Станка Пенчева Весь мир
Солнце неторопливо взбиралось на небо,
давая растениям время набраться энергии
и произвести всё, что кому полагается:
сладкое, горькое, жгучее, колкое,
душистое, бесполезно красивое…
Вода странствовала по мрачному подземелью,
наполняла колодцы, воспаряла облаком;
ласточки старательно кроили воздух,
показывая своим оперившимся детям,
как преодолевается гравитация;
щенок неуклюже подпрыгивал за бабочками,
но яростно облаивал цыганские повозки;
понуро плелись ишаки, едва заметные
под грудами лохматого сена,
коровы наполняли вымя молоком,
невидимая птица висела в зените
и метала оттуда стеклянный бисер…
А я, босиком, копалась в земле
и была не выше самой травы,
не больше камешка, лежащего в моих ногах —
но единственною, собравшею
всё в единую горсточку мысли.
Однодневка была мне сестрою,
но за плечами у меня дышала вечность.
----------------------------------------
Станка Пенчева
Целият свят
Днес всички се трудихме добре.
Слънцето бавно изкачваше небето,
за да могат растенията да пият енергия
и да произвеждат, каквото им се полага:
сладко, отровно, люто, целебно,
ароматно, горчиво, безполезно красиво…
Водата пътуваше в подземните мрачини,
пълнеше кладенците, издигаше се в облак;
лястовици разкрояваха въздуха
и старателно показваха на децата си,
как се преодолява гравитацията;
кучето скачаше тромаво подир пеперудите,
но и облайваше с ярост циганските каручки;
магаретата кретаха, почти захлупени
от грамадите бухлато сено,
кравите пълнеха вимета си с мляко,
едно невидимо птиче висеше в зенита
и пръскаше от там стъклени мъниста…
А аз си копаех боса в пръстта,
не по-голяма от тревата,
не по-важна от камъчето в краката ми —
ала единствената, побрала
всичко това в шепата на мисълта.
Беше ми сестра еднодневката,
но зад рамото ми дишаше вечността.
Свидетельство о публикации №120030203905