1. - Дълбок сондаж Пролог 2009-18

Евгени Георгиев Алексиев

ДЪЛБОК СОНДАЖ


                На майка,
                с безкрайна обич


                Посвещавам на моята майка,
                която не издържа да доживее
                да види тази книга отпечатана и издадена на хартия
                и на моя баща, който напусна този свят много години преди нея,
                но все още беше тук с нас, когато концепциите на тази книга
                се зараждаха и оформяха

                с безкрайна обич

                На Пътя съм, майчице, към тебе, към вас


   
Мислите ни са диви коне, препускащи волно сред подвижни пясъци,
които могат всеки миг да потънат и да се загубят завинаги.
Писаните думи са юздите, с които можем да ги възпрем,
насочим и съхраним, и заедно да продължим нататък.



ПРОЛОГ


Колкото повече обмислях събитията и темите,
толкова повече всичко се усложняваше и предвещаваше
безкрайно объркване и блокиране.
Реших, че е крайно време да започна да подреждам,
а после, ако е необходимо, допълнително да изглаждам
текста. Бих бил доволен, ако успея да го завърша
до края на…, преди и аз окончателно да се пренеса отвъд.

Когато навлязох по-навътре в писането на тази книга, в която
често споменавам за лабиринти, самият аз се оказах в един много
заплетен лабиринт, продължаването по който ставаше все по-трудно
и бавно. Преминаването през него започваше да изглежда
все по-проблематично и съмнително. Но излизането от този
лабиринт на свобода все повече се превръщаше не само в една
фикс-идея, но и в жизнена необходимост.


Коя е магическата дума или фраза, с която да започна и да спечеля вашето внимание? Мислих дълго каква трябва да е най-подходящата форма, за да ви запозная със събития, до които самият аз бях допуснат може би по силата на височайше благоволение или по изключително благоприятно стечение на обстоятелствата. Как да ви предам най-пълно познанието, в което бях удостоен да бъда посветен.
Много ми се искаше да разкажа всичко веднага и едновременно, да предам множество най-различни истории и истини, събрани и фокусирани в един текст на едно място. Но колкото повече мислих за начина и формата, все повече разбирах, че това е почти невъзможно, а рискът да ви объркам, уморя или отегча в самото начало е значителен. И още преди да сте навлезли в същността на събитията и темите, и да ви е станало интересно, вие бихте се отказали. Бихте загубили желанието и необходимостта да разберете всичко останало до края. Искаше ми се с тази книга да разкажа всичко наведнъж, но знам, че едва ли бихте били в състояние да го понесете.
Надявам се все пак, че ще успея да ви разкажа и обясня поне в известна мяра за някои неща, които днес, за нашето време са все още истински тайнства и непостижими истини. Трябва да призная, не считам, че ще е лесно да опиша това, което видях, научих и разбрах, и искам да ви предам. За всичко, което ми се случи и продължава да се случва там някъде, разбира се и без моето непосредствено присъствие, със сигурност не би било по силите на един човек да разкаже изчерпателно и достатъчно ясно. Все пак, необходимо е да опитам – поне за една част, поне доколкото успея.
Търсех перфектната форма, опитвах дълго да я намеря, докато не разбрах, че тя не съществува, или дори ако е възможна, не си заслужава усилията. Защото независимо от формата, възприемането на познанието зависи винаги най-много от желанието и усилието на този, който се опитва да възприема.
Нека още отсега да ви осведомя за нещо важно, за да не се съмнявате в достоверността на разказа поради излишни предразсъдъци, и да не се чудите, как така мога да споделям съкровени тайни, за които досега винаги се е приемало, че не са дадени на простосмъртните да ги научат, знания от отвъдното, с които никой още не се е върнал от предела, за да ги сподели. Сигурно така ще мислите. Ще слушате с недоверие и с хиляди съмнения.
Истината е, че нямам изрична забрана да споделям преживяното и наученото. Нямам наложени ограничения върху определени събития или теми. Мисля, че такава свобода не би могло да е случайна. Това може да означава само едно – че да разкажа, да пренеса тази информация при вас, по един или друг начин, в една или друга форма – се очаква от мен. Щом съм тук, щом са ми позволили да се завърна. По-точно – щом ми дариха способността не само да отивам там, но и да се завръщам.
Така и не намерих най-добрата формула и форма. Въпреки това, ще продължа напред – ще видим какво ще се получи. Мисля да правя това, което считам за правилно и нужно, без да се безпокоя за резултата, ефекта и реакциите. Всъщност, това за някои може и да не е най-добрата житейска философия, но… зависи от гледната точка за живота ни.
Разбрах, че при цялата сложност, разнопосочност и комплексност на ситуацията, за която ще ви разказвам, и темите, които считам за смислено да включа, читателите и слушателите ми няма да се окажат много, и се съгласих с това.
А вас, които ще продължите да четете, бих искал да уверя, че за мен е изключителна чест да ви представя тази книга, която ще остане при вас в нашия свят и след мен, когато и аз окончателно се пренеса и остана отвъд. Писах я с голяма любов.

***

По-нататък, може би в трета, или в четвърта, или в пета глава ще ви разкажа за това как открих Вътрешната сфера и стигнах до различни светове. Световете на Андрей, на Джейсън, на Ардей, на Томак, Таисия, Риса, професор Хък, Солейкс и много други.
В тази книга ще ви разкажа за пътя през Вътрешните сфери, който е и път на интегралното съзнание. Нарекох го Йога на интегралното съзнание в чест на многобройните древноиндийски, китайски и други източни мъдреци, проникнали в  тайнството на медитациите и вътрешното навлизане, и положили основите за търсенето, намирането и поемането по този път.
Ще ви кажа за перипетиите в реалността на Андрей, Джейсън и професор Хък, и за далечния бъдещ свят на Ардей, Томак и Таисия, както и за някои техни паралелни измерения и вариации.
Ще ви запозная с особеностите по пътя на Йога на интегралното съзнание, който сам намерих и изминах, и чиито правила записах. Ще ви посветя в различните етапи по този път. Ще разберете, че това е висшата форма и школа на изкуството и философията на йога, както и, разбира се, на всякакви вътрешни и медитативни практики, трансформации и странствания.
Ще ви разкажа за проникването във Вътрешната сфера и последвалите ми пътешествия – чак до сърцевината на Универсалната Вътрешна сфера. Ще ви обясня същността на личната Вътрешна сфера и как през нея се достига и навлиза в Универсалната Вътрешна сфера. Ще ви кажа какво бихте могли да срещнете там.
Сега, когато съм решил да говоря, си давам сметка колко трудно ще е да опиша подредено и ясно за разбиране всичко, което се случи и на което бях свидетел. И по начин, по който ще можете да възприемете моя разказ по-лесно и приятно.
Все пак, това, което се случваше бе толкова комплицирано, объркано, абстрактно и чуждо за стандартните ни човешки възприятия, изглеждащо безкрайно далечно за днешното ни битие, необичайно, непонятно и дори нереално за сегашното ни ежедневие и мислене, че е май невъзможно да бъде обяснено с традиционни средства.
Така е, дълго търсих най-удачната форма… Събитията и героите не са измислени. Аз бях и все още съм пряк участник и свидетел на всичко описано в този текст.
С тази книга ще ви опиша някои невероятни, но реално случили се мои наблюдения в няколко измерения на наша или алтернативна бъдеща реалност спрямо сегашните ни представи за координати и време. Ще започнете да съзирате конкретния и общия смисъл на понятието „реалност“.
Ще чуете за срещите ми с удивителни хора и събития. Видях различни чудеса и преминах през множество необятни измерения. Ще ви обясня как пътешествах през техните безкрайни лабиринти и портали, и какво видях. Ще ви разкрия тайната за това как е възможно да се съществува и възприема едновременно в съвсем различни реалности, общества и светове.
Ще ви разказвам за човешкия мозък и неговото функциониране, за същността и принципите на неподозирани от вас технологии като мнемографията и мнемотелеметрията, ще ви разкажа и какво научих за времето, пространството, материята, движението, вселените, измеренията.
Ще говорим за това, че времето всъщност въобще не съществува във вида, в който повечето хора в нашия свят си го представят и както им го внушават редица научни авторитети, а пространството е много повече от трите измерения, които възприемаме.
Ще ви посоча в тази връзка някои странности в официално приети при нас научни теории за вселената, материята, времето и пространството. Ще стане дума неминуемо за някои противоречия и романтични представи, да не кажа заблуждения, в наше време във физиката, както и при други сред естествените науки. Ще ви запозная, разбира се, и с моето различно разбиране по тези въпроси, както и с други нови истини за нашата реалност, получени от Вътрешните сфери или осъзнати по време на пътешествията ми през тях и във вариациите на света, които посетих.
Ще ви разказвам  как би могло да се прескача през пространството и времето, а по-правилно – за единствения възможен начин, по който може да се преминава мигновено между различните реалности, или по-точно – между различни аспекти на реалността, което, според наложилите се в нашия свят представи, бихме наричали прескачане във времето, за единствения възможен начин за преминаване между различните така наречени изолирани вселени и за може би най-лесния, а може би най-сложния начин за директно преминаване през пространството в тази наша Вселена.
Освен за Вътрешните сфери и за интегралното съзнание, в тази книга ще ви разказвам конкретно и за някои от световете-измерения, в които попаднах по пътя си през вътрешните лабиринти, и в които реших да се задържа, за да ги опозная. А може би и за повече, ще видим по-нататък – дали ще остане място.
Както споменах, нито от моите лични вътрешни, нито от другите по-висшестоящи Учители, нито от върховната същност на Универсалната Вътрешна сфера, съм получил по някакъв начин забрана или дори само индикации да се въздържам да разкривам видяното и наученото. Те много добре знаят какъв е пътят дотам и че повечето от вас едва ли някога ще съумеят да го извървят... освен частично – когато дойде време окончателно да преминат отвъд. Знаят, че опасни сътресения от новото познание не би могло да има, защото повечето от вас не ще успеят веднага да го възприемат. Мнозина вероятно ще се отнесат към този разказ като към измислица и, може би, като към празна приказка. Но това нищо не променя. Мнозина няма да успеят да заплуват и да се потопят под повърхността, а необятният кристално чист океан ще им заприлича на обгърната с мъгла мътна каша, в която безпомощно ще се оглеждат за спасителни обекти, за които да се задържат.
Така си обяснявам, че ми дават свобода и не ми поставиха ограничения. Но аз вярвам, че този текст все някога, все някъде ще стигне до своя адресат, до подходящия читател, до тези, които ще разберат и приемат, ще поискат и ще съумеят да изминат пътя.
Това не е роман, макар че ще се опитам да разказвам така, че по възможност да ви е приятно да четете. Най-малкото, да не ви е твърде затруднително и неприятно, докато не стигнете до точката, след която вече няма да можете да спрете. Все пак, ще е необходима от ваша страна известна умствена гимнастика. Нишките на отделни действия, събития и информации са оплетени във възел доста сложен за просто описание. Това не е забавна любовна сага, детективска новела или приключенска история.
Повтарям, събитията и обстоятелствата са реални, информацията – достоверна. Аз бях там. Завърнах се и пак отидох. И отново се завърнах. Те ме допуснаха и ме оставиха да се завърна. И отново ме допуснаха. И ето, пак съм тук. И знам, че това така ще продължи. Докато един ден премина за последен път отвъд и окончателно остана там.
Колкото до тези два свята, с които най-напред ще започна да ви занимавам, единият по-близък до нашия по някаква, според мен, абстрактна времева скала, а другият – доста по отдалечен напред във времето /описвам така нещата като начало, за да се ориентирате по-лесно, макар че не може да се каже категорично дали в конкретен случай става въпрос за времеви етап на нашия свят, или за една от многобройни алтернативни паралелни реалности и съответния й времеви сегмент/, видях веднага, че има много общи линии и прилики между тяхната конкретна реалност и нашата. Това, че тези линии ги свързват по-силно с нашия свят и съответно с моето пътуване през вътрешните лабиринти, най-вероятно е предопределило и моето спонтанно ориентиране и достигане до тях сред безброй различни възможности – времеви състояния, паралелни светове, други алтернативни измерения, по-малко, повече или драстично различаващи се от нашия свят, и всякакви подобни. Затова оставах повече там, за да ги разгледам. Ето, сега избягвам думата време, за да не ме упрекнете, че си противореча.
Общото е, също така, че и в света на Андрей и в производния от него свят-измерение на Джейсън и Риса, от една страна, и в по-далечния в бъдещето свят на Ардей, Томак и Таисия, от друга, хората са открили истината за многото невидими аспекти на реалността и връзката с Вътрешните сфери. Това е най-същественото. Контактът ми с тях бързо стана взаимен. Те ясно разбраха откъде съм се появил сред тях. Поне тези, с които реших да осъществя двупосочен контакт. Други така и не почувстваха, че съм навлизал в личните им Вътрешни сфери, защото аз само се запознах с информацията в дебрите на паметта им. Тази връзка с Вътрешните сфери предполагам е открита и установена в множество от съществуващите различни светове и алтернативни измерения, но в много други, обаче, със сигурност това не е постигнато и им предстои – някога, напред в съществуването им.
По-късно, с някои от представителите на тези две различни времеви измерения, или може би алтернативни паралелни реалности, в определен момент пътищата ни отново се събраха по магистралните коридори на Универсалната сфера.
Пътят през Вътрешните сфери ме научи да запазвам спокойствие. Ако не бе така, сега бих бил в състояние само да ви кажа с една кратка фраза – всичко там бе неописуемо. Видях невъзможни от наша гледна точка неща, непредполагаеми светове и общества, тягостни събития и много светли личности. Нещо, което би могло да се опише накратко единствено с понятие като "тайнството на нашата реалност". Мъже и жени с невъобразима вътрешна сила и храброст, готови да се впуснат в най-страховитите форми на пространства и измерения – в които властва нищото – за да търсят истината и да постигнат справедливостта. За които тези две думи обобщават всичко – цялата реалност и съществуване: "истина и справедливост". Видях деца, които от малки се подготвяха да владеят Вселената… Но за всичко това, както казах – по-нататък.