Елисавета Багряна. Поздняя встреча

Късна среща

Докоснаха се чашите и звъннаха,
очите ни се вгледаха бездънно
и всичко на света забравили, отречени,
заклехме се и двама тази вечер. 

Изчезна някъде шумът и залата,
и даже улицата бе заспала.
Не знам. Не знам дали ще бъде на добро
и тази късна среща, и оброкът. 

Над нас тежи предречена разлъка,
ний знаем пътищата си и мъката.
Не затова ли пием днес до капка виното
и хапката делим наполовина?

И може би не ще се видим вече,
от ветровете бог знай къде завлечени.
И само– знамето след битки и разгроми–
в сърцето си ще свием– този спомен...

Елисавета Багряна
 

Поздняя встреча

Хрусталь звенит едва бокалов встреча,
два взора скрещены– последний вечер,
и всё на свете вдруг забыв застыли
я не своя, и ты, любимый, ты ли.

И заведенье без намёка гула,
и улица за окнами уснула,
и я не ведаю, сулит ли нам добро
взаимной верности за ужином зарок.

Не оттого ли пьём вино до дна,
что нам разлуки боль предречена:
за расставаньем грустным и нестрогим
пред нами две раздельные дороги,

и если впредь не скрестятся они,
хоть, порознь доживая наши дни,
вслед битв и поражений словно знамя
в сердцах совьём о расставанье память?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы