред старейшините се надигна тихият шум от потропване с пръсти.
Арган замълча за още двадесет секунди и като се надигна от мястото си завърши:
– Приветствам отново всички присъстващи на това събрание на Великия съвет на старейшините. И нека да се надяваме, че Върховната същност на Селенията на Универсалната вътрешна сфера ще ни помага!


5.

Когато съзнанието им се структурира и прие специфичните индивидуални характеристики, продължиха с алтернативните състояния и вертикалните медитации. Тогава все още начална практика за тях. При различни обстоятелства, някои от тях, за съжаление, не успяваха и "блокираха" – те бяха освобождавани от напрежението и този вид ангажименти. Постепенно бяха останали само Ардей, Ардон, Ердин, Рандин и Рандей – две момичета и три момчета.
Ардей знаеше, че идеята за „Дълбокия сондаж“ се бе появила години преди това в младостта на Арган и Солейкс. Те бяха откривателите, основателите, учителите... Но малко хора тогава са разбирали за какво точно става въпрос. Необходимо е било да мине известно време на съмнения и спорове след публичното оповестяване на тяхното откритие, учение и практика, докато тази идея била приета. Въпреки, че за наставниците на Арган и Солейкс и за тогавашния Велик съвет на старейшините не били тайна техните интензивни занимания и изключителен напредък във вертикалната медитация, обявеното в един момент от тях вътрешно навлизане и цялата им теория първоначално били посрещнати с недоверие и снизхождение, и определени като техни субективни възприятия и неправилно тълкувани ефекти на обучението в алтернативни състояния и на практиките по вертикална медитация, както и като изкривено представяне на нереалното въображаемо за обективна вътрешна реалност. Нещата стигали дотам, че почти ги упрекнали, че са се наговорили в желанието си да бъдат оригинални и забелязвани. Това било най-голямата обида за тях. Такъв упрек бил напълно несъвместим с тяхната същност и хвърлял сянка върху всички предишни години на тяхното обучение и развитие. Как се развили нещата впоследствие не било съвсем ясно, защото Арган и Солейкс за известен период замълчали и престанали да говорят за тези неща и въобще да споменават за тази тема. Докато един ден се подложили на специално модифицираната напоследък апаратура за регистриране на различните степени на вертикалната медитация. Изкуственият интелект, който свързали с апаратурата определил, че медитативното състояние на Арган и Солейкс прескача последната позната на апаратурата степен, прескача всякакви граници и излиза извън всички категории, присъщи на вертикалната медитация, както и извън капацитета на апаратурата. Известно време по-късно Арган и Солейкс поотделно публично доказали своите способности и новите си възможности с овладяване от всеки от двамата на своята Вътрешна библиотека. В продължение на часове демонстрирали пред Съвета на старейшините и пред учени от секторите на Съвета паралелни възприятия и цитирали невероятен обем информация, показвайки неизвестни до този момент възможности. Тогава наблюдаващият демонстрацията Изкуствен интелект заявил, че такова състояние и капацитет не е познат досега за човек и, според собствените му аналитични ресурси, тяхното състояние съдържа причини, предпоставки и елементи, излизащи  извън познанията и капацитета му. След това Арган и Солейкс престанали да обсъждат тези въпроси, макар че информацията за техните демонстрации за кратко време се разпространила навсякъде, заедно с тяхната теория и философия. Идеите им намерили разширяваща се подкрепа. Години по-късно, когато те станали наставници, успехите на техните ученици, доказани също и с апаратура и с публични демонстрации, окончателно потвърдили техните идеи и теория за Вътрешните сфери и дълбокия сондаж.
Ардей много добре знаеше, че благодарение на този вид апаратури за регистриране на фазите във вертикалната медитация, многократно модифицирани за изследванията с Арган и Солейкс и техните ученици, бе възможно сега да се установи естеството на състоянието на пострадалите и да се говори за опит или различни степени на отвличане на самоличност. Ардей знаеше също, че за установяване на спецификите и фазите в състоянието на пострадалите бяха използвани и модификации на контролиращите апаратури от комплекса нови технологии, разработвани за запис, презапис и пренасяне на съзнанието и самосъзнанието във външен носител. Създаването на базовите прототипите на такива апаратури отдавна бе започнало в сферата на науките и технологиите на мнемографията и мнемотелеметрията, които от своя страна стояха в основата на всички сегашни апарати за обучение в алтернативни състояния.
Ардей често се връщаше към своите ранни детски и младежки години и преживелици. Всичко бе запечатано във вътрешната му "база-данни" и винаги, когато решаваше да си даде малко свободно време за собствено удоволствие, навлизаше във Вътрешната си библиотека и се впускаше по някой от коридорите, които водеха до спомените от една или друга ситуация.
Всъщност, всичко, което се бе случило досега в живота му, от неговото раждане до този момент, се съхраняваше записано там вътре в съзнанието му и той често с удоволствие „сърфираше” сред цялата тази ценна информация, до която бе успял да си създаде постоянен достъп, преминавайки в съответната алтернативна реалност на образите, пространствата и ситуациите на своите спомени.
Всичко онова, което можеше да се обобщи с понятието информация, постъпило и обработвано в неговия разум от началото на битието му, се бе натрупвало там, макар и той не винаги като дете да бе осъзнавал това. Безсмислено бе предоставянето на такова знание, което не можеш да асимилираш и оцениш, докато не успееш сам да откриеш пътя към своя вътрешен Портал, за да стигнеш до тази информация, натрупана в съзнанието ти. Така нареченото „сърфиране” бе дума, останала от древността. „Сърфирането” бе за удоволствие. То бе плавно, постепенно, може би лениво, дори често хаотично. А когато бе необходимо бързо да се изрови информация или да се стигне до важно решение, не се сърфираше. Тогава се налагаше да се прониква интензивно и директно и да се прескача, но „прескачането” не бе толкова елегантно, живописно и приятно, както бе „сърфирането”. Всъщност и „сърфирането” и „прескачането” бяха процеси доста по-различни и сложни от едно сърфиране или прескачане. Затова Ардей използваше други свои понятия, трудни за възприемане от онези, които все още не бяха тръгнали по пътя на тези практики…
Заседанието приключи.  Ардей, Ардон, Ердин, Рандин и Рандей станаха след старейшините и се отправиха към Сектор 11, за да разгледат наличната допълнителна информация.