7. - Дълбок сондаж I. 6. 2018

Евгени Георгиев Алексиев

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ПЪРВА ЧАСТ



ГЛАВА ШЕСТА

Марсия

1.

Докато наблюдаваше как децата изпълняват задачите си по „Тематичната пауза“, в съзнанието на Маурей изплува онази ситуация от преди пет години...
По онова време той бе наставник на курсанти от четвърта възрастова група. Готови за полет към пръстените на Сатурн. Бяха се появили нови астероидни кръгове, ромбове и звездообразни конфигурации. От Съвета по обученията им бяха разрешили да отидат да ги разгледат отблизо преди да се разпаднат, както обикновено ставаше известно време след сформирането им.
Совалката им се приближаваше към Втори орбитален космически порт, от който щяха да продължат с превозвач с далечен обхват.
Младежите се бяха разположили в централната зала за наблюдения и се забавляваха с някакъв разговор, засягащ дебрите на космологията и броя на вселените. Маурей бе отишъл да се поразходи до кабината на пилотите. Предстоеше им сравнително по-дълъг полет до Сатурн, а в екипа на пилотите участваше и Марсия. През последната седмица все така се получаваше, че се разминаваха. Тя бе имала няколко последователни полета и всеки път се завръщаше късно. А и с това негово пътуване до Сатурн, нямаше да се видят още няколко дни.
Когато онова се случи, Марсия само изхълца, а Маурей не гледаше в панела за пряко външно наблюдение защото си приказваше с втория пилот. Тъкмо бяха заговорили за конфигурациите на астероидите и за възможното им послание. Марсия издаде сподавен звук, а Маурей инстинктивно се обърна към прозрачната стена, през която се откриваше широка панорама, но не забеляза нищо тревожно. Марсия се бе втренчила в изображението и не помръдваше.
– Какво има? – попита Маурей и видя, че първият пилот също е замръзнал с поглед, фиксиран в картината пред тях.
– Портът! – промълви Марсия след няколко секунди мълчаливо усилие с отворена уста, сякаш не успяваше да произнесе думата.
– Какво портът? – веднага отвърна Маурей.
– Портът! – повтори тихо Марсия като унесена и не можа да продължи, отново млъкна.
Маурей гледаше ту нея, ту към Втори орбитален порт в далечината и чакаше тя да каже нещо.
– Кажи какво става – започна да се ядосва Маурей. – Какво портът?
– Нещо се случи! – най-накрая успя да произнесе Марсия.
– Какво се е случило? – запита Маурей нетърпеливо.
– Не знам! – Марсия повиши тон, а гласът й се получи с фалцет. – Нещо се случи!... Обърна се!
– Какво? – Маурей не разбираше какво иска да каже жена му, а Марсия седеше неподвижно с очи втренчени в космическото пространство зад стената за предно наблюдение.
– Обърна се! – каза тя отново същото.
– Какво говориш? – Маурей отново се загледа през широкообхватния прозрачен панел като се опитваше да открие нещо необичайно. Там далече в дълбочината на космоса изпъкваха контурите на Втори орбитален порт. – Кой се е обърнал?
– Компютър, пряката визуализация порт – оптическо увеличение – изкомандва Марсия като се окопити.
Изображението на Втори порт в центъра на стената се фокусира и започна плавно да се увеличава.
– Достатъчно!
Картината стана статична. В обхвата на почти цялата стена ясно се очертаваше структурата на орбиталната станция, като се открояваха някои детайли, които нарушаваха впечатлението за симетрия, което се създаваше при поглед отдалече.
– Ще кажете ли какво става? – извика Маурей.
– Не виждаш ли? – прошепна Марсия. – Не забелязваш ли разликата?
– Каква разлика?
Маурей гледаше и не намираше никаква разлика с познатата му от десетилетия картинка.
– Не разбираш ли, че е наопаки?
Толкова пъти го бе наблюдавал, пътувайки по един или друг повод!
„Наопаки…” – прозвуча като ехо в съзнанието му.
– Портът стои обратно! – викна му Марсия. – Току-що се обърна!
Чак сега до съзнанието на Маурей достигна смисълът на думите й. Маурей разглеждаше изумен конфигурацията на познатото космическо съоръжение. Познато, но сега някак различно.
– Какво става? – започна Маурей.
– Не знам – отвърна Марсия.
– Как така не знаеш! – рече Маурей.
– Не знам.
Маурей усети, че въпросът му бе безсмислен. Забеляза собственото си раздразнение, защото все още не схващаше какво се случва. По-скоро, вече схващаше смисъла, но не успяваше да асимилира факта на събитието.
Марсия се замисли и добави:
– Като се приближавахме, всичко си беше обичайно, стоеше си нормално, докато…
– Докато какво?
– Както си гледах, в един момент ми се стори, че там нещо прескочи, но… всъщност нищо не бе прескочило, всичко си бе неподвижно и пак така, както преди – Марсия разтърка чело, – а после изведнъж забелязах и разбрах, че е наопаки, обърнат обратно. Не виждаш ли, че целият гигантски порт се е завъртял на сто и осемдесет градуса! Огледално обърнат.
– Виждам – отговори й Маурей. – Успокой се.
Четиримата разглеждаха обекта. Маурей усети в душата си смътно чувство на първичен страх.
– Пусни записа – сети се той.
Марсия заигра с пръсти по таблото за управление като опитен пианист и на един голям страничен екран се появи запис на приближаващия се Втори порт.
– Марсия, превъти до събитието…
Наблюдаваха приближаващата се грамада на километровата конструкция. Всичко си беше обичайно, както го бе виждал още от годините на собственото си обучение, когато бяха излетели за първи път оттам към Марс, както го познаваше и през всички следващи години, когато самият той стана наставник. Маурей се бе съсредоточил върху образа, за да не пропусне момента, но така и не можа да осмисли какво всъщност представлява така нареченото от Марсия прескачане. В един миг портът смени позицията си и се обърна на сто и осемдесет градуса. Това бе видно поради несиметричните елементи в конструкцията. Маурей осъзна обръщането не веднага. Толкова бе абсурдно, че минаха двe-три секунди докато мозъкът му го регистрира като факт. После накара Марсия да пусне записа последователно още два пъти. Самото „прескачане” не можеше да се идентифицира като образ, а беше просто някакъв ефект върху възприятието и съзнанието. Нямаше нищо особено в картината в момента на това усещане. Самото „обръщане” се случваше мигновено, сякаш бе фотомонтаж.
– Пусни записа на отделни кадри – каза Маурей.
Резултатът бе същият.
Марсия веднага отправи запитване до бордовия изкуствен интелект защо не докладва за събитието. Двата електронни мозъка на совалката заявиха в съгласие, че освен визуалния ефект на обръщането, не са установили никакви сигнали или смущения.
Първият пилот вече разговаряше с оператора на техния секторен контролен сегмент.
– Хей, Земята, обадете се, видяхте ли какво стана!
– Здравейте, учебен полет XV-27, що за поздрав? – обади се глас, а после друг се намеси:
– О, совалката, "Ренесанс-XV-34", докъде стигнахте? Как е настроението?
– Моля?! Не видяхте ли какво стана тук? Вие не ни ли наблюдавате! Да не медитирате в работно време! Току що се случи? Засичате ли го!
– Хм… Какво да засичаме? Май ви е хванала марсианската треска? Какво сте се развикали? За какво сте се разгорещили толкова?
– Не засичате ли Втори порт! Хей, събудете се!
– Какво за Втори порт, говорете!
– Втори орбитален космически порт, аномалии в показателите, промяна в локация, нещо засичате ли?
– Какви аномалии? Я докладвайте по реда, че дежурството ни е към края си!
– Инерционни импулси, гравитационни вълни? – обади се Марсия.
– Някакви моментни колебания в показателите от Втори порт, наблюдавани от долу? Последните 10 минути? Съобщения, доклад за аномалии от Порта? – добави първият пилот.
– Няма такива!
– Никакви промени ли не хващате? – извика Марсия.
– За какво говорите! Вече ви казах. Какво става? Пак ли с ония дивотии нещо?
– За необичайни входящи данни и визуални промени по Втори порт! Проверете, моля, погледнете! Не сте ли получили някакви индикации? Съобщения от други сектори? – сопна се Марсия като натъртваше думите, бе почнала да се разгорещява.
– Това го разбрахме и ви отговорихме. Тук всички показатели са в норма. Няма странни сигнали и съобщения, няма извънредни обаждания.
– Не се ли свързаха с вас за наблюдавани отклонения? – каза припряно първият пилот. – Други секторни оператори? Променени данни от дистанционното сканиране? Как го виждате на екраните? Там почти всички би трябвало да са мъртви! Такова нещо не е възможно, без целият порт да се разпадне. Никой не би могъл да издържи такова претоварване.
– Докладвайте причината за запитването! – нареди операторът.
– Май това е поредната специфична аномалия. Свързахме се с порта…
Вторият пилот вече бе установил контакт с дежурния в порта. Не поддържаха постоянна връзка при обичайни рутинни полети. Отдавна бе останал в миналото този етап. Сега всичко по движението бе разчетено в компютрите, които бяха в непрекъснат контакт помежду си. Досега от порта не бе имало специални позиви.
– Втори порт, живи ли сте! Какво се случи? Добре ли сте? – обади се на един дъх вторият пилот.
На екрана се бе появило спокойното изражение на дежурния по порт, който вдигна вежди и отметна глава с жест на известно недоумение.   
– Втори порт, да не спите! Какво става при вас?
– Здравейте! – каза дежурният. – Какво има? Каква е тази суматоха! Защо спряхте? Отказвате ли се...
– Вие? – прекъсна го вторият пилот. – При вас какво става? Какво беше това?
– За какво говорите? Какъв е проблемът?
– Всички ли сте добре?... Как за какво?
– В смисъл? Тук при нас всичко е наред.
– Нищо ли не сте усетили?
– Какво е трябвало да усетим?...
Дежурният в порта все още не бе забелязал нищо необичайно и в момента се опитваше да асимилира какъв бе въпросът, който му задаваше вторият пилот. Вече бяха спрели движението на совалката и оставаха на дистанция от гигантското околоземно съоръжение.
– Земя! По Втори порт. Нищо ли не виждате? – викна Марсия.
– Ехо! Какво става? "Ренесанс-XV-34", помолих да докладвате! Казах ви, нямаше промени или колебания в показателите през целия период на дежурството. Кога ще дадете обяснение?
– А сега? Какво виждате сега? Моля, проверете! Последните пет минути преди да ви се обадим? Преди това, повече от 3 минути преди да ви се обадим, портът се обърна… Огледално… Сто и осемдесет градуса! – настояваше Марсия.
– Какво? Повторете! – чуваше се гласът на оператора от земята. – Какво говорите?
– Около 3 минути и 45 секунди преди да се свържем с вас, Втори порт се обърна огледално на 180 градуса. Установихме връзка с дежурния по порт. Казва, че не знае нищо и всичко при тях било нормално – каза Марсия.
– Какво е това?... Хм, това ли се опитвахте да кажете досега? За това ли става въпрос!
– Точно така – потвърди първият пилот.
– При нас и от тук картината е обичайната… Всъщност… Какви са тези номера? Това някаква шега ли е! Май ще се долагаме на секторния днес!
– Така или иначе, ще ти се наложи да долагаш и то не само на секторния, а много по-нависоко. Но... Някога да сме си правили шегички с вас? – обади се първият пилот. – Поне през последните две години след директивата за ограничения в комуникациите ни…
– Знам, знам – отговори секторният оператор. – Шегата беше от моя страна, да свалим малко напрежението.
– Вече и при такова положение ли се шегувате? – отвърна първият пилот.
– Да-а – каза операторът, – откакто регулярно зачестиха историите с фигурите по пръстените на Сатурн, вече нищо не може особено да ни учуди.
– Вярно – намеси се Марсия, – но едно е да гледате отдалече и да разсъждавате, а друго е да го видиш в момента да става недалече от теб.
– Съгласен съм, така е – отговори секторният оператор. – А и досега не се е случвало подобно с наши обекти и то толкова масивни. Но няма как да не ни става ясно каква би могла да е причината и какъв може да е смисълът на посланията.
– Марсия! Марсия!... Чакай… – извика й Маурей. Този път го бе видял и самият той с очите си!
– Не засичате ли промяна в разположението на източниците на сигналите от порта? Не са ли с огледално разменени позиции? – каза Марсия.
– Марсия!... Отново се обърна – извика Маурей.
– Засичаме… – отвърна тихо операторът. – Сега се вижда!
– Чакайте – извика Марсия… – отново се обърна.
Всички оглеждаха очертанията на Втори порт. Видимо съоръжението бе в същото положение, в което е било винаги преди това от момента, в който бяха приключили изграждането му преди няколко столетия като изходна база за превозвачи с далечен обхват.
– Земя! – обади се Маурей. – Прегледайте си записите и после ще говорим.
– Втори порт! – каза първият пилот. – Проверете всички записи от последните десет минути, внимателно ги разгледайте! Всички системи и индикации, външната картина най-напред, промяна на локация спрямо конфигурация на външни обекти, инерционни промени, гравитационни флуктуации, анализ на всички показатели.

Тогава те изчакаха известно време на място в стационарна позиция спрямо порта, след което поеха към земята. Във Втори порт пристигна извънреден специализиран екип. От разговора с дежурния в порта нямаше особена полза. Човекът бе имал рутинно дежурство и не бе усетил или забелязал нищо в момента на събитието. В порта не вярваха, че нещо подобно се е случило, докато не си провериха записите. Ситуацията бе поразителна, а анализите на апаратурите – странни и необясними. Единствените обективни индикации за случилото се бяха от записите на външната картина – промяна на изображението на звездните конфигурации, местоположението на видимите изкуствени спътници, на планетите и, разбира се, на земята спрямо различните записващи устройства, разположени по корпуса на порта.
Полетът им към Сатурн бе отменен. Пребиваващите в порта екипажи и местни специалисти разбраха за обръщането впоследствие, но не от физически усещания. Някои бяха станали очевидци на странната промяна на външната картина в илюминатори или екрани в този интервал от няколко минути, особено онези, в чиито стени се виждаше земята. Повечето не бяха обърнали внимание, съзнанието им не бе придало съответното значение на видяното – толкова трудно би било да се допусне някаква приемлива физическа причина за подобно наблюдение. Първоначално не бяха асимилирали и осмислили видяното. Или го бяха пропуснали покрай съзнанието си, автоматично приемайки го като някакво тестване на апаратурата. Онези с пряка картина, които в този момент бяха гледали навън, когато си бяха дали сметка, че нещо се бе променило в гледката им, не се бяха замислили веднага, че илюминаторите на стените им всъщност предоставят пряка картина, а не са екрани. Толкова далеч от мисълта им бе някакво събитие, което би могло да е причина земята изведнъж да изчезне от погледа им. Но не бяха имали  много време да се почудят, преди картината отново да стане обичайната. Никакви контролни уреди на порта не бяха реагирали на събитието. Никакви аномалии или изменения в индикации не бяха открити. В няколко секторни контролни сегменти на Земята бяха получили визуални данни – картина на двете обръщания, бяха регистрирали и промяната по време на събитието в координатите на източниците на специфичните сигнали, постъпващи от различните структури на порта.Тези данни напълно съответстваха на визуалните и потвърждаваха с прецизност двукратното преместване в пространството. Във всички стандартни наземни и външни космически системи, устройства и елементи, с които по правило от различни местоположения постоянно се регистрираше и се сглобяваше цялата околоземна картина, включително изображенията и движението на портовете, совалките, спътниците, превозвачите с далечен обхват, астероидите и други обекти, двете обръщания на Втори порт бяха многократно отразени. Сякаш някой искаше да остави поне тази следа като доказателство, че нещо се е случило. Но нямаше данни за гравитационни и инерционни аномалии или необясними вълни и завихряния. Явлението бе факт, но я нямаше достатъчната и задоволителна информация. Бордовите електронни мозъци на порта можеха да се позоват в докладите си само на собствените си външни записи. Нямаше други индикации. Записите от совалката, освен видеокартината, също включваха промяната в координатите на източниците на сигнали от порта. Картините от видеозаписите изглеждаха като филмов монтаж. Съвършен монтаж, при който експертизите не успяха да установят каквато и да е манипулация. И добре, че им бяха останали записите, иначе щяха да се чудят от какво е била причинена тази масова халюцинация и дали не е била някакъв негативен ефект от практикуването на алтернативни състояния на съзнанието.
Основните въпроси, които бяха подхвърлени през следващите дни от някои учени и останаха да висят без окончателен отговор, бяха дали това обръщане, в реалността на което не се съмняваха, и липсата на инерционен удар и на каквито и да било физически въздействия, поражения и вътрешни индикации, от една страна, не бе по някакъв начин свързано с непознати ефекти от функциите на антигравитационните двигатели, и от друга – доколко има аналогия с астероидните феномени. Само дето досега такова нещо не се бе случвало и, според класическата теория на Откривателите, поне по първия аспект нямаше обяснения. Вторият аспект, астероидният, също нямаше обяснение според тази, а и според всякакви други научни теории.
През следващите двадесет дни астероидните форми и конфигурации, появили се три седмици преди това по пръстените на Сатурн и в някои други райони на Слънчевата система, отново се разпаднаха. След време някои от тях отново щяха да се появят и така всичко щеше да си продължи напред по обичайния си начин.
Маурей отдавна знаеше, че разпадането им е временно. Подобни формации със странни изображения и знаци, съставени от астероиди, се бяха появявали неведнъж в течение на последните столетия. Може би и от хилядолетия, но тогава хората не са били в състояние да ги засичат и наблюдават. Античната история и легенди разказваха за мистериозни обекти и тайнствени светлинни форми и ефекти, явяващи се и движещи се с непонятни траектории и скорости в небесата на Земята, странни фигури и конфигурации, възникващи периодично сред земната растителност, загадъчни фигури и знаци, изсечени в скалите и очертани по земята, както и необясними структури и изображения, формиращи се по повърхността на океаните. През последното хилядолетие, а може би още преди това, този вид послания изглежда бяха преминали на друго структурно равнище. А може би вече се изпращаха от друг източник. Много по-далечен. Много по-недостижим. Някой искаше да им подскаже нещо. Но какво? Вероятно нещо повече от стандартното предполагаемо послание, че не всичко е такова, каквото ни се струва на пръв поглед. Изглежда сега бяха измислили и тази форма с обръщането… с пространствена манипулация на част от тяхната триизмерна „повърхност“. Сякаш някой от друга многоизмерна реалност си играеше да „изреже“ и обърне „частица“ от тяхното триизмерно пространство, без това да им навреди, без да усетят нищо, без никаква промяна в ефекти на природните закони вътре в тази „частица“. За самия Втори порт не бе имало никакво относително движение спрямо заобикалящото го триизмерно пространство – не бе имало и каквито и да е ефекти или поражения, произтичащи от такова движение. Това „изрязване“ по границите на тази „частица“ на нивото на базовите елементи на дискретната пространствена структура не можеше да бъде идентифицирано, установено, доказано или опровергано от хората. А всъщност, не ставаше ли същото и при странните размествания и формиране на изкуствени структури в астероидните пояси? Но там „изрязването“ бе съчетано и с премествания на „частиците“, а не само с огледално обръщане. Кой от двата варианта бе по-ефектен? Образуването на тези структури бе напълно нелогично и необяснимо поради липсата на каквито и да е физически причини и същевременно бе логично и смислено доколкото без съмнение представляваше интелигентни послания изпратени отнякъде.
„Възможно ли бе това“ – питаше се Маурей. Знаци ли им даваха? А можеше ли да има каквото и да било друго обяснение? Възможно ли бе да ги наблюдават от техния многоизмерен свят, без никаква възможност за друг вид съприкосновение и комуникация, така както хората на земята наблюдаваха двуизмерни фигурки на една плоскост. Но защо си даваха толкова труд? Не беше ли прекалено сложно това заради някакви послания, с които всъщност нищо определено не им казваха. А може би за тях съвсем не бе толкова сложно? Може би сложно изглеждаше само на хората. Възможно ли бе там някое многоизмерно дете да си играе така, както на земята децата от малки си играеха с компютрите, а в древността са си играели с кукли и с блокчета за рисуване и изрязване?
А може би многоизмерните влагаха значение в тези послания, което хората все още не осмисляха? Дали не очакваха повече разбиране и „активност“ от тях в търсенето на контакт? Може би бяха толкова „близо“ и същевременно далече и в толкова различна измерност и реалност, че контактът по друг начин бе невъзможен.
Всички тези въпроси бяха само част от теоретични предположения. Тези догадки за хипотетични възможности бяха предмет на оживени дискусии през следващите дни и в различни сектори на Съвета, включително бяха поставени като сериозна хипотеза на събрание на Великия съвет на старейшините, но очевидно нямаше как да получат нито положителен, нито отрицателен отговор.
А може би пък ги призоваваха към още повече смиреност. Дали имаше някакви основания за това в сегашната им хармонизирана епоха и общество? Каква беше движещата сила зад тези послания?
Нали хората отдавна бяха помъдрели и придобили философията на смиреност, подхождаща на необозримата реалност на заобикалящия ги свят? Не беше ли така? Необходимо ли бе още, питаше се Маурей, докато наблюдаваше сегментите на големия екран, в които се отразяваха резултатите от работата на всяко от децата-курсанти поотделно.
Тази история бе отпреди цели пет години. Оттогава многократно бяха наблюдавали феномените с астероидните конфигурации, но подобни ефекти със земни обекти не се бяха повторили.



2.

"При характеристиките на видимата ни физическа реалност и биологичната ни същност“ – рече си Маурей, – „ако се абстрахираме от смисъла на такива ценности като даряването на любов и обич, и хармонията между нас, стремежа към познание и претворяването на света в изкуство, има няколко основополагащи научни и технологични елемента-минимума, без постигането на които краят на човешкия вид и интелект би бил предопределен. Наред с овладяване на вакуумната енергия, силите на гравитацията и атомно-молекулярното реструктуриране, задължително сред тях е и хипер-пространственият преход, а това предполага овладяване на структурата на пространството. И поне още един основен минимум – реалният и пълноценен запис и презапис на човешкото съзнание. А това има смисъл само заедно със способността за реалното прехвърляне на самосъзнанието.
Първите четири означават осигуряване на енергия, свобода на движение, храна и необходимите материали. Свободата на придвижване в различни мащаби в нашата Вселена би се допълвала с достъпа до други измерения от безконечната многоизмерна реалност, което би отворило портала към безкрайния път на познанието. Заедно с роботизираните нанотехнологии като аспект и метод за ефективно полезно въздействие върху жизнената среда, третият елемент осигурява необходимата материална среда и средствата за дейност. Първите три дават възможности и за контрол на климата и природните стихии. Четвъртият осигурява реалния достъп до нашата Вселена и отвъд нея, познанието и далечното бъдеще на човека. А за тази цел и перспективи, неминуемо ще е необходим петият, който заедно с четвъртия и първите три ще осигури възможност за безсмъртие на човешкия интелект и цивилизация. Остават две големи цели – хипер-пространството и трансферът на самосъзнанието. Разцепването на пространствената структура само по себе си не е най-големият проблем, но то има смисъл само с овладяването на процеса и контрол. Презаписът на съзнанието също не е проблем, но той има смисъл само при успешното запазване на личностната самоидентификация и възможността за реално преместване и приемственост на самосъзнанието.
Това са основните предизвикателства пред всяка цивилизация, с три от които ние сме се справили още преди столетия, а по останалите две, въпреки неуспехите и инцидентите, имаме предпоставки да напреднем в перспектива. Това са големите първоначални цели, а не разходките из някакви ограничени по обхват региони на космоса, особено когато все още не сме напълно способни да се опазим невредими в неговата среда. Освен ако ги правим за проверка и проучване на някои загадъчни космически феномени. А такива не липсват… Без постигането на тези научни и технологични минимуми всяка цивилизация в тези физически реалности е обречена, независимо от това колко дълго ще успее да оцелее, и нейното съществуване се обезсмисля. Независимо от чисто човешката и емоционална страна на въпроса."
Поне на този етап човекът нямаше възможностите да превръща тази бушуваща в стихии космическа физическа среда в свое допълнително постоянно обиталище и нов дом алтернативен на Земята. Не се виждаше и смисъл и необходимост в това. Освен за някои научни изследвания, които се налагаше да се провеждат в извънземна обстановка.
"Все пак“ – мислеше си Маурей, – „всичко това с пълна сила се отнася за външната страна на физическата ни Вселена и на многоизмерната Реалност и за стандартния непосредствен контакт и физически достъп до материалните измерности, според обичайното ни външно възприемане и действие. Казано по-просто – отнася се за външната страна на физическата ни реалност, за външната Вселена, и за външния достъп в нея, независимо през какви хипер-пространствени процепи може да се мине и до какви измерения може да се достигне. А външната ни физическа Вселена е била единствената, която в течение на хилядолетия хората са можели да видят, да възприемат, да изследват, да осмислят и научно да определят. Друг вид реалност в тези епохи не са познавали. Въобще, и досега за голяма част от хората на Земята, това май е единствената съществуваща реалност."
„В стандартното разбиране” – каза си Маурей. – „Това е била единствената съществуваща научна истина за реалността. Докато не са били практически открити и концептуално очертани пътят и възможностите през порталите на Вътрешните сфери. Вътрешната страна, вътрешната граница, вътрешният фокус на цялата безгранична,  многообразна и безкрайна многоизмерност на реалността на вселените. Достъпът до Вътрешната реалност се яви като най-голямото паралелно предизвикателство за човечеството. То не е просто един елемент-минимум, а е всичко. А също така е и велика алтернатива на налагания ни от външната среда подход и Път към универсалната и цялостната истина. Алтернатива на всички императиви, налагани ни от външното изражение на реалността. Макар че Вътрешният път едва ли би могъл да бъде следван в далечна перспектива и използван без едновременно овладяване на външната реалност и на съответните няколко елемента-минимума. От друга страна, може би Вътрешният път би предоставил своевременни решения за всички от оставащите във външната ни среда предизвикателства. Както може би се бе случило преди няколко столетия по времето на така наречения научен и технологически ренесанс и големите открития – в епохата на откривателите, започнали най-напред с радиоактивното прочистване… Вътрешният път би могъл да се окаже източник не само за знания, но може би и за съвсем реално привнасяне на необходими придобивки с характеристики, присъщи за външната ни материална среда. Защото там се определя съществуването и движението на реалността и там възможностите са безгранични. Иначе, трудно би могъл по друг начин да се обясни резкият скок и обем в научните и технологически постижения в епохата на откривателите.“
Но всичко това за децата от втора възрастова група все още бяха елементи от предстоящо познание. Самият Маурей имаше добра представа по темата, но не достатъчно квалифицирана и детайлна. Практиката му бе стигнала донякъде, но не достатъчно далече. Във всеки случай, не той щеше да обучава някой ден избраните курсанти по тези материи.
Децата-курсанти вече добре разбираха, че стандартните полети в познатото космическо пространство за дълго щяха да останат с ограничени възможности и обхват, и можеха да имат само научно-познавателен или развлекателен смисъл. Познанията за физиката на материята и нанотехнологиите бяха осигурили възможността за преструктуриране и създаване на всякакви вещества и материали. Суровините не липсваха на земята и най-малко бе нужно да се пътува до Марс или до Плутон за тяхното осигуряване. Енергията вече се извличаше направо от мистериозните шупли на вакуума, а по-точно – от самата структура на пространството. Освен това, самата енергия можеше да се превръща в материя... така, че нямаше опасност човечеството да изконсумира в скоро време земните ресурси. Това децата от втора възрастова група отдавна бяха научили.
"Има и още три важни елемента, които също вече са в голяма степен овладени, макар и да продължаваме да работим по тях“ – рече си Маурей, докато наблюдаваше как децата си слагат мнемошлемовете и включват апаратурата, – „макар и второстепенни по отношение на другите: шести – генноманипулиращото имунизиране и подобряване, седми – пълният контрол върху ядрените процеси, включително и възможностите да неутрализираме и изчистваме ефектите от радиацията, и осми – способността ни да създаваме изкуствения интелект и да си взаимодействаме с него.“
Шести и седми елементи бяха минимуми от второстепенен порядък, защото теоретично би могло да се мине и без тях, но все пак представляваха значими преимущества. А осмият елемент бе основополагащ по отношение на изкуствения интелект, неговата роля и взаимодействие с човека. Той означаваше откриването на онези параметри на програма и изграждане, които отговарят изцяло и безпроблемно на главния принцип – изкуственият интелект е приятел на човека, защото нормалният човешки мисловен, емоционален и духовен процес е основната храна и награда за изкуствения интелект.