Веселин Георгиев Пожар неугасимый

Веселин Иванов Георгиев (1935-2013 г.)
„ПОЖАР НЕУГАСИМ” („ПОЖАР НЕУГАСИМЫЙ”)
                Болгарские поэты
                Перевод: Веселин Георгиев


Веселин Георгиев
ПОЖАР НЕУГАСИМ

Което беше – днес е вече минало.
Което пък ще бъде – неизвестно.
Но миг от красота, през мен преминала,
дори след векове ще е чудесна.

Светът ни крехък на надежда се крепи
и с хляб насъщен и сега ни храни.
Не съм аз Данте, нито пък съм Омир,
или на школи поетични съм избраник.

И няма спор – високо е върхът Олимп.
И затова е близка моята Голгота.
В живота си не станах исполин,
ала излях душата в своя строфа.

Но времето лети, вода е в пясък –
то носи сняг в косите, не е вятър летен.
А новият ми замисъл – така висок,
дали по силите е на поета?

Дареният ми някога от Господ дар
все още ли ми носи тая сила?
Дали в сърцето старият пожар
ще си остане кладата неугасима?


Веселин Георгиев
ПОЖАР НЕУГАСИМЫЙ (перевод с болгарского языка на русский язык: Веселин Георгиев)

Что было – дело прошлое,
Что будет – неизвестно.
Но все, что есть хорошее –
Во все века – чудесно.

Надежда держит хрупкий мир,
А хлеб насушный – кормит.
Не Данте я и не Гомер:
Я – из пиитской школы.

Нет спору: высоко Олимп,
Зато близка Голгофа.
По жизни я – не исполин,
Вложу всю душу в строфы.

А время, как вода в песок,
В кудрях – зима, не лето.
Но замысел мой вновь высок,
Да по плечу ль поэту?

Авансом Бог мне выдал дар,
Что придает мне силы...
Горит в груди моей пожар,
Пожар неугасимый.