Запяха днес пчелите буенек
в короната на цъфналата вишня.
Разтваря белоснежен цвят сърце
и звънките им трели жадно вдишва.
От пазвата дарява им нектар
и милва по крилцата кадифени.
Капчукът заситнил е ритъм стар –
настъпило е неговото време!
Щом плисне животворен топъл дъжд
и тихичко в сърцето й почука,
напъпили, избухват изведнъж
горещи като лава, нежни чувства.
Най-личната и камътна мома
изгората очаква край герана,
невинно млада, чиста и добра,
нагиздена в премяна златоткана.
Гласът й дивен щом се извиси,
притихват и пчелите медногласи,
Южнякът палав носи светъл стих,
тя с песен призовава любовта си…
Кога ли момък снажен тук ще спре,
под вишнята, до своята невеста,
сред дъхав цвят и медни гласове,
извезали шевицата небесна?!
05.04.2019г.
Надпяване
© Copyright: Антонина Димитрова -Болгария, 2020
Свидетельство о публикации №120012806396
Свидетельство о публикации №120012806396
Рецензии