2. - Дълбок сондаж I. 1. 2018

Евгени Георгиев Алексиев

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ПЪРВА ЧАСТ


ГЛАВА ПЪРВА

I. Дискусия за нищото
Спомням си контакта ми с Томак.
Знаете ли кой е Томак? Нямате представа за техния свят. Само ще ви спомена сега накратко за него, защото това са светът и хората, в които аз се влюбих и душата ми остава завинаги заедно с тях. Томак и другите деца бяха в совалката на учебна обиколка, наблюдаваха земята през прозрачната стена. Още почти в началото на полета, Томак предизвика дискусия. Това се случваше няколко часа преди да светне червеният панел със сигнала за тревога…
– Не е ли странно – казваше Томак. Беше притиснал чело в гладката повърхност на илюминатора, заемащ цялата стена на обширното помещение. – Молекулите на кожата на моето лице са плътно приближени до молекулите на синтетичното стъкло, но въпреки моето субективно усещане, в действителност кожата на лицето ми въобще не се допира до стъклото. Когато достигнат определено минимално разстояние, тези молекули се отблъскват и структурите им нито се сливат, нито се докосват. Същото е и когато ходим по земята. Материята на подметките ни въобще не достига до материята на подовата настилка. Допирът е само привиден.
– Ехо! – Марнея подскочи към Томак. Бяха изключили гравитационното привличане, за да им дадат възможност да се пореят из залата в безтегловно състояние. – Къде се размечта? Сега ли се сети за силите на силното и слабото привличане и за логичното отблъскване на зарядите с еднакъв знак, хихи, Томак се е вдъхновил днес за разкрития в областта на физиката на материята.
– Зависи какво имаш предвид под "докосване" – обади се Неос. – Силите се "докосват". Ако приемеш източника и носителя на силата като част от структурата...
– Като си представя – прекъсна го Томак, – че по-голямата част от всичко, което възприемаме като плътна материя и някакво вещество, е всъщност празно пространство... – след това ловко отблъсна Марнея по посока към Неос.
– Хей, я не ме бутай!
– Всъщност, въобще не съм те докоснал – отвърна Томак.
– И зависи от дефиницията ти за понятията за допир и за изражението на границата на обекта – допълни Неос.
– Предвид съотношението на размера – продължаваше Томак – на атомното ядро спрямо диаметъра на атома като включим горните нива на орбитите на електроните... е, ако въобще може да се нарекат орбити техните вибрации и прескачания... Все пак... И всичко между тях е съвсем празно пространство, там няма нищо.
– Знаеш, че не е точно така – подхвърли наставник Маурей. – Ако нямаше нищо, не бихме могли да извличаме енергия от вакуума.
– Ако оприличим ядрото на атома с едно кълбо за игра, електроните на атома ще са малки топчета или дори точки, които подскачат и обикалят далече в пространството през няколко километра от кълбото и всичко помежду им е сякаш празнота, вакуум, празно пространство, в което няма нищо.
– Очевидно съвсем не е нищо, освен че ние така го виждаме – добави Маурей.
– Нали от наша гледна точка там няма нищо – настояваше Томак като хвърли любопитен поглед към приятелите си. Не за първи път ги предизвикваше и дразнеше по тези теми.
– Ами силите... – Неос се завъртя през глава. – Представяте ли си какъв е интензитетът на силата, която задържа тези топчета през няколко километра! И по какъв начин тази сила се предава в нищото щом като там е само празно пространство?
– Не казвай пак – веднага отвърна Томак – за древната теория за многобройните микроскопични частици с екзотични имена, които уж предавали силите. Как са я наричали – "стандартен модел"!
– Вярвали са – добави Неос, – че някои от тях може да са свързани с естеството на силите.
– Подход или модел – заяви Томак, – който не решава проблема. Който ми напомня за старата шега за кокошката и яйцето.
– Факт е – отбеляза Неос, – че разнообразни фамилии от всякакви частици са били регистрирани в магнитните ускорители.
– Да, многобройни видове частици – каза Томак, – които се появяват и отново изчезват точно там, откъдето са дошли. Връщат се във "вътрешната реалност", там, откъдето извличаме вакуумната енергия. За да се появяват тези частици, вместо да получат, хората са влагали енергия, която после губели с тяхното завръщане в "нищото". Всякакви излишни формати на частици, които можем да създаваме като си хабим енергията, която после трябва отново да възстановяваме. Имат значение доколкото се появяват при експериментите за проучване на хиперпространството.
– Според онази теория – отвърна Неос, – някои от тези частици може да са носители или да представляват различните сили.
– Коя е първопричината? – каза Томак. – Кокошката или яйцето? Ако някои от тези частици са носители на едни или други сили или по някакъв начин ги предават, нали отново възниква въпросът по какъв начин те взаимодействат с обектите, как те предават съответната сила?
 – Нали имат така наречения "спин"? – отбеляза Неос. – Различните видове спин  си взаимодействат. Колкото и да е сложно да го визуализираме, някак си се защипват. Различните спинове са нещо като различни формати вибрация, или вибрация в състояние на пълна или на различни варианти частична „ротация”, които си взаимодействат и взаимно се напасват и допълват или си пречат. Нещо като парчета на мозайка, като елементи с различна форма, които си подхождат и зацепват...
– Каква ти „ротация” в състояние на вибрация – намеси се Марнея, – тоест обратното... кой там ще се върти, това да не са някакви колела! Дали пък не са просто състояния на пълно или различна степен на частично присъствие в нашето измерение, по точно в трите измерения на нашето пространство… Може различни части от тях да се подвизават едновременно и в други измерения и от това да произтичат различията и съответните им взаимодействия…
– И какво от това? – възрази Томак. – „Ротация” или „присъствие”. Не се ли отнасят техните взаимодействия и ефекти за близките дистанции? Какво обяснява това? Това би могло да се отнася донякъде за едни сили, но не и за други. Как се предава силата от по-голяма дистанция извън ограниченията на микроскопичното поле, в което такива отделни частици вибрират по странния си начин, модел или формат и евентуално се зацепват, както казваш? Чрез какви мистериозни механизми? Или с други думи как те предават от дистанция съответната енергия, която да въздейства на обекта да се премества по определен вектор в пространството?
– Обмен на съответните частици пресичащи пространството, те бягат насам-натам и предават силата… – подметна Неос.
– Нима, дори и на големи дистанции в реално време – отвърна Томак. – Изглежда малко вероятно. Нещо не пасва тук.
– Ами… не е задължително – каза Неос – всички взаимодействия на дистанция да са предизвикани от подобен обмен на сновящи или прескачащи в нашето пространството частици.
– Хм. Казваш – „сновящи в нашето пространство”. И каква би била алтернативата?
– Да използват „заобиколни” пътища за пряк контакт на дистанция.
– Всъщност – каза Томак – въпросът по-скоро би бил, по какъв начин енергията, която предават при контакт, въздейства на обекта да се премества по точно определен вектор или модел в пространството.
– Хей! – обади се Марнея. – Това сега ли го измисли? За първи път го казваш! Силата е енергия, която въздейства на обекта да се премества по точно определен вектор или модел в пространството!
– Сънувах го тази нощ – продума Томак. – По-точно е да се каже, че обектът се премества "през пространството". При разширяването на собствената ни Вселена обектите се отдалечават един спрямо друг и това по същество е относително движение. Има отдалечаване, има промяна в координатите в пространството едни спрямо други, има движение. Но това не означава, че точно това конкретно относително движение представлява движение "през" пространството. Същевременно, то е движение "в" пространството.
– Не е ли движение на самото пространство? – подхвърли Марнея. – Разширяването, промяната, преместването...
– Тогава! – отвърна Неос – Какво само по себе си ще рече "пространство"?
– Нали не можем да видим – не отстъпваше Томак – нито да измерим структурата на пространството, независимо от това, че "знаем" за нейното съществуване! Правилно ли казах, че "знаем"? А дали можем да сме напълно сигурни, че такава структура съществува? Макар че... логиката на явленията говори за това, че пространствената структура съществува и се намесва. Скритата същност на древната теория на относителността се е основавала на наличието на такава структура и само с нейните въздействия е можело да се обяснят физическите проявления, които са й придавали достоверност. И все пак! Ние не я виждаме. За нашата еволюция и съществуване това никога не е било необходимо. Оцеляването на вида ни не е било обусловено от необходимост да виждаме или да усещаме структурата на пространството. Поне досега... Ние бихме могли да видим и евентуално да усетим само празнотата и нищото – особено когато сме в космоса и се отдалечим от совалката. Аз съм усещал това... Иначе, всичко около нас съвсем не изглежда като нищо. Но дали е така? Въздухът, който дишаме е съставен от молекули и атоми, по-голямата част от които и сред които е едно нищо, празно пространство – от наша гледна точка и според нашите възприятия. Огромни територии между атомни ядра и електрони, в които няма нищо. Ами празното пространство между молекулите? Е, ние си го възприемаме като въздух и го дишаме. Но това е така и с всичко останало, и с това стъкло, през което гледаме навън. И то е съставено предимно от празно пространство.
– И пронизано надлъж и нашир от сили – добави Неос.
– Ако е толкова празно – включи се отново Марнея с донякъде заядлива интонация, на което Маурей повдигна вежди, – защо тогава главата ти се опира в него и не може да премине?
– Дори и между частиците, които съставят атомните ядра, има сравнително огромни територии празно пространство – не се предаваше Томак, – както и между частиците, които на свой ред съставят по-големите частици, и така до безкрайност.
– Не е ли там царството на "спиновете"? – каза Марнея.
– Ами да – отвърна й Томак, – сигурно, царството на спиновете, на квантите, на структурата на пространството, на микроскопични черни дупки и сингулярности, на проходите към хиперпространството и на какво ли не още – порталите или може би само преддверията към вътрешната реалност... Енергията, която извличаме от вакуума...
– Тя и главата му на Томак се състои от същото празно пространство – прекъсна го Неос като се засмя. – Ха-ха. Много мозъчни молекули и атоми, които представляват предимно празно пространство.
– А силите между частиците, които поддържат структурите! – не се стърпя пак да се намеси Марнея. – Празното пространство е царството на силите, те го изпълват!
– Празното пространство не е толкова празно – отбеляза Неос. – Силите не само поддържат структурите, но и са тяхно продължение.
– Какви частици! – отвърна Томак като се отблъсна от тавана и се насочи към Марнея. – Какви структури! Знаете, че не са никакви частици! Колкото по-надолу слизаме в микросвета, толкова повече изчезва същността им на частици, докато не стигнем до една чиста и проста енергия. – После Томак хвърли кос поглед към Неос и допълни: – Древната битка между "стандартния модел", "квантовата механика", "относителността" и всякакви "велики обединения"... Кокошката и яйцето.
– Значи главата на Томак е чисто и просто една съвсем проста енергия, разпределена в нищото – Неос продължаваше да се подсмихва, обичаше да намира веселата страна в сериозни разговори, които често започваха в групата им. Винаги с удоволствие приемаше предизвикателствата на Томак. За разлика от него, сега Томак продължаваше да разсъждава, вперил поглед в пръснатите в пространството зад илюминатора светлинки на звезди и далечни галактики.
– Тогава – не отстъпваше Марнея – щом като това нищо е царството на силите и тези сили поддържат самите структури на материята, се налага само да различаваме самата енергия, която в същността си представлява масата и веществото, от "нищото", което е проводник на тези сили...
Томак се обърна към нея и като мълчеше я изгледа. Марнея се зачуди какво ще й каже сега.
– Нещо не виждам целта на тази констатация в контекста на разговора ни – отбеляза Томак. – Нали говорим за начина, по който "нищото" може да е проводник на силите? И доколко празното пространство е наистина празно. Освен това, тази енергия на базово ниво, т.е. вибрацията на тази енергия, е вместена в същото това "нищо".
– Не "която", а "каквато" – поправи я Неос, а после, като погледна към Томак, добави: – а и самата структура на това "нищо" в основата си води в крайна сметка май пак до енергия, или нека кажем направо – представлява такава, каквото и да означава понятието "енергия".
– Или да кажем обратното – отвърна му Томак, – че тази "енергия" на базово ниво в крайна сметка се отъждествява със същността на "нищото".
– Може да е вместена – енергията, каквато в основата си представлява масата – в структурата на това "нищо" – възрази Марнея като се обърна към Томак, – и дори някъде, на някакво ниво да се отъждествява с него, но в нашия свят, в нашата реалност очевидно по някакъв начин я променя и й въздейства. Иначе как ще направим разликата? Ти сам спомена за древната теория – за видимите проявления и ефекти на относителност, на които се е основавала. Там където се фокусират енергийните вибрации, линиите в структурата на пространството със сигурност се променят – разширяват се или, казано иначе, се отместват.
– Разширява се съзнанието ти в алтернативно състояние, но дали чак в такава степен и линиите на пространството! – отвърна й Томак. – По-скоро трябва да изтъкнем, че със сигурност се променя чувствително интензитетът на вибрацията на енергията на базово ниво и съответно състоянието на частиците, когато те или обектът, който съставляват, преминават през тези линии – пресичат пространството – и особено в зависимост от това с каква скорост преминават. Ясно е, че има праг на скоростта, след който започват по-съществени качествени промени. И това явно е свързано със самата структура на пространството. От тук следват известните представи за някакви аномалии във времето, както и някои илюзии от "относителността", до голяма степен объркали в миналото представите за физическата реалност и за нейната единна синхронизация.
– Може пък при определени условия да настъпват съществени промени в структурата на пространството и в нейните линии – възрази Неос. – Иначе, в тази необятна вселена в по-далечна перспектива бихме били обречени...
– Е да, нали на такава хипотеза са базирани хиперекспериментите и към такава цел са насочени – съгласи се Томак.
– Хипотеза или по-скоро закономерност – допълни Неос. – Все пак, осъществените вече хиперексперименти, макар и неуспешни, не са ли показали, че в структурата се получава пробив?
– Аз пък ще ви кажа – скокна Марнея, – че и стъклото на илюминаторът, и подът, и целият кораб са само частен случай. Я си представете, че на мястото на инертната синтетика на илюминатора бе плазма или просто обикновен киселинен разтвор! Няма да се докоснете ли!
– Както казах, зависи от дефиницията – каза Неос.
– Моите атоми, или поне кварки – отговори Томак – пак ще си останат недокоснати и непокътнати.
– Котето по гръб не пада – заяви тържествуващо Марнея. – Нали говореше за докосване между молекулите!
– Ами да! И по какъв начин молекулите се докосват? – веднага й отвърна Томак. – Къде точно се докосват?
– Така де! – побърза да отбележи Неос. – Трансформацията не е докосване! Нови структури, нови обекти – няма докосване.
– Значи тогава наистина зависи – рече Марнея към Томак – от това какво разбираш под "докосване"...
– В квантовия свят май нищо и никой не се докосва! – прекъсна я Неос.
– ...Докосване на обекти, а и какво имаш предвид под "обект" – Марнея хвърли многозначителен поглед към Неос и, като се обърна към него, продължи: – А пък ти, като ни казваш, че и структурата на "нищото" се изразява в крайна сметка в енергия, защо не ни обясниш как така силите успяват хем да поддържат структурите, хем да се явяват едновременно и тяхно продължение!
– Очевидно едни сили поддържат структурата, а други се явяват нейно продължение – отговори Неос.
– Очевидно, за да могат да са продължение първо трябва да са част от самата структура – подхвърли Марнея.
– Ясно е, че силите са само изражение на съответни свойства и техните взаимодействия – отвърна й Неос, – свойства на частици и структури, изглежда представляващи по същността си вид енергия. Енергиите съставляват и изпълват света, а техните взаимодействия го управляват. Всички видове енергия водят до една единна същност... Нещо такова.
– Я, моля те, ми формулирай смисъла на понятието "свойство" в този контекст и откъде тези свойства произтичат – не се предаваше Марнея.
– Нали говорехме за различните видове спин – отвърна й Неос. – Те са в основата на свойства и взаимодействия.
– Така ли? Хм... А ще обясниш ли тогава, от какво в крайна сметка се определя различни базови частици да имат различни видове спин?
– Нали сама го каза – отвърна й Неос. – Различни проявления на „ротация” или на „присъствие”.
– Не, това май ти го каза – сопна се Марнея. – Но ми кажи, кое предизвиква и определя придобиването на съответния различен спин?
– Същността и характеристиките на генезиса на Реалността – отговори Неос.
– О, я чакай! – подскочи Марнея. – Ти с това въобще съвсем нищо не ми казваш!
– А ти пък какво очакваше! – каза Неос. – Отиваме твърде далече…
– А и въобще – продължи атаката Марнея, – откъде се поражда и какво предизвиква базовата вибрация на частиците?
– Енергията – отговори Неос. – Енергиите на вътрешната реалност…
– Ако трябва да се водя по вашия акъл – намеси се Томак, – така наречената частична „ротация” може да е абстрактна наша визуална представа за изражение на същността, а евентуалната степен на „присъствие” в нашата измерност с трите ни измерения би могла да е причина. Но, нека да погледнем от друг ъгъл тази проблематика – очевидно, базовите частици с различен вид спин не са чак толкова базови, а са съставни. От техния състав се определят различните формати на спин. В крайна сметка както базовата вибрация, така и различните формати спин и взаимодействия, а съответно свойствата и действащите сили, очевидно се определят от контакта и взаимодействията им с елементите в структурата на пространството и, разбира се, под въздействието на енергиите във вътрешната реалност.
– Хей, вие двамата май сте се съюзили срещу мен! Нали преди малко говореше, че самите базови частици в същността си се свеждат до някакъв вид енергия! Както и самите елементи на структурата на пространството!
– Ами да! Няма противоречие. Къде го видя? – заяви Томак.
– И как тези свойства – продължи Марнея – се предават на дистанция през празното пространство, за да се стигне до взаимодействия в обширни полета? А и колко различни видове енергия има? В какво се състои разликата? Я, моля, ми формулирайте какво всъщност представлява енергията! Онази на базовото ниво на частици и структури, за която говорите!
– Структурата на пространството и нейните промени под въздействие на енергиите – каза Томак. – Само че ние не можем да я видим.
Маурей се обърна към Томак:
– Казваш, че не можем да видим структурата на пространството и това е вярно, но доколкото се отнася до обичайните ни сетива и до стандартните измервателни уреди, с които сте запознати. Вие още не сте започнали модула по структура на пространството и измеренията в курса по алтернативна квантова космология. Но технологията на хиперпространствено навлизане се базира точно върху принципа на разцепване и редуциране на тази структура, за да се отвори проход. Разбира се, за сега все още остават някои проблеми и рискове, но продължаваме да работим за преодоляването им. От друга страна, както сте чували, твърди се, че чрез вертикалното медитативно проникване могат да бъдат открити пътища за визуализиране на тази структура, а и не само за визуализирането й. Но това всеки от вас ще разбере евентуално след известно време. Аз лично досега все още не съм успявал напълно да го постигна, може би някой от вас ще успее. Но ще ви трябва много практика, усилия и търпение.
Всички замълчаха, замислени над думите на наставник Маурей. След една минута Томак наруши мълчанието.
– Иска ми се лицето ми да се слее със стъклото и да премине отвъд, а аз да потека след него и да премина през тази стена, да изплувам и полетя навън.
– Ауу – засмя се вяло Марнея. След думите на Маурей в залата се бе възцарила сериозна атмосфера, но й харесваше да се закача с Томак и не пропускаше удобен случай да реагира. – Ами направи го де, нали можеш, не можеш ли?
– Разбира се, че мога – Томак и за миг не се поколеба да й отвърне. – Но не искам да го правя като визуализация, или като индуциран осъзнат сън, или дори като паралелно възприятие, или…
– Охо – не се стърпя и го прекъсна Марнея, – да не би да можеш!
– Бих искал да мога да го направя реално. А другото сигурно няма да е особен проблем – продължаваше Томак с горда физиономия и сериозна интонация. – Дори ако не съм в състояние да го направя сега веднага, знаеш, че по принцип не би било проблем.
– Реалността, създавана от възприятията и съзнанието, колкото и да се базира на материални носители и да изглежда идентична, все пак май е различна от реалността извън съзнанието – обади се Неос и доуточни: – Създаваната от съзнанието и оставаща вътре в съзнанието...
– Това пък какво беше? – каза Марнея. – Естествено, че отражението в съзнанието е различно от отразявания външен материален обект!
– Всъщност, имах предвид – уточни Неос, – разликите между създаваната в съзнанието реалност, която произтича от отражение на външната среда и такава, която като собствен продукт не е резултат на пряко отражение.
– А казват – възрази Марнея, – че съзнанието има капацитета за генериране и съхраняване на точни еквиваленти. И който съумее да овладее Вътрешната си сфера, може да се убеди в това.
– Тези техники сигурно скоро ще ги овладеем напълно – отбеляза Томак. – Все някога ще ги овладеем. Би трябвало. Но аз имах предвид нещо друго.
– Така ли? И какво си имал предвид, многознайко? – Марнея се стараеше да поддържа и стимулира разговора им, а всички останали деца-курсанти в залата бяха затихнали и вперили очи в тях, като се наслаждаваха на спектакъла на техния спор.
– Имах предвид реално, в нашето физическо пространство и измерение. Ако владеехме в по-голяма степен… – Томак замълча и се замисли.
– Ако владеехме какво? – попита Неос.
На този въпрос Томак не отговори. Май и той не знаеше.
– Ако владеехме…
– Кажи де, какво ако владеехме? – настояваше Марнея, като усещаше, че сега вече го е хванала натясно.
– Може би някога… – промърмори на себе си Томак.
– Ти добре ще потечеш през стъклото – поде отново Марнея. – Но дали ще успееш след това да потечеш и в обратна посока?
– Томак ще обърне стрелата на времето – подхвърли Неос. – Ако въобще има нещо такова!
– Разбира се, че няма – каза Томак. – Това са глупости.
– Или може би искаш да се изпариш във вакуума? – продължи Марнея.
– Да се изпари щом иска – допълни Неос. – После ще го извлечем във вид на енергия от нищото. Ще те чакаме утре по това време на терасата при трети вакуумен енергогенератор на нашата пирамида – Неос започна да хихика.
– Може и да се изпаря – отвърна Томак. – Или просто на вас така да ви изглежда, а всъщност да се окажа на съвсем друго място. Не виждате ли, че нещата не са толкова елементарни, колкото ни изглеждат.
– Нещата не са такива, каквито изглеждат – обади се Неос.
– Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат – каза Томак.

II. Солейкс

Солейкс живееше в триетажна дървена къща, разположена в крайната част на селището. От твърдия нар, върху който лежеше, имаше гледка и в четирите посоки към зеления гъсталак на дърветата, пръснати на малки горички из равнината, хълмистия терен в подстъпите към планината с нейните далечни заснежени върхове и златистата ивица на пясъчния бряг, тук-там прорязана от потъващи във водата скали, преминаваща в различните нюанси на синьото, докато цветовете се изгубят в тъмната лента близо до хоризонта. Стаичката му за съзерцание и медитация бе с четири остъклени стени.
Солейкс затвори очи и се взря в зърнистата структура на черната стена, която се появи пред вътрешния му поглед. Всъщност, това виждаха очите му и възприемаше мозъкът му след като бе затворил клепачи. Концентрира поглед към централната част на стената и като избра една светла точка започна да я разширява. Около светлото петно постепенно се оформяше непозната все още конфигурация от сребристи проблясъци. Петното се бе превърнало в някаква светлинна фуния, която започна да го привлича. „Много бавен е процесът“ – помисли си Солейкс. – „Крайно време е да премина към следващо ниво и всичко това да става без толкова протакане. А може би съм започнал да остарявам? Може би за всичко си има определено време в живота и когато изпуснеш момента можеш да стигнеш само до някъде, не можеш да се надскочиш.” Все пак, не искаше да приеме тази теза. Фунията го бе засмукала и сега той стоеше на брега на речния поток, преминаващ на петнайсетина метра от неговата къща.
Забърза през мостчето към един от тунелите, формирани от плътните корони на дърветата в тази част на горичката отвъд реката. Влезе в прохода между гъстия храсталак и след няколко метра се озова пред портата на обширна зала, чиито стени бяха целите покрити с рафтове изпълнени с разноформатни книги. В основата на стените по целия периметър на залата се бяха наредили арковидни портали с обковани двери. Между тях стълбища водеха нагоре към второ и трето нива, на които по стените обикаляха балконади с множество входни арки, портали, тунели и по-малки врати.
Солейкс се огледа за Арган. Искаше да го види. Още с навлизането си през светлата точка, превърнала се в сребристо петно, той мислеше за него и го призоваваше да му се яви. Дали този път щеше да успее да го намери или да го подтикне да влезе? Или отново нищо нямаше да се получи. Засега Арган го нямаше, или… една полупрозрачна издължена фигура в средата на помещението започна да придобива очертания и накрая се оформи като човек с вида на неговия стар приятел.
Арган се бе подпрял на една колона в центъра на залата и го чакаше.
– Така е, прав си приятелю – шеговито започна Арган. – Вече май остаряхме и ставаме по-бавни. Май няма да успеем да преминем по-нататък по този невероятен път, по който заедно поехме преди толкова години. Сега е ред на по-младите, те сигурно ще имат по-голям шанс.
– Остави това – отвърна Солейкс. – Знаеш, че не съм съгласен с такава теза – животът е все още пред нас, ние сме силни и пътуването ни ще продължава. Преди години бяхме успели да преминем доста по-нататък, но после допуснахме да се получи регрес. Сега... Има нещо друго и важно, което трябва да обсъдим. Затова исках да те видя веднага. Усещам, че окончателно настъпва период на проблеми.
– Така е – каза Арган. – Това вече е ясно. Разбирам за какво говориш. Събитията при вас бяха предвестникът. Такъв вид явления няма как да не водят до проблеми и последствия.
– Ясното е, че явленията са взаимно свързани. Това, което става при нас би могло да е само следствие от някои действия, които са били извършени при вас – рече Солейкс. От тона му бе ясно, че няма ни най-малко съмнение в правотата на думите си.
– Ти за старите неща ли говориш – попита Арган, – или от завчера има и нещо ново?
– Има и ново! – отвърна Солейкс. – Те се явяват все по-често – и вчера вечерта, и тази сутрин отново.
– Значи и при вас се е случило същото! Тъкмо щях да ти се обадя, за да ти разкажа – каза Арган. – Колко от вашите са в това състояние?
– Кое състояние? – учуди се Солейкс.
Арган се размърда нетърпеливо в креслото, в което бе седнал и му се сопна:
– Ти за какво говориш? Нямаш ли предвид същото?
– Какво да имам предвид? – рече спокойно Солейкс. Усещаше напрежението на Арган и вече се питаше какво е станало в пирамидите. 
– Състоянието на сън – отговори Арган, – от което не можем да ги извадим.
Солейкс на мига осмисли какво му казва Арган.
– Не, нямах предвид това – каза Солейкс. – Но това е важно. Защо аз още не знам! От кога се случва при вас?
– От два дни.
– И досега не сте ми казали! – удиви се Солейкс.
– Трябваше да изчакаме, за да разберем за какво точно става въпрос – отговори Арган.
Солейкс чуваше гласа на приятеля си, но още преди думите и фразите да бъдат изговорени, казваното от Арган мигновено нахлуваше в ума му с образи и значение. Разговорът се проектираше и вливаше директно в съзнанието му с неговия смисъл.
– Как можеш да изчакваш при сегашното положение! – каза Солейкс. – Два дни да изчакваш за такова нещо!
– Става дума за заспали хора.
– А при нас става дума за будни млечнобели фантоми като от сънищата! Трябваше веднага да ме уведомиш.
– Как да те уведомя веднага, докато не се разбере какво е? Тъкмо щях да ти се обадя.
– Виждаш какви неща се случват през последните месеци.
– Не бяхме сигурни какво точно става.
– Важно е и със сигурност е свързано с явленията при нас – констатира Солейкс.
– Ти за друго ли говореше? – поинтересува се Арган. – Като спомена, че има нещо ново, помислих, че и при вас са се появили същите случаи.
– Има ново, но не е свързано със сън. – отвърна Солейкс. – При нас засега няма такова нещо. Поне до момента не са ме информирали и за такива истории. Малко ни е всичко друго, та само и това оставаше! Но е ясно, че в различните събития има нещо общо.
– Тогава какво имаш предвид? – попита Арган. – Сигурно нещо различно от онова, което вече знам. Каза, че окончателно е настъпил период на проблеми. От доста време се надявах да не стигаме до такава констатация.
– Хм… А „онова“ досега да не би да е малко!
Бяха се разположили в дълбоки кресла около една масичка до колоната в средата на залата. Върху масата изпускаше пара съд с напитка, две чаши се бяха подредили до този голям чайник.
– Трябва да проумеем същността на това, което става – каза Солейкс. – Защо при нас нямаше такива явления преди вашия последен хипер-пространствен експеримент, а се появиха известно време след него?
– Изглежда всички нови странни събития напоследък са свързани с експеримента.
– Тези случки зачестиха през последния месец – продължаваше Солейкс. – Откакто започнаха да се появяват, три месеца следваха една след друга с ускоряваща се периодичност и с някои разлики в участващите.
Солейкс също чуваше гласа си да изрича думи и изречения, но същевременно имаше усещането, че всяка негова фраза се формира за миг и още докато започваше тя вече бе изречена. Чувстваше как мислите му отлитаха като светкавици и се насочваха към приятеля му.
– За повечето неща сме разговаряли – рече Солейкс. – Освен за вчера и за тази сутрин. Тези истории продължават и усещам вече качествен прелом. Не можем да се отнасяме към тях просто като към поредни екзотични случки, да ги приемаме като даденост и да изчакваме.
Арган се размърда нетърпеливо.
– Хайде, казвай по-бързо, че времето ме притиска.
Солейкс бавно се пресегна и започна да си налива чай.
После, като се вглеждаше в лицето на приятеля си, каза:
– Да, времето ще започне да ни притиска. Но нали знаеш, че поне тук времето ни почти не тече, няма същата протяжност.
– Дори така да е – рече Арган, – отвън ни чакат много задачи, имаме много работа за свършване. Очертават се сериозни проблеми, с които ще трябва да се преборим. Затова и щях да ти се обаждам. Нямаме време за общи приказки, нямам търпение за неща, които вече сме обсъждали многократно...
– „Призраците“ – прекъсна го Солейкс, – отново се появиха вчера.
– И какво е различното от предишните пъти? – попита Арган.
– Този път се появиха в самия център на селището. Дошли са като на среща, с намерението да ги видим. Същите безплътни млечнобели фигури. Доста хора се струпаха да ги гледат. Онези сякаш търсеха контакт. Беше гротескна ситуация. Нашите пак се опитваха да ги докоснат, но ръцете им преминаваха през телата на пришълците. На гостите изглежда им се искаше да са от плът и да можем да ги хванем. Но не се получи и за пореден път бяха разочаровани.
– Значи подобно на предишните случаи. Вчера същите ли бяха или имаше различни? Дойдоха ли някои от онези, които са се появявали предишните пъти?
– Имаше нови лица, имаше и от предишните.
– А от нашите?
– Двама.
Солейкс знаеше, че Арган има предвид изчезналите преди година изследователи по време на поредния тогава експеримент в Хипер-комплекса за разцепване на пространството и отваряне на хипер-пространствен портал. В Хипер-комплекса продължаваха да анализират случая и да обмислят различни алтернативни варианти на експеримента, включително и начини да търсят изчезналите. Все се надяваха те да се появят отнякъде. През последния месец някои от „призраците“ бяха „разпознати“ – ако не бяха на вид и по лица съвсем същите, то поне имаше голяма прилика с някои от изчезналите учени. Компютърните анализи бяха показали голяма степен на сходство.
– Синът ми? – попита Арган.
– Не, той отново не бе сред тях – каза Солейкс.
Арган отпусна рамене и наведе глава. Солейкс замълча, загледан в приятеля си. Сред пострадалите учени бе и единственият син на Арган. Но прилики с неговия образ досега не бяха срещани сред „призраците“.
– Повечето бяха нови лица. Те говореха и се опитваха да ни кажат нещо, но отново нямаше нито звук. Изглежда само частично се намират в нашето измерение или нещо подобно.
– Значи същото положение както и при предишните им посещения – каза Арган, стана от масата и започна да се разхожда наоколо.
– И този път нямаше признаци на враждебност рече Солейкс. – После си тръгнаха и потънаха в гората. Както и преди. Не можем да разберем къде отиват. И този път не съумяхме да ги проследим. Губи се моментът, в който изчезват. Не успяваме да видим по какъв начин става това. По някое време те просто сякаш се изпаряват, но не можем да засечем самия процес или момент на това изчезване. Всеки път за малко губим пряка видимост, а после вече ги няма. Сигурно самите те не искат да ги проследим. Дали не ни предпазват от нещо?
– И аз искам да знам това – каза Арган. – Дали са в нашето измерение и откъде идват? Къде се връщат? Защо се появяват само при вас, но не и при нас? Щом не могат да издават звуци, но се виждат, защо не ви напишат нещо? Ако искат нещо да ви съобщят, най-лесно е да го напишат.
– Да, защо? – отвърна Солейкс. – Но, според теб, на какъв език ще могат да ни пишат? С какви букви, думи, знаци или формули? Не мисля, че ни чуват като им говорим. Но и ние май не сме се сетили да опитаме с писане. Всъщност, досега срещите ни бяха много динамични. Още докато успявахме да влезем в някакъв контакт и те вече си отиваха. Сякаш бързат. Вчера за първи път се задържаха малко повече.
– Тогава ги подсетете – рече Арган. – Напишете им нещо първи вие. Нарисувайте някакъв знак и вижте какво ще направят.
– Знаеш ли – каза Солейкс, – вчера сред нас остана такова странно усещане, че те си мислят, че ние всичко знаем за тях и очакват да намерим начин да им помогнем. Въобще не създаваха вид, че се опитват нещо да показват и да обясняват. Сякаш идват само, за да напомнят за себе си и отивайки си продължават да чакат. Възможно ли е те да си мислят, че ние виждаме по тях и знаем за тях повече?
– Любопитна теза – отговори Арган. – Дали такова нещо е възможно?
– Трябва да разберем къде и по какъв начин се завръщат – продължи Солейкс като стана и се приближи до Арган. – Наши младежи са се амбицирали да ги проследят до последния момент. Предупредили сме ги да внимават. Струва ми се, че в тази работа се крие риск. Не е изключено да има и някакъв капан. Дори не можем да предполагаме от какво някой ще пострада. Момчетата ни обикалят наоколо, очакват ги, опитват се да установят къде отиват когато се оттеглят. Няколко от младежите даже прекалиха като нарушиха някои ограничения. Заминали, преминали стената и влезли в забранената зона на резервата. И докато се лутали сред лабиринта на развалините, вместо да открият територия на „призраци“, попаднали на леговището на някакво същество… „Чудовището“ било с приблизителен вид на деформиран човешки мутант от пета степен. Чудя се как е оцелял досега. Очевидно са се възпроизвеждали в пещерите. Съществото било много изплашено и се нахвърлило с вой срещу тях. На момчетата се наложило да стрелят, за да го спрат. То избягало сред скалите и потънало в лабиринта на тунелите.
Гласовете им кънтяха от акустиката под внушителния купол на залата.
– Това е неприятно – рече Арган. – Мислехме, че мутантите отдавна са изчезнали. С какво се хранят?
– Аз напоследък подозирах – отговори Солейкс, – че може да има нещо такова. Откакто ни бе откраднат един преобразувател за храна.
– Ако мутанти са оцелели досега без контакт с нас, те очевидно са се хранили по някакъв начин и не са зависели от ваши преобразуватели – каза Арган.– Може би някой друг ви го е откраднал.
– Така е, и последните събития от вчера изглежда говорят за това – отвърна Солейкс.
– Кои събития? Откога децата ви носят оръжие? – попита Арган.
– Отскоро – отвърна Солейкс. – Вече организираме периметри на охрана и защита.
– Значи това е свързано с новите посещения от вчера и днес, за които спомена?
– Те са важни, но има нещо друго и особено, за което трябва да ти кажа.
– Още ли има? Така си и помислих – каза уморено Арган, престана да обикаля наоколо и отново седна до масичката.
– Непознати хора, облечени по модела на дрехите ви от пирамидите. Били забелязани напоследък наоколо.
– Така ли? Какво е толкова особено?
– Говоря за непознати. Вашите, които понякога се разхождат при нас, обикновено ги познаваме.
– Може да са нови любители.
– Не са. Няма любители, които да се оглеждат и прокрадват.
– Хм. И какво още? Защо не си сметнал за нужно да ме уведомиш?
– Първоначалните разкази на моите момчета бяха малко объркани. И те не бяха сигурни какво точно са видели. Трябваше да разбера същността на впечатленията им. А информацията е отпреди два дни.
– Какво е странното? – попита Арган.
– За пореден път са ги видели тази сутрин. Преди един час. Нашите ги последвали и проследили чак до пирамидата. Носели са на коланите си някакви устройства. Не може да се разбере дали не са оръжие. Не сме виждали такива. Момчетата са тръгнали след тях без да се показват.
– Какво толкова ви е притеснило?
– Има нещо много странно във вида и движенията им – рече Солейкс. – Като ти кажа сигурно ще се изненадаш.
– Какво?
– Движат се особено, някак си автоматично, с много точни и еднакви движения. Това се усеща като ги гледаш. Походката им е ритмична и с нещо напомня за някои движения на „призраците“. Сам ще видиш като разгледаш записите. Лицата им са толкова безизразни, че изглеждат почти еднакви и неразпознаваеми. Въпреки това, при първото им виждане интуитивно се придобива впечатление, което след това се размива. Впечатление, че приличат в лица на някои от „призраците“, включително на някои от вашите от експеримента. И все пак. Въпреки първото впечатление за прилика, при последващо наблюдаване трудно може да се определи, че са едни и същи индивиди. Моето първоначално впечатление бе, че има нещо общо. Впоследствие се разколебах. Не е ясно на какво се дължи този ефект. Сам ще усетиш като ги видиш. Впечатлението се разсейва от тяхната безизразност. Колкото повече ги гледаш, толкова повече губиш яснота. В един момент ти заприличват, в следващия – съответното изражение и впечатление се губи.
– Това „призраци“ ли са или реални хора? – попита Арган.
– Трудно може да се определи със сигурност. На пръв поглед изглеждат съвсем реални, макар и особени. Плътни са, облечени като вас. Момчетата ни и в двата случая не са контактували с тях. Не са им се показали. Само са ги наблюдавали и следили. В първия момент са видели непознати. Откакто ни изчезнаха инсталации сме нащрек. После са забелязали странните им движения и физиономии. Имали са особен и съмнителен вид, а освен това са били закичени с онези устройства, които момчетата са помислили за въоръжение. Не знам дали се намират някъде сред вас. Или са тръгнали към вас с някаква цел. Не е изключено да са ни видели и да е било постановка, за да ни заблудят.
– И ми го казваш чак сега!
– Преди минути момчетата ми се обадиха, че онези се насочват към периметъра на пирамидата. Преди това не са били наясно накъде отиват. Два пъти ми докладваха, но изчаках, за да видя какво става. Не ни е минало през ума, че ще се насочат към вас и ще влизат в пирамидата. Въпреки облеклото им, не допусках, че са от вашите.
– Явно не са от нашите. А и нашите не носят странни устройства и нямаме фантоми с такива лица. Такива сред нас още никой не е виждал. Иначе щеше да се знае.
– В момента момчетата ми пътуват обратно насам.
– Пирамидата е голяма, периметърът е още по-обширен. Ще им трябва време докато преминат периферията и навлязат навътре.
– Разгледай записите – каза Солейкс, – мислех, че веднага си ги видял.
– Бях зает допреди малко. Имахме Велик съвет. А вчерашните пропуснах да ги разгледам покрай събитията при нас. Допусках, че се отнасят за „обичайното“ както досега. Сега виждам, че има нови елементи.
– Хм… Много „обичайно“, наистина! И още нещо – каза накрая Солейкс. – Виж в записа от идването на „призраците“ вчера. Този път заедно с тях е имало и няколко деца. Струва ми се, че преди време съм ги виждал при вас.
– Обади ми се колкото може по-скоро! – отвърна Арган. – Необходимо е да се видим. Ще трябва да дойдеш при нас.
Арган стана и фигурата му избледня и изчезна. Солейкс прекоси залата и излезе навън.