Георги Борисов Ветер Вятърът

„ВЯТЪРЪТ” („ВЕТЕР”)
Георги Богданов Борисов (р. 1950 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Александър Руденко


Георги Борисов
ВЯТЪРЪТ

Вятърът, вятърът, иде големият вятър,
бягайте, птици, от верните свои гнезда...
Странни мъже долетяха отвъд планината,
с тънки нозе и проскубани сиви палта.

Бързаха те, а от черните техни ръкави
вееше вече и зееше вечният студ.
„Ние сме птиците – пееха те гологлави, –
вятърът иде, големият вятър е тук.

Колко години го чакахме само да мине
с прашна диканя по слепия слънчев харман,
вълчи кавал да надуе в комините зимни,
мъртвите даже да вдигне на кървава бран.

Колко години се правихме скришом на хора,
как посивяхме от страх да не се издадем!...
Дълго живяхме – а камъни само по двора.
Камъни бяхме – от камък дано не умрем.”

Пееха те и размахваха черни ръкави,
свиреше вятърът в ниската селска гора.
Идеше есен... А долу в дерето, на завет,
спяха ловците, закичили шапки с пера.


Георги Борисов
ВЕТЕР (перевод с болгарского языка на русский язык: Александър Руденко)

Ветер несется – широкий, стремительный, шалый!
Птицы, спасайтесь из пыльных насиженных гнезд...
Странных людей из-за горной гряды – исхудалых,
в серых протертых пальто – этот ветер принес.

Быстро летели – чтоб вовремя здесь появиться...
Холодом веяла вечность – из их рукавов.
Пели они, глядя в темное небо: „Мы – птицы!
Ветер несется – таких не бывало ветров!

Долго мы ждали, пока по земле он прогонит
пыльные вихри, начнет на токах обмолот,
волчьим кавалом над крышами в трубах застонет
всех – даже мертвых – на смертную брань призовет.

Сколько же лет мы людьми притворялись печально!
И прижимались к земле – чтоб не выдать себя.
Мало мы жили... И долго, как камни, молчали.
Только б не гибель от камня послала судьба!”

Пели они... И готовились встретить как праздник –
следом за ветром идущую грозно грозу...
Близилась осень. И – перьями шапки украсив –
спали охотники в тихом овраге в лесу.