Советская россия Христо Смирненски 1898 - 1923

Твоя железная броня -
твой дух одетый  в железа,
ты встала твёрдо на коня,
стремится к подвигам душа.

Горело небо над тобой,
и злые молнии сверкали,
и вражеские вихри стрел
в твою броню все ударяли...

И боль душевная мрачна
и ночь была гиен полна,
в погоне жаждали тебя
их ярко жёлтые глаза...

Крепка  железная броня,
твердо как камень твоё сердце,
над чёрной бездной ты прошла
не знала немощи рука.

Утихли бури те мятежны,
ласкают первые лучи
ту землю, души где безбрежны
и очи синие горды!


Красимир Георгиев
Болгарские поэты

Христо Смирненски
СЪВЕТСКА РУСИЯ

Желязна бе твоята броня –
В желязо духа обкова
И твърдо стоя ти на коня,
Изправила в подвиг глава.

Гореше над теб небосклонът,
пробляскваха мълнии зли
и удряха в светлата броня
вихрушки от вражни стрели.

Нощта бе пълна с хиени
и болка душа ти смрачи,
а чакаха в теб устремени
разискрени жълти очи.

Но ти беше с броня желязна,
но камък бе твойто сърце,
и мина над черната бездна
неспуснала в немощ ръце.

И стихват днес бури метежни,
и милват те първи лъчи –
земя на душите безбрежни,
на гордите сини очи!