От толкова предателства боли!
А прах от натрошените им думи
с отровен вкус, натрапчиво горчив,
в миг вярата убива помежду ни.
По стъпките ми – хорската мълва.
Гърбът ; – от съмнения нашарен.
Издебва ме и без да разбера,
тя в змийската си хватка ме пристяга.
А чистата, безкористна любов?
Стопи ли се надеждното ; рамо?!
След чудните знамения защо
от себе си и диря не остави?!
Не! Жива е! Но моята душа
я търси на неправилното място.
Откри ме тя и даде ми крила –
Любов непредсказуема, прекрасна!
5.11.2019г.
***
© Copyright: Антонина Димитрова -Болгария, 2020
Свидетельство о публикации №120010107459
Свидетельство о публикации №120010107459
Рецензии