Слави Мъглата

СЛАВИ „МЪГЛАТА“
Автор: Генка Богданова

Селото ни днес се слави
вече и с Мъглата Слави.
Бай Слави – селският чешит,
с перчем рошав, неумит,
с каскет килнат над челото,
с прякор се сдоби защото
купи автобус на старо ,
пътници в града да кара.
Като стопанина си беден ,
поочукан, неугледен –
на вид –нищичко не струва,
ала годен да пътува
по маршрута нам познат-
Любимец и Ивайловград.

Трака- трака, друс- друс –друс
поел той с пътници на курс -
към Любимец за пазара.
Две-три бабки Слави кара
със престилки и забрадки.
да си купят майки – патки.
Стрина Дена – начервена,
с нова рокля пременена,
щяла да разменя  сливи
срещу две прасенца живи.
А Куман от Ивайловград
тръгнал бе за мармалад
и любимишка бозичка.
Кичка – палава вдовичка,
млада, страстна и гореща,
имала в Любимец среща
със младо хубаво момче –
от град Димотика – гърче.

Трака-трака, друс-друс-друс,
раздрънканият  автобус,
тръгна рано отзарана.
Слави, сънен зад волана,
вяло взира се в тъмата
за посоката позната.
А навън мъгла се стели
като пухкави къдели,
бял саван  за миг разгъна -
пътят в дън земя потъна.
Ала Слави  смело кара
таратайката си стара.
„Бе, на мъгла ли ще се дам?!“-
шофьорът си мърмори сам.
И загърбил наше село
върти той волана смело
към Любимец през мъглата –
дестинация позната.
Даже пална си цигара
и не спира той да кара…
Колелата скърцат, дрънкат,
двете баби нещо мрънкат,
през стъклата се кокорят,
мръщят се и му мърморят:
- Славе, май на кръстопътя,
сбърка за Любимец пътя?
Виж, Ивайловград подмина,
май невярната пъртина
през мъглата следваш, Слави!
 
Но оглушки той си прави,
сви цигара от „качака“
и се хили под мустака:
- Даже на очи с превръзка
пътя аз ще следвам дръзко,!
Да не съм шофьор от вчера
имам  дълга кариера!

Но внезапно бариера
пред очите му „изплува“.
Реч на гръцки вън се  чува,
и го спряха за проверка,
за граничната заверка.
Пътниците разгневени,
вдигат врява възмутени.
Чудят се и маят  - Слави
във Славеево що прави,
сред войници, митничари
с пътниците – баби стари,
с Куман и със стрина Дена,
и с вдовичката   Невена.
Бабите кълнат, пустосват!
Стрина  Дена се ядосва –
закъсняват за пазара
с тази таратайка стара.
Куман, смръщен под калпака,
„благославя“ Слави яко.
Ала Слави се преструва,
че псувните му не чува
и ухилен тъй му рече:
- Спри да мрънкаш, бе човече!
И в Любимец ще отидеш,
и пазара му ще видиш.
Нарочно се насам  отбих,
тук нови пътища открих.
Гръцки пътища широки
водят в същата посока.
Хем ще видиш и гъркини,
дето не берат смокини,
нито  копат на полето,
но сервират в кафенето
дето днеска с вас ще пия
кафе гръцко – каймаклия.

Не ме гледай възмутено,
и не мърмори, Невено!
Там е пълно със  момчета –
млади пламенни гърчета.
Няма що да се тревожиш,
не с едно, със десет можеш
в кафенето да флиртуваш,
на мома да се престуваш.


-  Дене, знам я твойта слива,
за ракия най я бива -
едра, сочна, напращяла
и от сладост е преляла.
На пазар не ги носи!
Свинята ми се опраси -
давам две прасенца живи,
срещу сладките ти сливи.

Слави пална пак цигара
и през Гърция прекара
таз компания позната
към К П П -то през мъглата…
Де по път са се отбили,
де , с кого кафе са пили,
кой продавал, кой купувал,
ала Слави правил- струвал,
върнал ги доволни в  село,
но със прякор нов на чело.
С него и до днес се слави,
казват му Мъглата Слави.