„ТРЕПТЯТ ПРОСТОРИ, ОСВЕТЕНИ” („В МЕРЦАНЬЕ”)
Николай Михайлов Попиванов/ Лилиев (1885-1960 г.)
Болгарские поэты
Дрожат просторы, освещённые
осени ранней лучами
день,
но не перед моими глазами.
Сквозь размытые шторы окон
Я напрасно взираю:
Где же он
золотой минулого сон?
Николай Лилиев
ТРЕПТЯТ ПРОСТОРИ, ОСВЕТЕНИ
Трептят простори, осветени
от първи есенни лъчи.
Ден е,
но не пред моите очи.
През замъглените завеси
напусто взирам се навън.
Где си
на миналото златен сън?
Красимр Георгиев
© Copyright: Штирман, 2020
Свидетельство о публикации №120021106043
Свидетельство о публикации №120021106043
Рецензии