Урок за неверните съпрузи

/ продължение на поемата „Иде ми да го убия“!/

Автор: Генка Богданова

Снощи вечер се обади
един от „беглеците“ – Влади.
Прошка искали  смирено
и от Кица, и от мене
с хубостникът мой Антон,
съпруг все още по закон.
Смирено клетва давали,
от сърце обещавали,
че ще струват и ще правят,
грешките си да поправят,
ако им простим със Кица,
Владовата „хубавица“

-  Нямаше ги две недели,
сигурно са огладнели,
и са свършили парите,
а с парите  и жените
явно са се „изпарили“  -
дума Кица и се хили.
-  Не знам  дали ти ще  решиш
на твоя  Антон да простиш,
ала аз ти заявявам,
че на Владо не прощавам!
Нека скита като куче –
само тъй ще се научи,
че не може да ми кръшка –
уж от солидарност мъжка.

- Да простя ли? Много здраве!
На ерген ще ми се прави,
тук на болен се преструва,
с чужди жени вън мърсува!
По корем да ми се влачи,
не прощавам аз! Обаче,
в мен една идея зрее,
ще те запозная с нея,
одобрим ли я и двете,
ще покажем на мъжете
слънцето от де изгрява
и кой - какво  заслужава.

От днес спираме парите!
Знам, резервите им скрити,
свършили са се отдавна,
затова сега безславно
бяло знаме те развяват
и на прошка се надяват.
И нали са безработни,
мързеливи, и самотни,
егото си мъжко  газят
и пред нас за милост лазят.

Ключовете от колите,
на къщите от вратите,
ще им бъдат забранени,
ще стоят у теб и в мене.

Още малко да поскитат,
за да почнат да се питат,
струва ли се да лудуват,
с чужди жени да флиртуват,
да се правят на ергени,
да се връщат тук „сгодени“
при съпругите си верни?

Още ми се виждат черни!
Трябва урок да получат!
Време е да се научат
да са честни и почтени,
на дома си посветени.
Съпругите заслужават
да ги любят, уважават,
верността им да почитат,
безразборно да не  скитат,
до жена си да се будят,
като мъже да се трудят!

Ще ги върнем тук обратно,
щом докажат многократно
нашите съпрузи мили,
че са нравите сменили
и след грешки многобройни,
вече са мъже достойни!