СЛЕД
смълчаната нощ
остана сама
като празна коруба
и пътеките без нас
смениха посоките
смирихме любовта си
след раздялата
и тя остана сама
отвъд коловоза
без дом за сълзите
и вярата,
която се оказа лъжовна
хоризонтът е прострял
умореното си тяло
заучил на утрото и залеза
стъпките наизуст
нищо не се повтаря
всяко ново начало
прохожда трудно
най- лесно иде краят
след утолената жажда
Свидетельство о публикации №119123009031
стих (перевод вольный), результат можно посмотреть здесь: http://www.stihi.ru/2020/02/28/5005
Серж Конфон 3 28.02.2020 12:48 Заявить о нарушении