Международный конкурс. Цветелина Валентинова Герги

Цветелина Валентинова Гергинова е родена в гр. Пазарджик през 1976 година.

Завършила е Богословие и Журналистика в Софийския Университет
„Св. Климент Охридски“.

Писателка е на проза и поезия. Пише за малки и големи. Има издадени 6 книги:
„Аз усетих Бога“, „Светлина“, „Тиха надежда“, „Шепи пълни с добрина“, „Чудото на вярата“. Последната й книжка „Рождествен поздрав за децата на България“ излиза през 2019 година. Част от илюстрациите в нея са на авторката.
*

БОЖИЯТА ДЕСНИЦА

Господи, в Твоята длан съм мъничка свещичка,

запалваш пламъка й, грейва тя, като звездичка.

Държиш ме в Твоята десница и от зло ме пазиш.

Единствен Ти си верен и няма да ме изоставиш.

 
А ние често сме като вълните морски,

в житейския си път, в суетите хорски.

Забравили за Твойта Кръстна Жертва,

изпитанието за душата ни е проверка.

 
Прости ми Боже, че с грехове те наранявам,

годините се нижат, в плътта си остарявам.

Свещичката ми някой ден ще изгори,

душата ще застане пред небесните врати.

 
За всяка своя стъпка аз Пред теб ще отговарям,

затова свещичката си днес в ръката Ти оставям.

На мъдрост научи ме, по Волята Ти да живея,

нищо от Твоите благословения да не пропилея.

*
БОЖЬЯ ДЕСНИЦА

(вольный перевод П.Голубкова)

Господи, в твоей ладони я крошечная свечка,
Ты зажигаешь пламя, и греет мир сердечко.
Меня в своей десницеты защитишь от зла -
Единственный, с кем Вера навек ко мне пришла.
И часто, подобно волне морской,
Блуждаем мы все в суете людской,
О жертве забыв своей ради Креста.
Проверка души – испытанье Христа.
Прости меня, Боже, знаком я с грехами,
А годы идут, я старею с годами.
Когда-нибудь свечка начнет догорать,
Душа у Небесных Врат будет стоять.
За каждый свой шаг отвечать там случится,
Кладу свою свечку в Твою я десницу.
Даруй Своей волей мне мудрость простую,
Не будет потрачено Слово впустую.

* * *


МАЙЧИНА МИЛУВКА

Сърцето майчино  е изстрадало и свято,

и често го нараняваме  дори неосъзнато.

Майчината ласка, уникална и неповторима,

в обятията на майчицата болката отмина.

 
Няма по-силна от майчината молитва,

тя е истинска и неподправена реликва.

Ден и нощ майката бди над своята рожба,

ако е зле детето й, нож сърцето й пробожда.

 
Сърцето майчино всичко с любов прощава,

и с топлина и нежност те възнаграждава.

Тя винаги стои до теб и мисли ти доброто,

Бог чува нейните молитви и прогонва злото.

 
Прости ми мамо, че често аз те наранявам,

и сякаш майчината ти любов предавам.

Благодаря ти, че ми даваш майчина закрила,

че грешките към теб отдавна си простила!

*
МОЛОКО МАТЕРИ

(вольный перевод П.Голубкова)

Мамино сердце ранимо и свято,
Часто вредят ему сами ребята.
Мамина ласка известна в народе,
В мамы объятьях все боли уходят.
Нету волшебней, чем мамы молитва,
Истинней нет и ценнее реликвий.
Мама следит за рожденным младенцем,
Болен ребенок – болит мамы сердце.
Сердце ее все обиды прощает,
Нежностью нам и  теплом отвечает.
Рядом всегда она, дарит добро,
Слыша молитву, прогонит Бог зло.
Мама, прости, причинял тебе боль,
Не предавала твоя лишь любовь.
Эта Любовь и меня защитила,
И все ошибки, обиды простила!

* * *


ПРИЯТЕЛСТВО

Нежен розов цвят роден от небесата,

дойде при мене на крилата на зората.

Погледнах го и обикнах мигновено,

разбрах, приятелство е това безценно.

 
Дар от Бога е, макар и мистериозен,

а пътят с него честичко е сложен.

Изисква се любов, жертвена готовност,

смирение и грижи,  много кротост.

 
Тогава розовият цвят ще благоухае,

С Божествена любов ще те омае.

Нека аз и ти да поливаме това цвете.

Мили хора, над приятелството бдете!
*
ПРИЯТЕЛЬСТВО

(вольный перевод П.Голубкова)

Нежный розовый цвет, что рожден небесами был где-то,
Залетел в мою в спальню, как будто на крыльях рассвета.
Посмотрел на него, а влюбился в тебя я мгновенно,
Понял: дружба, как небо, как солнце - бесценна.
То подарок от Бога, хотя и таинственный малость,
Путь с ним часто бывает нелегким, случалось.
А любовь – это жертвенность, верность, готовность,
Такт, смиренье, забота и нежная скромность.
Тогда розовый цвет в доме благоухает,
И Любовью Божественной вас окружает.
Но любые цветы непременно должны быть политы.
Люди, будьте добры, и за дружбой следите!

* * *


СРОДНИ ДУШИ

Синигерче на клонче от дърво видях,

зарадвах се и да го погледам спрях.

Песничка запя с чудно хубаво гласче,

тя с криле от радост ще ме понесе.

 
Този светъл спомен топли моето сърце

и аз се чувствам лекичка като перце.

На страдаща душа подавам днес ръце

и знам, че в пътя Господ ще я поведе.

 
Когато Бог събира сродните души,

спри и в промисъла Му погледни.

Не се поддавай на смут и страхове,

и бурята в сърцето ти ще спре.

 
Ако Бог води те към сродната душа,

с вяра кажи: „До нея аз ще спра.

Приятелска ръка ще й подам,

ще бъда аз духовната й бран“.

-------------- -------------- ----------------