препуска.
Спира и тръгва.
Но назад се не връща.
На много гари
можех да сляза.
В къща да вляза.
И желан да остана.
Други забранени
бяха за мене.
И ето ме,
пътник във влака.
С кондуктора двама.
Той ни не гони.
Платили сме си
до края.
Хора се качват.
И слизат.
Други дълго се возят.
Навънка се взират.
Спирката своя
те да открият.
Гарата своя
ще ли позная?
Или ще се возя
до края?
Не зная. Не зная.
Влакът
© Copyright: Емил Миланов, 2020
Свидетельство о публикации №120031000035
Свидетельство о публикации №120031000035
Рецензии