Душата ми - раздърпани платна,
във хиляди посоки отклонени,
а свитата от нищото дошла,
в игра напира, нея да ми вземе.
Душата ми - взривена самота,
на хиляди секунди и минути,
залутали се, търсят си реда,
по часове и дни в години глухи.
Душата ми - нечута празнота,
във стон задавена, от болка няма,
без глас крещи, парцалена снага
и още дърпат я, какво остана.
Душата ли? Пленена светлина,
затворена във тялото ми клето
и само струйка мъничка, искра,
все още блъска в удари сърцето.
…………………………………
Душата ли? Последен е жетон,
но него на хазарт не ще заложа,
във шепа стиснат, чака сетен стон,
играч спасил, по чудо, свойта кожа.
СТОН
© Copyright: Петко Илиев, 2020
Свидетельство о публикации №120031106185
Свидетельство о публикации №120031106185
Рецензии