Omnia fert aetas...
Vergilius
Край старата съборена стена
минавам някой път.
Не мога кажа
ни име, ни жена...
Друг нявга бе светът,
кога съзрях я там -
с поглед на сърна.
И тънък стан.
Де е тя сега?
Няма го домът,
потънал във времето назад.
Тук са само руини.
Бръшлян пълзи по старий зид.
Не напомня нищо днес
ни кръшния й смях,
ни онези дни.
---
Omnia fert aetas, animum quoque.
Vergilius, Eclogae, IX, li
Годините отнасят всичко, дори спомена.
Вергилий, "Еклоги", IX, 51
Край старата съборена стена...
© Copyright: Емил Миланов, 2020
Свидетельство о публикации №120030700154
Свидетельство о публикации №120030700154
Рецензии