Александр Вутимски Болгария

Тиха и солнечна твоя земля
и небо древнее высоко...
В стихах я тихо вам поведаю друзья
о том, что знает ум и видит око...

Традиции твои люблю, тебя,
о Марко Королевиче сказания.
Напоминают мне пещеры те всегда
о чудесах святого Иоанна.

Люблю фонтаны твои в камне,
на камнях надписи — свидетели
времён, когда из Иерусалима шли
с дарами старцы - благодетели

Я так  люблю   монастыри -
их выцветшие фрески,  алтари,
часовни тихие и нежные,
иконописцы расписали их прилежные...

Затейливые резьбы, пёстрые платки,
и вышитые мишурой туники,
Гулянья яркие, сосуды винные, застолья...
Здесь был зачат и  вскормлен здесь был я...

Тихая, старая, хороша Болгария,
под  сказочным небом твоим золотым
Я вдыхаю твой сумрак ребёнком,
убаюканным домом родным.

Александър Вутимски Болгария България
Красимир Георгиев
„БЪЛГАРИЯ” („БОЛГАРИЯ”)
Александър Коцев Вутов/ Вутимски (1919-1943 г.)
Болгарские поэты

Александър Вутимски
БЪЛГАРИЯ

Небето ти е старо и високо.
Земята ти е слънчева и тиха.
Сега ще ти разкажа, както мога,
една безшумна изповед във стихове.

Обичам теб и твоите предания,
и песента на Марко Кралевити.
Ще ми напомнят дълго пещерите ти
за чудесата на свети Ивана.

Обичам твойте каменни чешми
със надписи на стари благодетели,
които чак откъм Ерусалим
донасяли смирено даровете си.

Обичам твойте манастири шарени –
и тихите им, кротки параклиси
със избелели фрески и олтари,
рисувани от стар иконописец.

Резбите твои, пъстрите забрадки,
сукманите, извезани със сърма,
и бъклиците, светлите ти празници,
с които съм заченат и откърмен.

Безмълвна, стара, хубава България,
под златното ти, приказно небе
аз дишам твоя здрач като дете,
което спи във стара, родна къща.