автор: Йорданка Радева
Дъждът забавя ритъм,
уморен в пазвата на залеза.
Стичат се капки натъжени
по улуци и по стрехи
и в локвите се давят,
изрисували по повърхността
мехурчета от мечти по някого.
Умислена вървя под дъжда,
а стрелите му в косите ми
забързано се шмугват.
Локвите пред мен се смеят
с повечерни запалени огньове.
Вървейки споря с спомен
по реплика на следа от минало.
Забавя стъпки вечерта...
С финес прегръща болните илюзии.
Нощта се прощава със деня
в съня за съмналото лято.
Дъждовно вън...
И в душата ми вали.
Понякога...
За някого...
Дъждовно
© Copyright: Йорданка Радева, 2020
Свидетельство о публикации №120031008609
Свидетельство о публикации №120031008609
Рецензии